Сесили Зигесар - Това, което искам, е всичко

В четвъртък преди Коледа „Констънс Билард“ разпусна момичетата за дванадесет прекрасни дни коледна ваканция. След училище Джени се срещна с Нейт пред „Барнис“. Тя беше облечена с черна шуба с кожена яка, носеше пуловер с качулка в бебешко синьо, сивата си униформена пола, червена мохерна шапка и ръкавици в същия цвят. Изглеждаше прекрасно и в момента, в който я видя, Нейт целуна дланта на едната й ръка. Той беше в отлично настроение, понеже си беше купил огромна доза трева от ъгъла на „Мадисън“ и 80-та.

— Липсваше ми — каза той, а очите му проблеснаха на светлината на залеза.

Сърцето на Джени се преобърна:

— И ти ми липсваше.

Бузите й поруменяха, тя извади коледната картичка от джоба на шубата си и му я подаде.

— Заповядай.

Нейт разкъса ръчно направения плик и се загледа в картината, която тя беше нарисувала с водни бои и златен химикал, като се опита да разгадае какво е.

— Това е снежен човек, който прегръща еленче — обясни Джени. — Комбинирах стиловете на Матис и Пикасо, но не съм сигурна, че е сполучливо.

Нейт не беше запознат нито с Матис, нито с Пикасо, но отвори картичката. Вътре пишеше със златни букви ВЕСЕЛА КОЛЕДА, НЕЙТ! С обич, Дженифър. Той се усмихна и я завря в джоба на палтото си:

— Благодаря.

Джени го хвана под ръка и го поведе към магазина:

— Та какво искаш за Коледа, аз първа ще ти купя подарък.

Тя беше взела назаем още петдесет долара от баща си, което си беше нищо в сравнение с всички пари, които вече му дължеше. Джени беше похарчила повече пари, откакто излизаше с Нейт, отколкото през целия си досегашен живот.

Всяко момиче ще ви каже, че да изглеждаш добре не е евтино, но си струва.

В мъжкия отдел Нейт й подаде чифт сиви вълнени чорапи и каза:

— Какво ще кажеш за тези?

— Чорапи? Но аз искам да ти купя нещо специално. Нещо с… дух — настоя Джени. Всъщност думата, която търсеше, бе присъствие. Беше я видяла във „Вог“ и й прозвуча много френски и изтънчена.

Нейт върна чорапите на мястото им и се огледа из магазина:

— Просто не искам да харчиш твърде много пари по мен, Дженифър!

Джени засия, в този миг го обичаше повече отвсякога. Тя обожаваше, когато той я наричаше Дженифър. Обожаваше сладките съобщения, които й изпращаше на мобилния телефон. Обожаваше русата му вълниста коса и винаги прекрасната му кожа с перфектен тен. Също така обожаваше как прави разни неща от типа да й целува ръка. Най-сладкото от всичко беше, че той съумяваше само с няколко думи да я накара да се чувства най-щастливото и късметлийско момиче в целия магазин.

— Не може просто чорапи, трябва да е нещо специално — настоя тя.

— Добре — отговори Нейт изумен. Желанието й да му купи нещо по-значимо от чорапи или парфюм беше някак мило. Тя беше толкова всеотдайна, без да очаква нещо в замяна.

— Това — каза Джени и измъкна червено долнище за пижама с шнур и индийски десен, — мисля, че е пижама.

— Мисля, че изглежда гейски — намръщи се Нейт.

Джени върна долнището на стелажа и каза:

— Прав си, извинявай.

Веднага след това тя видя камари от боксерки със снимки на задната част. Имаше чифт яркосини с щампа на червена яхта на дупето. Колко готино. Нейт обожаваше плаването, дори строеше лодки в Мейн. Струваха шейсет долара, което беше малко повече, отколкото беше очаквала да похарчи, а и бе доста за боксерки, но Джени беше готова да даде още десет долара за момчето, което обичаше повече от всичко друго на света.

— Готини са. Не че някой ще ги види — каза Нейт, докато ги разглеждаше.

Джени се изчерви при мисълта да види Нейт по бельо.

— Да, но пък трябва да ги имаш, те са точно за теб.

Тя ги сгъна и ги занесе на гишето:

— Може ли да ги опаковате като подарък, моля? — след това се обърна към Нейт и каза. — Много по-забавно е да ги отвориш като истински подарък.

Очите й блестяха от вълнение. Имаше разкошен приятел и му беше купила най-хубавия подарък, а той й се усмихваше по онзи начин, който я караше да изкрещи: ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВА! Тя подаде на Нейт малката черна торбичка и каза закачливо:

— Честита Ханука.

Джени беше наполовина еврейка, а Нейт не беше никакъв евреин.

— Благодаря, Дженифър. — Той не беше очаквал да открие нещо, което наистина ще му хареса, но боксерките бяха върхът. — Сега е мой ред да ти купя нещо, хайде!

Той я поведе към асансьора и отидоха на шестия етаж. Джени не знаеше къде са, докато вратите не се отвориха и не видя, че са се качили в отдела за дамско бельо.

Тя се поколеба. Мислеше си, че Нейт ще й купи нещо подходящо за Коледа, като шалче с еленче или нещо от този сорт, но не и бельо.

— Ти си избери — каза Нейт.

Джени огледа прекрасните ръчно изработени и много крехки материи и се изчерви от притеснение. Тя винаги си купуваше точно определен сутиен от точно определен магазин. Там й предлагаха допълнителна поддръжка и по-здрави презрамки. Сутиените в „Барнис“ изглеждаха така, сякаш ще се скъсат, ако се опита да сложи само едната си гърда в тях. Нямаше начин да си избере сутиен, бюстие или дори нощница. Първо на първо, щеше да умре, ако Нейт разбереше размера на бюста й. И второ, подобни прекрасни неща най-вероятно не се произвеждаха в нейния размер.

Джени съжали, че не може да каже на Нейт, че не желае бельо, защото не искаше да нарани чувствата му. Вместо това тя посегна към простичък чифт бели сатенени бикини на La Perla с розов кант и сладка розова панделка на ластика:

— Тези са сладки.

— Искате ли да пробвате сутиена към тях? — попита консултантката, която се беше приближила към тях.

— Не — почти извика Джени. Тя грабна бикините от закачалката и се затича към гишето, за да може Нейт да ги плати и да се махнат оттам.

Докато ги опаковаше в хартия, касиерката попита:

— Само прашката ли, госпожице?

Джени се загледа в парчето сатен, което висеше от ръката й и чак сега забеляза, че задната част всъщност я няма.

Не посмя да погледне към Нейт и каза:

— Да, това е всичко.

— И искаме да е опаковано за подарък, моля — добави Нейт. Блеър носеше прашки през цялото време и той не разбираше защо Джени се изчерви толкова много.

Когато торбичката беше вече в ръцете му, той я подаде на Джени и я целуна по бузата:

— Весела Коледа!

Джени вдигна поглед от килима и взе торбичката. Ето още нещо, за което можеше да се възхищава на Нейт — не се шашкаше от такива неща като прашки. Той винаги беше спокоен.

Е, всъщност е трудно да не си спокоен, когато си надрусан през по-голяма част от времето.

Докато слизаха с асансьора, Джени се почуди какво ли щяха да правят сега. Можеха например да се приберат и да си пробват подаръците, показвайки ги един на друг? Дори само мисълта да се разхожда пред Нейт с голо дупе я потресе.

Вратата се отвори.

— Мислех да се разходим до „Сейнт Реджис“ — каза Нейт докато минаваха през отдела за козметика.

Сърцето на Джени се разтуптя от уплаха. Та „Сейнт Реджис“ беше хотел, за Бога.

— Там има страхотен малък бар и можем да пием горещ шоколад — добави той.

Прозвуча сякаш наистина искаше горещ шоколад, а не стриптийз шоу в хотелска стая. Джени издиша, вече успокоена, и каза:

— Звучи чудесно.

Точно преди да стигнат до входната врата, обаче, Нейт забеляза две момичета, едното русо, с вързана на опашка коса, а другото със свободно падаща кафява. Това бяха Серена и Блеър на щанда на „Есте Лодер“, който беше точно на пътя на Джени и Нейт.

Нейт прегърна Джени през кръста и се опита да я прекара през друг маршрут, покрай мъжкия отдел. Не че се срамуваше да го виждат с нея, просто щеше да е по-лесно, ако не се налагаше да говорят с никого, особено с Блеър.