Светът изглеждаше като сън, когато Ели се отдръпна с отблясъците от огъня върху лицето си. Сетне тя започна мълчаливо да разкопчава копчетата на ризата му. Ной я гледаше и чуваше тихото й дишане, докато ръката й напредваше надолу. При всяко следващо копче усещаше пръстите й да сноват до кожата му и когато накрая свърши, тя му се усмихна леко. Той почувства ръцете й да се плъзват под ризата му изследвайки тялото му, докосвайки го колкото може по-леко. Гърдите му бяха горещи и леко влажни под ръката й. Навеждайки се напред, тя го целуна по шията и в същото време дръпна ризата от раменете му, при което ръцете му останаха заключени отзад. Ели вдигна лице към него, позволявайки му да я целуне, докато той досъблече ризата си, оставяйки я на пода.

Сега Ной протегна ръце към нея, повдигна ризата й и обходи бавно корема й с пръсти, преди да я накара да вдигне ръце и да изхлузи дрехата през главата си. Дъхът й секна, когато той наведе глава и я целуна между гърдите, плъзвайки бавно език към шията и. Ръцете му нежно галеха гърба й, ръцете й, раменете й и Ели почувства горещите им тела да се притискат едно в друго, кожа в кожа. Ной я целуна по шията и я ухапа леко, а тя се повдигна малко, за да му позволи да смъкне панталоните й. Сетне Ели посегна към ципа му, разкопча го и остана загледана в него, докато той се досъблече. Без да бързат голите им тела най-накрая се доближиха едно до друго, треперейки при спомена за онова, което някога бяха споделили.

Езикът му следваше линията на шията й, а в това време ръцете му галеха горещата гладка кожа на гърдите й, сетне се спуснаха надолу към корема, минаха покрай пъпа и после пак поеха нагоре. Ной беше поразен от красотата й. Косите й улавяха пламъците и леко блещукаха. Кожата й, мека и прелестна, сякаш грееше под светлината на огъня. Почувства ръцете й върху гърба си, нежни и приканващи.

Те легнаха назад, близо до огъня и от топлината въздухът там изглеждаше гъст. Гърбът й беше леко извит, когато той се претърколи над нея с едно плавно движение. Ной се наведе напред, коленете му бяха от двете страни на бедрата и. Ели повдигна глава, задъхана, и целуна брадичката и шията му, докосна с език раменете му, вкусвайки потта по пламналото му тяло. Прокара пръсти през косата му, докато той я държеше в прегръдките си. Мускулите му бяха станали на възли от усилието. Изкусително намръщена, Ели се опита да го притегли към себе си, но вместо това Ной плъзна гърдите си до нейните и тя почувства тялото й да потръпва от удоволствие и очакване. Той повтори същото движение отново и отново, целувайки всяка част на тялото й, слушайки тихите стонове и въздишки, които тя издаваше.

Ной продължи така, докато ласките му я доведоха до пълна изнемога и когато най-накрая се сляха в едно, Ели извика, забивайки пръсти в гърба му. Тя зарови лице в шията му, чувствайки го дълбоко в себе си, чувствайки силата и нежността му, чувствайки всеки негов мускул и душата му. Следваше неговия ритъм в унес, позволявайки му да я отведе там, където поискаше.

Ели отвори очи и се загледа в Ной, който беше толкова прекрасен под танцуващите отблясъци от камината. Тялото му блестеше от потта, по гърдите му се търкулваха малки кристални мъниста, които падаха върху нейните, също като дъжда навън. И с всяка капка лот, с всеки дъх, тя чувстваше как целият й предишен живот, всичките й отговорности, постепенно изчезват в нищото.

Тялото на всеки един от тях даряваше наслада и получаваше в замяна, и внезапно Ели бе обзета от усещане, което никога не бе подозирала, че съществува. То я разтърсваше и бушуваше в нея като огън, докато накрая стихна и тя най-сетне успя да си поеме дъх, потръпвайки под него. Но едва-що отишло си, удоволствието се върна отново и продължи да се повтаря в дълги последователности, отново и отново. Дъждът вече бе спрял и слънцето залязло, но тялото й, макар и изтощено все още не желаеше да се разделя с насладата между тях.

Прекараха остатъка от деня в прегръдките си, ту се любеха, ту лежаха пред камината, загледани в пламъците, които постепенно обгръщаха цепениците. От време на време той й рецитираше свое любимо стихотворение, а тя лежеше до него със затворени очи и слушаше, чувствайки думите почти физически. Сетне те отново търсеха топлината на телата си, шепнейки си любовни слова между целувките.

Продължиха така през цялата вечер, сякаш изкупвайки пропуснатите години, и накрая заспаха в прегръдките си. На няколко пъти през нощта Ной се събуждаше, виждаше до себе си умореното й сияещо тяло и му се струваше, че всичко на света изведнъж си беше дошло на мястото.

В миговете преди зората, докато отново й се любуваше, ресниците й внезапно трепнаха и се отвориха. Тя му се усмихна, протегна ръка и докосна лицето му. Той сложи нежно пръст върху устните й, за да й попречи да говори и двамата дълго се гледаха.

Когато буцата в гърлото му изчезна, Ной й прошепна:

— Ти си отговорът на всяка моя молитва, която съм изричал. Ти си моята песен, блян и дихание и не знам как можах да живея без теб толкова дълго. Обичам те, Ели, повече отколкото можеш да си представиш. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.

— О, Ной — каза тя, притегляйки го към себе си.

Тя го желаеше и имаше нужда от него сега повече от всякога. Повече от всичко.

Съдебни зали

Същата сутрин трима мъже — двама адвокати и един съдия — седяха в една съдебна зала, докато Лон завърши изречението си. Миг по-късно съдията отговори.

— Това е доста необичайна молба — каза той, замислен. — Струва ми, че днес можехме спокойно да приключим с това дело. Да не искате да кажете, че ангажиментът ви е толкова спешен, че не можете да отложите нещата до вечерта или до утре?

— Не, ваша светлост, не мога — отговори Лон доста припряно. „Запази самообладание — каза си той. — Поеми си дълбоко въздух.“

— И вашият ангажимент няма нищо общо с делото, което разглеждаме.

— Не, ваша светлост. Въпросът е от лично естество. Знам, че молбата ми е необичайна, но нещата наистина не търпят отлагане. — „Така вече е по-добре“, продължи Лон вътрешният си монолог.

Съдията се облегна назад, претегляйки ситуацията.

— Мистър Вейте, вие какво мислите за това. Запитаният се покашля, преди да отговори.

— Мистър Хамънд ми се обади тази сутрин и аз вече разговарях с моите клиенти. Те са съгласни да изчакат до понеделник.

— Разбирам — каза съдията. — А мислите ли, че отлагането ще бъде в интерес на вашите клиенти?

— Така смятам — отвърна мистър Бейтс. — Мистър Хамънд се съгласи повторно да разгледаме един въпрос, който представлява интерес за моите клиенти.

Съдията погледна строго двамата мъже и се замисли.

— Не ми харесва всичко това — отбеляза той накрая. — Ни най-малко. Но мистър Хамънд никога преди не е отправял подобна молба и допускам, че въпросът действително е от изключителна важност за него.

Той направи ефектна пауза и погледна някакви документи върху писалището си.

— Съгласен съм на отсрочка до понеделник. Ще открием заседанието точно в девет.

— Благодаря, ваша светлост — каза Лон.

Две минути по-късно той излезе от съда, тръгна към колата си, която беше паркирал на отсрещния тротоар, качи се и потегли към Ню Берн с треперещи ръце.

Неочакван посетител

Ной приготви закуска за Ели, докато тя спеше във всекидневната. Нищо особено — бекон, бисквити и кафе. Той сложи подноса до нея, когато се събуди, и след като ядоха, отново се любиха. Това беше неумолимо, категорично потвърждение на онова, което бяха споделили предишния ден. Ели изви гръб и изкрещя силно, разтърсена от финалната вълна на удоволствието, сетне обви ръце около него и двамата останаха вкопчени един в друг, задъхани и изтощени.

Изкъпаха се заедно и Ели облече роклята си, която беше изсъхнала през нощта. Тя прекара сутринта с Ной. Двамата нахраниха Клем и провериха всички прозорци, за да се убедят, че някой от тях не е пострадал от бурята. Два бора бяха разцепени от светкавици и вятърът беше отнесъл няколко летви от покрива на бараката, но иначе имотът беше незасегнат.

Ной я държеше за ръката през повечето време, но понякога спираше да говори и само се взираше в нея. В такива моменти на нея й се искаше да каже нещо, но нищо не й идваше на ум и просто го целуваше.

Малко преди дванайсет Ной и Ели отидоха да приготвят обяд. И двамата умираха от глад, защото не бяха яли почти нищо от предишния ден. Използвайки каквото имаха под ръка, те изпържиха малко пилешко месо, препекоха си хляб и обядваха на верандата, слушайки серенадата на един присмехулник.

Докато миеха съдовете, някой почука на вратата и Ной отиде да отвори.

Отново почукване.

— Идвам — каза Ной.

Още едно почукване, този път по-силно.

— Идвам! — повтори той и отвори вратата.

„О, боже мой!“

За момент той се втренчи в красивата жена на около петдесет години, която можеше да познае, където и да я видеше.

Ной бе изгубил дар слово.

— Здравей, Ной — каза тя накрая.

Той продължи да мълчи.

— Може ли да вляза? — попита тя с равен глас, който не издаваше нищо.

Ной промърмори нещо и тя мина покрай него, спирайки се пред стълбите, които водеха към горния етаж.

— Кой е? — извика Ели от кухнята и жената се обърна по посока на гласа й.

— Майка ти — отговори Ной накрая и веднага след това се чу звук на разбито стъкло.



— Знаех, че ще те намеря тук — каза Ан Нелсън на дъщеря си, докато тримата седяха около масичката за кафе във всекидневната.

— Откъде беше толкова сигурна?

— Ти си ми дъщеря. Един ден, когато имаш деца, ще разбереш. — Тя се усмихна, но гласът й беше напрегнат и Ной можеше да си представи колко й е трудно. — Аз също видях онази статия и забелязах реакцията ти. Забелязах също безпокойството ти през последните няколко седмици и когато каза, че отиваш да обиколиш магазините по крайбрежието, знаех много добре какво имаш предвид.