Капките станаха по-тежки.

Надигна се вятър.

Скоро валеше вече като из ведро. Ной напразно се надпреварваше с облаците, ругаейки дъжда и проклинайки Майката Природа.

Лееше се истински порой и Ели гледаше как водните талази падат диагонално от небето, сякаш опълчвайки се на земното притегляне, носени от западните ветрове, които виеха в короните на дърветата. Притъмня още повече и от небето започнаха да падат големи тежки капки, предвещаващи ураган.

Ели се наслаждаваше на дъжда и отметна назад глава, за да го срещне с лицето си. Знаеше, че роклята й отпред щеше да прогизне само за няколко минути, но не я беше грижа. Интересно дали Ной щеше да забележи тона. Вероятно, да…

Прокара пръсти през мократа си коса. Усещането беше прекрасно, чувстваше се прекрасно и всичко беше прекрасно. Въпреки дъжда, тя чуваше тежкото му дишаше и този звук събуди у нея възбуда, каквато не помнеше от години.

Небето гърмеше точно над тях и дъждът се усили дори още повече. Ели никога не беше виждала такъв порой. Тя погледна нагоре и се засмя, отказвайки се от опитите си да се запази суха, което накара Ной да се почувства малко по-спокоен, защото не знаеше, дали Ели няма да се уплаши от бурята. Макар решението да дойдат тук да беше нейно, тя едва ли бе очаквала, че ще бъдат застигнати от такъв потоп.

Няколко минути по-късно се добраха до пристана и Ной доближи кануто до него, за да може Ели да слезе. Помогна й да запази равновесие, сетне сам слезе и изтегли кануто на брега на достатъчно голямо разстояние, за да не бъде отнесено от реката. И за всеки случай го върза за пристана, знаейки, че минута повече или по-малко под дъжда нямаше да имат голямо значение.

Докато стягаше възела, той погледна към Ели и изведнъж дъхът му секна. Невероятно красива, тя спокойно го чакаше да приключи, без да обръща ни най-малко внимание на дъжда. Даже не се опитваше да се прикрие и той неволно се загледа в очертанието на гърдите й, които изпъкваха през плата на полепналата към тялото й рокля. Дъждът не беше студен, но въпреки това зърната й стърчаха напред като малки камъчета. Завладя го непреодолимо желание и смутен, той се извърна бързо настрани, мърморейки си сърдито под нос с надеждата, че бурята ще заглуши всякакъв звук. Когато най-накрая върза кануто и се изправи, Ели неочаквано взе ръцете му в своите. Въпреки пороя, те не се втурнаха към къщата и Ной се замисли колко прекрасно би било, ако прекарат тази нощ заедно.

Ели си мислеше за същото. Чувствайки топлината на дланите му, тя си представи как те обхождат цялото й тяло, плъзгайки се бавно по кожата й. Самата мисъл за това я накара да си поеме дълбоко дъх, усещайки някаква нова топлина в зърната на гърдите си и между краката си.

Разбра, че нещо се беше променило, откакто бе дошла тук. И макар да не можеше да каже кога точно се е случило — вчера вечерта, по време на разходката с кануто, или когато видяха лебедите, или може би дори сега, докато вървяха ръка за ръка — тя знаеше, че отново е влюбена в Ной Тейлър Калхун, а може би никога не бе преставала да го обича.



Те вече не чувстваха смущение помежду си, когато стигнаха вратата и влязоха вътре, мокри до кости.

— Имаш ли с какво да се преоблечеш? — попита той.

Тя поклати глава, все още дълбоко развълнувана, питайки се дали това личи на лицето й.

— Мисля, че ще намеря тук някакви дрехи за теб. Може да са ти малко големи, но ще бъдат сухи и топли.

— Каквото и да е — каза тя.

— Връщам се след секунда.

Ной събу мокрите си ботуши, затича се по стълбите и се върна след минута, носейки памучни панталони и риза с дълги ръкави под едната мишница и джинси и синя риза под другата.

— Ето — каза той, подавайки й памучните панталони и ризата с дълги ръкави. — Можеш да се преоблечеш в спалнята на горния етаж. Там има баня и кърпа, ако искаш да си вземеш душ.

Ели му благодари с усмивка и тръгна по стълбите, чувствайки очите му върху себе си, докато се качваше. Тя влезе в спалнята, затвори вратата, сложи панталоните и ризата на леглото му и съблече всичко от себе си. Сетне тръгна гола към шкафа, намери вътре закачалка, окачи на нея роклята, сутиена и бельото си и тръгна с нея към банята, за да не намокри дървения паркет. Чувстваше някакъв таен трепет, че е съвършено гола в същата стая, в която той спеше.

Не й се искаше да се къпе след този дъжд. Приятно й беше да усеща особената мекота на кожата си, която й напомняше за начина, по който бяха живели хората някога отдавна. Близо до природата. Като Ной. Тя облече дрехите, които й беше дал, и се погледна в огледалото. Панталоните й бяха доста широки и за да не й падат, напъха в тях ризата си и нави малко крачолите, така че да не се влачат по пода. Ризата беше малко разпрана при яката и висеше на едното й рамо, но въпреки това й хареса как изглежда в нея. Нави ръкавите си почти до лактите, намери чифт чорапи в шкафа, обу ги и тръгна към банята, за да потърси гребен или нещо подобно.

Вчеса мократа си коса, колкото да разплете възлите в нея, и се погледна в огледалото, съжалявайки, че не носи със себе си шнола или няколко фиби.

Би било хубаво да има и спирала, но тъй или иначе нямаше. По очите й все още се виждаха следи от сутрешния й грим и тя направи каквото можа с помощта на една кърпа за лице.

Когато свърши, се погледна в огледалото, оставайки доволна от постигнатото, и тръгна надолу по стълбите.

Ной беше във всекидневната пред камината, където се опитваше да запали огън. Не я забеляза, когато влезе и известно време тя го наблюдаваше мълчаливо. Той също се беше преоблякъл и изглеждаше добре — тесни джинси, чиста риза, опъната от широките му рамене и влажни кичури коса, които падаха върху яката му.

Ной разбута цепениците и добави още подпалки. Облегната на касата на вратата с кръстосани крака, Ели продължаваше да го наблюдава. Няколко минути по-късно вече гореше огън. Той посегна да вземе няколкото неизползвани цепеници, в този момент я зърна с крайчеца на окото си и се извърна бързо към нея.

Дори и в неговите дрехи тя изглеждаше красива. След кратък момент на смут, Ной се зае да нареди цепениците на купчина.

— Не те чух — каза той, опитвайки се да подхване непринуден разговор.

— Знам. Нарочно се опитах да не вдигам шум.

Ели забеляза смущението на Ной и дори се досети за причината, мислейки си в същото време колко млад изглежда той.

— От колко време стоиш там?

— Няколко минути.

Ной пъхна ръце в джобовете си и посочи към кухнята.

— Искаш ли чай? Кипнах вода, докато беше горе.

Нищо не значещ разговор, колкото да не настъпи неловко мълчание. Но, боже мой, колко красива беше тя…

Ели забеляза как я гледа и се замисли за миг, усещайки как старото чувство взима връх над нея.

— А имаш ли нещо по-силно? Или е още твърде рано за това.

— Имам малко бърбън в бюфета — усмихна се Ной. — Ще свърши ли работа?

— Чудесно!

Той тръгна към кухнята и Ели го видя да прокарва ръка през влажната си коса, малко преди да се скрие от погледа й.

Проехтя силен гръм и отново заваля пороен дъжд. Ели чуваше ударите на капките по покрива и пращането на горящите цепеници в камината. Обърна се към прозореца, за да види сивото небе, разцепено от светкавица. Секунди по-късно още един тътен, този път по-близо.

Ели взе едно одеяло от дивана и седна на килима пред камината. Кръстоса крака, наметна се с одеялото и се загледа в танцуващите пламъци. Ной се върна и когато я видя, седна до нея. Сложи две чаши на пода и сипа малко бърбън във всяка от тях. Навън небето все повече притъмняваше.

Отново се чу оглушителна гръмотевица. Бурята се надигна с пълната си сила и вятърът носеше дъжда на талази.

— Ама че време! — каза Ной, гледайки струйките дъжд, които се стичаха по прозореца. Той и Ели бяха близо сега, макар да не се докосваха. Гърдите й се повдигаха при всеки неин дъх и Ной отново си представи как докосва тялото й, но с усилие на волята пропъди тези мисли от ума си.

— На мен ми харесва — каза тя, отпивайки от чашата си. — Винаги съм харесвала гръмотевичните бури. Още от малко момиче.

— Защо? — попита Ной, просто за да поддържа разговора.

— Не знам. Винаги са ми се стрували романтични.

Тя отново замълча, докато Ной гледаше как пламъците блещукат в изумрудените й очи. Сетне тя каза:

— Спомняш ли как седяхме заедно и гледахме бурята няколко дни преди да замина?

— Разбира се.

— Често си мислех за онази нощ, след като се върнах у дома. Никога няма да забравя как изглеждаше тогава. И точно такъв те запомних завинаги.

— Променил ли съм се много? — попита той.

Ели отпи отново от бърбъна си, усещайки приятната топлина, която се разливаше в нея, и докосна ръката му, когато заговори:

— Не много. Не и нещата, които помня. Сега, разбира се, си по-стар, с повече опит зад гърба си, но си запазил същия онзи блясък в очите си. Все още обичаш да четеш поезия и да плаваш по реките. Ти си съшият добър човек, когото помня, и дори и войната не е могла да те направи жесток.

Ной се замисли над думите й, чувствайки ръката й върху своята и палеца й, който описваше бавни кръгове.

— Ели, днес ти ме попита какво си спомням най-ярко от онова лято. А ти какво си спомняш?

Тя се замисли и когато заговори, гласът й сякаш идваше някъде отдалече:

— Спомням си как се любехме. Това съм запомнила най-ярко. Ти беше първият мъж в живота ми и онова, което се случи, бе по-прекрасно от всичко, което си бях представяла.

Ной отпи от чашата си, връщайки се, развълнуван, назад в миналото. И после поклати глава — ставаше все по-трудно. А Ели продължи:

— Спомням си колко много се страхувах преди това, цялата треперех, и въпреки това страшно те исках. Радвам се, че ми беше първият. Радвам се, че споделихме това щастие.

— Аз също.

— А ти? Ти страхуваше ли се?

Ной мълчаливо кимна. Тя се усмихна.