— Не ти ли харесва как всички гледат към нас, като че ли сме… вещици? — подшушна Серена.

Другите момичета се изкикотиха заговорнически.

Блеър издуха носа си и си сложи отново от блясъка за устни. Тя не беше пропуснала факта, че Нейт беше сред наблюдателите.

— Нямат си ни най-малка представа — съгласи се тя, въпреки че тя и останалите момичета в групата напълно поглъщаха вниманието на всички.

Нейният доведен брат, Арън Роуз, дойде с китарата си и седна в ъгъла на одеялото на момичетата.

— Какво да изсвиря? — попита ги той.

— Каквото и да е. — Тъкмо вече схващаха чалъма на плетене, но музиката от розовата пластмасова играчка на Ванеса направо ги подлудяваше.

— Разклати го, скъпа, разклати го — Арън започна да пее любимата си реге песен. Той се беше появил само за да види дали Блеър не беше момичето, за което всички вдигаха толкова шум. От това, което знаеше, можеше да е всяка една от тях.

— Никога не знаеш — отбеляза не едно от момчетата на поляната.

Точно така. Никога не знаеш.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

За миналата вечер

Съжалявам, момчета, но се прецакахте! Знам, че беше доста подло от моя страна да не се разкрия, но признайте си, че се вързахте и не беше ли забавно? Точно това, от което имахте нужда, нали? Най-хубавото от всичко беше, че можахте да погалите онази сладка, малка маймунка. И въпреки че не искате да си го признаете, някак си ви харесва, че все още не знаете коя съм, защото обичате да си представяте как изглеждам. Аз съм момичето на мечтите ви.



Това, което не знаем и умираме да разберем

Дали Н и Б ще се съберат?

Дали С ще намери някой, когото да обича?

Дали ще си простят В и Д и ще заживеят щастливо?

Дали ще чуем повече нещо за Дж? А искаме ли?

Дали Дж и Л ще се разберат? Тя иска ли го?

Дали Ч ще се издаде?

А аз?

Знаете, че не мога да дочакам да отговоря на всичките тези въпроси. Но първо ще направя олтар на светеца в управата на колежа. Всеки ден ще му купувам нов подарък като онзи чифт мънистени пуловери, на които съм хвърлила око в магазина за обувки на „Барнис“ или пък онази страхотна розова чанта, за която всеки говори и я няма никъде. По този начин, ако не вляза в училище номер едно, ще имам много утешителни награди. А ако вляза, ще имам повод да се поздравя с още повече подаръци. Така или иначе, няма да изгубя. Никой от нас няма!

Знаете, че ме обичате

Интригантката