— Няма ли поне да си изсушиш косата?

— Ммм, не. — Серена погледна часовника си. Ерик ги чакаше в бара, а тя почти не беше успяла да разговаря с него насаме, откакто бяха пристигнали. — Ще те чакам долу, става ли?

— Добре — отговори Блеър разсеяно. Тя не знаеше защо Серена трябваше да бърза толкова. Това беше първият им купон в Сън Вали и заради това искаше да изглежда добре. Ерик беше толкова внимателен и винаги толкова очарователен, така че тази вечер тя щеше да казва: „Да, о, да!“. — Защо бързаш толкова все пак?

Серена издиша.

— Защо да правя усилие да ти обяснявам? Не е като да флиртувам с нечий брат цяла вечер!

Блеър затвори капачето на кутията с грим и се вгледа в образа на приятелката си в огледалото на банята.

— Значи си ми ядосана заради Ерик, така ли? — Тя бръкна в козметичната си чантичка за бронзовата си пудра.

Серена ритна вратата с ботуша си от мъхеста овча кожа.

— Не съм ядосана. Просто съм…

Ревнива?

Тя въздъхна тежко и се обърна да дръпне якето си от закачалката на вратата.

— Ще се видим долу — измрънка тя и се втурна към вратата.

— Не се притеснявай — извика Блеър след нея. — Ще се изнеса от вас веднага щом се върнем!



— Не ти ли е студено? — Нейт свали изтърканата си тъмносиня жилетка от „Браун“ и я предложи на Джорджи. Понякога той спеше с нея за късмет. Като че ли ръководството на „Браун“ щеше да преглътне факта, че е бил арестуван от полицията за това, че е купувал трева само защото спеше с тяхната жилетка.

Джорджи се разхождаше в оранжеви боксерки и сутиен „Ла Перла“, докато Чък Бас, Джоузеф, Свен, Улрих и Джен играеха на ротативките. „Може би всичките са хомосексуалисти“, помисли си Нейт с надежда. Но дори и да беше така, никак не му се нравеше Джорджи да се навърта край тях по бельо. Тя беше твърде… твърде… гола. Предполагаше се, че голотата й трябва да бъде само за нея и него. Преди всичко тя му беше приятелка. Всъщност… беше ли?

— Защо не се качим горе? — прошушна й той възбуждащо в ухото. Беше си представял, че той и Джорджи ще прекарат по-голямата част от времето си в Сън Вали в леглото, правейки секс непрестанно. Но дори не си беше свалял панталоните в нейно присъствие. Нито веднъж. И не беше заради това, че Джорджи бе превзето момиче с цялото си перчене и голота. Просто беше прекалено заета да лудее и да срива хубавото настроение, че да легне за секунда и да се остави да я целува.

— Какво има горе? — попита Джорджи и запали цигара. Дългата й копринена кестенява коса се разстилаше на бялото й рамо, а дългите й бели крака бяха кръстосани, два пъти.

Само много кльощави момичета могат да го направят.

Нейт сви рамене.

— Просто си помислих, че може… нали знаеш… да се усамотим.

Което и да е нормално момиче щеше да се вгледа в неговите смарагдовозелени очи, в които се четеше обида, и да припадне при такава покана. Но Джорджи бе прекалено извратена, за да забележи колко готин и неустоим беше той.

С други думи тя беше идиотка.

Тя повдигна вежда подозрително.

— Не си пушил трева без да ми кажеш, нали? — попита тя с надежда.

— Не. — Той се приближи и докосна косата й, като започна да я гали по кокалестото рамо. — Просто помислих, че може да използваме уединението — каза той, а бузите му добиха очарователно розов цвят от намека в гласа му.

Джорджи люлееше краката си през дървената облегалка за ръка на стола, на който седеше. Той беше издялан от брезово дърво от индианците шошони и после бе боядисан в оранжево.

Малко грозен, но вероятно доста скъп.

Отвън се чу някакъв крясък. Джорджи пусна крака на земята и отмъкна жилетката на Нейт от ръката му.

— Предполагам, че трябва да си облека нещо — измрънка тя, промуши дрехата през главата си и се запъти към вратата. Задните й части се подаваха изпод тъмносинята жилетка и я правеха да изглежда дори по-гола отпреди.

— Благодаря ти, че си тук — каза тя развеселено на момчето за доставки. Тя извади бутилка „Столи“ от купата в количката му и я отвори, след което грабна дистанционното управление за CD плейъра и го пусна. Започна една стара песен на „Блонди“ — „The Tide Is High“. — Може да оставиш питиетата до горещата вана. — Джорджи посочи към Нейт с бутилката „Столи“. — Той ще ти покаже къде е тя.



Долу в бара на хотела в Сън Вали Ерик разговаряше с няколко момчета от ски патрула за днешната голяма спасителна акция. Някакъв надувко беше показвал на гаджето си как да кара ски на обратно и се беше спрял в едно дърво. Един клон го беше набучил право отзад.

— Беше наистина отвратително — Серена чу един от ски патрула да казва.

— Какво е било? — попита тя, като седна в скута на Ерик. Той сложи дългите си ръце около нея и тя зарови буза в гърдите му, жадна за внимание. — Ммм. Миришеш на хубаво и свежо.

Момчетата от ски патрула пийваха бирите си и гледаха завистливо. Само ако всеки един имаше прелестна руса сестра модел, с която да се гушка.

— Хей, къде е твоята приятелка? Онази със сладката къса… подстрижка? — попита един от тях.

Серена се изправи и седна на коляното на Ерик, а обутите й в светлосини обувки „Уг“ крака докосваха килима. Тя дръпна крачолите на дънките си „Хъбичуъл“. Обикновено хората бяха твърде заети да я наблюдават, за да питат за Блеър. Но Блеър полагаше прекалено много усилия за външния си вид в сравнение със Серена, затова може би тя заслужаваше повече внимание от нея.

— Тя е горе, оправя се. — След което сръга Ерик с лакът в стомаха. — Искаш ли да се качиш и да видиш какво прави?

На Ерик му допадна това, че момчетата от ски патрула бяха забелязали Блеър откакто стана съвсем ясно, че той и тя скоро щяха да станат двойка. Той побутна Серена в отговор.

— О!

Братът и сестрата си размениха свирепи погледи.

— Не казах нищо лошо — настоя Серена намусено. Свирепото изражение на лицето на Ерик се превърна във весела усмивка. — Какво?

— Мисля, че някой е дошъл да те види — подшушна той.

Серена погледна нагоре, за да види Ян, бъдещият зъболекар и рус холандски олимпийски сноубордист, който я гледаше прочувствено.

— Надявах се да те придружа на купона.

Момчетата от ски патрула отстъпиха назад, за да му направят място. Серена слезе от коляното на брат си. Това не беше точно вниманието, на което се надяваше.

— Ами, ние чакаме Блеър.

Ерик я побутна леко отзад.

— Защо вие двамата не тръгвате. — И той кимна на момчетата от ски патрула. — Поканих тези момчета на купона. Блеър и аз ще се качим при тях в колата.

Точно тогава вратите на асансьора се отвориха.

Дами и господа… Кралицата на планината!

Блеър беше прикрепила малка златиста сърцевидна шапка в косата си и носеше нефритени обеци, които Серена бе получила от „Ле Бест“, след като беше позирала в тяхното шоу на писта. Тя беше облякла и светлосиния кашмирен пуловер на Серена, който Серена така или иначе беше планирала да й подари. Пуловерът й беше малко впит в областта на бюста, което също беше добре. На Блеър това й харесваше.

На ски патрула в Сън Вали — също. Те се сбутаха, размърдаха крака и замърмориха на висок глас като животни в селски двор.

— Хей, изглеждаш страхотно — каза Ерик, наслаждавайки се на начина, по който останалите момчета я гледаха влюбено. Той й подаде ръка, като че ли тя беше негова. — Готова ли си да тръгваме?

Блеър се радваше, че беше оползотворила времето, за да се приготви. Тя дори носеше обикновеното бяло памучно бельо „Ханро“, на което Серена постоянно се смееше, като го наричаше „бельото на баба“. Но истината беше, че Блеър винаги се чувстваше по-удобно в бабешкото си бельо, отколкото във всичките онези натруфени, дантелени бикини и прашки, които имаше. Тя изглеждаше добре и в тях. Те бяха нейната представа за дрехи, когато не беше облечена.

А някой определено щеше да я разсъблича тази вечер.

Натюрморт с четки за зъби

Джени беше толкова объркана от случилото се с Лео през онази вечер, че остана до късно да рисува натюрморт и да подреди мислите си. Както обикновено в хладилника нямаше никакви плодове или зеленчуци, с изключение на един хилядагодишен, мухлясал портокал, затова тя рисуваше четки за зъби и калъп сапун „Дав“.

Напълно възможно бе Лео да не притежава куче и да не живее в онзи изумителен апартамент на Парк авеню.

„Може би той е просто един нормален човек“, помисли си тя, докато внимателно изпилваше сините власинки на четката на Дан. „Точно като мен“. Всъщност тя все още не знаеше какъв беше той. Защо той просто не изяснеше нещата вместо да играе игрички?

Тя се вгледа в платното.

— Това е глупаво — измърмори тя и го захвърли в кошчето за боклук под бюрото си. Всичко беше глупост. И изведнъж тя се почувства толкова… затъпяла.

А затъпелите хора имат нужда от компания.

— А, значи сега имаш време да говориш с мен? — каза Елиз, когато вдигна слушалката.