— Мисля, че родителите ти са невероятни — каза той. — Имам предвид, че са необходими много усилия и кураж, за да бъдат такива… там навън.

Ванеса повдигна гъстите си кафяви вежди.

— Аз ще ти кажа. — Тя придърпа стола си напред и сложи лакти на масата. — Когато бях малка, бях цялата в рани. Разчоплях всяко срязване или ухапване от насекомо, докато не прокърви. И знаеш ли какво казваше майка ми? Тя казваше, че трябва да си събирам коричките, та баща ми да може да направи някаква творба от тях. Не е ли това най-налудничавото нещо, което някога си чувал? Имам предвид, че повечето майки биха се притеснили за белезите, които остават, или пък биха отвели децата си на психиатър. Моите родители ги е грижа само за тях си и за тяхното „изкуство“.

Джорди сви рамене.

— Може би тя се е пошегувала.

Ванеса се намръщи и отвори менюто си. Antipasti, primi, secondi, dolci11. Да се шегува? Тя никога не беше чувала майка си толкова крайно духовита.

— Не мисля така.

Джорди я наблюдаваше, докато тя подробно изучаваше менюто.

— И все пак аз наистина им се възхищавам. Имам предвид това, че позволяват на теб и сестра ти да живеете сами. Малко родители биха го позволили.

— Да. Малко биха го позволили — съгласи се Ванеса намръщено.

— Бих искал да отида във Върмонт и да видя как живеят там — добави Джорди нетърпеливо.

Ванеса отмести поглед от менюто и издаде тревогата си.

— Защо?

— Не знам. Не съм срещал такива хора дето са… знаеш… особени. Предполагам, от чисто любопитство. — Той отпи глътка вино и отново стисна устните си. — Е, майка ми спомена, че си имала доста сериозен приятел. Между вас всичко ли е приключило, или…?

Ванеса затвори менюто, без да се спре на нещо конкретно. Все пак не беше много гладна — просто й се искаше да се махне от къщи.

— Да, всичко приключи. Дори вече не сме и приятели. — Обикновено в гласа й се усещаше горчива хапливост, но точно сега той беше затреперил от вълнение. — Не че ми пука — добави тя язвително.

Сервитьорът дойде и Ванеса си поръча салата. Тя искаше да бъде едно от онези слабички, руси момичета от нейния клас в „Констънс“, които ядяха само суха маруля и желе.

Джорди отчупи парче хляб от панерката на масата.

— Е, ти ли скъса с него, или той с теб? — Той натопи хляба в малка купичка със зехтин с дългите си деликатни пръсти.

Тя никога не беше мислила реално за това кой с кого беше скъсал. Всъщност, никога не беше имало официална раздяла. След като беше хванала Дан да се задява с онази персона Мистъри Крац на сцената на онзи клуб за поезия, тя спря да му се обажда по телефона. Ако някой беше скъсал с някого, то това беше тя, тя скъса с него. Но това означаваше ли, че той може би изобщо не беше искал да къса с нея?

Беше доста объркващо, за да мисли за това.

— Предполагам, че аз скъсах с него някак от небрежност — каза тя, заеквайки. — Имам предвид, че той ме мамеше. — Стана й неловко да говори с друго момче за връзката си с Дан. Беше странно да разговаря с друго момче, тъй като единственият човек, с когото някога бе разговаряла, беше самият Дан. Но дръзката откровеност на Джорди бе просто такава — искрена. Ванеса усети как долната й устна започва да трепери, докато големите й кафяви очи се напълват със сълзи. О, боже. Мразеше да плаче, особено пред хора. Какво й ставаше?

Хайде, хайде. Случва се и на най-добрите сред нас.

Джорди отново сложи очилата си.

— Съжалявам. Не трябва да говорим за това, ако не искаш. — Руменина обля изпитите му бузи. — Аз просто попитах поради лични съображения. — И той отново си свали очилата и ги остави внимателно на масата близо до зехтина. Тогава вдигна поглед и златистите му очи се вгледаха в нейните. — Аз наистина те харесвам, Ванеса.

Майлс Дейвис свиреше и свещите блещукаха. Изведнъж Ванеса почувства, че като че ли се снима в един от онези лошо заснети романтични филми, в които повечето момичета не спират да плачат, и тя не можа да се сдържи.

— И аз те харесвам — изхленчи тя измъчена. Ако беше с Дан сега, тя щеше внезапно да избухне в смях и да му каже да се разкара, задето я е накарал да се разплаче. Но Джорди не беше Дан. Ако му кажеше да се разкара, той вероятно щеше да го направи.

Е, не буквално. Но ние знаем какво има предвид тя.

Ванеса изтри влажното си лице с бялата си копринена кърпичка, размазвайки червилото на Руби навсякъде по нея.

— Съжалявам. Предполагам, че родителите ми наистина доста ме стресират. — Тя остави кърпичката и отпи глътка вода.

— Е, кажи ми нещо за Колумбийския. Като например, кой е любимият ти предмет?

Като че ли наистина я беше грижа. Беше очевидно, че Джорди се интересува от нея само защото родителите й бяха друга възможност за него, а тя се интересуваше от него само защото той не беше никаква алтернатива за нея. Освен това умът й беше толкова зает с най-новата информация, за да обръща внимание на отговора на Джорди. И информацията, която мозъкът й бе толкова зает да обработи, бе, че тя все още беше влюбена в Дан.

Тя просто иска някой, когото да обича

След като прекараха цял ден в каране на ски, последван от един час в наблюдаване как холандският олимпийски отбор по сноуборд се скъсва да тренира на пистата, всички се оттеглиха в хижата в подножието на планината за заслужени халби бира. В камината на хижата бумтеше огън, на пианото свиреше някакъв музикант, а сервитьорките сервираха коктейли в тъмносини потници без нищо отдолу.

Серена седна до Ян, един от седемте сноубордисти. Всички момчета от отбора бяха руси, атлетични и красиви, но тя си избра Ян. Докато караше сноуборд, той си издаваше палците напред по един особено сладък начин, като че ли даваше на планината най-доброто от себе си.

— Всички момичета в Ню Йорк ли са толкова красиви колкото теб и твоите приятелки? — попита той с очарователния си холандски акцент.

Серена се изкикоти. Тя обичаше да я ласкаят.

— Вие, момчета, сте големи късметлии — да правите това всеки ден.

Ян се изсмя и отпи голяма глътка от тъмната кехлибарена бира.

— Невинаги караме сноуборд. Аз уча за зъболекар в университет в Минск.

— О! — Серена си беше представяла, че целият отбор живее заедно в някаква хижа на някой връх в Алпите и кара сноуборд по цял ден, а всяка вечер гуляе. Мислеше си, че би било уютно да бъдеш единственото момиче в групата. Можеше да им подстригва косата и да им прави препечени филийки за закуска. Вечер щяха да се сгушват пред камината и да си разказват истории за призраци. — А другите? — попита тя, чудейки се дали не беше избрала грешния човек.

— Конрад е женен за италианка и живеят в Болоня. Франц е моят съквартирант в университета. Джоузеф, Свен, Улрих и Джен живеят в Амстердам.

Амстердам вероятно бе доста студен град. Серена погледна през масата към четирите момчета. Те всички бяха еднакво готини, руси и атлетични.

— В студентското общежитие за хомосексуалисти — добави Ян.

— О — отвърна Серена, насилвайки се да се усмихне.

Повече късмет следващия път.

— Ще желаете ли нещо друго?

— Още една кола, моля — каза Нейт на готината сервитьорка, с прелестни „Уг“12 на краката, след като Чък беше поръчал други три халби светла бира „Сън Вали“ за цялата маса. Джорджи вече беше изпила почти цялата си халба сама. Вероятно щеше да се наложи да я носи до дома й.

— Не мога да повярвам, че успях да измина цялото двойно трасе, без да падна — изпадна във възторг за четиридесет и пети път Блеър. Тя отпи от бирата си изтънчено и се ухили на Ерик. — Ти си много по-добър учител от всички онези ски инструктори.

Истината беше, че тя се беше пързаляла отстрани почти по цялата писта, крещейки през цялото време, но поне беше успяла да предпази гърдите си от нахлуване на сняг. Това беше важна част.

— Просто ставаш все по-добра и по-добра — отвърна Ерик. Тя беше закопчала жилетката си върху горнището на банския, но дънките й бяха смъкнати и от начина, по който седеше и се облягаше на масата, той можеше да види горната част на дупето й. Беше готино.

— Да се обзаложим на сто долара, че ще изгълтам бирата си по-бързо от теб — Джорджи предизвика Серена.

И сега, понеже Серена нямаше с кого да флиртува, беше щастлива, че има какво да прави. Тя прибра назад дългата си, разрошена от ските руса коса и я върза на кок. После взе чашата си. Останалите на масата гледаха в радостно очакване.

Е, повечето от останалите на масата.

Нейт скърцаше с едно кубче лед между зъбите си. Можеше да си представи как ще свърши това. И двете момичета щяха да се напият, да повърнат върху всички и да бъдат извън редиците с махмурлук през следващите няколко дни. Краищата на привлекателните му устни увиснаха отчаяно над ръба на чашата му с кола. Никакви ски вече. Никакво забавление.

— Покажи й как се прави, Джорджи! — подтикна ги Чък.

— О, да? — Серена вдигна чашата към устните си. Тогава забеляза, че Нейт клати глава и тя я отмести отново. — Какво правя? Та ти си родена за това. Цялото ти семейство е пълно с известни алкохолици.