Сесили Зигесар - Така ми харесва

Серена ван дер Удсен отпи от кафето си и погледна навъсено надолу към Пето авеню от мястото си на стълбите на музея на изкуствата „Метрополитън“. Буйната й светлоруса коса изпълваше качулката на бялото й палто от кашмир, препасано с колан, и падаше по раменете й. И ето я отново от едната страна на автобус М102 — рекламата за „Сълзите на Серена“. Тя не се притесняваше за това как изглежда на снимката. Харесваше й начинът, по който студеният вятър бе повдигнал лятната й рокля между коленете, с тен от Сейнт Бартс и как, въпреки че беше само по сандали и лятна рокля насред Сентръл парк през февруари, малките пъпчици от студа, които бяха навсякъде по ръцете и краката й, бяха внимателно заличени. Тя дори харесваше това, че беше без червило, така че перфектно оформените й устни изглеждаха някак напукани и подути като от удар. Единствено сълзите в огромните й сини очи я смущаваха. Разбира се, именно заради тях от „Ле Бест“ бяха решили да нарекат новия си аромат „Сълзите на Серена“, но истинската причина да плаче на снимката беше, че това бе денят, в който — не, мигът, в който — Арън Роуз (за когото тя бе напълно убедена, че беше влюбен в нея поне за седмица) беше скъсал с нея. А това, което наистина я тревожеше, това, което я караше да плаче постоянно, бе фактът, че след като вече бяха разделени, тя нямаше кого да обича и никой не я обичаше.

Не че не се влюбваше почти във всяко момче, което срещнеше, и не бе обичана безкрайно от всяко момче на света — беше почти невъзможно да не се влюбят. Но тя желаеше някой, който да я обсипва с внимание по начин, по който едно наистина влюбено момче може. Като онази любов, истинската любов, която тя никога не бе изживявала.

Чувствайки се нетипично мрачна и меланхолична, тя извади една цигара от измачканата си кадифена чанта „Кашарел“ и я запали само за да я гледа как гори.

— Чувствам се ужасно точно като времето — измърмори тя, но после се насили да се усмихне при вида на най-добрата си приятелка, Блеър, която изкачваше стълбите към нея. Тя взе другата чаша, която беше купила, стана и й я подаде. — Готини обувки — отбеляза Серена, възхищавайки се на най-новата покупка на Блеър.

— Можеш да ги вземеш, ако искаш — предложи щедро Блеър, — но ще те убия, ако разсипеш нещо върху тях. — Тя дръпна Серена за ръкава и каза: — Хайде, че ще закъснеем.

Двете момичета тръгнаха бавно надолу по стълбите и се запътиха към училище по Пето авеню, пиейки кафето си по пътя. Студеният вятър, който брулеше оголените клони на дърветата в Сентръл парк, ги караше да затреперят от студ.

— Господи, какъв студ — изсъска Блеър. Тя пъхна свободната си ръка в джоба на бялото кашмирено палто на Серена, както само една много добра приятелка може да направи. — И така — започна тя. Беше преодоляла сълзите, но гласът й все още трепереше. — Не стига, че майка ми обикаля и си вре носа навсякъде, но и декораторът ще идва днес да преобрази стаята ми в бебешки център в нюанси на цикория и тем подобни!

Изведнъж жаждата на Серена за истинска любов й се стори тривиална. Родителите й не се бяха развели, защото баща й беше хомосексуалист; майка й не беше бременна жена на средна възраст; доведеният й брат не беше правил секс първо с нея, а после и с най-добрата й приятелка, след което ги бе зарязал и двете и на последно място — не я принуждаваха да се премести от стаята си. Но не само, че още не бе изгубила девствеността си на великолепната седемнадесетгодишна възраст, но и беше целунала интервюиращия в „Йейл“ и така почти не изгуби девствеността си с него, което напълно щеше да провали плановете й да влезе в колеж. Всъщност, когато реално си помисли за тези неща, животът й бе просто розов в сравнение с този на Блеър.

— Но ти ще заемеш стаята на Арън, нали? А тя току-що беше пребоядисана за него — супер, а?

— Е, да, ако харесваш пердета от листа канабис и обзавеждане в еко-стил — изсмя се Блеър. — Освен това — добави тя, — Арън е глупак. Да ходим в Оаху за пролетната ваканция беше изцяло негова идея.

Серена не смяташе, че в Оаху е толкова зле, но не искаше да се противопоставя на Блеър, когато е в лошо настроение, и така да рискува очите й да изскочат от яд. Двете момичета прекосиха 86-та улица на разстояние от светофара, бутайки се една друга, докато тичаха, за да се предпазят да не ги сгази едно такси. Когато стигнаха тротоара, Серена изведнъж се спря, а огромните й сини очи блеснаха развълнувано.

— Хей, защо не се преместиш при мен?!

Блеър се наведе, за да прегърне голите си прасци.

— Може ли да продължим да вървим? — попита тя нацупено.

— Можеш да живееш в стаята на Ерик — продължи Серена възбудено. — И в крайна сметка можеш да отпишеш Оаху и да дойдеш с нас да караме ски в Сън Вали!

Блеър стана и духна кафето си, вглеждайки се в приятелката си през парата. Откакто Серена се беше върнала от пансиона, Блеър я беше намразила напълно, но някак си наистина я обичаше безкрайно. Тя отпи последна глътка и изхвърли наполовина пълната чаша в едно кошче.

— Помогни ми да се преместя след училище, а?

Серена плъзна ръка по нейната и й прошепна на ухото:

— Знаеш, че ме обичаш.

Блеър се усмихна и отпусна разтревожената си глава на рамото на Серена, докато двете момичета завиваха по 93-та улица. Само на няколкостотин ярда пред тях се виждаха огромните сини кралски врати на девическо училище „Констънс Билард“. Девойчета, вързани на опашка, облечени в сиви плисирани поли, се мотаеха наоколо и разговаряха, докато двете популярни момичета приближаваха.

— Чух, че Серена е подписала дългосрочен договор като модел след онази реклама за парфюма. Значи ще доведе бебето си от Франция. Нали знаете, онова, което тя роди миналата година преди да се върне в града? Всички супермодели имат деца — изписка Райън Хофстетер.

— Аз пък чух, че тя и Блеър ще наемат апартамент в центъра и сами ще отглеждат бебето, вместо да ходят в колеж. Блеър беше решила никога да не прави секс с момчета, а Серена очевидно е правила достатъчно, за да й стигне за цял живот. Просто ги погледнете — повиши глас Лаура Салмън, — направо са си лесбийки.

— Обзалагам се, че обмислят да организират голяма феминистка кампания или нещо подобно — отбеляза Изабел Коутс.

— Да, но те няма да се чувстват толкова добре, когато родителите им един вид бъдат принудени да се отрекат от тях — добави Кати Фаркас. Първият звънец удари и подкани момичетата да влязат вътре.

— Хей — Серена и Блеър се провикнаха, като минаваха покрай групата момичета на път към входа.

— Хубави обувки! — отвърнаха в отговор Райън, Лаура, Изабел и Кати, въпреки че само тези на Блеър бяха нови. Серена носеше същите стари протрити велурени ботуши с връзки, с които ходеше от октомври. Блеър винаги беше с най-хубавите обувки и дрехи, а Серена винаги изглеждаше великолепно дори и в оръфаните си, изгорени с цигара дрехи от пансиона. Което всъщност бе друга причина, за да ги мразиш или обичаш, зависи кой си и в какво настроение си.