Всъщност Чък наистина беше дявол и винаги търсеше нови начини да покаже злото у себе си. Но потърпете малко, ще стигнем и дотам.

— Наближава петдесетте, а е почти в седмия месец — прошушна Мисти на сина си. — Какво мисли приятелката ти Блеър за това?

Чък сви рамене, като че ли въобще го беше грижа. На невероятния новогодишен купон на Серена той се бе промъкнал до Блеър и й беше предложил да му се отдаде и така да загуби девствеността си, тъй като бил доста добър в тези работи. След категоричния й отказ, той бе побеснял. По-късно беше пробвал да бъде хомосексуален единствено за да преодолее скуката.

Или просто за извинение, за да си оскубе веждите.

— Навярно е повръщала на няколко пъти — отбеляза Чък грубо, имайки предвид проблема на Блеър с постоянния й глад, което не бе тайна за никого. — Така или иначе, скоро след като се роди бебето, тя ще се махне от къщата.

— Чух, че Блеър ще ходи в клиника след дипломирането, за да се погрижи за проблема си веднъж завинаги — отбеляза Мисти Бас. — Вярно ли е?

Но Чък бе престанал да я слуша. В другия край на залата се разразяваше малка драма и той не искаше да я пропусне.

Нейт дори и не беше поглеждал Блеър, откакто тя го беше придружила наперено до клиниката за рехабилитация в Гринич, Кънектикът преди няколко седмици. По време на първата й и единствена групова терапия, терапевтът я бе принудил да потвърди на висок глас пред групата, че страда от булимия, въпреки че Блеър настояваше да нарича проблема „връщане на храна, причинено от стрес“. Нейт вероятно се бе забавлявал при вида на Блеър в клиниката, но по онова време тъкмо бе започнал да излиза с Джорджи и му бе доста трудно да се справи с две луди момичета наведнъж. Слава богу Блеър веднага осъзна, че планът й за атака беше провален и бързо реши, че рехабилитацията е под нейното ниво.

Тя като че ли наистина искаше да прекарва съботните следобеди в обяснения как често вкарва пръст в гърлото си, вместо да пазарува обувки със Серена. Не, благодаря.

А какво да кажем за Серена? Нейт дори не можеше да си спомни кога за последно я бе виждал, но както винаги тя изглеждаше великолепно и спокойна по един очарователен и сдържан начин. По принцип Нейт обичаше да стои на едно място на партита и да позволява на хората да го заговарят, ако желаят, но сега реши да отиде и да ги поздрави. Защо не, по дяволите? Дори и Блеър да не искаше да му говори, Серена щеше да го направи.

Серена първа го видя, че идва. Тя изтръска цигарата си върху безценния мраморен под в имението.

— Натаниел Арчибалд — заяви тя, като от една страна искаше да предупреди Блеър, а от друга да покаже истинска изненада. — Нашият отдавна изгубил се Нейт.

— По дяволите. — Блеър стъпка цигарата „Мерит ултра лайт“ със заострения ток на черните атлазени вечерни обувки „Маноло Бланик“. — Господи.

Серена не беше сигурна дали Блеър проклина, защото Нейт бе последният човек на земята, когото искаше да види, или защото той изглеждаше толкова ослепително в класическия смокинг на „Армани“.

Няма нищо по-спиращо дъха от сладко момче в смокинг, дори да го мразиш.

— Привет. — Нейт целуна Серена бързо по бузата и пъхна ръце в джобовете на сакото си, усмихвайки се предпазливо на Блеър. Тя въртеше рубинения си пръстен на малкия си пръст, както правеше винаги, когато бе нервна. Късата й прическа караше скулите й да изглеждат по-издадени или може би бе отслабнала малко. Както и да е, изглеждаше някак… гневна. Гневна и в същото време нежна. — Здравей, Блеър.

Тя стисна ръце и ноктите й се забиха в дланта. Имаше нужда от още едно питие.

— Здравей. Как върви лечението ти?

— Приключи. Поне за мен. Онова момиче, с което се виждам, Джорджи, е още там.

— Защото е зависима от наркотиците ли? — отговори Блеър, като глътна набързо остатъка от водката в чашата си.

Шумната музика на групата, която никой дори не бе забелязал, че свири, изведнъж спря и вниманието на цялата зала бе приковано.

— Май ще се напием — намеси се Серена преди Блеър да може да направи нещо лудо, като да отсече главата на Нейт с един карате удар. — Само още един ден и сме във ваканция!

Нейт кимна на един минаващ келнер и взе още водка и за двете.

— Ще ходите ли на някое хубаво място?

— Сън Вали — както винаги — отговори Серена.

Блеър просто стоеше там, наливайки се с втора водка и си мечтаеше: първо, Нейт да се разкара; второ, да не изглеждаше толкова ослепителен и недрогиран; трето, да спре да се държи толкова абсурдно приятелски и четвърто, и Серена да спре да бъде толкова любезна.

— Блеър ще дойде с нас. Току-що си купи билет.

Нейт извади кутия „Марлборо“ от джоба си и пъхна една цигара между устните си. Запали я внимателно, като се вглеждаше в Блеър през пламъка, а после погледна настрани.

— Изглежда, че и аз ще съм там — най-накрая каза той. — Майката на Джорджи има къща близо до планината. Ще караме ски заедно.

Блеър усети как стомахът й започва да се бунтува и тя опръска твърде тясната рокля на Серена.

— Ей сега се връщам. — Тя бутна празната чаша към Серена. — Може би трябва да намериш нашата маса, за да можем да седнем.

— Блеър живее вкъщи от известно време — обясни Серена на Нейт, докато наблюдаваха как тя се отправя бързо към дамската тоалетна. Изведнъж Серена се почувства като по-голяма сестра, която покровителства Блеър и бе радостна, че можеше да помогне. — Майка й превръща стаята й в детска за бебето, което ще е момиченце. Хора без работа, какво да правиш?

Нейт се опита да си представи какъв трябва да е животът й сега, когато тя имаше нов доведен баща, доведен брат и сестриче на път да се роди. Не беше стигнал далече.

— Изглеждаш различно — отбеляза Серена, измервайки го с поглед от горе до долу. Тя повдигна перфектно оформена вежда и се ухили. — Изглеждаш добре.

Нейт и Серена винаги бяха изпитвали привличане един към друг. Дори веднъж се бяха отдали един на друг и бяха правили секс, загубвайки девствеността си през лятото преди десети клас, точно преди Серена да замине за пансиона. Това беше страстно прекарване за развлечение, но без всякаква обвързаност и не го бяха повтаряли отново оттогава насам.

— Чувствам се добре — потвърди Нейт. Той се замисли дали да не й каже, че е отказал пушенето на трева, но все пак не бе успял да стане капитан на отбора по лакрос. Как не можеше да дочака да се види с Джорджи, защото те определено щяха да са заедно. Но Нейт въобще не беше човек, който си излива душата. — Страхотно е, че и вие ще ходите там — каза той просто. — Ще си прекараме добре.

— Дали ще си прекараме добре? — попита Серена, като се хвърли към него със спонтанна прегръдка — нещо типично за нея, и остави розов блясък за устни по бузата му. — Обикновено карам ски само със скучния си по-голям брат. Така че ще е супер!

Нейт понесе прегръдката и направи опит да не се размеква. Но сега, когато беше чист от марихуаната, най-лекият полъх на женски парфюм или докосване от женска страна бе достатъчен, за да го накара да се изчерви, особено ако момичето бе толкова красиво като Серена.

Серена взе цигара от кутията от горния му джоб и мина покрай него.

— По-добре да видя какво става с Блеър. Ще се видим по-късно, нали?

Нейт я гледаше как се отдалечава, усещайки телефона в джоба на панталоните си. Джорджи вероятно беше в стаята си в „Брейкауей“ и си почиваше или правеше онова, което караха пациентите да правят след вечеря, но може би сестрата на смяна щеше да бъде достатъчно мила да ги остави да правят секс по телефона.

Той набра номера и доближи телефона до ухото си преди да погледне нагоре. Чък Бас го зяпаше от мястото си до неговата обсипана с бижута майка и всъщност наистина имаше вид на хомосексуалист. И само мисълта, че Чък вероятно можеше да му налети, беше достатъчна, за да прекъсне неотложното обаждане до Кънектикът. Нейт пъхна телефона обратно в джоба си и тръгна да намери своята маса, като въобще не го бе грижа за слуховете, които Чък вече разпространяваше за него и Серена.

Добродетел срещу порок

Ванеса знаеше, че бе грешка да идва в мига, в който спря погледа си върху златистата рокля на Мисти Бас. Нямаше значение, че баща й носеше вълнено пончо и пола, а тя беше все още с училищната си униформа.

Но нейните родители въобще не изглеждаха смутени.

— Виж, татко се оглежда за безплатните питиета — прошушна Руби в ухото й. — Той е попаднал направо в рая.

— Трябва да увеличат музиката, за да могат хората да танцуват — коментира майка им, като щракаше с пръсти и подскачаше нагоре-надолу с мокасините си. Тя вероятно бе единствената жена в сградата без токчета — дори Ванеса и Руби бяха с ботуши с платформи.

Тих, ужасен шепот се разнесе из стаята.

— Кои, по дяволите, са тези? — Чък Бас попита майка си. Мисти Бас бе една от грандамите в нюйоркското общество. Тя познаваше всеки.

— Не съм сигурна — отговори майка му. — Но обожавам мъж в пола. Дава ти такъв кураж!

— Знаеш ли, познавам тези двамата — каза Тити Коутс на мъжа си. — Те са художниците от изложбата, на която ходихме миналата вечер, онази с великолепния кон!