1 6 9 16 23 44

Не! Ужасно! Къде ми е умът? Първо на първо, 1 никога не излива. А 6 и 9 също не стоят добре.

3 14 21 25 36 44

Това изглежда малко по-добре. Вписвам втората серия числа в единия билет. После нахвърлям следваща:

5 11 18 27 28 42

Тази определено ме впечатлява. ИЗГЛЕЖДА като сигурен победител. Съвсем ясно мога да видя числата, изписани на телевизионния екран. Представям си как Мойра Стюарт ги прочита по вечерната емисия на новините, „Един билет, за чийто притежател се предполага, че живее в югозападен Лондон, спечели джакпота на националната лотария, с натрупана сума от десет милиона лири стерлинги.“

За момент ми прималява. Какво ще направя с моите десет милиона лири? Откъде ще започна?

Е, като начало, ще вдигна грандиозен купон. На някое готино и модно място, шампанското ще се лее без ограничения, ще има танци и ще наема някоя таксиметрова служба, която да разкарва безплатно гостите ми по домовете им след купона, така че всеки да си пие на воля, без да се притеснява, че после ще трябва да шофира. А, да, за всеки ще има и подарък „за довиждане“, например наистина луксозна пяна за баня или нещо подобно. (Дали Калвин Клайн предлага пени за баня? Отбелязвам си на ум да проверя следващия път, когато вляза в „Буутс“.)

После ще купя по една къща за всички роднини и приятели, естествено. Облягам се на стенда за лотарийни билети и затварям очи, за да се съсредоточа. Да предположим, че купя двадесет къщи по двеста и петдесет хиляди лири всяка. Значи ще ми останат… пет милиона. От които изваждам приблизително петдесет хиляди за купона. А, да, и освен това ще заведа абсолютно всички на почивка, на Барбадос или на някое друго такова място. Това ще ми струва… около сто хиляди лири, като се има предвид, че всички ще летим в луксозната първа класа.

Значи, остават ми четири милиона осемстотин и петдесет хиляди. О! И от тях трябва да извадя шест хиляди, за да разчистя всичките си дългове по кредитните карти и към банката. А също и триста, които да върна на Сузи. Хубаво де, да речем общо седем хиляди. Значи ми остават… четири милиона, осемстотин четиридесет и три хиляди лири.

Разбира се, ще дам солидни суми за благотворителност. Всъщност, вероятно е най-добре да основа една благотворителна фондация. Ще подпомагам всички онези немодни благотворителни дейности, които все биват пренебрегвани — например лечението на кожните заболявания или домашният патронаж за престарелите хора. И ще изпратя солиден чек на някогашната ми учителка по английски, мисиз Джеймс, така че да може да зареди с нови книги училищната библиотека. Нищо чудно дори да кръстят библиотеката на мое име. „Библиотека Блумууд“.

О, и още триста хиляди за онова разкроено палто от „Уистълс“, което е НАЛОЖИТЕЛНО да побързам да купя, преди да са ги разграбили. Колко ми остават значи? Четири милиона, осемстотин четиридесет и три хиляди минус…

— Извинете… — прекъсва размислите ми женски глас и аз вдигам замаяно поглед.

Някаква жена зад мен се опитва да стигне до химикалката, оставена на стенда.

— Прощавайте — отвръщам и учтиво се дръпвам, за да й направя място.

Но това прекъсване ме разсейва и обърквам сметките си. Колко ми оставаха значи — пет или четири милиона?

После забелязвам жената да занича към моето листче с нахвърляните серии от числа и изведнъж една мисъл ме поразява като гръм. Ами ако някоя от сериите, които съм отхвърлила, вземе, че спечели? Какво ще стане, ако тази вечер съобщят, че печели моята серия „1, 6, 9, 16, 23, 44“ например, а аз не съм я пуснала?!? Ще се ненавиждам до края на живота си, нали? Никога, до сетния си час, няма да си го простя. Ще се получи като онзи мъж, който се самоубил, защото забравил да си пусне фиша за „ТОТО“-то.

Вземам още няколко билета и бързо вписвам сериите, които си бях нахвърляла върху листчето. Така че сега имам общо девет билета. Девет билета — деветдесет лири. Доста пари, наистина. Почти ми става съвестно да ги похарча. Но пък, от друга страна, това значи девет пъти по-голям шанс да спечеля, нали така?

Пък и вече имам страхотно предчувствие относно серията „1, 6, 9, 16, 23, 44“. Ами да, че защо инак точно тази пък комбинация от числа ще се появи и ще се загнезди в ума ми? Може би някой, там някъде, се опитва да ми каже нещо.


Магазини „Бромтън“ Отдел „Сметки на клиенти“ Бромтън Стрийт 1 Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон


2 март 2000 г.


Скъпа миз Блумууд,

Нашата счетоводна документация показва, че при нас не е постъпило плащане по последната Ви сметка по „Златната кредитна карта на Бромтън“, която притежавате. Ако сте извършили разплащане през последните няколко дни, моля Ви да не вземаше под внимание това уведомително писмо.

Понастоящем неплатената Ви сметка е 235.76 лири стерлинги. Минималната сума, която трябва да внесете, е 43.00 лири стерлинги. Можете да се разплатите кеш, с чек или да приложите документ за банков превод. Надяваме се в скоро време този пъпрос да бъде уреден.


Искрено Ваш,


Джон Хънтър, мениджър на отдел „Сметки на клиенти“ Магазини „Бромтън“ Бромтън Стрийт 1 Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон


2 март 2000 г.


Скъпа миз Блумууд,


Сега е най-добрият момент за харчене на пари!


За ограничен период от време предлагаме на нашите клиенти ИЗВЪНРЕДНИ КРЕДИТНИ ТОЧКИ за всяка покупка на стойност над петдесет лири стерлинги, извършена със „Златната кредитна карта на «Бромтън»“[1] — възползвайте се сега от предоставеното Ви уникално предимство да прибавите още кредитни точки към Вашата кредитна сметка, както и от възможността да спечелите някой от нашите „Подаръци за притежателите на кредитни точки“.


Сред фантастичните подаръци, които Ви предлагаме, са:

Италианска кожена чанта 1000 кредитни точки

Каса розово шампанско 2000 кредитни точки

Два самолетни билета до Париж[2] 5000 кредитни точки

(Понастоящем Вие разполагате с: 35 кредитни точки.)


И не забравяйте, че за периода на действие на тази наша специална оферта печелите по две кредитни точки на всеки пет лири стерлинги, похарчени със „Златната кредитна карта на «Бромтън»“. Надяваме се в най-скоро време да можем да Ви поздравим с „Добре дошли“ в „Бромтън“, за да се възползвате от тази наша уникална оферта.


Искрено Ваш,

Ейдриън Смит,

мениджър на отдел „Обслужване на клиенти“

[1] с изключение на покупките, направени в ресторанти, аптеки, будки за вестници и фризьорски салони

[2] с известни ограничения — виж приложената брошура 42

Четири

Когато пристигам в къщата на родителите ми, сварвам ги в разгара на поредния им разгорещен спор, Татко е стъпил по средата на градинската стълба, опряна на страничната стена на къщата, и бърника нещо по улука, а мама е седнала до масата от ковано желязо насред моравата и прелиства стари броеве на каталога „Отминали времена“. Никой от двамата дори не поглежда към мен, когато влизам чрез портичката откъм улицата.

— Казвам само, че точно те би трябвало да дават добър пример! — отбелязва настойчиво мама.

— Значи мислиш, че да излагаш сам себе си на опасност е добър пример, така ли? — възкликва възмутено татко. — И смяташ, че това ще реши проблема, а?

— Опасност! — процежда презрително мама. — Не бъди толкова мелодраматичен, Греъм. Наистина ли възприемаш по този начин британското общество?

— Здрасти, мамо — казвам аз. — Здравей, татко.

— И Беки е на моето мнение. Нали, миличко? — отбелязва мама, като ми посочва към една страница от „Отминали времена“. — Виж този плетен жакет — казва ми тя полугласно. — Прелестна бродерия!

— Изобщо не е на твоето мнение! — отсича татко. — Това е възможно най-комичната идея, която съм чувал!

— Нищо подобно! — отвръща мама възмутено. — Беки, и ти също смяташ за добра идея Кралското семейство да се движи с обществен транспорт, нали, миличко?

— Ами… — започвам предпазливо. — Аз всъщност не съм…

— Мислиш, че когато отива на делови срещи, Кралицата трябва да пътува с рейс 93, така ли? — изсумтява саркастично татко.

— А защо не? Може би тогава рейс 93 най-сетне ще стане по-редовен!

— Е — отронвам, като се настанявам на градинския стол до мама, — как сте?

— Даваш ли си сметка, че страната отива към разруха? — горещи се мама, сякаш изобщо не ме е чула. — Ако в най-скоро време общественият транспорт не започне да бъде използван от повече хора, няма да има средства за поддръжка на пътищата!

Татко клати с възмутено недоумение глава.

— И ти значи мислиш, че ако Кралицата започне да пътува с рейс 93, това ще реши проблема, така ли? Независимо, че това ще породи затруднения с охраната й; независимо от факта, че ще закъснява за срещите си и че като цяло ще може да изпълнява много по-малко служебни ангажименти…

— Нямах предвид непременно Кралицата — скастря го мама и след кратка пауза добавя: — Но някои от останалите. Принцеса Мичъл Кентска примерно. Защо тя да не пътува от време на време с метрото, а? Тези хора трябва да видят какъв е истинският живот!

Последното пътуване на мама с метрото датира май от 1983 година.