— На ваше място, Ани — завършвам отговора си, — щях да се свържа с местната данъчна служба и да ги помоля за съвет. И не се плашете! Нищо страшно няма!

— Благодаря — разнася се изпълненият с облекчение глас на Ани. — Много благодаря, Ребека.

— Е, надявам се, че това ще ти помогне, Ани — казва Ема, като се усмихва към камерите. — Сега нека чуем Давина, която ще ни съобщи новините и прогнозата за времето. И тъй като вие продължавате да звъните с въпроси към нашата финансова експертка, след това ще продължим с „Как да управляваме парите си“.

— Явно доста хора имат проблем с парите — подхвърля с лъчезарна усмивка Рори.

— Абсолютно си прав — отвръща Ема. — И ние бихме искали да им помогнем. Ето защо, независимо какъв проблем имате, по-голям или по-малък, обърнете се за съвет към Ребека Блумууд, която ще ви чака на телефон 0333 4567.

Ема застива за момент на мястото си, усмихвайки се към камерата, а когато вижда, че светлинката на индикатора угасва, с доволна въздишка се отпуска назад на стола си.

— Е, много добре върви! — казва въодушевено Ема, докато притичалата гримьорка докосва тук-там с пухчето за пудра лицето й. — Нали, Зелда?

— Страхотно! — възкликва Зелда, появявайки се иззад завесата от ослепително ярка светлина. — Не сме имали такъв наплив от обаждания, откакто правихме „Искам да се срещна с една Спайс Гърлс“. — Тя ми отправя изпълнен с любопитство поглед и пита: — Ходила ли си на курс по телевизионна презентация, Ребека?

— Не — отговарям искрено, — не съм. Но съм… гледала доста телевизия.

Зелда избухва в смях.

— Чудесен отговор! Добре, народе, включване след тридесет секунди.

Ема ми се усмихва и свежда поглед към листа пред себе си. Рори се обляга назад и оглежда съсредоточено ноктите си. „Божке! Те се държат с мен като с колежка! — мисля си радостно. — Сякаш съм една от тях!“

Никога не съм се чувствала така напълно и безкрайно щастлива. Абсолютно никога! Нито дори онзи път, когато при разпродажба в „Харви Никълс“ открих бюстие на „Вивиън Уестууд“ само за шестдесет лири. (Чудя се къде ли съм го забутала. Трябва да почна да го нося понякога.) Това тук е върхът! Животът е прекрасен!

Облягам се назад, изпълнена със задоволство, и разсеяно се оглеждам наоколо, когато изведнъж една странно позната фигура привлича погледа ми. Вглеждам се по-съсредоточено и усещам кожата ми да настръхва от ужас. В дъното на студиото, зад ярката светлинна завеса стои един мъж… и без майтап, сигурно халюцинирам или нещо подобно, защото той прилича като две капки вода на…

— И… Добре дошли отново! — казва Рори и с това на секундата пак приковава цялото ми внимание. — Тази сутрин телефонните ви обаждания са във връзка с финансови проблеми, независимо дали големи или малки. Наша гостенка е финансовият експерт Ребека Блумууд, а на телефона е Фран от Шрюсбъри. Фран?

— Да — казва Фран. — Здрасти. Здрасти, Ребека.

— Здравей, Фран — отговарям с топлосърдечна усмивка. — Е, да видим, какъв е твоят проблем?

— Абсолютно съм затънала — подема Фран. — И вече… вече… не знам какво да правя.

— Дългове ли имаш, Фран? — пита Ема мило.

— Да — отвръща Фран с треперещ глас и въздъхва тежко. — Затънала съм до ушите. Дължа пари на банката, имам задължения по всичките си кредитни карти. Взела съм сума ти пари назаем от сестра ми… Но не мога да се въздържа… не мога да престана да харча. Аз просто… обожавам да купувам разни неща.

— Какви неща по-точно? — пита Рори силно заинтригуван.

— Ами всъщност и аз не знам какви — казва Фран след кратка пауза. — Дрехи за мен, дрехи за децата, разни неща за къщата, общо взето, излишни джунджурии… А после започват да пристигат сметките… и аз… аз ги изхвърлям.

Ема ми хвърля многозначителен поглед, а аз повдигам леко вежди в отговор.

— Ребека? — казва тя. — Фран очевидно среща затруднения с управлението на парите си. Какво би трябвало да направи?

— Е, Фран — започвам задушевно, — първото нещо, което трябва да направиш, е да проявиш смелост и да се опълчиш на проблема си. Свържи се с банката и им кажи, че ти е трудно да управляваш парите си. Хората там не са чудовища! Те искат да помогнат. — Обръщам се право към камерата и се вглеждам настойчиво в обектива. — Бягството и криенето от проблема нищо не решава, Фран. Колкото по-дълго отлагаш, толкова по-лошо става положението.

— Знам, че е така — съгласява се Фран с треперещ гласец. — Знам, че си права. Ама не е никак лесно.

— Знам, че не е лесно — казвам съчувствено. — Много добре знам колко е трудно. Но трябва да устоиш, Фран!

— Ребека — казва Ема, — смяташ ли, че това е често срещан проблем?

— Боя се, че да — отговарям, като обръщам глава към нея. — Тъжното е, че мнозина хора не съумяват да поставят на първо място финансовата си сигурност.

— О, не — казва Ема и клати съжалително глава. — Това не е никак добре.

— Но никога не е късно да бъде поправено — продължавам аз. — Ако хората съзнателно се противопоставят на проблема си и поемат отговорност за постъпките си, целият им живот ще се промени за добро.

Провя широк уверен жест с ръка, при което погледът ми обхваща цялото студио. И…

О, Боже, той е!

Не, не халюцинирам.

Наистина е той. Застанал е в дъното на студиото, на гърдите му има бадж — от тези, дето охраната ги издава на посетителите, и пие нещо от пластмасова чашка… и сякаш е неделима част от това място. Дерек Смийт е в студиото на „Сутрешно кафе“, само на десетина метра от мен.

Дерек Смийт от Ендуич Банк.

Но това… това е невъзможно.

Да, ама ето че е възможно. Там наистина Стои Дерек Смийт. Не разбирам. Какво прави той тук?

О, Боже, сега пък отправя поглед право към мен.

Сърцето ми се разбива тревожно, преглъщам тежко, опитвайки се да запазя самообладание.

— Ребека? — чувам гласа на Ема.

Правя усилие да насоча вниманието си отново към шоуто. Но дори не си спомням за какво всъщност говорим.

— Значи ти смяташ, че Фран би трябвало да отиде да поговори с банковия си мениджър, така ли? — подтиква ме Ема.

— Ъъъ… ами… точно така — изломотвам и бузите ми изведнъж пламват.

О, Боже, какво да правя? Той гледа право в мен. Не мога да избягам.

— И ти си убедена — подема наново Ема, — че ако Фран престане да крие като щраус глава в пясъка, а подходи открито към проблема, ще може да сложи в ред живота си, така ли?

— Точно така — отвръщам като робот и се насилвам да се усмихна ведро на Ема.

Усещам обаче как цялата щастлива увереност в душата ми се изпарява. Дерек Смийт е тук. Няма как да го изтрия от съзнанието си. Не мога да забравя за него.

И сега вече всички части от моя живот, които така старателно бях погребала в най-отдалеченото кътче на ума си, започват отново да си пробиват път към повърхността. Не искам да си спомням никоя от тях… Но нямам избор. Ето ги, идват, промъкват се в съзнанието ми, една частица ужасяваща реалност, следвана от втора, трета…

— Е, нека се надяваме — казва Рори, — че Фран ще възприеме съвета на Ребека, който действително е много добър.

СКАРВАНЕТО МИ СЪС СУЗИ. КАТАСТРОФАЛНАТА МИ СРЕЩА С ТАРКУИН. По гръбнака ми започват да пробягват отвратителни ледени тръпки.

— А ето и следващия ни телефонен събеседник — казва Ема. — И това е Джон от Лютън. Джон?

— Здравей, Ребека — долита до мен гласът по линията. — Работата е там, че на мен още като малък са ми направили застраховка и са ми издали застрахователна полица. Аз обаче съм изгубил всички документи. Но пък сега ми се ще да прибера насъбраната сума, нали разбираш?

„ВИЗА“ КАРТАТА МИ — БЛОКИРАНА. КАРТАТА МИ ОТ „ОКТАГОН“ — КОНФИСКУВАНА ПРЕД ЦЯЛАТА ОНАЗИ ТЪЛПА. ГОСПОДИ, КАКВО УНИЖЕНИЕ!

Стига, Ребека, престани! Съсредоточи се. Съсредоточи се.

— В действителност това е доста често срещан проблем — чувам се да казвам. — Помните ли името на компанията, издала полицата?

— Не — отговаря Джон, — нямам ни най-малка представа.

БАНКОВАТА МИ СМЕТКА. ХИЛЯДИ ЛИРИ ДЪЛГОВЕ. ДЕРЕК СМИЙТ.

О, Боже, лошо ми е. Искам да избягам и да се скрия някъде.

— Е, независимо че не си спомняте, бихте могли да го издирите — продължавам с упорито лепната на лицето усмивка. — Като начало можете да се обърнете към някоя агенция, която е специализирана в издирването на подобни документи. Ще проверя и ще ви съобщя името на агенцията, но мисля, че се казваха…

ЦЕЛИЯТ МИ УЖАСЕН, БЕЗРЕДЕН ЖИВОТ. Нищо-нищичко от него не се е изпарило. Всичко си е там и ме чака като някакъв огромен паяк. Дебне ме търпеливо и само чака да свършат тези телефонни обаждания, за да ме оплете отново в мрежата си.

— Боя се, че времето ни изтече — побързва да вметне Ема, когато стигам до някакъв логичен завършек. — Хиляди благодарности на нашия финансов експерт, Ребека Блумууд. Уверена съм, че всички ще последваме мъдрите й напътствия. След рекламната ни пауза очаквайте резултатите от нашето пътуване до Нюкасъл, както и „Хивън Сент 7“ на живо тук, в студиото.

Отново замръзваме за миг-два в очакване индикаторът на камерата да угасне, след което всички се отпускаме и раздвижваме.

— Дотук добре — отронва Ема, загледана в листа пред себе си. — Да видим какво следва…

— Чудесно се справи, Ребека — казва Рори въодушевено, като ми се усмихва ведро. — Отлична работа.

— О, Зелда — скача на крака Ема, — може ли да ти кажа две думи? Страхотна беше, Ребека — добавя тя. — Наистина страхотна.

Изведнъж всички изчезват нанякъде и аз оставам сама на снимачната площадка, беззащитна и уязвима. Отчаяно се опитвам да избягвам погледа на Дерек Смийт и да мисля колкото се може по-бързо.

Може и да успея да се изплъзна през някой страничен изход.

А може и просто да остана да си седя на дивана и да не мърдам оттук. Все някога ще му доскучее и ще си тръгне. Ами да, предполагам, че няма да посмее да навлезе в самото снимачно пространство, нали така?