Софи Кинсела - Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

— Глупости! — отсича Сузи уверено. — В такива случаи практиката е следната: връщат ти заема, пращаш кратко писъмце с дежурното „благодаря“, за да уведомиш, че си си получил парите, и край. Докато тази картичка тук… — многозначително я размахва Сузи към мен, — … тази картичка тук е вече нещо съвсем различно.

Ето, точно затова ми харесва да имам Сузи за съквартирантка. Тя е наясно с всякакви подобни неща, защото се движи в най-изисканите социални кръгове. Веднъж дори е била на вечеря с херцогинята на Кент?! Не че се фукам или нещо подобно.

— И какво по-точно? — питам, стараейки се гласът ми да не звучи напрегнато.

— Предполагам, че е израз на приятелски чувства — отвръща Сузи и оставя картичката обратно на кухненската маса.

Приятелски чувства. Ами да, разбира се, така е. Израз на приятелски чувства. Което само по себе си е нещо много хубаво, естествено. Но защо ли се чувствам леко разочарована? Гледам с недоумение картичката, върху която има репродукция на лице от Пикасо. Какво ли означава това?

— Впрочем, тези неща в тигана черни ли трябва да станат? — пита Сузи, мажейки препечената си филийка с масло.

— О, Боже! — свалям светкавично тигана от котлона и оглеждам критично почернелите зърна в него.

Това готвене ще ме побърка! Ама аз, както се знае, имам силна ноля, така че изхвърлям на боклука поредните станали на въглен семена и започвам всичко отначало. Щедро изсипвам в тигана семе от кориандър, от копър, от канела, чер пипер, бахар, карамфил, дафинов лист… С това дафиновият лист свърши. Дано този път стане, защото инак…

По някакво чудо наистина става! Четиридесет минути по-късно в моя специален тиган за балти вече къкри сготвено от мен самата къри! Фантастично! Мирише божествено, пък и изглежда точно като на снимката в книгата — а аз дори не съм следвала рецептата им дословно! Което несъмнено доказва, че аз притежавам вродена дарба за готвене на индийски ястия. И колкото повече практикувам, толкова повече ще се усъвършенствам. Както казва Дейвид Е. Бартън, скоро ще мога да спретна вълшебно къри за четирима за толкова минути, колкото ще ми отнеме да се обадя по телефона и да го поръчам от ресторанта. А пък я колко пари спестих!

Тържествено вдигам капака на тенджерката със сварения от мен ориз баспати и триумфално сипвам по чиниите от него и от кърито. После щедро наръсвам всичко с накълцани на ситно листенца от пресен кориандър — и да ви кажа честно, чиниите изглеждат така, сякаш са изскочили от готварската страница на „Мари-Клер“. Изваждам от фурната купените готови, но подходящо затоплени от мен индийски питчици наан и понасям всичко към дивана в хола. Слагам едната чиния на скута на Сузи.

— Оуу! — възкликва тя. — Изглежда фантастично!

— Знам — съгласявам се гордо и се настанявам на дивана до нея. — Не е ли страхотно?!

Наблюдавам я любопитно как загребва с вилицата и пъхва в устата си първата хапка, след което и аз го правя.

— Ммм! Много вкусно наистина! — казва Сузи, дъвчейки с явно облекчение. — Доста лютиво — отбелязва след малко.

— Сосът е подправен с лют пипер — пояснявам. — А в кърито има и нарязани на ситно пресни люти чушлета. Ама пък наистина е вкусно, нали?

— Великолепно е! — възторгва се Сузи. — Ти си невероятна, Беки! Сигурна съм, че аз лично никога не бих успяла да сготвя подобно нещо!

И Сузи продължава да дъвче, но по лицето й изведнъж се изписва някакво странно изражение. Да си кажа правичката, и аз се чувствам някак особено, не мога да си поема въздух. Кърито действително е малко люто. Всъщност, АДСКИ люто е!

Сузи е оставила вилицата си и жадно отпива от виното си. Вдига насълзени очи към мен, а бузите й са кървавочервени.

— Добре ли си? — питам я, като се насилвам да се усмихна въпреки парещата болка в устата ми.

— Аха, страхотно! — отвръща тя, дишайки тежко, и тъпче в устата си едри залци питка наан.

Свеждам поглед към чинията си и решително загребвам и лапвам втора вилица къри. Носът ми на секундата потича. Забелязвам, че Сузи също подсмърча, но когато очите ни се срещат, тя ми отправя лъчезарна усмивка.

О, Боже, ама че е люто! Устата и езикът ми буквално горят. Бузите ми са огненочервени, очите ми се насълзяват. По дяволите, колко от лютивия пипер сипах в това проклето нещо? Само една чаена лъжичка… дали пък не бяха две? Май реших да се доверя на готварския си инстинкт и да сипвам, докато ми се стори, че е достатъчно. Е,… хубав инстинкт, няма що!

Сълзите потичат по лицето ми, подсмърквам гръмовно.

— Добре ли си? — пита Сузи тревожно.

— Страхотно! — отвръщам, като оставям вилицата си. — Само че… знаеш… малко налютява.

В действителност обаче изобщо не съм „страхотно“. Дори не съм и „добре“. И не толкова парещата лютивина е причина за стичащите се по лицето ми сълзи, колкото това, че изведнъж се почувствах като пълен боклук. Във всичко се провалям. Дори едно най-просто къри не мога да сготвя като хората. А колко пари попилях заради него — специален тиган за балти, готварска престилка, тези екзотични подправки… Ооо, всичко ми върви абсолютно наопаки, нали така? Изобщо не съм си ограничила харченията и нищо-нищичко не съм спестила! Цялата тази седмица е един тотален провал!

Изхлипвам шумно и оставям чинията си на пода.

— Ужасно е! — казвам задавено и се разплаквам още по-силно. — Не го яж, Сузи. Ще те отрови.

— Не изглупявай, Беки! Фантастично е! — отвръща Сузи, после ме поглежда и също оставя чинията си на пода. — О, Беки! — възкликва, пресяга се и ме прегръща. — Не го вземай толкова навътре. Само дето е малко лютиво. Иначе е върхът! А питчиците наан са направо страхотни! Честно! Както виждаш, не всичко е загубено! Хайде, успокой се!

Отварям уста да й обясня, че тях не съм ги правила аз, но вместо думи, от нея излиза още по-силен рев.

— Беки, не плачи, моля те! — извиква Сузи и самата тя се разплаква. — Страшно вкусно е! Това е най-страхотното къри, което съм яла през живота си!

— Не е само кърито! — изхлипвам, като бърша сълзите от очите си. — Идеята беше да пестя. Това къри трябваше да ми струва само 2.50 лири.

— Ама… защо? — пита Сузи безкрайно объркана. — На някакъв бас ли си се хванала?

— Не! — реввам отново. — Затънала съм в дългове. И татко каза, че трябва или да пестя пари, или да правя повече пари. Цяла седмица се опитвах да пестя като луда, а накрая какво? Едно голямо нищо. — Вече цялата се треса от плач. — За нищо не ме бива.

— Глупости говориш! — рязко ме срязва Сузи. — Напротив, бива те за страшно много неща, Беки. Само че… — поколебава се тя за миг, — …само че може би…

— Какво?

Настъпва кратко мълчание, после Сузи заявява едва ли не тържествено:

— Беки, мисля, че си избрала погрешния подход. Според мен ти просто не си спестовен тип човек.

— Наистина ли? — подсмръквам и избърсвам очи, за да я погледна обнадеждено. — Така ли мислиш?

— Убедена съм, че по ти подхожда правенето на повече пари — заявява Сузи категорично, замисля се за миг и добавя: — Всъщност, да си кажа правичката, не разбирам защо изобщо някой би избрал да спестява. Според мен правенето на повече пари е къде-къде по-добро решение. Ако някога ми се наложи да избирам, нито за миг не бих се поколебала какво да бъде.

— Да — казвам бавно. — Да, вероятно си права. Може би точно това трябва и да направя. — Посягам с трепереща ръка към чинията на пода и вземам една все още топла питчица наан. Сузи е съвършено права. Без къри в устата питчицата е великолепна. — Въпросът е как да го направя — казвам, преглъщайки. — Как да започна да изкарвам повече пари?

Настава кратка пауза, през която и двете дъвчем замислено питчици. После лицето на Сузи просветва.

— Сетих се! Виж това тук! — извиква тя, пресята се, вдига от пода някакво списание и го отгръща на последните страници, където са рубриките с обявите. — Чуй какво пише: „Имате ли нужда от повече пари? Присъединете се към голямото семейство на «Изящни рамки» Печелете хиляди, работейки от дома си, през свободното си време. Осигурени материали.“ Е, виждаш ли? Лесна работа. Уха! Доста съм впечатлена въпреки унинието си. Хиляди, така ли? Не звучи зле.

— Да — отронвам с треперещ глас, — Може би ще го направя.

— Или пък можеш да изобретиш нещо — допълва Сузи.

— Какво например?

— О, каквото и да е — махва тя уверено с ръка. — Ти си много умна, Беки. Все ще измислиш нещо. Или пък… Сетих се! Можеш да основеш някоя Интернет компания. Та те печелят милиони!

Ами да, права е! Има хиляди неща, които мога да направя, за да печеля повече пари. Хиляди! Трябва само да си поразмърдам ума и да мисля по-нашироко. Изведнъж ми става много по-добре. Ей Богу, Сузи е страхотен приятел! Пресягам се и я прегръщам.

— Благодаря, Сузи — казвам. — Ти си върхът!

— Няма проблеми — отвръща ми тя и също ме прегръща. — Така че изрязвай обявата и почвай да печелиш… — Сузи замълчава за миг и добавя: — А аз ще се обадя по телефона да поръчам къри от някой индийски ресторант, става ли?

— Благодаря — отвръщам с жалък гласец. — Би било чудесно.

ПРОЕКТ НА РЕБЕКА БЛУМУУД ЗА ПЕСТЕНЕ НА ПАРИ

ДОМАШНО ПРИГОТВЕНО КЪРИ, СЪБОТА, 11 МАРТ

ЗАЛОЖЕН БЮДЖЕТ:	2.50
РЕАЛНО НАПРАВЕНИ РАЗХОДИ:
Тиган за балти	15.00
Електрическа мелачка за подправки	14.99
Уред за пасиране на зеленчуци	18.99
Дървена лъжица	0.35
Готварска престилка	9.99
Пилешки гърди, 2 бр.	1.98
Гъби, 300 г	0.79
Лук	0.29
Семе кориандър	1.29
Семе копър	1.29
Семе канела	1.29
Бахар	1.29
Чер пипер	1.29
Карамфил	1.29
Дафинов лист	1.39
Джинджифил	1.95
Лют пипер	1.40

О, БОЖЕ, ДОСТАТЪЧНО!