Реджина го гледаше втренчено. Изпита остра болка. Изпита и гняв. Внезапно тя се изправи в леглото.

— Баща ти те обича, Слейд. Двамата с него трябва да изгладите недоразуменията помежду си. В противен случай животът ни в Мирамар ще се превърне в истински кошмар.

Слейд не вярваше на ушите си.

— Току-що ти казах да не се месиш в отношенията ни!

Реджина обгърна раменете си. Очите й плуваха в сълзи.

— Какво точно очакваш от мен, Слейд. Да ти топля леглото? Очевидно. Да се грижа за дома ти? Очевидно. Но не и да участвам в живота на семейството ти — или на твоя собствен?

Той отметна завивките и се изправи.

— Какво, по дяволите, означава всичко това?

— Означава точно това, което казах — отвърна предизвикателно Реджина. — Искаш да бъда иконом на дома ти и твоя любовница — и нищо повече!

Слейд я гледаше вторачено. Дълго време не намери сили да проговори.

— И какво точно искаш да бъдеш за мен, Реджина?

Думите му я извадиха от равновесие.

— След като сам не си се досетил, няма смисъл да ти го казвам.

Той я наблюдаваше внимателно, докато покриваше лицето си с ръце. После много тихичко пророни:

— И какъв точно искаш да бъда аз?

Реджина беше неспособна да му отговори. Слейд излезе от стаята и не се върна, докато тя заспа.



Беше денят преди тържеството. Реджина крачеше нервно из салона. Надяваше се, че постъпва правилно. Но през целия ден не успя да превъзмогне подозрението, че вечерта ще бъде пълен провал. Защото бе поканила родителите си за вечеря.

Не беше виждала баща си от деня, в който семейството й пристигна в града. Тогава той бе поискал от нея да напусне Слейд. Но с майка си се виждаше всеки ден. Именно от Джейн беше узнала, че баща й е все така непреклонно решен да сложи край на този брак.

И отново Джейн беше тази, която предложи малкото семейно събиране.

— Не можеш да оставиш отношенията си с баща си в такава задънена улица, мила — беше й казала тя. Джейн винаги проявяваше завидна чувствителност в отношенията си с хората. — Може би ако Никълъс опознае Слейд по-отблизо, ще промени и мнението си за него.

Реджина отдавна бе посветила майка си във всичките си чувства. Двете открай време бяха изключително близки, но сега повече от всякога. Реджина беше силно разчувствана, когато на сутринта след свадата с баща й Джейн я посети в дома й. Тя незабавно й изля душата си — не само любовта си към Слейд, но и съмненията си относно този брак. Майка й беше твърдо убедена, че нещата скоро ще се оправят.

— След като не иска парите ти, скъпа, трябва да е сериозно влюбен в теб.

Но до момента не бе получила доказателство, че думите на Джейн са основателни. Защото, ако бе така, защо ли пропастта между двама им със съпруга й се разрастваше с всеки изминал ден?

През последните няколко дни и двамата се движеха едва ли не на пръсти в присъствието на другия и внимателно избягваха всякакви въпроси, които се отнасяха до техния брак. Слейд прекарваше все повече време в офиса — излизаше рано и се прибираше късно вечер, което осезателно намаляваше времето, прекарано заедно. И понеже продължаваха да се любят всяка вечер, времето им за разговори беше сведено до минимум. Така поне имаше по-малка вероятност да навлязат в опасна територия. Реджина не можеше да обвинява съпруга си. В момента тя също не искаше да се задълбочава във въпроси, които биха разрушили и бездруго крехките устои на брака им.

Слейд знаеше, че е поканила родителите си за вечеря. Миналата вечер бе намерила удобен момент да му го съобщи. Той бе приел новината доста стоически. Дори й обеща да се държи възможно най-добре.

— Това не е необходимо, Слейд — напомни му Реджина.

Той само повдигна едната си вежда.

— Имаш моята дума, Реджина. Каквото и да се случи.

Думите му предизвикаха някакво лошо предчувствие в душата й, което не я напусна през целия ден.

Както бе очаквала, Никълъс и Джейн пристигнаха точно навреме. Реджина се чувстваше напрегната. Тя се суетеше безутешно около Бринкс, докато той поемаше палтото от раменете на майка й, и наблюдаваше баща си с тревожно изражение. Той, от своя страна, я гледаше също толкова напрегнато.

— Благодаря ти, че дойде, татко.

— Защо трябва да отказвам поканата на собствената си дъщеря?

— Това означава ли, че вече не си ми ядосан?

— Напротив, ядосан съм. Но повече ме боли. — Погледът му беше мрачен. — Все още не мога да повярвам, че ме изгони от дома си.

— И на мен самата ми е трудно да го повярвам — прошепна тя. — Моля те, нека се опитаме да прекараме една приятна вечер.

— Не съм дошъл да воювам.

Реджина искрено се надяваше да е така.

— Нека почакаме Слейд в салона.

Родителите й я последваха в гостната.

— Той не е ли вече тук? — попита Джейн.

— По-рано днес ми изпрати бележка, че може да го задържат малко повече от обикновено и че все пак ще се опита да дойде навреме.

— Съпругът ти знае ли, че тази вечер ще бъдем ваши гости? — попита сухо Никълъс.

— Да, татко. Никога не бих направила зад гърба на мъжа си нещо, което би могло да го разстрои.

Баща й въздъхна.

— Реджина, кога най-после ще дойдеш на себе си? С всеки изминал ден става все по-трудно да го напуснеш.

Доброто й настроение рухна окончателно.

— Нужно ли е отново да обсъждаме това? Тази вечер? Ти вече си се срещнал със Слейд. Нима не си забелязал какъв добър и отговорен човек е съпругът ми?

— Да, не е точно това което очаквах — призна неохотно баща й. — Но той не може да ти осигури живота, с който си привикнала.

— Ти за каква ме имаш? — извика отчаяно Реджина.

— Аз познавам собствената си дъщеря — избухна Никълъс. — Знам, че в Мирамар няма да бъдеш щастлива! Нима не се чувстваше нещастна и отегчена всеки път, когато отсядахме в провинцията на Драгмар?

Реджина прехапа горчиво устни.

— Но сега е различно! Тогава не бях влюбена в прекрасен мъж, чийто дом представлява центъра на живота му.

В този момент Джейн реши да се намеси.

— Никълъс, никой не се съмнява, че познаваш отлично дъщеря си. Но дъщерите порастват и се превръщат в жени. Реджина вече е зряла жена — това е очевидно за всеки. Досега е водила напълно задоволен живот, защото двамата с теб не сме искали да я лишаваме от нищо. Сега тя е длъжна сама да се изправи срещу действителността и да направи най-трудния избор в живота си. Ти трябва да се гордееш с нея, скъпи. Дъщеря ти е безумно влюбена в Слейд Деланза и иска да го подкрепи във всяко начинание.

Никълъс изсумтя.

— Аз наистина се гордея с теб, Реджина, и ти прекрасно го знаеш.

— Не, татко, не го знам. Вместо това ми изглежда, че си разочарован и дяволски ядосан от мен.

— Ядосан съм, защото си избрала съпруг без моето съгласие. Разочарован съм, защото си готова толкова лесно да пренебрегнеш моето мнение. И искам да те предпазя от най-сериозната грешка в живота ти.

— Не правя грешка, татко, уверявам те.

— За разлика от майка ти аз ни най-малко не съм убеден, че ти наистина обичаш този мъж — не и след като с очите си съм те виждал увлечена десетки пъти, откакто си излязла от възрастта на късите поли. И със сигурност не вярвам, че си влюбена в този мъж достатъчно, за да се откажеш от всичко онова, с което си свикнала да живееш.

Реджина се поколеба. Това беше нейният шанс. Трябваше да се възползва от късмета си.

— Татко, не е нужно да се отказвам от онова, с което съм привикнала. Не и ако ми дадеш моето наследство.

Никълъс мълчеше.

— Татко, ние имаме нужда от тези пари! Наистина!

— Това поне е очевидно.

— Нужно ли е да моля? — извика отчаяно Реджина. — Как бих могла да те убедя да ми дадеш проклетото наследство? Моля те, татко, моля те!

Никълъс я гледаше напрегнато. В този момент до слуха й долетя някакъв звук откъм вратата. Реджина видя Слейд на прага, макар изобщо да не беше чула шум от приближаването му. Тя се втурна към него. Когато обаче видя студения му поглед, всичко й се изясни. Каква ли част от спора с баща й бе успял да чуе?

— Скъпи — извика припряно тя и го хвана под ръка, — не мога да ти опиша, колко се радвам, че все пак успя да се върнеш толкова рано у дома!

Очите му срещнаха погледа й. Реджина замръзна. У него нямаше топлина; изглеждаше така, сякаш с мъка сдържа гнева си.

— Ела — пророни неуверено тя. На всяка цена трябваше да създадат в очите на родителите й впечатлението, че двамата са здрава и единна двойка. — Зная, че двамата с татко вече сте се срещали, но мисля, че трябва да започнете познанството си отначало. Освен това никога не си се виждал с майка ми.

Без да пророни и дума, Слейд й позволи да го отведе при родителите си. Докато го представяше на майка си, Реджина успя да го погледне крадешком. Може би само си бе въобразила, че е разгневен. Лицето му бе непроницаемо, мислите му — недостижими.

— Татко — пророни тревожно тя, — не бихте ли могли със Слейд поне да се поздравите като джентълмени?

Никълъс видимо стисна зъби, но протегна ръка за поздрав.

— Здравейте, Деланза.

Не по-малко напрегнат, Слейд пое протегнатата му десница.

— Шелтън. Добре дошли в скромния ни дом.



— Ти си ми сърдит.

Облечен вече само в свободна риза, Слейд скръсти предизвикателно ръце и се облегна на вратата, водеща към салона.

— Какво те кара да мислиш така? — попита хладно той.

Реджина се напрегна. През цялата вечер инстинктивно долавяше, че съпругът й е разярен. Но очевидно беше повече от разярен, защото сега я наблюдаваше така, както се изследва непознато насекомо през микроскоп. По време на вечерята бе наблюдавал внимателно всички на масата. И не беше разговарял, освен когато не го попитаха нещо. Реджина бе направила всичко възможно да поддържа разговора, подпомагана единствено от майка си. Вечерта беше пълна катастрофа, а Слейд през цялото време се държа като абсолютен грубиян.