— Може би все пак ще предпочетат да останат в града — намеси се Виктория. — Носи се слух, че Чарлз Ман ви е подарил за сватбата някакво невероятно имение. Истина ли е това?

— Истина е. — С ъгълчето на окото си Реджина забеляза как Рик потръпна. — Но няма да се преместим там, дори няма да отваряме къщата. Слейд иска да се върнем в Мирамар, просто не зная кога ще стане.

Виктория рязко се изправи.

— Не ми се вярва ти — една принцеса от семейство Браг — да се чувстваш щастлива като съпруга на фермер.

— Виктория, млъкни! — извика предупредително Рик.

Реджина също се изправи в целия си ръст.

— Аз съм щастлива със Слейд и винаги ще уважавам решенията му!

— На мен не ми изглеждаш особено щастлива — отвърна язвително Виктория.

Рик започна да губи търпение.

— Нали се разбрахме да не започваш отново!

Виктория не му обърна никакво внимание. Нито пък Реджина.

— Знаеше ли коя съм аз преди венчавката, Виктория?

Другата жена се усмихна.

— Можеш да заблудиш всеки друг, но не и мен.

За миг Реджина погледна към Рик, преди да продължи настъпателно:

— Ти ли прерови багажа ми?

— Да. Онзи безличен медальон те издаде. — Хладният триумф в очите на тази жена окончателно влуди Реджина.

— Ако някога отново си позволиш да се бъркаш в личния ми живот, ще те накарам да съжаляваш.

Виктория гръмко се разсмя.

— Ти ме обвиняваш в безчестие? Не аз, а ти беше тази, която си устройваше маскаради, мила моя. И определено не беше много благородно от твоя страна.

— А ти защо не се намеси? — атакува я отново Реджина.

— Защото макар да знаех, че не си Елизабет Сейнт Клер, нямах представа, че си наследница на семейство Браг. Мислех те за заблудена измамница, която преследва богатство и охолен живот.

Реджина кипна. Но Виктория беше съпруга на Рик и двете трябваше да се разберат, ако искаха да живеят заедно за в бъдеще.

— Виктория, колкото и да ти се иска, не можеш да промениш моя произход. Затова ще трябва просто да изгладим споровете помежду си. Ще оспориш този факт?

— Не — отвърна невъзмутимо Виктория. — Вероятно не мога да променя произхода ти, но може и да не се наложи. Защото в момента, в който размислиш трезво, ти сама ще осъзнаеш, че мястото ти е в големия град, а не в някакво си ранчо. Защо двамата със Слейд просто не се пренесете в приказното си имение и не уредите живота си с парите от наследството ти?

— Това е невъзможно, Виктория — отвърна Реджина, вече по-спокойно. — Виждаш ли, аз прекрасно съзнавам, че сърцето и душата на Слейд винаги ще принадлежат на Мирамар. И обичам Слейд дотолкова, че съм готова да живея с него там до края на живота си. Не мога да постъпя по друг начин.

Очевидно излязла от кожата си от гняв, Виктория напусна стаята с широки крачки. Реджина остана втренчена след нея. Почти бе забравила за присъствието на Рик, докато гласът му не прозвуча зад гърба й.

— Тя ще се оправи. Ти как си?

— Добре съм.

Рик се усмихна.

— Имала си повече кураж, отколкото човек би предположил. Няма смисъл да се притесняваш от нея. Тя обича да лае, но никога не хапе.

— Не се притеснявам — отвърна искрено Реджина. В момента съзнанието й бе обременено от толкова проблеми, че последната й грижа беше враждебното отношение на Виктория.

— Виж какво, мила — обади се начумерен Рик, — защо не поседнем за малко?

Реджина послушно приседна на дивана, любопитна да чуе онова, което Рик очевидно се канеше да й разкрие. Той се изкашля.

— Трябва да ти призная нещо.

Тя дори не се помръдна.

— Знаеш, че аз те харесвам, много те харесвам, и то още от момента, в който те видях за първи път. Няма смисъл да те убеждавам в това. — Рик се размърда неспокойно на мястото си. — Отчасти може да се каже, че и аз знаех истината, и то от самото начало.

— Отчасти?

— Добре, знаех коя си в действителност. Компаньонката ти ми разказа всичко, броени минути преди да умре.

— О, Рик.

— Виж, мила моя, не е чак толкова лошо, колкото ти се струва в момента! — Той вдигна умиротворително ръце. — Признавам, че в първия миг бях воден от мисълта, че богата наследница като теб би могла да спаси ранчото от незавидната му съдба. Но после видях как гледаше Слейд — и той как те гледаше. Искам да кажа, че ако някога съм виждал двама души, които определено да са родени един за друг, то това несъмнено сте точно вие двамата.

Разчувствана, Реджина сведе замислено глава.

— Какво има? Сърдиш ли ми се?

Тя поклати глава.

— Не мога да ти се сърдя, Рик. От самото начало те харесвам. — Реджина се насили да се усмихне. — И наистина ти вярвам, защото знам колко много обичаш Слейд.

Рик поруменя от смущение.

— Е, добре… Сега, след като Виктория я няма, спокойно можеш да ми разкажеш какво не е наред.

Реджина изпитваше необясним порив да излее душата си пред този човек. Той имаше сложен и труден характер, но пред нея винаги се разкриваше откъм добрата си страна, която несъмнено беше щедра и благородна. Но Слейд никога нямаше да й прости, ако разкриеше семейните им проблеми пред баща му. И понеже му дължеше лоялност, тя поклати глава.

— Всичко е наред наистина.

Рик изглеждаше разочарован, може би заради липсата на доверие от нейна страна.

Реджина реши да смени темата.

— Ксандрия Кингсли и Чарлз Ман организират в петък тържество по случай нашия брак. Ще дойдеш ли, Рик?

Рик се начумери.

— Това покана ли е?

— Определено.

— Хм, не смятам да ходя на никакво тържество.

Усмивката замря на устните й.

— Защо? Не можеш ли да останеш в града още няколко дни?

— Вероятно мога, но няма да го направя. Не съм дошъл да споря за някакво си тържество.

— Тогава защо дойде, Рик?

Той се пое дълбоко дъх.

— Реджина, ще бъде откровен с теб. Искам двамата със Слейд да се върнете у дома. Моля ви да се върнете у дома.

Реджина остана напълно неподвижна. Сърцето й замря. Без значение какви притеснения изпитваше относно неразрешените проблеми със Слейд не можеше да остане безразлична пред думите на Рик. Той искаше синът му да се върне у дома.

— Ще трябва да помолиш него самия — отвърна твърдо тя.

— По дяволите, ти си негова жена. Кажи му, че е време да се върне у дома, където му е мястото.

Реджина остана все така неподвижна и скована. После промълви много тихо:

— Трябва да му кажеш, че ти искаш той да се върне у дома, Рик.

Възрастният човек изглеждаше смутен.

— Преди всичко не съм бил аз този, който го е помолил да си тръгне. И със сигурност не мога да го помоля да се върне у дома. Но ти можеш да го направиш.

Реджина поклати глава.

— Няма да го моля вместо теб.

Рик стана и закрачи нервно из стаята.

— И ти ли си твърдоглава като него?

— Понякога. Надявам се глупавата гордост да не застане пак между вас.

Рик се задъха.

— Госпожичке, думите ти надхвърлят всякакви допустими граници!

— Може и така да е.

Рик сякаш не вярваше на ушите си.

— Никога няма да го моля да се върне! Той напусна дома си по собствена воля! И то не само веднъж, проклет да е. Понякога си мисля, че ме мрази до мозъка на костите си. Дори ако ми липсваше — а аз не казвам, че е така — никога няма да му го призная!

Силно обезпокоена от думите му, Реджина се изправи.

— Мисля, че е крайно време да проявиш малко честност, Рик. Първо пред себе си, а после и пред сина си.

— Ти недей да се месиш в нашите отношения! — Очите му проблясваха заплашително.

— Струва ми се, че е време някой да се намеси. Защо не дойдеш на тържеството в петък? Синът ти ще бъде почетен гост. Сигурна съм, че Слейд ще се зарадва да те види там. Може и да се преструва на безразличен, но дълбоко в себе си, сигурна съм, ще се зарадва.

— Дори и за милион долара не бих стъпил в дома на Чарли Ман!

Едва в този момент Реджина осъзна колко наранен се чувства Рик от отношенията на Слейд с Чарлз Ман. Беше обиден и разгневен. За миг тя се запита колко ли време беше потискал и крил своите чувства от сина си и околните. Слейд бе напуснал дома си преди десет години. Вероятно чувствата му са се натрупвали през всичкото това време.

— Рик. — Тя пое нежно ръката му. — Чарлз Ман не е родният баща на Слейд. Той е само негов добър приятел. Ти си неговият баща и това никога няма да се промени. Слейд изпитва топли чувства към Чарлз, но това не означава, че не го е грижа за теб и твоята обич.

Рик беше блед като тебешир.

— Това момче никога не е знаело значението на думи като „семейство“ и „обич“! Също като майка си! Знаеш ли, че майка му беше блудница? Беше толкова красива, че се ожених за нея и я отведох в дома си с намерението да я превърна в истинска дама. Ха! Тя не познаваше каквото и да е благоприличие. Когато си тръгна, не я помолих да остане у дома. Няма да моля и него. Той е точно като проклетата си майка!

Реджина пребледня. И все пак тя знаеше, че Рик не говори истината. Слейд не беше като майка си, той имаше чувства и висок морал. Тя поклати глава, увлечена от спомена за начина, по който Слейд не я допускаше близо до себе си при тайните на сърцето си. Вероятно целенасоченото му отчуждение имаше нещо общо с факта, че тази жена го е изоставила още като бебе. Сега повече от всякога се чувстваше решена да остане до съпруга си — без значение какво ще й коства това.

— Ако той предпочита да се преструва, че Чарлз Ман е негов баща, това не ме интересува. Но нищо не може да промени факта, че Слейд е завинаги свързан с Мирамар. Само че проклет да съм, ако кракът ми някога стъпи в дома на Ман!