Бренда Джойс - Тайни

— Да, татко, опасявам се, че е така.

— Влез.

Слейд дори не вдигна поглед от записките си. Когато привърши с тях, подаде листовете на асистента си.

— Незабавно предай тези документи на Роб Левин, Харолд!

— Да, сър — отвърна младежът. Той подмина забързано посетителя и напусна помещението.

Едва тогава Слейд погледна новодошлия. И веднага, още преди човекът да се е представил, осъзна че насреща му стои бащата на Реджина. Убеждението му се дължеше изцяло на непогрешимия му инстинкт, а не на смътните външни прилики, които откриваше в чертите на лицето му. Мъжът срещу него притежаваше мощния ореол на силен авторитет и власт, присъщи на един граф. Слейд едва видимо се напрегна и стана да посрещне своя гост.

— Господин Шелтън?

Стойката на Никълъс не предвещаваше нищо добро.

— Умен сте, Деланза — отвърна остро той. — Но аз и не съм очаквал друго. Всеки мъж, който би могъл в разстояние на няколко дни да убеди моята интелигентна и благоприлична дъщеря да сключи неизгоден за нея брак, трябва да е доста умен.

Слейд се подготвяше за битка.

— Или просто сте я прелъстил? — попита насмешливо Никълъс. — Тя твърди, че не сте, но аз имам известни съмнения.

— Дори не съм я докоснал преди венчавката — отвърна решително Слейд.

— Колко благородно от ваша страна.

— Кога смятате да ме разстреляте? — запита навъсено Слейд.

— Още сега — отвърна твърдо графът. — Можете да бъдете напълно сигурен в това. Сестра ми и зет ми споделиха с мен, че сте се оженил за дъщеря ми заради парите й. Реджина също го призна. Слава богу, че не е способна да ме излъже. Изпитвам искрено отвращение към търсачи на несметни богатства, Деланза.

Слейд се вкопчи в ръба на бюрото си с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Нямаше навик да остава безучастен, когато го нападаха. Но не искаше да вода война с бащата на своята съпруга.

— Знаете ли, правите нещата твърде сложни.

— Нима? Надявам се да е така. Искам да видя как се гърчите.

— Не — озъби се насреща му Слейд. — Не ме разбрахте правилно. Затруднявате ме да спазвам добрия тон, затруднявате ме да се въздържа да не вляза във вашия маниер на разговор.

— Е, можете да се чувствате напълно свободен — отвърна хладно Никълъс. — С огромно удоволствие ще се възползвам от възможността да ви размажа носа.

— Но аз не искам да размазвам вашия.

— Защо не?

— Защото сте баща на Реджина.

Никълъс го изучаваше внимателно.

— Дори да откажете да се биете с мен, това нищо няма да промени. Възнамерявам да видя дъщеря си разведена с вас и омъжена за човек с нейното обществено положение. Ако все пак остане ваша съпруга — а можете да бъдете сигурен, че аз контролирам всеки цент от наследството й — няма да получите и пукната пара. Така че хайде, опитайте се да ми размажете носа. — Никълъс се напрегна, очите му проблясваха заплашително.

Слейд поклати глава.

— Имам нужда от пари, за да спася своя дом и това не е тайна за никого. И в случай че не ви е казала, аз бях откровен с дъщеря ви от самото начало. Реджина знаеше защо искам да се оженя за нея и въпреки това ме прие за свой съпруг.

— За мен обаче това е само още едно доказателство за вашите способности на прелъстител.

Слейд стисна зъби.

— Уморих се от долните ви клевети. Най-сетне го проумейте, Шелтън: аз не искам наследството на дъщеря ви. Вече намерих друг изход от ситуацията. Нямам нужда от нейните пари.

— Не ви вярвам.

— Преди пет минути бих се заинтересувал дали ми вярвате, или не. Но не и сега.

— Тя ще се разведе с вас, Деланза. Аз лично ще се погрижа за това.

Слейд се поколеба.

— Ако Реджина реши да ме напусне, няма да се опитам да я спра.

Никълъс зяпна от изненада.

— Защо?

Слейд предпочете да замълчи.

Никълъс обаче продължи безмилостната си атака.

— Защо? Защото без своето наследство тя е напълно безполезна за вас, нали?

— Грешите! Вече не искам парите й. Снощи дори й го заявих! Истината е, че Мирамар не е приказен английски замък, а работещо ранчо. Там няма да има балове и тържества, няма да има нужда от феерични рокли и блестящи бижута. Ще водим скромен и пестелив живот.

— Исусе! — възкликна Никълъс. — Дъщеря ми никога няма да бъде щастлива, ако остане с вас.

Колкото и да се притесняваше Слейд от тази именно перспектива, сега бе изненадан да осъзнае, че е готов със зъби и нокти да брани своя брак.

— Тя знае какво я очаква. От самото начало бях откровен с нея. Реджина прекрасно осъзнава, че следващите пет години ще бъдат тежки за нас.

— Това е още една причина да й дадете развод — отвърна Никълъс, този път тихо и без злоба.

Слейд просто го погледна.

— Аз няма да ви дам парите й, за да уредите живота си. Реджина ще бъде нещастна. Познавам дъщеря си, Деланза. Още от малко момиченце тя ненавиждаше провинциалния живот и копнееше за големия град. Сега, когато вече е зряла жена, Реджина обича изящните неща — рокли, бижута, произведения на изкуството, френски вина — мога да продължавам безкрайно. Тя не е от типа жени, които ще бъдат щастливи или доволни да живеят в някакво си изолирано ранчо.

Слейд търсеше в душата си сили да отговори.

— Аз ще я направя щастлива. — Думите му прозвучаха като шепот.

— Може и да успеете. — Никълъс го гледаше съсредоточено. — Но за колко време?

Бащата на Реджина обличаше в думи собствените му най-тъмни страхове — страхове, които нарастваха като лавина, откакто съпругата му бе решила да се върне при него.

— Вървете си — прошепна Слейд.

— Ако наистина държите на дъщеря ми, ще я оставите да си отиде. У дома вече съм й уредил брак с човек, който един ден ще стане херцог. В момента Реджина може и да си мисли, че е истински щастлива, но тя заслужава много повече, отколкото вие някога можете да й дадете.

— Вървете си — извика отново Слейд, разярен. — Вървете си!

В очите на Никълъс проблесна триумф, докато спокойно се обръщаше и се отправяше към вратата. На прага се спря и се обърна.

— Мисля, че все пак не сте безразличен към нея. Тогава ще трябва да направите онова, което е най-добро за нея, нали?