Реджина стоеше права до прозореца и махаше с ръка на Ксандрия, която тъкмо се качваше в луксозната си карета. Ведрата усмивка, което си бе наложила пред своята гостенка, мигновено се стопи на устните й.

Опита се да си втълпи, че всичко ще се оправи. Всички женени двойки рано или късно стигаха до принципни несъгласия. Но дистанцията, която бе доловила, че Слейд поддържаше през изминалата седмица, сякаш се бе задълбочила снощи по време на вечеря и след това. Едва когато се върнаха в леглото, той се обърна към нея и я люби с цялата жар, на която беше способен. А след първата истинска свада в общия им семеен живот тя му отвърна със също толкова дива и безумна страст.

Тази сутрин, докато се излежаваше в леглото, а той се обличаше за работа, бе уловила напрегнатия му поглед върху себе си. Беше му се усмихнала, но той не намери сили да й се усмихне в отговор. А преди да излезе, я целуна по бузата и заяви, че нямало да се върне за вечеря, защото имал важна делова среща.

Реджина достатъчно познаваше мъжа си, за да проумее, че и той като нея, е притеснен от проблема, който бе възникнал помежду им предната вечер. Беше почти убедена, че Слейд няма да се върне за вечеря, защото сега между тях стоеше въпросът за нейното наследство. Очевидно мъжът й възнамеряваше незабавно да постави физическа и емоционална бариера помежду им. Тази мисъл я ужаси.

Все още не можеше да повярва, че Слейд ще откаже да приеме нейното наследство, след като то би могло да разреши всичките им проблеми. Надяваше се скоро той да се овладее и да размисли. След няколко дни, когато се поуспокоеше, щеше да повдигне въпроса отново. Но ако Слейд не променеше становището си, щеше безусловно да приеме неговото решение. В никакъв случай не би си и помислила да го напусне, защото се налагаше да променят стандарта си на живот. Трудно й беше дори да повярва, че той е способен да си помисли такова нещо за нея.

Слейд не беше споменал кога точно смята да се върнат в Мирамар. Очевидно щеше да е скоро. От една страна, Реджина очакваше събитието с нетърпение и се вълнуваше от подобна възможност; тя вече се бе влюбила неудържимо в ранчото, а и нали това бе родният дом на Слейд. От друга страна, мисълта я изпълваше с притеснения, защото, ако дотогава не разрешаха въпроса с нейното наследство помежду си, семето на раздора щеше да се подхрани от проблемите, които несъмнено ги очакваха в Мирамар. Реджина се замисли за странните отношения между съпруга й и неговия баща. Чувствата й не се бяха променили. Тя инстинктивно усещаше, че би било невъзможно да живеят щастливи в Мирамар, ако Рик и Слейд не стигнеха до някакво споразумение помежду си. Каквато и да беше първоначалната причина за конфликта, време беше проблемът да се изкорени и враждата да остане в миналото.

Реджина въздъхна. Едва вчера следобед се носеше на безоблачните вълни на щастието. А днес беше не само разстроена и притеснена, но се боеше от онова, което ще й предложи бъдещето.

Тя понечи да се отдръпне от прозореца и да се подготви за посещението в дома на чичо си и леля си. Не беше ги виждала, откакто се върна при Слейд. Оттогава им беше изпратила няколко бележки с подробни обяснения и уверения, че разводът не е вече на дневен ред, но чувстваше, че им дължи лично обяснение. Преди да отстъпи от прозореца обаче, видя луксозна карета, която спря пред входа на дома й. Веднага разпозна колата — принадлежеше на чичо й Брет. Реджина се усмихна жизнерадостно. Очевидно роднините й идваха на крака, за да се уверят с очите си, че при нея всичко е наред. В този момент от каретата слезе и самият Брет. Реджина се наведе през прозореца, за да му помаха и да го поздрави с пристигането му. Но думите замряха на устните й.

Защото мъжът отдолу не беше Брет. Беше баща й, граф Драгмор.



Графиня Драгмор първа прекрачи прага на новия й дом. Реджина извика от радост и прегърна топло майка си. Беше дребничка жена, по-ниска дори от дъщеря си. Когато най-после Джейн се отдръпна от Реджина, в очите й проблясваха несдържани сълзи.

— Какво се е случило с теб? Толкова ме изплаши!

— Не мога да ти опиша колко съжалявам, мамо! — възкликна Реджина и отново я прегърна.

Баща й сграбчи раменете й в силните си ръце и открито срещна погледа й.

— Чичо ти току-що ни разказа всичките ти патила. Слава богу, че си добре!

— Кога пристигнахте? — попита ги Реджина.

— Още миналата седмица бяхме в Ню Йорк. Брет ни писа в телеграма, че си добре, но отказа да отговори на многобройните ми въпроси. Реджина, долетяхме тук с такава скорост, че сигурно сме поставили рекорд за презокеанско пътуване. Току-що оставих Брет и Сторм в дома им. Доста си поговорихме. Мисля, че тъкмо започвам да свързвам парчетата на тази невероятна история. Наистина ли си добре?

Реджина кимна. Очите й бяха широко отворени и напрегнати.

Лицето на Никълъс Шелтън се смрачи.

— Добре! Значи мога хубавичко да ти се накарам, задето ни трябваше да минем през всичките кръгове на ада. Вярно ли е? Че си имала амнезия? Затова ли не получихме и думичка от теб, след като изчезна от онзи влак?

— Вярно е, татко. Знаеш, че никога не бих изчезнала нарочно.

— Не, не и ти. Това е нещо, което бих могъл да очаквам от сестра ти, но не и от теб.

— Никълъс! — възкликна укорително Джейн. — Сега Никол е истинска благоприлична дама.

Никълъс погледна остро жена си.

— Скъпа, повярвай ми, че макар сега да е дукеса, дъщеря ни не е по-благоприлична отпреди. Мъжът й е принуден непрекъснато да върви след нея и да замазва следите от поредния скандал. — Той отново се обърна към Реджина. — А сега ми обясни как стана така, че се омъжи за този човек. Брет ми каза, че паметта ти се е възвърнала още преди венчавката. Не мога да повярвам, Реджина. Ти никога не си се проявявала като импулсивна и безотговорна дъщеря.

Реджина преглътна мъчително. Нямаше грешка — в гласа на баща й звучеше неприкрито заплашителна нотка. Но тя отдавна знаеше, че рано или късно ще се стигне и до този момент. Никълъс не би могъл да остане очарован от тази женитба.

— Татко, той е добър човек.

— Вярно ли е, че се е оженил за теб заради наследството ти? — Никълъс беше директен и безцеремонен.

Реджина се вцепени.

— Е? Казала си на Брет, че този мъж те е взел заради парите ти.

Реджина навлажни внимателно устните си.

— Но това вече е минало. Сега Слейд не иска парите ми.

— О! Така ли? Е, това поне е добре, защото, ако останеш омъжена за него, ще те оставя без пукнат шилинг.

Реджина простена.

— Никълъс! — извика възмутена Джейн. — Не можем ли просто да седнем и да обсъдим проблема като цивилизовани хора?

— Не виждам нищо цивилизовано в един развратен зестрогонец, който е прелъстил дъщеря ми и се е оженил за нея зад гърба ми!

— Той не ме е прелъстявал! — прошепна Реджина, ужасена от насоката, която бе приел този разговор. Никога не беше предполагала, че нещата ще тръгнат толкова зле.

Баща й беше изключително хитър и проницателен човек.

— Той може и да не те е прелъстил преди венчавката, Реджина, не и в леглото, но е завъртял главата ти с красиви думи. И можеш ли да ми заявиш, че не те прелъстява и сега? Доколкото разбрах, в един момент ти си дошла на себе си и си го напуснала с намерението да получиш развод. Очевидно обаче този мъж е успял отново да те примами при себе си. Ще те изчакаме, докато опаковаш багажа си.

Реджина тъкмо се канеше да обори напълно погрешните предположения на баща си, когато последните му думи я вцепениха.

— Моля?

— Допуснала си сериозна грешка, но всичко може да се оправи. — Тонът му внезапно омекна. — Не е нужно да се притесняваш за репутацията си, мила. Аз ще се погрижа за всичко. Мога да ти издействам незабавен развод, а когато се върнем вкъщи, ще те омъжа за някой подходящ човек. Скандалът ще бъде изтрит още в зародиш. Маркиз Хънт няма търпение да се ожени за теб. Той ще бъде следващият херцог Кардам, Реджина. С такъв съпруг няма от какво да се боиш.

Реджина го слушаше слисана.

— Няма да напусна Слейд! Той е мой мъж! Нищо не може да промени този факт.

— Един развод моментално ще го промени.

— Не!

Никълъс явно губеше самообладание. Джейн докосна успокоително ръката му.

— Никълъс, моля те, това не е правилният подход! Зная, че си разстроен, но трябва да се успокоиш и да обсъдим разумно проблема.

— Не виждам какво има да се обсъжда! Онзи негодник е измамил и прелъстил дъщеря ми, Джейн. Това няма да му се размине лесно.

— Слейд не ме е мамил! Аз знаех, че се жени за мен заради парите ми, и въпреки това се съгласих. Моля те, татко! Аз го обичам!

— Ти обичаше и Хортензи.

— Не! — извика импулсивно Реджина. — Никога не съм обичала Рандолф! Само така си мислех!

— Нужно ли е да добавям нещо?

Смисълът на думите му беше ясен — според него Реджина и този път само се заблуждаваше, че обича Слейд.

Тя знаеше, че в момента не е способна да спечели словесната битка с баща си. Но беше твърдо решена да спечели войната. Трябваше да го постигне! Реджина си пое дълбоко дъх и промълви:

— Моля те, татко, нека да влезем в салона и да поговорим спокойно. Мога да ти обясня. Скоро Слейд ще се върне у дома, така че ще имаш възможност да се запознаеш с него и да видиш с очите си що за човек е. Моля те!

— Не, Реджина! Няма какво да обсъждаме освен твоя развод.

Реджина отново си пое дълбоко дъх, този път за кураж.

— Тогава изобщо няма какво да обсъждаме. Моля те, татко, върви си.

Никълъс изглеждаше изумен.

— Ти ме отблъскваш? Отблъскваш ме и ми заповядваш да напусна дома ти?

Очите й се наляха със сълзи. Не можеше да си спомни друг момент в живота си, когато да е отказала да се подчини на баща си.