Бренда Джойс - Тайни

Следващият ден измина неусетно в безоблачната мъгла на щастието. Реджина не беше възнамерявала толкова скоропостижно да се премести в дома на Слейд и да се залови с организацията на къщата и прислугата, но в действителност точно това бе сторила. А след приказната вечеря, която доказа, че мосю Бертран си заслужаваше и последното пени, тя се озова отново в леглото, в страстните прегръдки на Слейд. А когато най-после заспа след дългите и бурни часове на ласки, той не я събуди, за да я изпрати у дома. На следващата сутрин откри какво удоволствие е да се събужда до него — отпочинала и свежа, изпълнена с нова енергия и с много, много любов.

Беше очаквала Слейд да повдигне въпроса за техните отношения. Той обаче не го направи. Може би след като и бездруго бяха женени, нямаше смисъл да се ровят в пепелта на миналото. Нали все пак той бе този, който твърдо й отказа развод! Вероятно съпругът й се опасяваше докъде би могъл да ги отведе такъв един откровен разговор. Тя поне се боеше. При самата мисъл се чувстваше на тръни. Но едно нещо знаеше със сигурност: не искаше да се връща в дома на чичо си. Мястото й беше в дома на Слейд, рамо до рамо със съпруга й. Нямаше желание да напуска дома му дори за да си събере багажа. Слейд сам й спести това задължение. Веднага след закуска — и все още в леглото — небрежно й предложи да изпрати някой прислужник, който да й донесе нещата. Реджина прие с целия си ентусиазъм. Изглежда, двамата негласно бяха стигнали до споразумение да продължат разклатения си брак. Но кой знае защо, безмълвният им пакт изглеждаше някак крехък и нетраен.

През следващите няколко дни Слейд се държеше с нея така, сякаш са все още в процес на ухажване. Взе си няколко свободни дни, специално за да я разведе из града. Прекараха меден месец, който Реджина никога нямаше да забрави. Слейд я заведе в Италианския квартал и за пръв път в живота й я запозна с макароните, които мигновено се превърнаха в едно от любимите й блюда. Отидоха в Ембарсадеро и вечеряха в „Майес Ойстер Хауз“ пресни миди и морски деликатеси, обилно полети с леденостудена бира. Насладиха се на невероятно шоу в Музикалната академия на Лъки Болдуин, което дотолкова им хареса, че се върнаха да го изгледат втори път.

Един ден взеха ферибота до Саусалито и дълги часове караха водни колелета покрай брега. Яздиха буйни коне в парка „Голдън гейт“ и караха лодка в езерото Стоу. Една сутрин посетиха баните Сутро. Никога преди Реджина не беше виждала нещо подобно. Предлагаха шест вида баня — сладка, солена, топла, студена, плитка и дълбока. Вътре в музея се провеждаха игри и състезания за хора от всички възрасти. Слейд успя да я убеди да опита уменията си на пързалката и това се оказа едно от най-вълнуващите събития в живота й.

И през цялото време двамата бяха съпътствани от своята страст, която сякаш не избледняваше с времето. Слейд беше безмилостен. От самото начало й даде да разбере, че не смята да свързва любовните изживявания единствено със спалнята. Реджина не можеше да забрави как двамата правиха любов в каретата, и то цели два пъти, нито пък горещите му целувки до пързалката в баните Сутро. Любиха се пламенно на брега на океана и за малко щяха да ги хванат. Слейд я заведе и при руините на стара църква на юг от града.

Всеки път, когато помислеше за съпруга си, дъхът й секваше. Искаше й се и днес да беше останал с нея, вместо да се върне на работа в офиса. Тази мисъл извика друг спомен в съзнанието й, при който лицето й се обагри в червено. Снощи Слейд бе настоял да се отбият до офиса, за да вземе някакъв договор, който трябвало да прочете вечерта. Но когато отидоха в офиса, дори не си направи труда да погледне многобройните документи в кабинета си. Вместо това се приближи до нея с обещаваща усмивка и без всякакво предупреждение я просна отгоре на бюрото си, а по пода се разпиляха записки и документи. После повдигна полата й, без да обръща внимание на велите й протести, и я люби направо върху книжата. Реджина отчаяно се надяваше никой да не се досети какво се е случило в кабинета му през тази бурна вечер. Тя подозираше, че Слейд предварително е планирал всичко и никога не е имал намерение да се занимава със скучните си договори.

Този мъж беше невъзможен. Обичаше го от цялата си душа. Само ако можеше някак да се увери и в неговата любов!

А в това отношение Реджина изпитваше мъчителна несигурност. Страстта му към нея беше очевидна и Реджина не можеше да не се надява, че това е сигурен знак и за неговата привързаност. И все пак мъжете непрекъснато поддържаха любовници, които редовно изоставяха само с едно махване на ръка. Реджина не можеше да го проумее, но мъжете очевидно не изпитваха нужда от любов, за да изявят страстта си към някоя жена. Искаше й се поне веднъж Слейд да й разкрие какви чувства храни към нея. Но той никога не разкриваше тайните на душата си.

Съмненията й се подсилваха от факта, че извън неограничената физическа интимност, която често споделяха в леглото, в живота им извън спалнята липсваше всякаква емоционална интимност. Слейд не й даваше всичко от себе си. Сигурна беше, че съпругът й винаги оставя едно малко пространство само за себе си, че изгражда непреодолима стена около чувствата си, че влага всички свои сили, за да не задълбочи прекалено духовната си връзка с нея, своята съпруга. Преди няколко дни бе изтръгнал от устните й пламенно любовно признание, но Реджина започваше да се опасява, че никога няма да получи подобна декларация от него.

Опитваше се да си втълпи, че това не е толкова важно, че може да живее и без любов, стига само той да е до нея. Но сърцето и душата й копнееха за повече, за много повече.

Когато Слейд за пръв път се върна от работа след безмълвно сключеното между тях примирие, Реджина сама го посрещна на вратата. Цялата сияеше. При вида й на устните му също разцъфна широка и ведра усмивка.

Тя пое куфара от ръката му и го притегли в преддверието.

— Здравей! Как мина денят ти?

Слейд обгърна раменете й с ръка.

— По този начин ли ще ме поздравяваш всеки път, когато се прибирам у дома?

— Да — прошепна тя, а топлите й длани се плъзнаха по силния му гръб.

— Предполагам, че това е моментът да похваля преимуществата на брака — пошегува се той и горещо я целуна. Реджина се притисна към него. Струваше й се, че са изминали дълги дни, а не броени часове, откакто за последно се е видяла с него.

Когато най-после дългата скандална целувка приключи — все пак, прислугата беше наоколо, — Реджина го дръпна припряно в салона.

— Имам нещо да ти покажа.

— Обзалагам се, че е така — отвърна закачливо той.

Тя го изгледа внимателно и посочи дивана пред себе си. Слейд сякаш се вцепени, усмивката му се стопи. Диванът беше покрит с различни по десен парчета плат.

— Какво е това?

— Мостри — отвърна ведро Реджина. — Първо ще обзаведа твоя апартамент. В новия ни дом на „Франклин стрийт“. Какво мислиш? — Тя се втурна към дивана, преизпълнена с ентусиазъм, и вдигна във въздуха парче зелено като мъх кадифе. — За мек и удобен стол в кабинета ти? А това — за твоя диван? И понеже знам колко много обичаш бургундско, помислих си, че може да харесаш това за леглото. — Тя размаха във въздуха мек плат с индийски мотиви и нетърпеливо погледна мъжа си. Слейд не каза нищо.

Реджина върна плата на дивана, а усмивката й мигновено се стопи.

— Не ти ли харесват? Нито един от тях?

— Не е там работата.

— Не разбирам.

Слейд стисна зъби.

— Няма да се местим в къщата „Хенеси“.

Тя се смути.

— Защо не?

— Защото не мога да си го позволя — отвърна решително Слейд.

Реджина беше смаяна. След миг, изглежда, се отърси от вцепенението.

— Разбира се, че можеш! Разполагаме с моето наследство, не помниш ли? Татко ще пристигне всеки момент и незабавно ще прехвърли сумата в твоята банка и…

— Не!

Реджина премигна объркана.

— Моля?

— Казах не.

— Не те разбирам, Слейд. — Не й харесваше мрачното му затворено изражение. Тя приседна смутено на няколко мостри. Тялото й видимо трепереше.

— Няма да се възползвам от твоето наследство.

— Какво?

Той прекоси безмълвно стаята и си наля чаша уиски.

— Не искам да взема и цент от парите ти.

Пред очите й притъмня. Ледена тръпка плъзна по тялото й. Той не искаше парите й, не и сега, след като се бе оженил за нея преди всичко заради наследството й.

— Имам си гордост. Не искам да използвам съпругата си заради нейните пари.

— О, Слейд. — Реджина се изправи и преплете отчаяно ръце. Едва ли се ръководеше само от гордост. Вероятно се притесняваше заради нея.

Слейд я наблюдаваше мрачно и бавно отпиваше от парливото бренди.

В следващия миг съзнанието за пълната значимост на онова, което се случваше, я връхлетя като гръм.

— А Мирамар? Ти се нуждаеш от пари, за да спасиш Мирамар!

— Заех известна сума от Чарлз.

Реджина отново седна на дивана и трескаво премисли ситуацията.

— Значи Мирамар е в безопасност?

— Няма да е лесно. — Той я гледаше втренчено. Гласът му съдържаше някакво смътно предупреждение. — Следващите пет години ще бъдат тежки за нас. Ще трябва да живеем скромно, в лишения. Но до пет години се надявам да извадя първите печалби.