Слейд повдигна полата й още повече. Голите й бедра бяха съблазнително изваяни и блестяха в цвета на слонова кост. Реджина потръпна. Зад нея членът на Слейд се издигна неудържимо и се притисна в голото й седалище. Той вдигна полата над пъпа й.

— Не — сепна се Реджина, но собственото й голо тяло в огледалото я изпълваше с непознати досега емоции.

Не, отекна задъхано стаята, а отчаянието се преплиташе с несдържано желание. Не.

Слейд плъзна свободната си ръка по гладката кожа на корема й и нетърпеливо я зарови в къдравите косъмчета на слабините й.

— Ти ме желаеш — прошепна приглушено той. Дори не се опитваше да сниши гласа си. Очевидно се забавляваше с присмехулното ехо на стаята.

Реджина тръсна глава, докато думите му отекваха в смълчаната тишина.

Той се изсмя — грубо, безочливо, похотливо. Смехът му вибрираше настойчиво в пространството около тях, а пръстите му настоятелно разгръщаха плътта между краката й. Реджина се притискаше към него.

— Моля те! — извика диво тя. — Моля те! Моля те!

— Молиш ме за това? — Запита грубо Слейд, а пръстите му проникнаха по-надълбоко в плътта й.

— Да. — Гласът й бе сподавен стон. Осмели се да погледне отново в огледалото. Вече не изглеждаше шокирана и ужасена. Тялото й бе твърде напрегнато, гърчещо се от горещо желание.

Внезапно Слейд я завъртя и я постави седнала на стола. Вместо да свали полата й надолу, той я повдигна още по-високо. Преди Реджина да успее да протестира, Слейд сграбчи брадичката й и зацелува диво устата й. Неспособна да му се противопостави, тя грабна лицето му и страстно отвърна на целувката. Устните им се сляха, езиците им нетърпеливо се преплетоха.

Изведнъж Слейд се плъзна пъргаво на пода и разтвори широко бедрата й. Реджина изкрещя неистово, поразена от сръчната атака на езика му. С палците на ръцете си той придържаше плътта й широко разтворена, а езикът му настъпваше дълбоко в нея — настойчив и безмилостен завоевател. Тялото й бе разтърсено от диви тръпки, а погледът й случайно попадна върху огледалото.

Твърде късно. Беше твърде късно да протестира и твърде късно да спре. Тя се вкопчи несдържано в косата му и отметна глава назад, а безумните й крясъци изпълниха въздуха около тях и отекнаха отново и отново. Когато най-сетне се облегна назад, отмаляла от изтощение, виковете й все още отекваха в наелектризираната тишина. Слейд се изправи пъргаво на крака, пъхна ръка под седалището й, за да я повдигне към себе си, и отново нахлу във влажната й пещера. Миг по-късно той наклони стола назад, така че гърбът й се опря в стената. Подхвърляно от мощните му тласъци, тялото й подскачаше неудържимо и отново се отпускаше. След малко Слейд реши, че и това вече не го задоволява. Той се отпусна бавно на пода и отнесе Реджина със себе си. После отново нахлу безмилостно в нея.

Реджина вече не се чувстваше изморена. Тя се вкопчи неистово в него, високо го окуражаваше, подтиквана от луда страст и несдържано вълнение. Тежкото дишане на Слейд отекваше в стаята. Във въздуха се извисяваше шумното пошляпване на телата им. Нейните неудържими писъци ехтяха в пространството. Слухът им вибрираше от шумове. Дишането му премина в кресчендо. Унесена в първичния ритъм на любовта, Реджина премина отвъд ръба. Той я последва, този път крещящ от облекчение.

За пореден път Реджина се оказа неспособна да повярва какво са извършили. Лежеше просната на голия, хладен под, гола до кръста. Слейд беше плътно притиснат към нея, обгърнал собственически с ръка голите й гърди.

Тя не съжаляваше за стореното. Изненадана беше, че нейната благоприлична натура доброволно е участвала в подобна развратна сцена, но не съжаляваше. Все още неопомнила се, Реджина придърпа полата си надолу. После погледна крадешком към Слейд и видя, че е развеселен. Но тя остана озадачена не от игривата усмивка на устните му, а от разнеженото изражение на лицето му.

— Не е нужно да се криеш от мен. — Гласът му беше мек и предизвикателен. Усмихна се, когато думите му отекнаха в празната стая.

— Аз и не искам — отвърна Реджина, като се опитваше да говори възможно най-тихо. — Просто мисля, че така е редно.

Това го разсмя. Реджина се вцепени. Смехът подчертаваше тъничките бръчици около очите му. След миг Слейд придоби отново сериозно изражение и я погледна настойчиво в очите.

— Това, че държиш на благоприличието, може само да ме радва. Искам да бъдеш благоприлична, Реджина. Ти си такава знатна дама, че аз дори не мога да проумея как е възможно да желаеш мъж като мен. Но не искам у тебе никакви задръжки, докато двамата правим любов.

Лицето й се обля в гъста руменина.

— Мисля, че в това отношение няма за какво да се притесняваш. — Реджина беше развълнувана. Много съпрузи биха я порицали за страстната й натура, биха я нарекли порочна, но той не го направи. Каква късметлийка беше само!

— Не — съгласи се и Слейд с доволна усмивка. — Не мисля. — После започна да дразни с връхчетата на пръстите си чувствителното зърно на едната й гърда.

Стори й се много странно, но цялото й тяло откликна на допира му и закопня да получи повече. Отново.

— Никога няма да ти се наситя — прошепна Слейд досами ухото й. — Толкова си красива! И така… съвършена.

Реджина се чувстваше всичко останало, но не и съвършена, само че в момента не възнамеряваше да обсъжда това със Слейд. Очите й плувнаха в сълзи.

— Ти също си красив.

— Но не и съвършен.

Погледът й, насочен досега към ръцете му, които си играеха нежно с гърдите й, в миг се вдигна към очите му. Тя въздъхна от облекчение, когато зърна закачливата му усмивка.

— Не, не и съвършен. Но за мен това няма значение.

Очите му потъмняха. Слейд сграбчи реверите на жакета й и решително я притегли под себе си. Реджина лежеше напълно неподвижна. Той се наведе обещаващо над нея.

— Опростени ли са греховете ми?

Тя така и не разбра дали съпругът й говореше за начина, по който я бе напуснал.

— Да.

Слейд впери в нея очи, натежали от страст, а после бавно, едно по едно, започна да разтваря копчетата на копринената й риза.

— Искам те гола. — Гласът му бе дрезгав и неудържимо съблазнителен. — Искам да те видя гола. Искам този път, когато те взема в ръцете си, никакви прегради да не застават между нас.

Ехото повтори думите му стократно.

23

Слейд прекрачи прага на дома си на „Голф стрийт“. Коридорът тънеше в мрак, въпреки че отвън слънцето още не беше залязло. Той включи осветлението, но дори и не понечи да изкачи стръмната стълба нагоре.

Какво, по дяволите, правеше?

Току-що бе оставил Реджина в дома на чичо й, след като й обеща да я потърси на следващата сутрин. След като напуснаха къщата „Хенеси“, двамата бяха прекарали следобеда в усмивки и безоблачно настроение. Допреди няколко часа дори не се беше надявал нещата да потръгнат толкова лесно. Никога преди не се бе чувствал толкова спокоен и щастлив и със сигурност никога в живота си не бе изпитвал такова пълно задоволство. А Слейд имаше достатъчно опит, за да съзнава, че изживяванията през този следобед са били цялостни и завършени, далеч извън сферата на елементарното физическо задоволяване.

Но увереността му се стопи в момента, в който я остави в чуждата къща. На нейно място се загнезди съмнението.

През изминалия ден бяха поставили основите на един процес, който можеше да доведе само до един изход: сдобряване. Слейд искаше двамата да се сдобрят. Желаеше тази жена. Никога не беше искал нещо толкова отчаяно, колкото в момента искаше своята съпруга, и то не само физически. Но, Исусе, веднъж вече тя се бе опитала да го напусне. Сега двамата отново бяха любовници, бяха изживели цялата гама от интимност, която съдържаше това понятие. Но той искаше да отиде по-далече, да навлезе по-дълбоко, да надникне в душата й.

Защото днешният ден бе ознаменуван с още едно грандиозно решение. Нямаше да вземе парите от нейното наследство. Не можеше да я използва по този начин. Трябваше да вземе заема, който Чарлз услужливо му бе предложил. А скоро щеше да се върне в Мирамар, за да започне трудното и амбициозно начинание — да превърне ранчото в съвременно печелившо предприятие. И ако дотогава успееше да се помири с жена си, несъмнено щеше да я вземе със себе си у дома.

Там ги очакваше скромен и пестелив живот. Щяха да изминат много години, преди да успее да й осигури живота, с който бе свикнала. Дали Реджина би могла да се адаптира към такъв простичък начин на живот? Би ли могла елегантна дама като нея да възприеме задълженията на съпруга на собственик на ранчо? Щеше ли да бъде щастлива в Мирамар? Слейд искрено се надяваше това да е възможно. Искаше му се да вярва, че точно така ще стане. Но не можеше да бъде сигурен.

Внезапно съзнанието му бе обхванато от тежко униние. Това беше най-светлият и същевременно най-нерадостният етап от живота му. Слейд се чувстваше безпомощен, сякаш от него се очакваше да стреля по призраци в тъмното. Обхвана го и бурна ярост. Не знаеше точно кое или кой са предизвикали гнева му. Със сигурност не беше Реджина. Слейд подозираше, че трябва да насочи чувствата си към самия себе си, задето не можеше да й даде всичко онова, което искаше и трябваше да й даде.

Той въздъхна тежко и изкачи стълбите към своята спалня. Малкото двойно легло беше застлано, но разхвърляно. Слейд предпочете да не обръща внимание на купчината дрехи върху пода и се залови да сваля вратовръзката си. После съблече сакото и панталоните си и ги захвърли на облегалката на стола, а чорапите и бельото си заряза направо на пътеката. Накрая прекрачи прага на тясната баня и напълни ваната.

В спалнята отекна шум от стъпки. Слейд се приведе към ръба на порцелановата вана и надникна в стаята си. Едно дребно китайче мигновено се закова досами вратата.