Бренда Джойс - Тайни

— Ще бъда готова.

Очите на Слейд проблеснаха, изпълнени с чувства, които Реджина се боеше да назове. Надяваше се да са нещо повече от обичайното мъжко задоволство. А Чарлз плесна одобрително с ръце.

— Много добре! А теб, Слейд, не искам да те виждам в офиса през остатъка от седмицата.

На вечерята Чарлз помоли Реджина да седне отдясно на него като почетен гост. През цялото време възрастният човек беше усмихнат и очевидно изключително доволен да домакинства на това приятно събиране на семейството и техни близки приятели. Слейд небрежно се настани на стола до нея. Срещу нея седеше Ксандрия, която изглеждаше зашеметяваща в кървавочервената си рокля с дълбоко деколте. До нея се разположи Едуард, очарователен, както винаги, и ослепителен в бялото си официално сако и черна вратовръзка.

Вечерята беше превъзходна — истинско кулинарно чудо, сътворено от ръцете на готвача французин. Подредбата на масата и обслужването бяха безупречни. Блюдата бяха поднесени върху белгийска ленена покривка във френски кристал и изискан порцелан. В центъра бе разположена изящна ваза с тропически цветя. Сякаш Реджина се намираше в някой изискан аристократичен дом в Лондон.

По време на вечерята съпругът й остана мълчалив, но мълчанието му не бе така потискащо, както в Мирамар. От една страна, изглеждаше й по-отпуснат и спокоен, отколкото някога го бе виждала; от друга страна, Реджина инстинктивно долавяше, че той се притеснява от присъствието й не по-малко, отколкото тя от неговото.

Разговорът се лееше свободно и от прекрасните вина „Бордо“ и „Совиньон“, и двете от прочутите винарни „Ротшилд“ във Франция. Чарлз, Ксандрия и Едуард до насита се насладиха на вкуса на божествения еликсир. Когато накрая им поднесоха десерта, Ксандрия каза:

— Татко, какво ще кажеш вие, господата, да не се оттегляте след вечеря в библиотеката, за да вземем заедно по едно последно питие?

— Нямам нищо против. — Чарлз погледна въпросително Едуард и Слейд. — Какво ще кажете, джентълмени?

— Аз съм съгласен — отвърна провлечено Едуард и извърна лениво поглед към сияещата Ксандрия. — Компанията определено ми допада.

Тя му се усмихна топло.

— На теб винаги ти допада компанията на красиви жени — каза сухо Слейд и се намести удобно на стола си. Очите на Реджина се разшириха, когато почувства допира на ръката му.

— За разлика от теб — отвърна Едуард развеселен, — който не би обърнал внимание, дори ако най-красивата жена на света влезе в помещението.

Слейд се усмихна.

— Тази вечер забелязах.

Реджина неволно извърна очи към него. Подобно на останалите мъже Слейд бе изпил доста вино по време на вечерята. Но не изглеждаше никак замаян. И наистина я бе забелязал, когато я въведоха в стаята — дори открито бе вторачил поглед в нея.

— Е, ако ти не забележиш прекрасната си съпруга, то някой друг несъмнено ще я забележи — отвърна натъртено Едуард, докато им сервираха шери и портвайн.

Съвсем невъзмутим, Слейд се размърда под масата и Реджина почувства допира на коляното му до своето. Пулсът й очевидно това и чакаше, защото сега неудържимо се разбунтува.

— Горко му на онзи, който се осмели да погледне жена ми със задна умисъл. Твърде благовъзпитан съм, за да спомена в присъствието на дами каква точно ще бъде съдбата му.

Реджина го гледаше невярващо.

Едва доловимо, той й се усмихна. Допирът на коляното му я смущаваше. Дъхът й замря. Какво ли ставаше със съпруга й? В що за настроение бе изпаднал? И какво ли трябваше да означава подобно поведение?

Внезапно мислите й бяха прекъснати от намесата на Чарлз.

— Може ли за момент да ви помоля за внимание — каза той и потропа с лъжица по празната си чаша. Всички насочиха вниманието си към него. В драматичната тишина Реджина внезапно бе връхлетяна от смътно подозрение за онова, което щеше да последва.

Чарлз бръкна в джоба на сакото си и извади някакъв плик.

— Преди всичко бих искал да вдигна тост за младоженците.

Реджина се напрегна. Подозренията й се оказваха основателни. Тя се осмели да погледне предпазливо Слейд с ъгълчето на окото си. Погледът й се плъзна по изсечените черти на лицето му. Определено бе очаквала да види у него следа от гняв или несдържан протест, но вниманието му бе изцяло насочено към нея самата, не към Чарлз. После почувства как грапавите му пръсти се плъзнаха по голото й рамо — само веднъж, за кратко.

— Дадено — каза усмихнат Едуард и се изправи. Ксандрия го последва.

— Нека щастието и, надявам се, любовта, никога да не напускат вашия дом — извиси възторжено глас Чарлз и вдигна чашата си.

Едуард и Ксандрия вдигнаха наздравица и отпиха. Реджина поруменя. Този път дори не се осмели да погледне към съпруга си. Той все още не беше отместил ръка от рамото й. Чарлз вдигна плика във въздуха.

— Това е един от най-приятните моменти в целия ми живот — подхвана той, внезапно развълнуван. — Слейд, от десет години ти си ми по-мил и от роден син. Реджина, ти си най-добрата съпруга за Слейд. Двамата си подхождате повече, отколкото бихте могли да предполагате. Това — той размаха плика в ръката си, — е нашият сватбен подарък — от мен и моята прекрасна дъщеря. — Чарлз го подаде на Слейд.

Той го пое леко усмихнат и очевидно слисан.

— Чарлз, не трябваше. — Слейд подхвърли преценяващо плика. — Вътре има нещо тежко. Сребърен долар?

Чарлз се разсмя от сърце.

— Хайде, отвори го.

Слейд се обърна да погледне Реджина, която стоеше смаяна до него, неспособна да откъсне поглед от щастливото му лице.

— Вътре има нещо тежко — каза й той. — Тежко и метално.

Тя нямаше сили да му отговори. Но точно в този момент разбра, че няма да се разведе е него. Щом този мъж можеше да се държи така, значи двамата имаха шанс, бракът им имаше шанс. А тя щеше да направи всичко възможно да го има до себе си такъв, какъвто го видя тази вечер — усмихнат, спокоен и щастлив.

Слейд отвори плика и извади отвътре някакъв ключ. Изражението му мигновено се промени. Той вдигна поглед към Чарлз и много тихичко попита:

— Какво е това?

— Събирайте си багажа — каза усмихнат Чарлз. — Защото това е ключът за „Франклин Стрийт“ 1700.

Слейд изглеждаше напълно слисан. Реджина се вкопчи в ръката му.

— Какво е това?

Но той дори не я погледна. Очите му не се откъсваха от ключа.

— Ключ за дома „Хенеси“ — промълви той толкова развълнуван, че думите излизаха почти неразчленени от устата му.

— Вие двамата го заслужавате — пророни благо Чарлз. — Идеален дом за прекрасни млади хора като вас.

Ръката на Слейд трепереше, обгърнала здраво ключа.

— Мисля, че не мога да приема такъв подарък. — Той все още не събираше сили да погледне нито Чарлз, нито когото и да било.

— Документите вече са на твое име. Удоволствието е изцяло мое, синко.

Реджина се взираше в грубо изсечения му профил. Слейд изглеждаше разчувстван до сълзи. Много внимателно и нежно тя докосна ръката му.

Той премигна смутено и я погледна усмихнат през сълзи. Думите му бяха все още тихи и накъсани и Реджина трябваше да напрегне слуха си, за да го чуе:

— Това е едно малко имение.

Тя кимна. Горещи сълзи замъгляваха очите й. Най-после Слейд вдигна очи и погледна Чарлз в лицето.

— Аз… Аз съм потресен, не съм го очаквал. Не зная какво да кажа.

— Слейд, нямаш представа колко се радвам за теб. И макар да подозирам, че сега истинската ти цел е Мирамар, искам да знаеш, че винаги ще имаш дом и тук, и твоят дом ще те очаква. Мога само да добавя, че къщата е доста близо и до мен. — Чарлз се усмихна. Очите му бяха блестящи и влажни. — Но, синко, ако предпочиташ да я продадеш, ще те разбера. Знаеш, че под собствения ми покрив винаги ще има място и за теб.

Слейд поклати глава, неспособен да пророни и дума. Реджина безуспешно се опита да надникне в очите му. Никога нямаше да забрави този момент. Нищо чудно, помисли си тя, че Слейд предпочита Сан Франциско пред Мирамар. Сега всичко й се проясни.

Внезапно тя осъзна, че Слейд обгръща раменете й с ръка и силно я притиска към себе си.

— Благодаря ти, Чарлз. Благодаря ти, ние ти благодарим. — А после се разсмя и смехът му отекна като ведра музика в ушите й.