Бренда Джойс - Тайни

Ксандрия взе нежно ръцете й.

— Слейд е изключително добър и мил човек. Вие двамата сте създадени един за друг. Повярвай ми!

— Вие сте една непозната, макар и добронамерена. Моля ви, не ме молете да ви се доверя! Не ме убеждавайте да се върна при Слейд! Не мога да рискувам още един крах на мечтите си.

— Проклет да е този Слейд! — възкликна Ксандрия, обзета от внезапен пристъп на гняв. После въздъхна с примирение. — Той не е лесен човек — знам това не по-зле от теб. Но нима не можеш поне да опиташ? Слейд го заслужава, мила. И ако не се върнеш при него, рано или късно той ще те замени с някоя друга.

Изненадана, Реджина осъзна, че мисълта да го загуби заради друга жена й се струва противна и отблъскваща.

— Не зная… как да постъпя.

— Щом не познаваш добре съпруга си, нека аз да ти разкажа някои неща за него. Той е изключително себеотрицателен и лоялен човек. Враговете на баща ми неведнъж са му предлагали безбожни подкупи, за да предаде своя работодател — подкупи от хора, които ще се радват да видят Чарлз Ман победен и съкрушен. Предлагали са му огромни суми само за да напусне баща ми и да работи за конкуренцията, но Слейд винаги е отказвал. И освен това, вместо да работи за Чарлз Ман, би могъл повече от успешно да работи за себе си. Но Слейд е себеотрицателен. Винаги оставя собствените си интереси на последно място.

Реджина слушаше с широко отворени очи, зяпнала от изумление.

Изненадата й не остана скрита за Ксандрия, която стана още по-настъпателна.

— Не знаеше ли? Слейд е изключително загрижен и за моята безопасност. Трябва да призная, че неведнъж е раздавал юмруци само защото някой мъж се е осмелил да ми хвърли неприличен поглед. Сега ти си негова съпруга. Макар да сте разделени, можеш да разчиташ безусловно на пълната му подкрепа. Във всяко отношение. — Ксандрия се усмихна едва доловимо. — Точно заради това ми се стори смешно, че си ме взела за негова любовница. Слейд никога не би нарушил брачния си обет към теб. Никога!

Реджина се почувства безпомощна да потисне опияняващата тръпка на вълнение при мисълта, че Слейд ще й остане верен — завинаги.

— Но той ме изостави. Това не е нито почтено, нито достойно за уважение.

— Доколкото разбрах, той те е смятал за годеницата на Джеймс.

Внезапно засрамена, Реджина кимна утвърдително. Нима Слейд бе разказал всичко на тази жена?

— Слейд не е такъв тип човек, който с готовност ще се ожени за любимата на своя мъртъв брат, без да изпитва угризения на съвестта. Дори ако допуснем, че самият той те е обичал сляпо.

— Но той не ме обича.

Ксандрия повдигна иронично елегантно изписаните си вежди.

— Това вече е нещо, което ти трябва да знаеш по-добре от мен.

Реджина погледна изпитателно изисканата жена насреща си. Ксандрия очевидно смяташе, че Слейд е влюбен в нея!

— Грешите! — отвърна несигурно тя. Вече нямаше смисъл да се заблуждава — сърцето й заби учестено, озарено от смътна надежда.

— През всичките години, откакто го познавам, Слейд не е проявил интерес към нито една от изисканите дами в този град. Не е преживял дори и един кратък романс, никога. Освен това — добави откровено Ксандрия, — никога не е издържал любовница. Мога чистосърдечно да заявя, че е един от най-харесваните мъже в града, но той дори не посещава модните заведения. Никога и никоя дама не е успяла да спечели вниманието му, а още по-малко — сърцето му…

Реджина можеше лесно да довърши онова, което Ксандрия остави неизказано: докато срещна теб. Ксандрия бе твърдо решена да постигне целта си. Реджина се боеше да й го позволи.

Обнадеждена, Ксандрия продължи разпалено:

— Не мога да пропусна и факта, че Слейд е изключително щедър човек. Прекалено щедър! Както сама се досещаш, той не разполага с много пари, защото работи за Чарлз на заплата. Но е изключително скромен и пестелив и рядко харчи пари за себе си. Твърди, че можел да преживява с оскъдни средства. И какво, мислиш, прави той със своите спестявания? Подарява ги.

— Какво?

— Слейд е твърде скромен и едва ли някога ще ти признае заслугите си, но най-новото мисионерско сиропиталище в града е построено изцяло с негови средства. Той сам осигури цялата сума, която бе необходима за изпълнението на проекта. С годините съм забелязала, че Слейд е изключително привързан и милостив към сираците.

— Привързан към сираците — повтори замислено Реджина. Прииска й се да заплаче. Такива благородни пориви бяха доста красноречиви и достойни за възхищение. Слейд очевидно намираше някакво духовно сходство между себе си и бездомните дечица.

Реджина се замисли за респектиращия бизнесмен, с който се бе сблъскала в неговия офис и за изтънчения джентълмен, който изисканите дами в Сан Франциско се надяваха да прелъстят. Мислеше за човека, който работеше усърдно и всеотдайно за друг, не за самия себе си, и който живееше като аскет, за да построи домове за сираците. Този човек бе неин съпруг, но за нея си оставаше напълно непознат. А нима всичко това наистина бе чак толкова изненадващо? Нима от самото начало не бе съзряла добрината и благородството в душата му? При първата им среща го бе възвеличала като свой герой, беше го възприела като истински джентълмен, прикрит зад фалшивата непроницаема маска на грубостта и безразличието. Навярно все пак вече знаеше за него всичко, което й бе нужно да знае.

— Не бива да се отказваш от Слейд — прошепна приглушено Ксандрия.

Реджина само клатеше глава, докато си възвърна способността да говори.

— Зная, през цялото време съм знаела, че дълбоко в себе си той е добър човек. — Тя избърса припряно очите си. Слейд беше повече от добър човек — но, проклет да е, той я изостави, напусна я, направи живота й непоносим.

Ако знаех, никога нямаше да те напусна.

За миг Реджина сякаш забрави да диша. Нима така грижливо пазената й фалшива самоличност наистина бе от такова огромно значение за нея? Можеше ли да се осмели да даде още един шанс на сложния и труден човек, който все още бе неин съпруг? Защото, ако останеше негова съпруга, двамата ги очакваше или опияняващо щастие, или потресаваща катастрофа — средно положение нямаше. Можеше ли да рискува чувствата си отново?

— Ако просто си седиш тук, в къщата на чичо си, никога няма да го опознаеш — долетя до слуха й приятният глас на Ксандрия. — Ако Слейд ти даде развод и се върнеш при роднините си в Англия, със сигурност никога няма да разбереш що за човек е.

Реджина вдигна очи към жената срещу себе си, а решимостта й сякаш се топеше. А нима вече не бяха натрупали непреодолима доза отчуждение помежду си — вчера в неговия офис, когато се видяха за пръв път след злополучната раздяла?

— Не бива да действаш прибързано. — Ксандрия стисна окуражително ръката й. — И заповядай на вечеря днес. Моля те, ела. Опитай се да опознаеш съпруга си поне малко, преди да предприемеш решителната крачка.

Това звучеше разумно и логично. Но нямаше нищо разумно в първобитното вълнение, което неочаквано се зароди в гърдите й. Реджина кимна — безмълвен знак, че поканата на Ксандрия е приета безрезервно.