— Както вече казах, не възнамерявам да ви давам обяснение за действията си. Имам пълното право не само да разговарям с Реджина, но и да я отведа от вашия дом. Съветвам ви да я доведете веднага, преди да съм решил да се възползвам от всичките си законни права.

— Заплашвате ме в собствения ми дом? — Брет изглеждаше изумен — и разярен.

— Само защото не ми оставяте друг избор.

— Напуснете дома ми! Преди да съм ви изхвърлил.

— Виждам, че нямам избор — за съжаление. — Слейд направи крачка напред. Щом се налагаше, щеше да претърси цялата къща, но задължително щеше да говори с нея още тази нощ.

Брет пристъпи заплашително към него.

— Спрете! — долетя откъм стълбите гласът на Реджина.

И двамата мъже замръзнаха по местата си. Реджина се спусна бързо по стълбището.

— Брет, всичко е наред. Щом Слейд иска да разговаря с мен, добре. — Очите й срещнаха погледа на Слейд. Беше бледа като мъртвец. — Днес не успяхме да довършим разговора си.

Брет отпусна ръката на Слейд.

— Дори не си и помисляйте да я изведете от дома ми — каза предупредително той.

— Нямам такова намерение — отвърна Слейд, но очите му не се откъсваха от Реджина.

Брет сякаш се поотпусна и внимателно огледа настръхналите съпрузи насреща си.

— Добре — отсече той. — В такъв случай оставям ви насаме. — Но никой от тях не го слушаше. Стори му се дори, че никой от тях не го е чул. Намръщен, Брет се обърна и излезе от стаята.

Реджина навлажни устните си.

Навъсен, Слейд се взираше втренчено в нея.

— Защо не поседнем ето там? — Тя посочи малката уютна зала встрани от преддверието.

Слейд кимна и безмълвно я последва. Беше му непосилно трудно да повярва, че тази жена не е онова, за което се представя. Невъзможно му беше да повярва, че не е благоприлична дама — най-съвършената от всички жени на света. Очарованието се съдържаше не само в красотата на лицето й или в елегантното облекло. То бликаше от откровения й поглед, от скромната й външност, от деликатните маниери, от нейната грация, от милата й женственост. За миг Слейд се запита дали подлата измама и онзи маскарад не са били само някакъв сън.

За съжаление не бяха.

И все още съществуваше онзи въпрос, който бе твърдо решен да зададе.

Той се обърна и припряно затвори вратата на уютното салон че.

— Какво правиш? — попита го нервно Реджина.

Той я погледна напрегнато.

— Искам да говорим насаме.

Бледа и разтреперана, тя кимна в знак за съгласие. После седна до една масичка с притиснати едно в друго колене и безмълвно сключи ръце в скута си. Слейд с болка осъзна, че съпругата му е не само нервна, но и притеснена и може би дори изплашена от присъствието му. Бе толкова разстроена че дори не му бе предложила да седне или да вземе освежителна напитка. Не че този пропуск имаше някакво значение за него. Слейд искрено съжаляваше, задето бе обърнал бюрото в офиса си по-рано този ден. Подозираше, че тя трябва да е чула трясъка и несъмнено бе предположила какво точно се е случило. И макар да изпитваше несдържан гняв към нея, последното му желание бе тя да се бои от него.

— Защо ме излъга?

При директния му въпрос от устните й се изтръгна болезнен стон.

— Реджина… — Той се намръщи. — Все още ми е трудно да те наричам с истинското ти име. Защо?

Тя поклати глава.

Слейд забеляза, че кокалчетата на ръцете й са тебеширенобели. Той пристъпи и седна до нея. Тя се отдръпна встрани като опарена. Очите й бяха огромни и светли.

— Кажи ми — повтори настоятелно той. — Трябва да знам.

Тя сведе очи.

— Ти спаси живота ми, не помниш ли? Бях ти б-благодарна за това.

— Значи ме излъга от благодарност?

Реджина присви устни и отново тръсна глава.

— Докато бях в състояние на амнезия, се увлякох по теб. Или п-поне така си мислех.

Слейд се вцепени. Тялото му замря с изключение на сърцето му, което пулсираше в мощни и болезнени тласъци.

— Но всичко е било илюзия.

Реджина преглътна мъчително.

— Дали е било илюзия?

— Д-да! Н-не! Искам да кажа, да!

— Да или не?

— Проклет да си! Добре — извика тя, твърде развълнувана, за да прикрива емоциите си. — Беше по малко и от двете. Д-доволен ли си сега?

— Била си ми благодарна. Била си увлечена по мен. — В душата му вече нямаше болка. Думите му бяха сподавен шепот.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Да! Бях благодарна! Бях увлечена по теб!

— Дори и след като си спомни, че не си Елизабет Сейнт Клер?

— Какво искаш да кажеш?

— Все още ли беше увлечена по мен?

Реджина се изправи и закрачи неспокойно из стаята. Нямаше никакво намерение да отговаря на въпроса му.

— Признай си — предизвика я Слейд. Значи тя се бе почувствала привлечена към него. С пълното съзнание за истинската си самоличност Реджина Шелтън е била увлечена по него — толкова увлечена, че доброволно е пожелала да се омъжи за него. Преди това, заслепен от гнева си, той възприемаше всяко обяснение за действията й за неоснователно. Но не и сега. Слейд беше поразен.

— Не! Това беше грешка! — извика Реджина и се обърна с лице към него.

Той също се изправи и я погледна, измъчван от нечовешки угризения.

— С други думи — каза пресипнало Слейд, — ти си знаела коя си и все още си искала да станеш моя съпруга.

Раменете й се разтърсиха от ридания.

— Беше само от благодарност. И от привързаност в началото. Благодарността не е любов. Привързаността не е любов!

— Не — изрече замислено Слейд. — Благодарността не е любов. — Той предпочете да премълчи, че привързаността не е далече от определението за любов.

Реджина отново му обърна гръб, за да се пребори с напиращите в очите й сълзи.

— Нима това вече има някакво значение? Не искам да обсъждам своята наивност. Искам да обсъдим нашия развод.

Възторжената песен в сърцето му замря. Тя може и да се беше омъжила за него доброволно, но вече не искаше да бъде негова съпруга. Най-после се беше опомнила.

— Аз пък не искам да обсъждам никакъв развод. Защо просто не ми каза истината? И бездруго вече бяхме решили да се оженим.

— Защото предполагах, че в момента, в който се разкрия, всички ще се втурнат да търсят истинската Елизабет Сейнт Клер. Все пак Рик искаше съюз с нея, а не с мен.

Слейд изръмжа.

— Рик не може да бъде заблуден толкова лесно, Реджина. Сигурен съм, че от самото начало той е знаел, че си наследница на семейство Браг и с нетърпение е пресмятал сумата, която ще се влее в банковата му сметка.

Реджина се вцепени.

— И аз самата отдавна си задавам този въпрос. Но Рик трябва да е знаел, Виктория несъмнено му е казала истината.

— Виктория?

— Тя знаеше. Не съм сигурна откъде, но знаеше. Някой бе преровил вещите ми и откраднал медальона със снимка на майка ми — Джейн Шелтън — и моите инициали. Сигурна съм, че е била тя. Украшението ми бе откраднато в нощта, в която ти обяви нашия годеж, а тогава тя напусна вечерята с гръм и трясък. Във всеки случай едва ли е било толкова трудно да се стигне до истината. Точно в деня, в който ти ме заведе в Мирамар, чичо ми е бил в Темпълтън и е предлагал награда за всякаква информация, свързана с мен. Ако бях останала, несъмнено би ме открил.

Сега вече Слейд беше сигурен, че Рик е знаел, защото дори Виктория да не му бе казала истината, той несъмнено би могъл и сам да сглоби отделните части от пъзела.

— Проклет да е! — Слейд стисна здраво зъби. — Проклет да е!

Баща му беше отговорен и за неговите страдания, защото го бе накарал да повярва, че се жени за Елизабет Сейнт Клер.

— Не искам да ставам причина за нови раздори между теб и баща ти — заяви решително Реджина.

Думите й го изненадаха.

— Все още не си безразлична. — Думите се изтръгнаха от устата му, преди да успее да ги спре.

— Не. Грешиш. Нямаш представа колко грешиш. Повече от всичко на с-света искам д-да се разведа с теб.

— Тогава защо плачеш?

— Н-не плача.

Слейд можеше лесно да я обори. От очите й се стичаха горчиви сълзи. В този момент с всяка глътка въздух, която си поемаше, той съжаляваше, че е напуснал тази жена. Никога не беше искал да я нарани.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако отново ти повторя, че съжалявам, задето съм ти причинил болка?

Реджина поклати ожесточено глава. Сълзите се стичаха неудържимо по гладката й кожа. Думите му, изглежда, само й причиняваха още повече мъка.

Слейд се поколеба.

— Ако знаех, никога нямаше да те напусна.

Реджина се изсмя истерично.

— Думите са безсмислени. Само действията значат нещо. А твоите действия говорят повече от всякакви думи. Всичките ти действия.

Слейд не проумяваше напълно смисъла на думите и; боеше се да вникне в значението им. Очевидно беше само едно: тази жена го ненавиждаше дотолкова, че непреклонно искаше развод. Тя вече го бе осъдила, беше приела, че личността му е лишена от всякакви добродетели. Душата го болеше. Не можеше сляпо да отмине нейната присъда, макар че през годините, в които бе отблъскван от толкова много хора, би трябвало да е привикнал с несдържаните порицания.

Изглеждаше също, че чувствата й към него са били твърде крехки и нетрайни. Логично. Това обясняваше рязката промяна в нейното поведение. И все пак съществуваше една възможност, една незначителна възможност, която не можеше да отмине, не биваше да пренебрегне.

— Реджина, преди време си изпитвала топли чувства към мен. Те могат да се възвърнат.

— Не! Чувствата ми бяха горчива заблуда!