Бренда Джойс - Тайни

Слейд и Чарлз прекосиха уверено двора. Двамата мъже незабавно бяха разпознати от някои от посетителите и трябваше да кимат с глава в знак на поздрав във всички посоки. Краката им потъваха в меките ориенталски килими. Огромните тропически палми придаваха известен уют в огромното преддверие, покрито с бял мрамор. Те избраха едно кътче в ъгъла, далече от пианиста, настаниха се удобно и си поръчаха бърбън с лед.

— Коя е тя? — попита Чарлз.

— Реджина Браг Шелтън. — Слейд умишлено наблегна на прочутото й бащино име. Дори да беше казал Рокфелер или Астор, едва ли щеше да предизвика по-голяма изненада в погледа на Чарлз.

— Наистина ли? Слейд, не мога да ти опиша колко съм разочарован, че си запазил брака си в тайна от мен.

— Ксандрия ли ти каза?

— Веднага щом е излязла от офиса ти.

Слейд въздъхна.

— Чарлз, не бих казал, че съм се опитвал да го запазя в тайна. И не става дума за истински брак, не и в общоприетия смисъл. В противен случай никога не бих я оставил в Мирамар.

— Да, трудно ми беше да повярвам, че си предпочел да изоставиш младата си булка вкъщи.

Слейд се наклони напред, докато облеченият в бял костюм негър сервираше питиетата им на масата.

— Ожених се за нея заради парите й, Чарлз, само заради парите й.

Чарлз очевидно не вярваше на ушите си.

— Така ли? Това ми се струва съвсем нетипично за теб. Ти никога не си отдавал особено значение на парите.

Слейд се видя принуден да обясни тежкото финансово състояние, в което бе изпаднал Мирамар. После обясни на своя отдавнашен приятел, че Реджина бе изпаднала в амнезия и че всички, включително и той самият, я бяха взели за Елизабет Сейнт Клер, годеницата на Джеймс, и как обстоятелствата го бяха принудили да се ожени за нея заради богатото й наследство.

— Това трябваше да бъде само формален брак, заради Джеймс. Тя беше уязвима, а аз щях да и предоставя дом и закрила в замяна на нейните пари, които трябваше да спасят Мирамар.

— Интересна история — промълви замислено Чарлз и остави чашата си на масата. — Защо не ме помоли за помощ? Аз имам солидни връзки в повечето банки по света.

— Чарлз, повярвай ми, че ако можеше да ми помогнеш, несъмнено щях да те помоля за това. Не забравяй, че във времето, в което работя за теб, аз също съм извадил някои солидни връзки. Но в момента не можем да си позволим нов заем. За момент дори ми хрумна да те поканим за наш партньор в Мирамар, но Рик никога не би допуснал подобен изход от кризата. А дори и да бяхме привлекли инвеститор, който не е част от семейството, сумата, която би трябвало да внесе, незабавно му дава правото на контрол върху Мирамар, а това е напълно немислимо.

— А какво ще кажеш за един личен заем? — попита Чарлз. — Само между нас. Нима не знаеш, че винаги съм насреща, когато имаш нужда от нещо?

Слейд изглеждаше смутен.

— Признавам, че и тази мисъл ми мина през ума. Но никога не бих се осмелил да ти поискам подобна услуга.

— Знам, че не би го направил — отвърна Чарлз. — Ти винаги даваш всичко от себе си, но не обичаш да получаваш нищо в замяна. За цели десет години, откакто сме неразделни приятели, никога не си ме помолил за услуга. Затова се опитвам да ти втълпя, че съм готов да ти дам заем и не е нужно дори да ме молиш за това.

Слейд го погледна внимателно и се опита да прикрие горещите чувства, които предизвикаха в душата му сърдечните думи на неговия приятел. Защото дълбоко в себе си бе изпитвал страх да го помоли — страх да не му откажат, да не го отхвърлят, да не се окаже, че не е чак толкова значим за Чарлз Ман, че да заслужи подобна подкрепа.

— Чарлз, говоря ти за огромна сума пари — каза неуверено той. — Трябва да погасим вноските си за две години назад, имаме нужда от свеж прилив на капитал, за да превърнем ранчото в съвременно селскостопанско предприятие и да работим през следващите пет години. Поне пет години.

— Това наистина изисква солидна сума — съгласи се Чарлз. — Но аз бих ти заел парите, стига само да поискаш.

Слейд преглътна.

— Благодаря. — Той въздъхна с облекчение. Поне тук бе намерил благоприятен отговор на съмненията си. Чарлз винаги щеше да му се притече на помощ. Трябваше да има повече вяра в тяхното приятелство, трябваше отдавна да е разбрал колко здрава и трайна е връзката помежду им. — Но ще оставя това като последен изход. Рик няма да се съгласи; подозирам, че дори би изпаднал в истерия. А и ще измине доста време, преди да успея да ти върна парите. Засега разполагам с известно време. Банката едва ли ще предприеме нещо толкова скоро след сватбата ми с наследница от семейство Браг. Поне от това преимущество мога да се възползвам.

— Браг е силно име — съгласи се Чарлз. — Убеден съм, че тя наистина разполага с парите, от които се нуждаеш.

Слейд впери поглед в недокоснатата си чаша с бърбън. Гневът го заля с нова сила.

— Преди време изпитвах известни колебания, дали да се възползвам от наследството й. Но не и сега. Тя ме излъга. Никога няма да забравя това, никога няма да й простя. Никога повече няма да й се доверя. Тя е истински дявол с ангелско лице.

— И за какво те е излъгала?

— Възвърнала си е паметта още преди венчавката. — Гласът му се задави. — Аз, глупакът, си мислех, че е годеницата на Джеймс, а тя е знаела истината, но не ми каза.

За миг Чарлз остана неподвижен, после се наведе и стисна здраво ръката на Слейд.

— Успокой се, синко.

Слейд поклати безмълвно глава. Гневът го заслепяваше, правеше го неспособен дори да говори.

— Обичаш ли я?

Той поклати глава отрицателно. Не я обичаше, вече не. И никога нямаше да признае, дори и пред себе си, че бе проявил тази глупост, тази лудост — и тази непочтителност към мъртвия си брат — да се влюби в нея в момент, в който я смяташе за Елизабет Сейнт Клер. Гласът се изтръгна от устните му с усилие.

— Но минах през ада, Чарлз, през всичките кръгове на ада, докато си мислех, че е жената на Джеймс.

— Значи все пак изпитваш нещо към нея.

— Не и любов — отвърна дрезгаво Слейд.

— Съмнявам се, че щеше да изглеждаш толкова разстроен, ако тази жена ти беше напълно безразлична.

— Е, да, изпитвам известни чувства към нея. Но те са свързани единствено с леглото.

Чарлз потръпна.

— Да не би да се опитваш да ме шокираш? Защото няма да се получи. Аз те познавам по-добре от всеки друг.

— Съжалявам. Но се чувствам съкрушен. Тя иска развод. Тя изисква развод. Не можем да се понасяме един друг, но не мисля, че ще отстъпя. — Слейд премълча, че парите не бяха единствената причина за твърдоглавия му отказ.

Чарлз го потупа приятелски по ръката.

— Защо не позволиш природата сама да вземе нужното решение? Все пак тя се е омъжила за теб, въпреки че е знаела коя е в действителност. Това означава нещо, въпреки че на теб очевидно не ти говори нищо. А ти едва ли би могъл да попаднеш на по-изгодна партия за женитба. Ксандрия ми каза, че съпругата ти е не само ослепително красива, но и изтънчена, и добре възпитана. И двамата знаем, че Ксандрия има безпогрешни инстинкти, а тя смята, че Реджина Враг Шелтън е най-подходящата жена за теб. Мисля, че ти отдавна се нуждаеш от съпруга, Слейд. От съпруга и уютен дом.

Слейд не вярваше на ушите си.

— По дяволите, Чарлз, тя съвсем не е изтънчена дама! Ксандрия греши. Не чу ли какво ти казах? Тя не е никаква дама, тя е една подла лъжкиня.

Чарлз се усмихна с разбиране.

— Синко, ако бях на твое място, щях най-напред да се запитам защо тази жена се е омъжила за мен. А най-добре ще е да попиташ самата нея.