Бренда Джойс - Тайни

— Добро утро. Виждала ли си Слейд?

Жозефин сякаш се поколеба.

— Не и тази сутрин, мила.

— О!

— Но Рик спомена, че иска да говори с теб. Той е в кабинета си.

Реджина засия отново. Рик със сигурност трябваше да знае къде е отишъл Слейд. Тя напусна забързано кухнята и се понесе по коридора. Вече познаваше къщата, сякаш е истинска господарка. Не без удоволствие Реджина осъзна, че като съпруга на Слейд сега наистина е господарка на имението, наравно с Виктория. Сега Мирамар беше нейният дом, а кой не би се радвал да притежава дом като този? Струваше й се, че всеки миг ще полети от радост.

Вратата на Рик беше широко отворена и той я забеляза, преди да го извести за присъствието си.

— Влизай спокойно.

Усмихната, Реджина прекрачи прага.

— Добро утро.

— Седни, Елизабет.

При тези думи щастието й бе мигновено помрачено от разяждащо чувство на вина.

— Нещо не е наред ли? — В миг дишането й замря. Дали Виктория или Едуард най-после не го бяха уведомили, че в действителност тя не е Елизабет? Дали Рик знаеше истината? Мислите й препускаха с невероятна бързина. Ако Рик бе разбрал, трябваше незабавно да каже и на Слейд.

— Нещо не е наред — отвърна провлечено Рик. — Но едва ли е чак толкова зле, че да изглеждаш като покосена от куршум.

Кратката му усмивка я накара да се отпусне поне временно. От погледа й обаче не убягна, че усмивката не стигна до очите му. Страх скова душата й. Дали все пак не знаеше истината?

— Какво се е случило?

— Виж, мила, няма приятен или тактичен начин да ти го съобщя, така че ще ти го кажа направо. Слейд замина.

Рик говореше на английски, но със същия успех би могъл да използва който и да е чужд език, защото думите му изобщо не достигнаха до съзнанието й.

— Заминал?

— Тази сутрин.

— Аз… нищо не разбирам.

Слейд реши да се върне в Сан Франциско, където живя през последните няколко години.

— Би ли повторил?

Рик повтори думите си буква по буква.

— Без мен? — прошепна удивена Реджина.

Рик се поколеба.

— Без теб. Той знае, че тук ще се грижим добре за теб.

Отне й доста време да проумее пълния смисъл на думите му.

И тогава целият й грижливо изграден свят рухна в краката й.

— Мила, няма да припаднеш, нали? — Рик мигновено скочи на крака и застана плътно до нея. — Почакай, нека ти донеса някаква напитка. Мисля, че имаш нужда.

Реджина беше вцепенена, невярваща, сломена. Наистина се намираше на ръба на нервния срив.

— Искаш да кажеш — прошепна натъртено тя, — че Слейд ме е напуснал?

— Е, не бих го нарекъл точно така — увърташе смутено Рик. — Просто се върна към обичайния си живот на Север.

Реджина се взираше сляпо пред себе си. Беше безчувствена, вцепенена, в състояние на пълен шок. Слейд бе заминал. Беше се върнал в Сан Франциско, където е живял преди брака, без нея. Току-що се беше оженил за нея и вече я бе напуснал. След изминалата нощ той я бе напуснал.

Гневът надделя над болката и изумлението.

— Добре ли си? — Рик й подаде услужливо чаша с ликьор, но тя не я прие и дори не му отговори. Почти не чуваше гласа му. От самото начало Слейд й бе заявил, че се жени за нея заради парите й. Тя се беше омъжила от любов — същата тази любов, която през изминалата нощ я бе подтикнала да отиде неканена в стаята му. А той я беше любил, както страстен мъж люби проститутка, а не законната си жена. А днес… днес я бе напуснал.

— Елизабет, това не променя абсолютно нищо. Той все още е мой наследник, а ти все още си негова съпруга. — Рик отпусна успокоително ръка върху рамото й. — Все още си добре дошла при нас, не се притеснявай за това.

Разстроена, Реджина тръсна гневно глава.

— Този е долен негодник!

— Е, понякога наистина е точно такъв.

— Той се ожени за мен и веднага ме изостави. Проклет да е! Изобщо не е имал намерение да остане до мен като мой съпруг!

— Е, предполагам, че тук си права.

— Проклет да е! — извика през сълзи Реджина. Дали наистина го обичаше? Нима беше възможно? Сега проумяваше каква детинска глупост е било от нейна страна да вярва, че този мъж изпитва чувства към нея. През изминалата нощ той не беше отговорил на любовта й — беше се възползвал от тялото й! Беше задоволил долните си страсти! А колко съжаляваше тя в този миг за своята слабост!

— Виж, той ще се върне. Слейд винаги се връща — промълви Рик, но без привичната си самоувереност. — И когато го стори, вие двамата ще имате възможност да изгладите нещата помежду си.

— Кога? Идната година?

Рик остана неподвижен и безмълвен.

Реджина се изправи и закрачи неспокойно из стаята като уловено в капан животно. Бяха я отблъснали като жена! Никога преди не беше изпитвала такива всепоглъщащи емоции. Сега изпитваше дива, неудържима, изгаряща омраза. Господи, как му бе позволила да я използва по този долен начин! Фактът, че от глупост и наивност бе попаднала в капана на хищника, не бяха никакво извинение за действията й. Но все още съществуваше някакво решение. Едно-единствено решение.

— Къде е той в момента?

— Във Фриско.

— Знаеш ли къде точно бих могла да го открия?

Рик изглеждаше облекчен.

— Да.

— Чудесно.

— Смяташ да го последваш? — попита я Рик.

— О, да. — Реджина се усмихна, но в усмивката й липсваше топлота. — Ще го последвам, за да му поискам развод.

— Почакай, почакай! — извика припряно Рик. Реджина отново отблъсна ръката му. — Не бива да действаш импулсивно. Помисли за Мирамар! Сега тук е твоят дом, Елизабет, и това е най-важното в момента. След време Слейд ще се върне и…

— Аз не съм Елизабет!

Рик замръзна.

— Не съм Елизабет! — повтори настоятелно Реджина и изпита някакво странно задоволство от въздействието на думите си. Знаеше, че не бива да обвинява Рик за действията на сина му, но не можеше да се сдържи. — Казвам се Реджина Шелтън, лейди Реджина Браг Шелтън и съм роднина на семейство Браг от Тексас и семейство Браг от Ню Йорк. Съвсем случайно баща ми е граф Драгмор от Англия, а майка ми е графиня. Наистина съм богата наследница. И нямам нужда от вашия Мирамар, благодаря.

— Разбирам — отвърна провлечено Рик.

— Нямам нужда и от вашия Слейд.

— Не смяташ ли, че паметта ти се върна малко внезапно?

Реджина беше твърде заслепена от гнева си, за да се притеснява, че току-що са я уличили в лъжа.

— Спомних си всичко два дни преди сватбата. Но наивно мечтаех да се омъжа за твоя чаровен син, и това нямаше нищо общо с Мирамар. — Тя долови как изражението на Рик се прояснява, но това също не я интересуваше. — Е, вече си научих урока — добави разпалено Реджина. — Смятам незабавно да се разведа със Слейд и да се върна у дома при своето семейство. А той може спокойно да си намери друга наследница, която да спасява безценния му Мирамар!