— Добре дошла в семейството.

— Благодаря — едва намери сили да му отговори тя.

Но Рик вече й бе обърнал гръб и в момента се здрависваше със съдията. Докато обгръщаше с поглед фигурата на Виктория, която се приближаваше самоуверено към нея, Реджина зърна с ъгълчето на окото си сърдечната прегръдка, с която Жозефин даряваше съпруга й. Той й отвърна с печална усмивка. Реджина напрегна слуха си. В момента Слейд проронваше:

— Но ти си мислеше, че няма да доживееш този ден.

— От години се моля да видя това — отвърна просълзена икономката. — Сега всичко ще се подреди и ще бъдеш щастлив. Повярвай на Жожо, мили.

Реджина копнееше да чуе отговора на Слейд, но повече не можеше да протака — време беше да насочи вниманието си към Виктория. За нейна изненада на устните й играеше широка усмивка.

— Поздравления, скъпа — възкликна въодушевено майката на Едуард и целуна Реджина по лицето. — Добре дошла в семейството, Елизабет.

Реджина не смееше да се помръдне. В очите на Виктория проблясваше веселие и чисто женско съучастничество. Нямаше грешка и в тона, с който произнесе фалшивото й име. Тази жена знаеше, че младата булка е само една измамничка.

— Елизабет? — пророни лукаво тя. — Нещо не е наред ли? Зле ли се чувстваш? Мога ли да ти помогна с нещо, Елизабет?

Реджина просто я гледаше с широко отворени очи. Майката на Едуард знаеше всичко. Знаеше. Освен това тази жена я мразеше още от самото начало. Реджина вече си представяше как другата извършва нещо ужасно — като например да я унижи сега, да разкрие истинската й самоличност броени минути след сватбената церемония. Тя потръпна. Нямаше представа каква ще бъде реакцията на Слейд, ако узнаеше истината по този начин.

Виктория се разсмя.

— Не се притеснявай, скъпа, можеш изцяло да разчиташ на мен. — И с тази загадъчна заплаха — защото думите й наистина прозвучаха като заплаха — Виктория се отдалечи от нея, поклащайки плавно бедра.

За миг Реджина затвори очи. По тялото й отново избиха капки студена пот. Мили боже, какво беше направила. Трябваше да бъде подготвена, че някой бе могъл да открие измамата й, за да се измъкне от неблагоприятната ситуация. Но не беше. Какво ли възнамеряваше да предприеме сега Виктория? Реджина беше изплашена; очакваше всеки момент да се случи най-лошото.

Трябваше да разкаже всичко на Слейд. И то колкото е възможно по-скоро.

Но същевременно се боеше да му разкрие истината. Трябваше да намери правилен подход. Имаше нужда от време — време, за да може той поне малко да се влюби в нея и да й прости спестяването на тази болезнена истина. И най-важното, след като я обикнеше, тя щеше спокойно да му разкрие цялата истина — че любовта й към него я бе подтикнала да запази тази тайна, скътана дълбоко в душата й.

Широко усмихнат, до нея спря Едуард. Реджина бе пронизана от ново мъчително съмнение. Тя наистина харесваше Едуард, но не можеше да изпитва увереност, че и той не е посветен в истината. През изминалите няколко дни, откакто й бе помогнал да намери сватбената си рокля, беше започнала да си мисли, че подозренията й са безпочвени и предизвикани единствено от тревогата и разяждащото й чувство за вина. Сега обаче недоверието проникна дълбоко в душата й. Беше толкова лесно да предположи, че този мъж знае истината и доверчиво я е споделил със своята родна майка. Тя се взираше напрегнато в него. В очите му обаче не съзираше нищо освен радост и искрено задоволство. Всякакви други мисли, които биха могли да тормозят съзнанието му, в този ден бяха потиснати от очевидното му задоволство от днешното събитие.

— Как се чувства красивата булка? — попита я ухилен той.

Реджина навлажни нервно устните си.

— Добре. — Не искаше дори да си помисля, че Едуард е способен да я предаде. Наистина го харесваше. А в момента просто не знаеше какво да мисли.

— Какво не е наред?

Тя прехапа устни, а погледът й се плъзна към нейния съпруг. Той стоеше в другия край на стаята заедно с баща си и съдията Стайнер и ги наблюдаваше като ястреб, готов да се хвърли към плячката си. Реджина успя да се усмихне нервно на Едуард, притаила в сърцето си бегла надежда, че съпругът й ще дойде при нея. Той обаче не направи и крачка.

— Просто съм малко замаяна.

Едуард пое загрижено ръката й.

— В това няма нищо странно. Вероятно и аз щях да се чувствам така, ако току-що съм произнесъл тези обвързващи обети. Имаш ли някакви скрити мисли, Елизабет?

Тя го погледна внимателно.

— Не и по отношение на Слейд.

Едуард я изучаваше с поглед. Когато усмивката се върна отново на устните му, беше все така свежа и обезоръжаваща, като винаги досега. Но в очите му пробяга тъмна сянка. Той явно бе схванал скрития смисъл в посланието й. И понеже беше джентълмен, предпочете да го пренебрегне.

— Добре. Вие двамата сте прекрасна двойка. — В следващия миг усмивката му се стопи и лицето му придоби непривично сериозно изражение. — Можеш да ми вярваш.

Реджина потисна неволния си стон. Едуард съвсем не беше пренебрегнал двоякия смисъл на думите й; сега той й изпращаше свое скрито послание. Тя обаче нямаше сили да му отговори.

Едуард се наведе и едва доловимо докосна влажното й от сълзи лице.

— Няма на този свят друг човек, когото да уважавам повече от брат ми Слейд. — Усмивката отново сияеше на устните му, обградени от мрежа игриви бръчици. — А сега ти си негова съпруга.

Реджина наблюдаваше мълчаливо гърба му, докато се отдалечаваше бавно от нея. Значи Едуард също знаеше. Тя беше сигурна, че той е вложил точно този смисъл в думите си: че независимо от нейната самоличност сега тя е съпруга на Слейд и че той ще я уважава като такава. Мили Боже, нима всички останали, освен самия Слейд, бяха нейни мълчаливи съучастници в този маскарад? Несъзнателно погледът й се плъзна към нейния свекър. Рик я наблюдаваше внимателно, също като самия Слейд, който сега стоеше до баща си с непроницаемо изражение на лицето. Доволен и щастлив, Рик вдигна към нея пълната си чаша.

— За булката! — извика възторжено той. После отправи непривично топъл поглед към сина си. — И за младоженеца! За младото семейство! И за бъдещето!



Той не дойде. Изобщо нямаше да дойде. Сега Реджина беше сигурна в това.

Беше почти полунощ. Чакаше го вече няколко часа, откакто бе приключила вечерята. Облечена беше в тънката си копринена нощница с цвят на слонова кост, която толкова много го бе впечатлила в онзи ден, в който влезе в стаята й да я събуди, фееричната дреха беше е висока яка и дълги ръкави, изработена от толкова фин плат, че прекрасно подчертаваше всяка извивка на разгорещеното й тяло. Още по-скандален беше фактът, че под нощницата не беше облякла абсолютно нищо.

След вечеря Реджина се изкъпа, парфюмира и прекара безбожно дълго време в ресане на дългата си коса, в която проблясваха закачливи медни оттенъци. После се плъзна в леглото, придърпа завивката около талията си и зае примамлива съблазнителна поза. Но Слейд не дойде и сега вече беше сигурна, че изобщо няма да навести новобрачното им ложе.

Реджина не бе на себе си.

Слейд открито й бе заявил, че се жени за нея заради парите й. И все пак тя очакваше от него да бъде неин съпруг в пълния смисъл на думата. Дали надеждата й беше сляпо заблуждение? Хрумна й, че привлекателният й мъж въобще не си е търсил истинска съпруга, а само богата наследница. Тя, Реджина, беше тази, която искаше съпруг — искаше Слейд.

Тя спусна босите си нозе на гладкия под, а очите й се изпълниха със сълзи на обида и гняв. Тази вечер бе оставила едната врата към стаята си приканващо отворена. Сега надникна през оскъдния отвор. Навън нямаше и намек за мъгла. Небето беше мастиленосиньо, осветено от ослепителната пълна луна. А в дъното на двора, в стаята на Слейд, всички лампи пръскаха ярка светлина.

Той също не спеше.

Беше й нужен само миг, за да вземе решение, над което дори не се осмеляваше да размисли. Реджина се плъзна през процепа на вратата. Един поглед наоколо й подсказа, че цялата къща е потънала в нощна тъмнина. Когато подмина шадравана, забави крачка.

И двете врати към стаята му бяха широко отворени, но мрежата беше спусната зад тях. Сърцето й биеше оглушително. Гърдите й натежаха от вълнение. Нощта беше хладна и свежа, но дори под ефирната материя на нощницата тялото й се обля в пот. Онова, което смяташе да извърши, беше нещо изключително дръзко, немислимо агресивно. Повечето млади дами с удоволствие биха приели липсата на внимание от страна на своите съпрузи. Реджина се поколеба. Никога преди не беше действала толкова импулсивно, тъй решително. И все пак не можеше да се спре, не се осмеляваше дори да се замисли. С една решителна крачка тя пристъпи в светлата пътека, осветена от лампите на неговата стая, и надникна предпазливо през мрежата на вратата.

Когато обаче понечи да почука, ръката й замръзна във въздуха. Сърцето й се преобърна. Слейд седеше на леглото си, облечен само в чифт оскъдни летни слипове. На масичката до леглото му стоеше чаша бренди и нощна лампа. Съпругът й обаче не четеше, не пушеше и не правеше нищо конкретно. Просто си седеше на леглото, буден и сам.

Реджина потръпна. Според нейните представи мъжът насреща й беше напълно гол. Не биваше да гледа, но вече нямаше сили да откъсне поглед от него, нито да спре бесните удари на сърцето си. Дишането й се накъса. Въпреки хладния морски бриз по кожата му блестяха кръгли капчици пот. И макар позата му да беше нехайна и отпусната, тялото му изглеждаше напрегнато. Мускулите на ръцете и гладкия му корем се свиваха при всяко бегло движение. Краката му бяха дълги и гъвкави.

Соленият бриз близна ръбчето на копринената й нощница, погали голите й нозе, бедрата й, гърдите и. Зърната й бяха болезнено твърди. Смутена, Реджина обгърна бюста си с ръце. За нищо на света нямаше да се върне в своята стая и да седне на леглото будна и сама.