Бренда Джойс - Тайни

Неспособна да заспи, Реджина стана от леглото рано призори.

Изминалата нощ се оказа твърде неспокойна за нея. До сватбената церемония оставаха едва три дни. И макар да си бе легнала силно притеснена от намеренията на неизвестния крадец, скоро потискащите мисли бяха изместени от спомена за пламенното обещание на Слейд, за искрения му обет за преданост и вярност. Образът му плуваше в съзнанието й, което блажено мечтаеше за очакващото ги общо бъдеще. Несъмнено ги очакваха само прекрасни изживявания. След обета за вярност той щеше да надникне дълбоко в очите й, да я вземе в силните си ръце и да я дари с най-страстната целувка, за каквато бе чела само в книгите. А по-късно, когато двамата останеха сами, преди да я посвети в тайните на любовта, щеше да й признае колко много я обича и как копнее за нея от мига, в който я е зърнал за първи път.

Мислено Реджина се укоряваше, задето се отдава на блянове като влюбена хлапачка, но сърцето й толкова силно копнееше мечтите й да се сбъднат, че нито едно облаче на съмнение) не помрачаваше блажения й унес.

Беше чувала, че булките често се изнервяли преди сватбата нерядко били навестявани от мрачни мисли за бъдещето. Тя щеше да се омъжи за напълно непознат човек, съзнанието й бе помрачено от амнезия, а семейството му понякога я плашеше, но нищо не беше в състояние да разколебае светлите й намерения. Нямаше търпение да дойде неделя — денят на тяхната венчавка.

Естествено Реджина ясно си представяше как се спуска по тясната пътека към олтара, а в края я очаква Слейд, прекрасен в добре скроения си черен фрак. В този момент Реджина се сепна и се намръщи. Къде ли беше сватбената й рокля?

Мислите се лутаха безпомощно в главата и. Сватбата беше насрочена за тази неделя, точно след три дни. Беше прегледа внимателно съдържанието на всичките си куфари. Сред вещите й нямаше сватбена рокля — това поне го знаеше със сигурност.

Объркана и скована, Реджина се отпусна тежко в меко кресло. Щеше да се омъжи в неделя, днес беше четвъртък, а още нямаше сватбена рокля.

Трябва да е била изпратена отделно от багажа ми, хрумна й мигновено. Но това би било неоправдано голям риск. Ако куфарите се изгубеха — както очевидно бе станало — тя щеше да остане с празни ръце. Но вероятно не бе имала избор, в случай че роклята все още не е била готова, когато е напуснала Лондон. Или пък в багажа й е имало и други куфари, които са остана забравени сред хаоса, след като влакът е пристигнал в Темпълтън без нея.

Напълно поразена, Реджина осъзна, че в багажа липсва сватбеният й чеиз.

Сега въздухът изобщо не достигаше до дробовете й. Нима това трябваше да означава, че липсват два куфара от багажа й? Защото една булчинска рокля би трябвало да се опакова старателно и да се съхранява в отделен куфар. Но нямаше причини чеизът й да се изпраща отделно — би трябвало да е приготвен дълго време преди датата на заминаването й.

Но нима това не се отнасяше със същата сила и за булчинската рокля? Сърцето й прескочи един удар. Била е сгодена пет години. От пет години е знаела датата на своята сватба. Никой не би чакал толкова дълго време, за да ушие сватбената си рокля, ако знае точната дата на церемонията. Разбира се, че роклята трябва да е била готова. Не би имало никаква разумна причина дрехата да се изпраща отделно.

Но защо тогава не се намираше сред вещите й?

Защото, каза си Реджина, обзета от безумна паника, все още чака да я прибера на гарата в Темпълтън. Потресена, тя покри лицето си с ръце. Дори не искаше да се вслуша в един призрачен глас от дълбините на душата й, който настойчиво й нашепваше, че съществува още една възможност, която тя нямаше никакво желание да обмисля.

Ами ако не беше Елизабет Сейнт Клер?

Реджина скочи на крака и закрачи нервно из стаята. Разбира се, че е Елизабет! Каква безумна идея! Та нали Рик я е виждал преди пет години и после, съвсем наскоро, на погребението на баща й. Той я познаваше! Но… за пет години хората се променят. А на погребението на баща си трябва да е била тежко забулена. Ако във външността й съществуваше известна прилика с тази Елизабет Сейнт Клер, Рик лесно би могъл и да сгреши.

Реджина се вкопчи в ръба на бюрото и се втренчи в ужасеното си отражение в огледалото. Ако не беше Елизабет Сейнт Клер, това би обяснило липсата на чеиз и сватбена рокля в багажа й. Би оправдало и присъствието на медальона с инициали RS сред вещите й. Но това беше невъзможно, нали? Дали през изминалите няколко дни не беше живяла в някаква потресаваща заблуда?

— Не! — Тя поклати енергично глава. — Аз съм Елизабет! Трябва да е така. Двамата със Слейд ще сключим брак само след три дни!

Но идеята вече бе пуснала здраво корени в съзнанието й. И тази мисъл я плашеше. Защото, ако не беше Елизабет Сейнт Клер, коя беше в действителност?

Реджина обмисли внимателно ситуацията и реши да се обърне към Едуард. Беше сигурна, че той ще й помогне. Нямаше към кого другиго да се обърне, дори и към Слейд — определено не и към Слейд. Беше изчакала всички членове на семейството да напуснат къщата. Виктория бе заявила, че ще отсъства през целия ден. Слейд и Рик бяха излезли още преди закуска. Това поне беше някакво облекчение, защото на Слейд щеше да му стигне един поглед към нея, за да разбере, че е разстроена. Реджина опредено не искаше да го вижда, докато не разреши проблема със сватбената си рокля. Не искаше Слейд дори да подозира, че тя изпитва съмнения. И вече нямаше никакво желание да му разкаже за изчезването на онзи странен медальон. Този път Едуард не беше толкова изискано облечен. Носеше тънки и избеляла бледосиня риза. Изглеждаше поразително красив дори в работните дрехи на тексаски каубой. Реджина го улови в момента, в който той излизаше от къщата. Тя се втурна след него и извика високо името му.

Едуард се обърна с характерната си ослепителна усмивка, която несъмнено бе разбила безброй женски сърца, макар Реджина наскоро да беше узнала, че бъдещият й девер е едва двадесет и две годишен.

— Добро утро — поздрави я той, а погледът му се плъзна одобрително по тялото й. — Знаеш ли какво? Мисля, че започвам да ревнувам от брат си.

Реджина не се изчерви, но интуитивно почувства, че мъжът насреща й е напълно искрен.

— Чувствам се поласкана, Едуард.

Той се усмихна.

— Твърде малко жени заслужават искрени ласкателства. Надявам се, че Слейд оценява какво съкровище държи в ръцете си.

Реджина се надяваше на същото.

— Едуард, имам проблем и се нуждая от помощта ти. Но… — Тя докосна колебливо ръката му. — Не бих искала да притеснявам Слейд.

Той се усмихна отново, но този път веселието не стигна до очите му. Държеше се любезно и галантно, но очевидно осъзнаваше, че в момента подписва таен пакт с годеницата на брат си.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Прегледах внимателно всичкия багаж в куфарите си. Нямам сватбена рокля.

Едната му вежда подскочи. Погледът му беше неразгадаем.

— Хм! Това определено е проблем.

Реджина понечи да му каже, че в багажа й липсва не само булчинска рокля, но и всякакъв чеиз. Инстинктът я възпря. Не искаше нито Едуард, нито който и да било друг да узнават за тези странни обстоятелства. Опасяваше се, че след като тя самата е намерила фактите за необичайни и се е усъмнила в своята самоличност, то всеки друг несъмнено би изпитал подобни подозрения. Освен това любезната усмивка и непроницаемото изражение на Едуард й изглеждаха доста обезпокоителни. Той не изглеждаше никак озадачен от странното откритие.

— Разбира се, роклята трябва да е била изпратена отделно — добави припряно тя. — И очевидно се е изгубила някъде по пътя.

— Да, изглежда, че точно това се е случило.

— А може би имам още багаж в Темпълтън — пророни небрежно Реджина. — Дали не сте пропуснали някой куфар в бъркотията?

Едуард издиша лениво лютива струя цигарен дим.

— Нямаш повече багаж в града. Разбира се, след пристигането на влака настана голяма бъркотия, но след като всички пътници слязоха и прибраха багажа си, останаха само твоите куфари и тези на компаньонката ти.

— О, господи. — Реджина пребледня. С думите на Едуард умря и последната й надежда куфарът със сватбената й рокля да бъде открит на гарата в Темпълтън. Тя се насили да се усмихне и колебливо промълви: — Едуард, моите куфари имаха ли означителни етикети с името ми?

— Не, нямаха. — Когато погледът му срещна нейния, в очите му се четеше напрежение. — Но това не е толкова странно, нали знаеш?

Реджина се вцепени. Едуард се беше досетил за подозренията й. Беше сигурна в това.

Но какви причини би имал той да се усъмни в нейната самоличност? И ако беше така, защо не ги бе предупредил — не нея самата, но поне Рик или Слейд? Тя втренчи поглед в него, но той вече не я гледаше; бе вперил поглед в игривите кръгчета цигарен дим, които се изплъзваха лениво от устата му и бавно се отдалечаваха в пространството.