Първият й порив беше да изтича и да разкаже всичко на Слейд. Той й бе обещал да я закриля и тя нямаше основания да се съмнява в думите му. Слейд със сигурност щеше да се разгневи от мисълта, че някой се е осмелил да открадне от нея в собствения му дом. Той притежаваше сила и увереност, които й бяха жизнено необходими в този момент. Но не биваше да отива сега в неговата спалня. Не и след като той току-що я бе оставил в градината, обезумял от гняв. Реджина си напомни, че който и да се е промъкнал в стаята й, очевидно не бе имал цел да я нарани, но това не й донесе никакво успокоение. Първото нещо, което щеше да направи на сутринта, беше да разкаже на Слейд какво се е случило.



Слейд не можеше да заспи. Непрекъснато се въртеше в леглото си и накрая се изправи и впери поглед в двора. Вратата на стаята му беше отворена, но мрежата беше на мястото си — въпрос на навик. Вътре в стаята гореше една малка лампа, която хвърляше оскъдна светлина наоколо си, а нощта беше тъмна като в рог.

Беше непоносимо горещо и задушно. Тялото му непрекъснато се потеше и това нямаше нищо общо с времето. Току-що над морната земя бе започнала да се спуска нощна мъгла в такава близост до океана, но в това нямаше нищо неестествено. Нощта беше хладна, мъглива и сладка. Той бе обул само къси вълнени шорти, но потта блестеше по косъмчетата на голите му гърди. Три месеца без жена очевидно бяха доста солидно себеотрицание, защото повече не можеше да издържи.

Слейд затвори очи. Всеки път, когато се опитваше да я изхвърли от мислите си, тази жена отново, и отново обсебваше съзнанието му. Този път не си спомняше очите или косата й, безграничната й благодарност или котешката грация. Този път си припомняше как тя се притиска към него, как ръцете й се обвиват около врата му, как пламенно отвръща на целувката му — жадна и нетърпелива, неопитна и страстна.

Откъм вратата долетя едва доловимо почукване. Слейд замръзна. Знаеше кой е. Беше Елизабет.

Искаше му се тя да си отиде. Искаше му се и да остане. Той не помръдна. Не се осмеляваше да помръдне. Когато отново дочу почукването, този път по-силно и настоятелно, Слейд се обърна към мрежата на вратите. Очите му се разшириха, когато видя, че на прага на стаята му вместо Елизабет стоеше Лусинда.

Тя открехна рамката на мрежата.

— Слейд. — Момичето се усмихна въпросително. — Може ли да вляза?

Трябваше да се досети. Не за пръв път тази жена идваше в стаята му. Мигновено се почувства неимоверно облекчен… и болезнено разочарован.

— Слейд, може ли да вляза?

Слейд стисна зъби. Лусинда го преследваше от години. Той беше единствения от тримата братя, който все още не бе преспал с нея. Тази жена не го интересуваше. Беше лягала с всеки здрав и способен мъж от тази страна на бреговата ивица. Макар и отдавна, беше минала и през леглата на двамата му братя. Джеймс бе прекъснал всякакви взаимоотношения с нея преди доста години, още преди годежа си с Елизабет, а Едуард бе открил женската плът още преди да навърши четиринайсет. Слуховете обаче говореха, че била добра в леглото — дива и ненаситна. А тази вечер Слейд неистово се нуждаеше от жена. В този момент погледът му премина покрай Лусинда към затворените врати на Елизабет. Тъмната жена, която стоеше на вратите му, никога не би могла да задоволи копнела му по неговата годеница.

— Не. — Това беше единственото, което Слейд промълви, преди да й обърне гръб. Но въпреки мрачната му решимост, тялото му пулсираше болезнено, защото знаеше, че никога нямаше да притежава Елизабет, защото никога нямаше да предаде Джеймс. Никога.

И все пак той беше човешко същество — мъж от плът и кръв. Не се опитваше да се заблуждава, че след брака си ще остане пълен въздържател. Искаше му се да с така, но това не беше в неговата природа. Искаше му се да не изпитва толкова силен глад всеки път, когато мислите му се насочат към нея. Тя беше истинска дама и макар той да нямаше богат опит с дамите, умееше да възприема бързо, а си обещаваше, че ще се потруди да схване нещата още по-бързо. Искаше да направи всичко възможно да се отнася към нея така, както бе правилно. И когато тялото му достигнеше пределната точка на самоконтрол и се наложеше да потърси комфорт извън брачното им ложе, трябваше да запази дискретност. Възнамеряваше Елизабет никога да не узнае за извънбрачните му похождения.

— Слейд — прошепна Лусинда точно зад гърба му.

Той се обърна рязко. Не я бе чул да влиза.

— Махай се.

Очите й излъчваха дива светлина.

— Ти имаш нужда от мен. — Тя се усмихна и обгърна с длан твърдия му член.

Слейд отблъсна ръката й. Никога, никога не би си позволил да преспи с друга жена само няколко дни преди сватбата си с Елизабет, въпреки че този брак никога нямаше да се консумира. Още по-малко би изневерил на жена си под един покрив с нея.

— Когато кажа „не“, значи не. — Слейд помъкна Лусинда към вратата и я избута навън в хладната мъглива тъмнина. — И дори не си помисляй да идваш отново.

Лусинда го гледаше втренчено.

— Какво ти има? — прошепна провлечено тя. — Знам, че ще ни бъде хубаво, знам го! Защо е нужно да се противиш чак толкова? Защо трябва да възприемаш всичко толкова сериозно?

Слейд познаваше тази жена, откакто се помнеше. Сега той се намръщи и чистосърдечно й призна:

— Проклет да съм, ако знам, Лусинда. Проклет да съм, ако знам.

Тя вдигна очи, пълни със съжаление и печал, после се обърна и потъна в нощта. Слейд остана загледан след нея, едва потиснал порива си да я повика обратно.

Не по своя собствена воля Слейд бе избрал да живее като аскет. Просто нямаше особен избор. Дамите, които бяха достъпни за него — предимно омъжени жени, които нямат нищо против да поддържат връзки с любовник зад гърба на мъжете си, открай време го отвращаваха. Никога в живота си не бе приемал предложение от такава жена и никога нямаше да го направи. Неомъжените, които се оглеждаха за жених, никога не биха се заинтересували от мъж като него, така че изобщо не влизаха в сметките му. За един ерген оставаха две свободни възможности — любовница или платена блудница.

Слейд никога не беше поддържал дълготрайни отношения с любовница. Тези жени му изглеждаха не по-различни от проститутките или омъжените жени, които се преструват на благоприлични дами. Не искаше да допуска в леглото си жена, която му отдава тялото си заради материалната облага. Оставаха проститутките — единствен и твърде незадоволителен източник на плътски наслади.

Беше сексуален мъж и отдавна го знаеше. Знаеше го още от пубертета. Беше се борил със страстите си. А когато сексуалният му глад надделя над изкуствено наложената сдържаност, бе посетил най-добрия бардак, за който беше чувал. Дотогава нуждите му бяха станали абсолютно неконтролируеми, но дългите нощи, отдадени на разврат, така и не го задоволиха. Без значение колко често намираше физическо облекчение за тялото си, половите сношения с проститутки му носеха толкова удовлетворение, колкото и мастурбирането — а понякога и по-малко.

Точно преди да се върне у дома, му предстоеше една от тези дълги и горещи нощи. Но смъртта на Джеймс успя да погуби всяка искрица на страстта в неговото тяло. До момента, в който видя Елизабет Сейнт Клер.

За негов ужас точно в този момент изгарящият глад започна отново да се надига дълбоко и ниско в тялото му. Този път обаче усещането бе някак различно. Тази вечер бе достигнал точката на пречупване. Тази вечер едва не бе изхвърлил на боклука цялата си решителност, всичките си клетви и пламенни обещания към святата памет на Джеймс. А тя щеше да му отвърне с желание.

Само преди няколко часа едва се бе въздържал да не я вземе. Една безобидна на вид целувка със сигурност щеше да го отведе до финалния акт — толкова див и необуздан беше гладът му за нея. Как му се искаше да я целуне! Дори и сега сякаш чувстваше устните й под своите — отворени, жадни и невинни. От устата му се изтръгна груба ругатня.

Слейд нервно се отдалечи от удобното легло. Тялото му бе изтръпнало от напрежение, членът му — възбуден и твърд. Той се приближи до огромното дъбово бюро, наля си чаша бренди и отпи. Алкохолът не успя да притъпи болезненото напрежение в тялото му. Имаше отчаяна нужда от облекчение, и то незабавно. Изпитваше такава съкрушителна необходимост да притежава тази жена, каквато не бе изпитвал никога преди.

Господи, как би могъл да преживее този брак?

Слейд отново отправи поглед към градината отвън. Тази жена никога нямаше да го остави на мира. Проклета да е! А може би той самият никога нямаше да се откаже от нея? В тъмнината на нощта къщата представляваше смътен силует в дъното на двора. Скоро мъглата щеше да се сгъсти дотолкова, че нямаше да различава дори шадравана в градината. Но нямаше никаква нужда да вижда ясно предметите около себе си. Достатъчна му беше самата мисъл, че се намира толкова близо до нея — и същевременно така далече.

Слейд пристъпи към вратата.

В следващия момент се спря. Взираше се напрегнато през ситните капчици мъгла, сякаш всеки момент погледът му ще проникне през нейната врата и ще различи онова, което се намира в стаята й. Сега тя навярно спеше, облечена във фината си копринена нощница, със свободно разпусната коса и съблазнително разтворени устни.

Членът му отново набъбна болезнено, мълчалив партньор на неконтролируемото му съзнание. Защото мислено Слейд вече я бе разсъблякъл съвсем гола и бе притиснал плътно тялото й под напиращата си мъжественост. Той се вкопчи в бравата, за миг изпитал неудържимия порив да отвори вратата и да нахлуе в нейната стая. Господи, толкова отчаяно се нуждаеше от нея! Но призракът на Джеймс стоеше между тях. Елизабет беше негова годеница, но това беше само формално. Тя щеше винаги да принадлежи на Джеймс, дори и след смъртта му. Ръката му се вкопчи в месинговата брава, а тялото му се притисна в рамката на вратата. Дишането му се учести.