— Елизабет се съгласи да стане моя съпруга.

Подборът му на думи я порази. Този човек би могъл да избере десетки други начини, за да съобщи за намеренията им; можеше просто да каже, че двамата смятат да се женят. Предстоящият им брак бе изцяло насилено събитие, но изявлението на Слейд прозвуча твърде лично и властно. Реджина не знаеше какво да мисли.

Виктория зяпна от изненада. Едуард замръзна неподвижен. Само Рик не изглеждаше изненадан и възторжено възкликна:

— Това вече трябва да се отпразнува! Трябва да отворим бутилка от онова прекрасно френско шампанско, което Джеймс донесе, когато… — Внезапно гласът му замря. Стаята потъна в тишина, нарушавана единствено от гласа на Жозефин, която си тананикаше някаква мелодийка през няколко врати от тях.

— … което Джеймс донесе преди две години след последното си посещение при Елизабет — довърши мисълта му Виктория.

— Е, хайде — смотолеви Рик и пъхна ръце в джобовете на панталона си от рипсено кадифе. — Тази моя голяма уста!

— Не си прави труда да се извиняваш — каза отсечено Слейд и махна ръката си от гърба на Реджина.

— Изпуснах се, без да искам — отвърна Рик. — Няма смисъл това да убива настроението на всички ни.

Едуард видимо се оживи. Той пристъпи бодро напред и потупа приятелски Слейд по гърба.

— Радвам се, че най-после си се вразумил. — Той се усмихна и насочи вниманието си изцяло към Реджина. — А ти, мила моя, си една прекрасна годеница — мечта за всеки мъж. — Едуард обгърна раменете й с ръка. — Добре дошла в семейството.

Усмивката й беше изкуствена. Слейд изглеждаше така, сякаш повече от всичко иска да убие баща си. А може би в момента беше по-разгневен от самия Едуард.

— Благодаря.

— Искам да ви призная, че от самото начало стискам палци: това събитие да се състои — добави жизнерадостно Едуард и намигна закачливо. — Никога преди не съм виждал мъж и жена, които да си подхождат повече от вас. Можеш напълно да ми вярваш в това отношение, Елизабет.

Слейд прониза и двама им с мрачен поглед.

— Недей да му вярваш прекалено много.

Едуард погледна замислено брат си. После махна ръка от раменете на Реджина и се обърна към майка си.

— Няма ли и ти да кажеш нещо, мамо? Освен онова, което вече каза?

Виктория се усмихна някак си сковано.

— Честито.

Реджина се насили да й благодари.

— Определихте ли вече датата? — попита Рик.

— Неделя — отвърна остро Слейд.

Реджина се сепна. Тя се обърна рязко към Слейд, който все още стоеше съвсем близо до нея, и докосна предпазливо китката на ръката му.

— Не мислиш ли — подхвана съвсем тихичко тя, — че трябва поне малко да изчакаме…

— Не! — сряза я Слейд. — Неделя. Идната неделя.

Сърцето й се преобърна — когато бе дала съгласието си да се омъжи за него, не бе предполагала, че това ще се случи след броени дни. Беше твърдо убедена, че церемонията ще се състои след няколко месеца, а дори и повече. Реджина изпита неудържим пристъп на паника.

— Е, това е съвсем удачно! — извика ентусиазирано Рик и пристъпи напред, за да прегърне Реджина. — Не се притеснявай чак толкова. Нормално е хората да са нервни и обидчиви преди сватбата. Нали така, Виктория?

Всички насочиха поглед към съпругата му, която спокойно и уверено си наливаше чаша бяло вино.

— Аз не бях притеснена преди сватбата си — отвърна равнодушно тя. — Но и не съм била сгодена за брат ти, преди да се омъжа за теб, Рик.

— Стига вече — извика гневно възрастният мъж.

Съвсем по детински на Реджина й се прииска да хукне и да избяга от стаята. Защо Слейд не я бе предупредил, че възнамерява да прави сватба надве-натри? Нима се съмняваше в думата й? Дали не смяташе, че е възможно тя да промени решението си? Защото такива подозрения бяха неоправдани, макар да беше истинска лудост от нейна страна да се омъжи за напълно непознат човек. И все пак с всеки изминал миг й ставаше все по-ясно, че няма да е никак лесно да живее в това семейство. В отношенията между хората имаше твърде много подводни течения, твърде много силни личности и остри конфликти. Тя неистово копнееше бракът между двамата да зависи единствено от нея и Слейд! А в този дом определено имаше някакъв заговор, някакви долни замисли насищаха въздуха с мирис на гнило. Не й се искаше да си припомня, че Мирамар е във фалит, а тя е богата наследница.

— Дяволски си прав, че трябва да се сложи край на всичко това — просъска гневно Слейд. — Да свалим картите на масата! Какво ще кажеш, Виктория? Всички тук знаем, че не можеш да ме понасяш и че аз те понасям само защото си майка на моя брат. И всички знаем колко нещастна се чувстваш в този момент. Е, толкова по-зле за теб! Аз, а не Едуард ще се ожени за Елизабет, и аз ще наследя Мирамар, а не Едуард. И ако наистина ти пука поне малко за собствения ти син, сега трябваше да се чувстваш невероятно щастлива, защото Едуард не иска да се обвързва с никоя жена, точно както не иска да се обвързва и с Мирамар.

Острите думи на Слейд бяха посрещнати с наелектризирана тишина. Реджина беше шокирана. Виктория искаше да я омъжи за Едуард? Дали това не беше някакъв резервен план? Ако Слейд откажеше да се ожени за нея, Едуард щеше да я ухажва? Направо й се повдигаше от това семейство!

— Браво — извика възторжено Едуард и съпроводи думите си с аплодисменти. — Дори самият аз не бих могъл да се изразя по-точно от теб, Слейд. Мамо, би ли се извинила на щастливия младоженец и неговата годеница?

Гърдите на Виктория бурно се повдигаха и спускаха под ефирната материя на официалната й рокля.

— Не — отвърна задъхана тя. — Няма да се извиня. Няма да се извиня, задето искам собственият ми син да получи онова, което този хулиган държи в ръцете си. — Тя се завъртя рязко на тънкото си токче и напусна стаята.

Рик въздъхна.

— Тази жена е невъзможна. Започвам да се отегчавам от сцените й. — Той погледна замислено Едуард. — Ако не беше ти, отдавна да съм я изхвърлил като мокро коте.

Едуард вдигна небрежно рамене.

— Значи има поне една полза от присъствието ми тук, нали така? — Той се обърна към Реджина и дружелюбно усмихнат й подаде ръка. — Време е за вечеря. Не се притеснявай. Рано или късно мама ще свикне с мисълта, че ти си съпруга на Слейд.

Реджина прие протегнатата му ръка, но не успя да се усмихне в отговор. Не можа дори да му отговори.



Виктория трепереше от гняв. Проклет да е този Слейд! Само ако не се беше върнал! Не можеше ли просто да се върне при Чарлз Ман и живота си на север? Той не заслужаваше съдбата си — нито Мирамар, нито богатата наследница. Едуард заслужаваше всичко.

Тя крачеше неспокойно из стаята си — спалнята, която споделяха двамата с Рик. Помещението беше огромно, с висок таван и под от борово дърво, покрит с пъстри килими. В средата се намираше огромното месингово легло, което побираше нея и съпруга й, когато не си говореха и предпочитаха да спят с гръб един към друг. Вършеше им прекрасна работа и когато не бяха скарани и се отдаваха на разнообразните си сексуални игрички.

Сега обаче Виктория кръстосваше стаята и припряно премисляше ситуацията. Как би могла да раздели Слейд и Елизабет? Как ли би могла да принуди Слейд да се върне в Сан Франциско?

Не по зле от всички останали членове на семейството тя знаеше, че Слейд обожава Мирамар. Искаше й се и собственият й син да носи в сърцето си поне капка от привързаността, която брат му изпитва към своя дом, но не беше така. Знаеше също, че Слейд изпитва горещи чувства към Елизабет. Страстта му беше очевидна за всеки, който би си направил труда да го забележи. И все пак на него му бе отнело доста време, за да премисли евентуалния си брак с нея. За известно време дори си беше помислила, че за пореден път Слейд ще откаже да се подчини на баща си, че ще се върне към живота си в Сан Франциско и ще забрави Мирамар. И тогава лошото момче й бе поднесло изненада. Внезапно бе променил намеренията си.

Може би с малко усилие от нейна страна той отново ще размисли.

Разбира се, трябваше да се очаква и точно обратното, защото, когато Слейд си наумеше нещо, проявяваше упоритост, каквато рядко се среща у друг човек. Това беше една от най-характерните черти на семейство Деланза. Другата възможност беше самата Елизабет. Тя сякаш не приемаше особено присърце мисълта за тази женитба. Изглеждаше несигурна и объркана. И не особено запленена от личността на Слейд. А преди няколко минути й се бе сторила направо потресена. Вероятно и тя имаше нужда от малко външно въздействие.

И защо би трябвало една дама да се чувства привлечена от Слейд? Той беше долно копеле и невъзпитан грубиян. Едуард бе мъжествен и привлекателен, беше истински джентълмен. Не би трябвало да й коства прекалено много усилия да накара Елизабет да се отдръпне от Слейд — и да я тласне право в ръцете на Едуард.

Това би разрешило половината от проблема.

Внезапно Виктория излезе припряно от спалнята и прекоси двора, като се придържаше плътно към стените на къщата. Вратите на трапезарията бяха отворени и до слуха й ясно долитаха гласовете на хората от семейството. През повечето от времето говореха Едуард и Рик. Вероятно, както обикновено, Слейд изглеждаше отегчен и мълчалив, а Елизабет не проронваше и думичка.

Внимателно и предпазливо Виктория се плъзна в стаята на Елизабет. Вътре беше тъмно като в рог и за миг тя остана напълно неподвижна, заслушана в приглушените звуци на нощта. Постепенно очите й привикнаха с тъмнината.

И тогава Виктория се захвана за работа. Внимателно затвори вратите на стаята и запали една от старите газови лампи. Погледът й светкавично обходи цялото помещение — оправеното, но разхвърляно легло, масичката и стола, разтвореното светско списание. С бързи крачки тя прекоси разстоянието до гардероба и го отвори. Посрещнаха я строги редици от изгладени и грижливо подредени дрехи. Виктория претършува шкафа, без да има ясна представа какво точно търси, но твърдо решена да намери нещо, което да й разкрие загадките, съдържащи се в мистичната личност на Елизабет и с един удар да разреши всичките й проблеми.