Слейд беше наясно, че ако избереше да остане и да поеме отговорностите, които му се полагат по рождение, това не би решило проблема. Ако Мирамар не беше изпаднал в такава криза, такова решение би било достатъчно. Но беше твърде късно за това. Ако останеше, ако поемеше грижите за Мирамар, щеше да има спешна, неотложна нужда от пари. Според кореспонденцията, която бе прегледал, банковите чиновници даваха ясно да се разбере, че отпускат точно деветдесет дни срок за обратните изплащания, след което в Мирамар щеше да се обяви фалит. Съобщението беше изпратено в деня, в който банката бе преминала в ръцете на човек от Ню Йорк — точно преди два месеца. Времето определено се изплъзваше от пръстите им. Слейд разполагаше с тридесет дни, за да се снабди със сумата, необходима за предотвратяването на фалита.

Хрумна му, че би могъл да заеме трийсетте хиляди долара от Чарлз Ман. Той с удоволствие би му заел парите, макар че Слейд никога не го беше молил за нищо и самата перспектива да го направи го ужасяваше. Но тази сума и бездруго не би могла да ги отведе твърде далече. Не би могла да им осигури вноските за идния месец или за октомври, ноември, декември… Не би могла да им осигури необходимия капитал, за да се направят промените, които да превърнат Мирамар в жизнеспособно и надеждно предприятие. Слейд определено го биваше в сметките. Можеше лесно да изчисли колко пари и време са му нужни, за да превърне ранчото от губещо в печелившо предприятие. Пет години му се струваха реалистичен период, но паричната му равностойност беше просто астрономическа. Никога не би могъл да помоли приятеля си за такава сума.

А Рик, който открай време ненавиждаше Чарлз, никога не би го приел за свой партньор в Мирамар. Самият Слейд никога не би въвлякъл в делата на Мирамар трета страна извън семейството. Количеството на парите, които този партньор би трябвало да инвестира — в случай че изобщо се намереше такъв човек — автоматично щяха да му предоставят пълен контрол над имението.

Възможностите му се стопяваха с всяка изминала секунда. Никак не му допадаше самата идея Едуард да се ожени за Елизабет — такава възможност дори не подлежеше на обмисляне.

И все пак Рик беше прав. Мирамар имаше нужда от богата наследница — и то незабавно.

Заслужаваше си обаче да се замисли над възможността да остане в Мирамар — с Елизабет. При тази мисъл на повърхността на съзнанието му изплуваха отдавна забравени и отречени чувства. Слейд обичаше Мирамар. Наистина го обичаше. Това беше неговият шанс, неговото извинение да остане. Дори Джеймс би проумял колко огромна е в момента нуждата да остане. Но да се ожени за годеницата му?

Това беше единственото извинение, което би оправдало брака му с нея. Но дали Джеймс щеше да го разбере? Дали ако съществуваше живот отвъд смъртта, Джеймс щеше да погледне благосклонно от небето и да одобри женитбата на брат си със своята бивша годеница?

— Не искам да постъпвам така! — Гласът на Слейд се извиси отчаяно в нощта. А може би говореше с духа на мъртвия си брат? Точно в този момент Слейд усещаше присъствието на Джеймс в притихналата тъмна стая. — Не искам тя да бъде моя съпруга! Не искам!

Сега Джеймс го нямаше, но жив или мъртъв, той никога не би дал на друг онова, което по право беше негово. Никога. Слейд познаваше брат си достатъчно добре, за да знае със сигурност това.

Слейд бе обзет от отчаяние. Нямаше избор. Той извърна бавно поглед от терасата и прониза безчувствената тъмнина наоколо си.

— Нямам избор — промълви безнадеждно той. Очакваше брат му да се материализира от тъмнината, насочил обвинително пръст към него.

Брат му никога нямаше да му прости похотливите фантазии — фантазии, които изпълваха съзнанието му от момента, в който за пръв път беше зърнал Елизабет, фантазии, свързани само и изключително с плътските наслади. Още по-малко би му простил, ако тези фантазии се превърнеха в действителност. Дали мъртвите можеха да четат мислите на живите си роднини? Слейд страстно се надяваше да не могат. Някои тайни просто трябваше да се запазят непокътнати.

Но Джеймс така и не се материализира. Ако духът му наистина бе навестил потъналата в мрак стая — Слейд се разкъсваше между надеждата и неверието — то сега вече със сигурност го нямаше. В притихналия кабинет нямаше никой друг освен самият Слейд.

Единственото възможно решение се оформи в съзнанието му с ослепителна яснота. Беше толкова очевидно — и същевременно така невъзможно — че Слейд гръмко се разсмя, без да чувства и искрица веселие в душата си. Можеше да се ожени за Елизабет и да получи парите й, да спаси Мирамар. Но това щеше да е само формален брак. Така всички щяха да останат доволни: Рик, банката, дори и Джеймс. Елизабет също щеше да е доволна, защото щеше да запази благоприличието, достойно за една истинска дама. Всички щяха да са доволни — всички освен самият Слейд.

Той отдавна знаеше, че е копеле. Баща му го бе натяквал многократно, а малкото жени, които бяха белязали живота му, също не бяха пропуснали да му напомнят този факт. Дори собствената му майка не го беше обикнала достатъчно и го бе изоставила още като бебе. Начинът, по който възнамеряваше да реши този заплетен проблем, само доказваше колко прави са били всички останали. Но поне в едно нещо щеше да бъде безкомпромисен, поне в едно отношение щеше да се държи достойно: щеше да се ожени за Елизабет, да й даде дома си, името си и закрилата, от която тя очевидно се нуждаеше. Но бракът им щеше да си остане формален. Завинаги. Щеше да сключи съюз, който да му донесе богатството й, за да спаси Мирамар.

Но бракът щеше да остане формален.

Сега, след като решението беше взето, Слейд се питаше дали ще може да го изпълни.

10

Слейд напусна кабинета на баща си. Дори не си направи труда да включи осветлението в коридора — можеше да прекоси цялата къща със затворени очи. Той влезе в трапезарията, наля си пълна чаша текила и отпи от нея, като през цялото време се взираше сляпо в стената. Пред очите му непрестанно стоеше образът на Елизабет и понеже щеше да сключи формален брак с нея, кой знае защо я виждаше в облекло, в което не искаше да я вижда, нямаше право да я вижда и никога нямаше да я види в действителност.

Изведнъж осветлението заслепи очите му.

Слейд премигна.

— Знаех, че си ти — каза Рик. — Празнуваме ли?

— Да празнуваме? — Слейд се усмихна горчиво. — Ти празнуваш. Аз просто пия.

— Значи ще го направиш?

— Нима си имал някакви съмнения?

— Честно казано, не.

Слейд изпи на екс остатъка от напитката си и си наля нова чаша.

Рик се приближи и застана до него.

— Налей и на мен.

Слейд го послуша.

— И защо е нужно да изглеждаш толкова нещастен? — Рик изглеждаше искрено озадачен. — Видях те как я гледаш: като разгонен котарак, който е бил заключен в клетка цял месец. По дяволите, какво чак толкова ужасно има в идеята да се ожениш за такова приятно младо момиче?

— Нищо — отвърна навъсено Слейд. Поне в едно отношение баща му беше прав: наистина се чувстваше като разгонен котарак, макар че не беше държал в ръцете си жена не от един, а от цели три месеца. — Съвсем нищо.

— Ти просто мразиш да правиш неща, които биха ми доставили удоволствие. Това е проблемът, нали?

— Ако искаш, ми вярвай — отвърна провлечено Слейд, — но моето решение наистина няма нищо общо с теб. Правя го заради Мирамар.

Рик потръпна.

— Умееш да си служиш с думите, така ли? И докато се опитваш да бъдеш откровен с мен, защо не пробваш да поговориш честно и със себе си?

— Какво означава това?

— Означава, че и двамата с теб прекрасно знаем, че обичаш Мирамар и да бъдеш мой наследник, не е просто досадно задължение. И двамата знаем, че се правиш на упорит хлапак само за да ми се противопоставиш.

— Ти наистина се ласкаеш, татенце. Моите проблеми наистина нямат нищо общо с теб с изключение на факта, че шибаната идея да се оженя за Елизабет беше изцяло твоя. Някога да ти е хрумвало, че на мен може и да не ми се иска да се оженя за годеницата на Джеймс?

Рик бе вперил мрачен поглед в Слейд.

— Джеймс е мъртъв.

Слейд побесня.

— Дяволски си прав. И сега аз съм най-големият — добави решително той. — А това означава, че след сватбата нещата ще вървят, както кажа аз!

Рик беше достатъчно умен, за да прецени кога е време да отстъпи.

— Добре, това напълно ме задоволява. И недей да се палиш чак толкова. И двамата знаем, че ти беше достатъчно лоялен към Джеймс, когато той беше жив.

— И двамата знаем също, че ако Джеймс беше още жив, този разговор никога нямаше да се проведе. — Слейд се взираше безпощадно в баща си. — Никое от тези събития нямаше да се състои.

— Но Джеймс е мъртъв — отвърна решително Рик и обърна гръб на сина си, за да допълни чашата си с алкохол. Когато отново се обърна, на лицето му играеше усмивка. — Разбира се, сега ще трябва здравата да се потрудиш, за да си изпечеш добре работата.

Слейд наблюдаваше внимателно баща си над ръбчето на чашата.

— Защо ли имам чувството, че това няма да ми допадне особено?

Рик се ухили хлапашки.

— Сигурно. Едуард щеше да го възприеме като предизвикателство, но не и ти.

— Едуард щял да го възприеме като предизвикателство?

— Ухажването.

— Забрави. — Слейд стовари с трясък чашата си върху плота.

Рик се приведе към него, а гласът му се сниши до шепот.

— Имаме нужда от пари, и то незабавно. Нямаме време за годежи и подобни глезотии. Мисля, че ще бъде най-добре да насрочиш дата за идната седмица. А за да го постигнеш, първо ще трябва да накараш онова мило момиче да се съгласи.