Бренда Джойс - Тайни

Слейд я придърпа несдържано в ръцете си. Жестът му не приличаше особено на прегръдка. Изглеждаше вбесен. Реджина избърса горещите сълзи, които внезапно бликнаха от очите й. За пореден път този мъж спасяваше живота й и за пореден път тя изпитваше неимоверно облекчение от появата му.

— Знаеш ли, че в тези гори бродят вълци и планински лъвове?

— Вълци и лъвове?

— Да! — Той тръсна енергично глава, за да подчертае думите си. Реджина подскочи в ръцете му като коркова тапа по развълнувана водна повърхност. — Господи! Цялата си прогизнала!

Реджина обгърна тялото си с ръце. Слейд внимателно се отдръпна и тревожно я огледа.

— Изобщо не се опитвай да ми противоречиш — каза й с глас, който наистина не допускаше никакъв протест.

Неспособна да мисли повече за каквото и да е бягство, Реджина с удоволствие се остави на умората — и в ръцете на Слейд. Беше толкова изтощена, че се чувстваше щастлива, задето има кой да се погрижи за нея.

— Добре. — Тялото й започна да трепери неудържимо. Студът проникваше до всяка клетница от изтощената й плът.

Внезапно Слейд свали пончото си, после тежката кожена жилетка и меката вълнена риза. Реджина го гледаше като омагьосана, мигновено забравила за студа. Тялото му беше красиво. Целият беше красив. Не беше много едър мъж, но всеки инч от тялото му представляваше съвършено изваян мускул. Стойката му излъчваше сила и мъжественост.

Той я гледаше навъсено, докато обличаше отново жилетката върху голия си торс.

— Сваляй дрехите!

Реджина не вярваше на ушите си.

— Какво?

— Сваляй дрехите, преди да си настинала, и облечи моята риза.

— Шегуваш се, нали?

— Не, напротив. — Слейд посегна към блестящите месингови копчета на жакета й. Преди Реджина да успее да реагира, с няколко ловки движения на пръстите той ги разкопча и свали дрехата от гърба й.

— Какво правиш? — извика тя, като същевременно се опитваше да обуздае ръцете му, които в момента повтаряха действията си със смачканата й блуза.

— Трябва да облечеш сухи дрехи — отвърна той и разкопча копчетата на ризата й. — И не възнамерявам да губя време в безпредметен спор с теб.

— Намеренията ти може и да са безобидни, но това е недопустимо! — извика почти истерично Реджина и, притискайки гърдите си с ръка, започна да отстъпва назад, докато главата й се блъсна в един нисък клон на близкото дърво.

Слейд посегна към корсета й.

Тя сграбчи китката му с изненадваща сила.

— Не си го и помисляй! — Реджина очевидно бе твърдо решена да се бори. Цялото й тяло трепереше, но в очите й се четеше смъртен ужас. Нямаше значение, че Слейд очевидно се боеше за здравето й; намеренията му надхвърляха всякакви допустими граници. Ако се опиташе да свали блузата и корсета й, щеше да му издере очите.

Един дълъг миг измина в мълчание.

— Няма да си първата жена, която ще видя гола — изрече Слейд накрая.

Реджина пребледня. Думите му не й подействаха успокоително. Дори напротив — възбудиха неистов гняв. Сега беше по-твърдо решена от всякога да остане напълно облечена.

Слейд не се опита да я убеждава отново. Преди тя да осъзнае какво става, той я завъртя пред себе си и я притисна в желязната хватка на ръцете си. Реджина не спираше да крещи, докато пръстите му се бореха с връзките на корсажа й. Този мъж очевидно имаше богат опит в свалянето на дамски корсажи. Тази мисъл й се стори също толкова отблъскваща, колкото и първата. Вбесена едновременно от безобразната му постъпка и от обидната ловкост, с която се справяше с дрехите й, Реджина се гърчеше като змиорка. Неведнъж Слейд се видя принуден да прекрати за миг усилията си, за да я хване по-здраво. Когато най-сетне успя, и двамата бяха задъхани и поруменели от борбата.

— Стига! — извика Реджина, излязла извън кожата си от гняв. Ужасяваше я мисълта, че стои почти гола пред очите на този мъж и единствено копринената й долна риза прикриваше гърдите й от него. Влудяваше я и неговият поглед, който се плъзна подробно по тялото й, сякаш Искаше да инспектира съдържанието на бельото й. — Достатъчно! Няма да съблека ризата си. Върни ми дрехите! — След кратка пауза, тя добави почти умолително: — Моля те!

— Ще трябва да свалиш всичко, преди да си хванала пневмония. Аз няма да гледам.

Реджина вилнееше като фурия.

— И защо ти е да гледаш? Ти вече получи каквото искаше.

— Ако наистина мислиш така, много се лъжеш.

Реджина обгърна още по-плътно тялото си с ръце, сякаш се надяваше по този начин да изтрие погледите му от кожата си; лицето й гореше. Дори не се осмеляваше да осъзнае последните му думи.

— Няма да си сваля ризата — повтори решително тя. — А сега ще мога ли да получа дрехите си обратно?

Слейд нави ризата си на топка и я хвърли право към нея.

— Сваляй проклетата риза и облечи това!

Реджина го погледна като разярена тигрица, но не посегна към дрехата. Това би било недопустимо. Нямаше да се разголи пред този мъж. Шокът затрудняваше дишането й.

— Не.

— Е, принуждаваш ме да сторя нещо, което няма да е по вкуса ми — промърмори Слейд под носа си.

Реджина едва бе започнала да се отпуска, но това продължи само две секунди.

С решително изражение на лицето Слейд сграбчи копринената й риза. Реджина реагира мигновено — опита се да изтръгне фината материя от ръката му. В следващия момент ризата изпращя и се разкъса на две.

Един дълъг миг вниманието на Слейд бе изцяло съсредоточено върху нея. Тя се сепна и покри тялото си с ръце. Лицето й беше бяло като тебешир, дишането й — накъсано. Не можеше да пророни и дума, не вярваше, че това наистина й се случва.

Слейд поне имаше благоприличието да се изчерви.

— Не съм искал да разкъсам проклетата риза върху тялото ти.

Реджина стоеше неподвижна, притиснала с ръце голите си гърди, за да се предпази от изгарящия му поглед. Думите му извикаха в съзнанието й представа, която не би трябвало да я привлича: Слейд, мълчаливо приведен над нея, да къса нетърпеливо дрехите й в прелюдия към любовната игра. Тя потръпна. Нима такива сцени бяха достойни за въображението на една дама? Как изобщо й бе хрумнало подобно нещо? — Елизабет, исках само…

— Не! — извика тя като обезумяла, гласът й проехтя неестествено в тишината на нощта. — Не ме интересува какво си искал да направиш! Виж какво направи в действителност! Как можа? Как можеш да се отнасяш към мен по такъв начин?

Руменината по лицето му се сгъстяваше с всяка нейна дума. За миг острите им погледи се срещнаха, после се пръснаха в различни посоки.

— Прости ми. Права си. — Той отново й подаде ризата си, тя я пое, без да отмества ръце от гърдите си. — Облечи това. Аз отивам да взема одеяло.

Реджина все още трепереше, но едва ли само от студа. Страхуваше се, че е полугола с почти непознат мъж в горския гъсталак. Страхуваше се от самия Слейд. Боеше се, че преди миг бе видял гърдите й. Слава богу, той излезе от кръгчето светлина, осветено от единствената факла, и потъна някъде в тъмнината.

Реджина премигна объркано при вида на ризата му, неговата риза. Лицето й отново се окъпа в гъста руменина. Как би могла да облече тази риза? Тази риза беше снежно бяла и памучна, омекнала от честото пране и затоплена от неговото тяло. Тя преглътна. Как би могла да облече тази дреха, когато само преди миг тя бе покривала неговото тяло? Как да я сложи върху голите си гърди? Ако го направеше, това щеше да е най-интимният акт, който някога е споделяла с мъж, беше сигурна в това. Но самата идея, тази безумна идея я зашеметяваше и я оставяше без дъх.

— Ти не си истински джентълмен — прошепна Реджина в нощта. — Защото, ако беше истински джентълмен, нямаше да ме принуждаваш да върша това.

— Не само че не съм джентълмен, но и никога не съм се представял за такъв — достигна до слуха й острият глас на Слейд. В следващия миг той пристъпи в осветения кръг иззад едно дъбово дърво.

Носеше одеяло. Погледът му машинално се плъзна по собствената му риза, притисната неловко към бюста на Реджина. В очите му се четяха мисли, подобни на нейните — а може би и по-порочни. Тя се предаде.

— Обърни се — прошепна приглушено Реджина. Погледът му срещна нейния. Моментът й се струваше болезнено интимен. После Слейд й обърна гръб.

Смутена и припряна, Реджина облече неговата риза, пръстите й се засуетиха несръчно с копчетата. Когато меката материя докосна голите й гърди, почувства шеметно опиянение. Кожата й настръхна от забранено удоволствие и трудно сдържано очакване.

Слейд се обърна, но погледът му се плъзна покрай нея, сякаш се бои да я погледне.

— А сега се отърви от тези подгизнали поли и забрави останалото.

Полите й наистина бяха подгизнали, тежаха и затрудняваха движенията й, но и бездруго вече бе стигнала достатъчно далече. Не възнамеряваше да се съблича по фусти и долни гащи. Реджина не се помръдна и не отговори. Слейд я погледна мрачно. Дъхът й секна, когато разбра, че мъжът отсреща й е неумолим.