Вече почти месец сме заедно с индианците от племето кроатоа. Без тях нямаше да оцелеем, защото нямахме храна и мнозина от нас бяха болни. Тези индианци ни помогнаха да си съберем багажа и ни отведоха в тяхното село. Лекуваха нашите болни с местни билки и смески, които се използват тук от стотици години.
Мантоа ми е приятел. Днес той ме взе с него да ловим риба в онова заливче, което се намира в края на редицата от острови. След като препълни до краен предел малката си лодка, той започна да гребе през един тесен пролив, от двете страни на който растяха дебели магнолии. Виждаше се и един висок връх от сушата, който стърчеше над дърветата. После проливът се вля в някакъв много по-голям залив. Мантоа ми каза, че вече плуваме по посока към континента, не към океана. Обясни ми също, че тесният пролив го нямало там преди двадесет години, че тук всичко непрекъснато се променяло.
— Мислите ли, че това може да е Дупката на Тийч? — попита дукесата, докато изваждаше юмрука на Чарлз от устата му.
— Твърде вероятно е — отвърна Джеси. — Чувала съм че преди много, много години тя е изглеждала по съвсем друг начин. Днес там били останали съвсем малко магнолии, а и онзи висок връх бил изчезнал.
…Според Мантоа пясъчна дюна можела да изчезне само за една нощ. Бурите можели да издълбаят пролив през цял остров или направо да го разцепят на две, ако там вече е имало пролив. След буря понякога изчезвали цели малки горички — корените им оставали разкъсани, а дърветата били завличани в морето. Според Мантоа самият той никога не криел нищо под земята, защото нямало да се задържи. Напомни ми да не забравям това.
…Днес Мантоа ми показа едно от многото тресавища й ме предупреди никога да не газя в него, нито да си топя ръката в гадната вода, даже и при прилив, защото там гъмжало от змии точно под повърхността, които, ако ме ухапят, веднага ще умра. Разказа ми и други неща за това проклето блато. Един ден някакъв техен съселянин дотичал при тях и взел да им обяснява, че тресавището било празно. Това не се било случвало никога дотогава. Всички останали тресавища се пресушавали или в тях почти не оставала вода при отлив, но не и точно това. Хората предполагали, че под него имало някакъв подземен извор, който непрекъснато го захранвал, но никой не знаел нищо със сигурност. Мантоа ми разказа как всички отишли да видят това чудо на чудесата. Там, в черната кал, се виели змии, пълзели раци, а дъното било покрито с тънък слизест слой от морска растителност, която воняла ужасно. Хората решили, че това или е чудо, или съдбоносно знамение. Никой обаче не знаел какво точно. Един от приятелите на Мантоа бил нагазил в онази черна кал и открил огромни купчини камъни на дъното. И всичките били кръгли. Той се ужасил. Аз бях единствената, с която Мантоа сподели това. Страхувал се да каже на някой друг от племето. Можели да пропъдят приятеля му за такава глупава постъпка, ами ако било някакво злотворно прегрешение? Чрез подобно свое действие той можел да предизвика проклятие върху цялото племе. Мантоа ми каза, че тези камъни били здрави и големи и че нямало да помръднат оттам независимо от всички бури. Обясни ми, че те били на дъното на онова тресавище от много, много отдавна. Щом като досега не били изчезнали, едва ли някога това щяло да се случи. Каза ми още, че според него тези скали са единственото нещо на тукашните острови, което ще оцелее завинаги.
— За какъв вид камъни става дума? — попита Джеймс.
— Камъните, които са останали от замъка на Черната брада, са варовикови, изкопани са от континента близо до Чарлстън — отвърна му Джеси. — Спомням си как веднъж дочух господин Гаскил да обяснява това на господин Бъръс. Що се отнася до скалите в онова тресавище, за тях не знам. Кръгли, значи? Колко странно…
— Никак даже не е странно — отчетливо произнесе Маркъс, като изтупа някаква прашинка от ръкава си и се ухили като пират, загубил превръзката над окото си. После скочи на крака и разпери важно ръце. — Баласт, Джеси. Това просто са били камъни от баласт.
— Точно като онези камъни, на които Черната брада и някои от неговите хора са седели, докато са горели сярата в трюма — досети се Баджър. — Мили Боже!
— Валантайн наистина е дала идея на своя правнук, Черната брада, къде да зарови плячката си, без да я излага на опасност от изчезване в подвижните пясъци — каза Сампсън. — Та това е просто великолепно.
— И ти си този, който го измисли, скъпи мой — погледна го Маги разнежено. После взе дланта му и целуна всеки пръст поотделно. — Ти си превъзходен!
Антъни изглеждаше възмутен. Чарлз пък триеше юмруче в новото си зъбче.
— Джеси — каза Джеймс със спокойния и отмерен глас на владика, но в същото време ръцете му човъркаха някаква дантела върху ръкава й, — къде обаче се намира това тресавище?
Вече се здрачаваше. Тримата разузнавачи застанаха до тресавището и се втренчиха в мътните му води. Бяха само трима, за да не привличат вниманието на хората. Последното нещо, което някой от тях искаше, беше жителите на Окракоук да започнат да ги разпитват какво точно правеха. Разузнавачите. — Джеймс, Джеси и Баджър — стояха на ръба на тресавището, което се намираше на около половин миля път от селото, на брега на острова. То беше препълнено с миризлива черна вода, която накара Джеси да потръпне само при вида й.
— Изглежда зловещо — изкоментира тя.
— Вони, това поне е сигурно — добави Баджър, Той приклекна и се вторачи в неподвижната повърхност. Внезапно водата леко се накъдри и на повърхността щръкна главата на една отровна змия, при което Баджър се хвърли назад по гръб, а дъхът му направо пресекна.
— Как Черната брада е извадил двете огърлици за Валантайн, ако водата е била толкова дълбока? — попита Джеси. — Със сигурност не е бъркал с ръце там, долу.
— Естествено — отвърна бавно Джеймс, като хвана Баджър за ръка и го вдигна. — Използвал е дълъг прът, може би, с лъжичка накрая. Или пък нещо подобно.
Баджър каза:
— Изглежда, че господин Сампсън е прав в своите заключения. Той смята, че съкровището трябва да е поставено в нещо метално, така че гадната блатна вода да не достигне до него, и че това метално сандъче е здраво прикрепено с верига към баласта.
— Аз и Джеси също сме на това мнение — кимна с глава Джеймс. — Трябва да дойдем по време на отлив. А междувременно пък ще трябва да си направим един много здрав и много дълъг прът, с който, щом напипаме металното сандъче, ще можем да го измъкнем без проблеми.
— Е, стигнахме поне до началото — каза Джеси, прегърна Джеймс и тримата поеха обратно към къщата на Уорфийлд, която вече не им изглеждаше чак толкова разнебитена. — Наистина е вълнуващо.
— Да, почти колкото и това, че ти носиш моето дете — отвърна мъжът й. После погледна към окосената ливада. Входната врата стоеше отворена и вече не изглеждаше никак враждебно, ами имаше дори гостоприемен вид. — Мисля си, че няма да е никак чудно, ако на баща ти пак му се прииска да дойде насам за известно време. Тук е красиво, не съм виждал подобно място на това.
— А и да яздиш кон по брега е голямо забавление — подхвана любимата си тема Джеси… — Може би сега, когато съм с теб, ще бъде дори нещо повече от забавление.
— Дано да е така. Трябва да опитаме, преди да си станала толкова дебела, че да не можеш да седиш зад мен с ръце през кръста ми. Не искам да те гледам как ще се изтърсиш от гърба на коня.
Тя се засмя, смушка го с юмрук в ръката и те влязоха в къщата, където навсякъде се носеше миризмата на стридите, които Баджър беше сложил да къкрят във вино, розмарин и чесън.
— Надявам се, че той добре знае какво готви — сбърчи нос Джеймс — Стриди! Слизести, гадни стриди… Кой нормален човек би сложил подобно нещо в устата си?
И вее пак те всички го направиха. Когато в началото Джеси и Спиърс се колебаеха дали да ги опитат, Маркъс и Джеймс със завидно красноречие взеха да им обясняват как се били плъзгали надолу в гърлото. Тогава дукесата хвърли една стрида по съпруга си, който хладнокръвно я отлепи от гърдите си, избърса мястото със салфетка и тържествено подаде стридата на Джеймс. Стридите все пак, както повечето от тях заключиха накрая, не бяха никак лошо нещо, „но само ако, беше допълнил Спиърс, Баджър е този, който ги приготвя“.
На другата сутрин Джеси стана от леглото, пълна с енергия. Тя срещна Баджър, който излизаше от кухнята и тихичко си ругаеше нещо под носа.
— Какво се е случило?
— Счупих си специалната дървена лъжица. Отивам в магазина на господин Гаскил, за да видя дали той няма нещо, с което мога да я заместя.
— Аз ще направя това. Ти си нужен тук, за да сглобиш пръта с останалите мъже.
Баджър само кимна, макар че явно беше объркан, и се отправи към буренясалата градина зад къщата, където се бяха събрали всичките мъже. Ръцете им бяха пълни с инструменти, а главите им — с идеи, коя от коя по-различна. Джеси чу как Маркъс изкрещя:
— По дяволите, Спиърс, ти въздух ли имаш в главата си! Едно подобно разклонение няма да го направи достатъчно здрав и ще се счупи от най-малкия напън.
Тя се провикна:
— Защо двама от вас не отидат до тресавището, за да забодат пръта и да видят колко е дълбоко до баласта? Мисля, че ще е най-добре да направите два пръта, за по-голяма сигурност.
Тя чу ожесточено мърморене и се усмихна, доволна като дете, което си е откраднало забранен бонбон.
— Мъже — чу Джеси зад гърба си гласа на Маги и се обърна. — Това е разумно предложение, но тъй като никой от техните въодушевени височества не се е сетил за него, тогава значи, не е подходящо.
— Но ще отидат — каза Джеси, — защото в идеята ми има логика, нали?
— Може би, не се знае — отвърна Маги. — Косата ти се е разбъркала, Джеси. Чакай, не мърдай малко. Трябва да се научиш да се пооправяш, след като Джеймс те е любил. Той е доста буйничък, нали? Това е хубаво.
Десетина минути по-късно Джеси си взе слънчевия чадър, защото само след един час слънцето щеше да прежуря жестоко, и тръгна към селото, което беше на не повече от миля разстояние. Тя си тананикаше, защото знаеше, че, така или иначе, съвсем скоро щяха да научат дали старият мошеник Черната брада наистина беше заровил някакво съкровище в онова тресавище. Тя поне искрено се надяваше да е така.
"Тайната на Валантайн" отзывы
Отзывы читателей о книге "Тайната на Валантайн". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Тайната на Валантайн" друзьям в соцсетях.