Джеймс я прегърна утешително през рамото и я притисна до себе си:

— Минали са десет години, скъпа. Ти толкова пъти си ми казвала, че пейзажът тук можел изцяло да се променя само за един ден. Десет години са много време, имало е толкова силни бури оттогава.

— Неприятно наистина — каза Маги, която стоеше отстрани. Великолепната й коса блестеше на слънцето, а полата й се издуваше от соления вятър. — Джеси, една от висулките се е приклещила под яката ти. Да, точно там, издърпай я и я остави да се вее свободно. Така е по-добре.

— Надявах се, че ще намерим съкровище, Джеси — въздъхна Антъни. — Не знаеш ли къде може да го е скрил Черната брада и без тези дневници?

— Не. Съжалявам, миличък, но не знам какъв е ключът към неговата тайна.

— Моето първо съкровище, а аз няма да го намеря. — Момченцето поклати глава и седна на пясъка, като започна да събува чорапите и обувките си.

Тогава Сампсън се обади:

— Джеси, това дърво изглежда по-подходящо за гората на някоя вещица. Толкова е чепато и усукано, я само погледни тази странна буца тук. Никога не съм знаел, че дърветата могат да имат чак такива издутини. Прилича на някой старец с гуша.

Тя пристъпи напред и прокара ръка по грапавата издутина на дървото.

— Слушала съм да разказват — изрече тя, при което очите й светнаха, — че водата, носена от бурите, може направо да разпори дърветата до корен. Представете си, че нещо е било заровено плътно до дървото, точно над тези корени. Ами да, тогава вързопът може просто да е бил блъснат от водата и да е заседнал в тази цепнатина. А после е продължил да се издига нагоре заедно с растежа на дървото.

— Искаш да кажеш — обади се невярващо Джеймс, — че тази необичайна издутина тук би могло да е мушаменият вързоп? И че той се е враснал в самото дърво?

— А защо не? О, Господи, ще трябва да пожертваме дървото. Но пък то е ужасно грозно.

— Аз ще донеса брадва — изкрещя Антъни е се втурна като хала към каруцата, а Спиърс веднага се завтече по петите му.

Един бял ибис с яркочервени като залез крака стоеше на около пет-шест метра от тях и ги наблюдаваше как отсичат дървото.

— Чувствам се толкова виновна за това — каза Джеси.

Дървото с трясък се пречупи на две. Антъни, който наблюдаваше като настръхнало таралежче, изврещя:

— Виж, татко, кухо е!

Джеймс се ухили на Джеси:

— Дневниците са си твои, твое е и съкровището. Бръкни сама и дано излезеш права. Успех!

Джеси предпазливо провря ръка нагоре в дънера. Напипа люспести подутини, нещо гъбесто и мазно, за което предпочете да не се замисля какво е, а после напипа и нещо… по-плътно. Мушама! Тя само погледна ококорено Джеймс.

— Опитвам се да го издърпам, но не ще да излезе.

Джеймс успя да издърпа загнилия вързоп от дървото. Мушамата се разпадна в дланите му. Вътре имаше пет книги, които бяха в доста окаяно състояние, но все пак не бяха и съвсем унищожени.

— О, Боже! — възкликна Антъни със страхопочитание.

— Джеси — внимателно попита Джеймс, — това ли са дневниците на Черната брада?

— Да. Тези двата е писал сам. Тези пък ги е писал внукът на Черната брада, Самюъл Тийч. Той е бил баща на Стария Том. А пък ето този, дето изглежда толкова овехтял, че още малко, и ще се разпадне, е дело на Валантайн.

— Но, Джеси, тук няма логика — обади се дукесата. — Ако внукът е имал дневника на дядо си, защо тогава той не е изровил съкровището? Ами синът на Черната брада? Защо той не е открил съкровището?

— Може би защото — започна да разсъждава Маркъс — синът и внукът не са били достатъчно умни да открият тайните знаци на Черната брада.

Баджър имаше своя версия но въпроса:

— Аз се обзалагам, че и синът, и внукът сигурно са ги обесили още преди да успеят да потърсят съкровището. Изглежда и двамата са били пълни непрокопсаници.

Джеси добави:

— Не забравяйте Червеноокия и господин Том, праправнука на Черната брада.

Макар и да му беше трудно, Антъни успя да запази донякъде спокойствие, докато Джеймс откарваше каруцата обратно към дома на Уорфийлд. Всички се скупчиха в малката гостна, а Джеси седна на овехтелия килим, с мушамения вързоп, разтворен на пода пред нея. Баджър донесе чая, който беше приготвила старата Бес.

— Е, добре — започна Маркъс. — Защо значи синът на Черната брада или пък неговият внук не са изровили съкровището? Просто не е имало съкровище, това е единственото логично обяснение. — Той млъкна. Джеси бясно клатеше глава.

— Сега си спомням, че господин Том ми разказваше нещо за това как синът на Черната брада не намерил съкровището, защото англичаните го арестували малко след като открил дневниците на своя баща на майчиния си таван. Успял само да ги предаде на своя син, Самюъл Тийч, бащата на Стария Том. Значи Баджър е прав. Защо Самюъл Тийч не е открил съкровището, просто не мога да си обясня. Но със сигурност ще разберем, когато прочетем дневниците.

— Червеноокия… — каза Джеймс. — Какво се е случило с него, Джеси? Не ми ли спомена, че бил отишъл в затвора?

— Да, така е. Казаха ми, че нямало да излезе оттам поне деветдесет години. Това страшно ме успокои.

— Да речем — произнесе Джеймс замислено, взе дланта й в своята и започна да я гали с палец, — че той все пак го е направил. Да речем, че Червеноокия е човекът, който е убил Алън Белмонд, когато е открил, че Алън пък се опитва да те унищожи теб. Нищо чудно той да е и твоят спасител, и твоето проклятие. Да речем, че той те е следил, но ти си имала късметът никога да не оставаш сама. После си отишла в Англия, а когато се върна от Англия, около тебе вече има цяла тълпа хора.

Джеси потрепери.

— Не искам да си спомням за онази вечер, когато се появи Червеноокия, Джеймс. Той беше направо бесен. Искаше му се да ме убие, но знаеше, че все още не трябва да го прави, не и преди да го заведа до мястото, където съм заровила дневниците. Очевидно съм извадила невероятен късмет.

— Ако Джеймс е прав — обади се Маркъс, — това означава, че Червеноокия може все още да се навърта наоколо. Възможно е дори да е тук, в Окракоук, и да ни е проследил, защото се е досетил за какво сме тръгнали.

— Ще трябва добре да наглеждаме околността — каза Джеймс. — Някой от вас сети ли се да вземе пистолет?

Спиърс отвърна непринудено:

— Естествено. Аз никога не отивам далеч от своите владения без подходящи средства за защита. Ако си спомняте, милорд, носех пистолет и в Париж, когато ви насърчавахме да се ожените за дукесата. Ех, какви времена бяха… — Спиърс се прокашля и за най-голямо удивление на Джеси, придоби леко смутен вид. — Ей сега ще го донеса. Но един пистолет няма да е достатъчен. Ще трябва да се въоръжим. Можем ли да се снабдим с огнестрелно оръжие от селото, Джеси?

Тя кимна с глава като вцепенена, защото й се струваше, че светът се беше обърнал с главата надолу. Червеноокия бил убил Алън Белмонд, защото знаел, че Алън се опитвал да убие нея? Невероятно! Пък и освен това защо Алън ще е искал да я убива? Накрая тя промълви отнесено:

— Господин Стайрън има чудесна оръжейна колекция. Ако не иска да ни продаде от оръжието, то поне със сигурност ще ни го даде на заем.

— Това ще ни дойде добре като предпазна мярка срещу Червеноокия — отбеляза Джеймс.

— Хайде сега да погледнем в дневниците. Време е.

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

— О, Господи! — въздъхна Джеси и започна да прелиства дневника отначало. — Това е последната глава. Толкова е кратка, а и никъде изобщо не се споменава за онези английски негодници или за това как са се наливали с ром, нито пък къде Черната брада е скрил съкровището си. От това, което чета, разбирам, че той се е женил четиринадесет пъти, а чуйте как нарича последната си жена: „особено очарователно дванадесетгодишно създание. Името й е Валантайн, точно като на моята прабаба. Взех я само заради това. Но ще видим дали не е прекалено малка, за да ми роди едно бебче. Харесвам ги тия малки мръсници. Карат те да се чувстваш безсмъртен даже и ако вече си пред казана на дявола.“ — Джеси вдигна смаяно поглед. — Валантайн не е много популярно име. Това наистина е интересно. Аз разказвах на Джеймс за една Валантайн, която е живяла в колонията на сър Уолтър Рали на остров Роаноук. Това е колонията, която безследно изчезнала някъде между 1587 и 1590 година. Никой не знае какво се е случило с нея. Но ние ще разберем. — Джеси вдигна в ръка дневника на Валантайн. — Това ще ни разкрие не само какво се е случило с Валантайн, но и с цялата колония. — Тя остави дневника в скута си. — Знаете ли какво мисля? Според мен последната съпруга на Черната брада, тази втората Валантайн, е била всъщност прабабата на Стария Том. Има логика, нали?

— Така сякаш кръгът се затваря напълно — каза Маркъс.

— Толкова много прароднини — обади се Баджър. — Човек може съвсем да се обърка. Добре, Джеси. Значи първата Валантайн, която е била на остров Роаноук, е прабабата на Черната брада. Втората Валантайн е била прабаба на Стария Том, а пък Черната брада е негов прадядо.

— Така излиза.

— Дотук много добре — обади се Маркъс, — но както Маги, аз също искам да знам къде е проклетото съкровище. Черната брада изобщо не споменава за него, мръсникът му с мръсник.

— Може би ще разберем нещо повече за това, което се е случило със съпругата на Черната брада — горкичката дванадесетгодишна Валантайн, — когато прочетем дневника на внука на Черната брада — каза Спиърс. Той се приведе и потупа Джеси по рамото. — Все още недей да губиш надежда, Джеси.

Тогава се обади Антъни, който стоеше разкрачен, кръстосал ръце на гърдите си.

— Имаме дневниците на трима души. Засега сме прочели само тези на Черната брада. Мисля, че ще трябва да прочетем и дневниците на неговия внук. Може би баба му, Валантайн, жената на Черната брада, все още е била жива по това време и му е казала нещо. Няма да се предаваме, докато не изгълтаме и последната думичка във всеки един от тези дневници.