— Ти си един любезен дявол с лицемерен прав — прошепна дукесата на съпруга си, докато той я въртеше в прегръдките си под звуците на бързата музика, която се изпълняваше в строг три-четвърти такт от малък оркестър в дъното на залата.

— Ще бъда разочарован от себе си, ако тя не си наложи някакви задръжки тази вечер и отпусне езика си да бълва всякакви глупости. — Графът целуна съпругата си по нежното й ухо, като продължаваше да я върти в големи, широки кръгове. — Ще се окаже, че не е имало полза от моята, хм, сдържана заплаха. Моли се това да не стане, дукесо. Ще пострада имиджът ми на голям дипломат в собствените ми очи.

Дукесата едва си поемаше въздух, когато прихна да се смее на съпруга си. Нито един от двамата не забелязваше, че всички гости ги бяха заобиколили в кръг и ги наблюдаваха с интерес.

— Е — отбеляза госпожа Бланчард самодоволно, — те са почти кралски особи. Съвсем естествено е, че трябва да танцуват перфектно. Не мислите ли, че дори смехът на графинята е съвършен? Ах, пък двамата са и толкова красиви… Тя — в тази тъмносиня коприна, и той — с неговото великолепно вечерно облекло. Чудя се какво й е на Уилхелмина. Тя има невероятното щастие, че е свързана с тях, а изглежда така, сякаш е глътнала бастун.

— Тя винаги изглежда така — отвърна господин Бланчард. — Що се отнася до графа, той е дяволски добър мъж, въпреки че е англичанин. Но мисля, че човек не може да не си признае, когато види превъзходството на някой друг.

Госпожа Бланчард изгледа съпруга си така, сякаш си беше загубил ума. Тя беше безкрайно благодарна, че Уилхелмина Уиндам не беше организирала бала в чест на английските аристократи и новата й снаха. Така че тази привилегия сега беше нейна. Тя се обърна да поздрави Комптън Фийлдинг и неговата майка, Елайза.

— А — каза Фийлдинг, след като вече се беше поздравил със семейство Бланчард, — виждам, че Джеймс и Джеси са тук. Радвам се, че те се ожениха. Доста изненадващо наистина, но хубаво събитие.

— Аз също бях много изненадана — намеси се Елайза Фийлдинг. — Винаги съм си мислила, че Джеймс я приема единствено като сестра. Джеси е такава сладурана! Спомням си, че когато беше малка, се опитвах да я убедя да взима уроци по цигулка при мен, но нея я влечаха само конете. Колко красива е станала сега…

Джеймс и Джеси танцуваха по-спокойно. На Джеймс не му се искаше да рискува с по-бърз ритъм, защото можеше да я види позеленяла и накрая всичко щеше да свърши в градината на Бланчард, където тя щеше да повърне цялата си вечеря. Не изгаряше от желание да вижда и онова ужасно дърво, което навремето беше изсипало Джеси право върху него.

Почти половината от празненството беше минало, когато Джеймс успя да обърне внимание на сестра си Ърсюла, Джиф и Алис Белмонд. Той прегърна сестра си, потупа силно зет си по широките му рамене и ласкаво каза на Алис:

— Изглеждаш чудесно. Как се чувстваш?

Алис му се усмихна уверено и мило. Тя се радваше, че се е оженил за Джеси и сподели това с него.

— Само я погледни, Джеймс. — Тя посочи Джеси, която разговаряше с Комптън Фийлдинг. — Тя е красива и толкова по-различна от онова девойче, което беше. Странно, че никой от нас не е забелязал какво се крие под онези стари оръфани шапки, които тя имаше навика да носи. Или всичко е станало по магически начин, когато си сложил венчалната халка върху пръста й?

— Джеси си е все същата, Алис, само външно е малко по-различна. Тя е просто прекрасна.

Алис остана изненадана, като чу Джеймс да говори с такава гордост за жена, независимо че ставаше дума за собствената му съпруга. Джеси се беше променила, беше станала истинска красавица. Алис се надяваше, че по душа тя си бе останала все същата.

— Според мен, Джеймс — каза Джиф, — твоят избор на съпруга е много добър. Надявам се, че тя все още може да язди коне, независимо от промяната, която е настъпила в нея.

Ърсюла попита:

— Вярно ли е, че Джеси е бременна? Мама непрекъснато говореше за това, но доста злобничко, както си я знаем.

— Да. Можете и за това да ме поздравите.

— Значи тогава все пак си успял да я обезчестиш — укори го Алис.

— Не, Алис, Джеси не е бременна чак толкова отдавна, а само някъде отпреди два месеца, по наша обща преценка. Трябва да се обадя на доктор Хулахан да дойде в „Маратон“, за да я прегледа.

— О, ето я и Нелда — каза Алис. — Извинете ме, Джеймс, Ърсюла. Но аз и Нелда трябва да се уговорим за утре, когато заедно ще пием чай. — Алис им помаха с ръка и се отдалечи.

Джеймс погледна към сестра си:

— Искаш ли да направим едно кръгче, Ърсюла?

Когато излязоха на дансинга, Джеймс спокойно я завъртя в ритъма на танца и я заприказва:

— Знам, че се чудиш защо се ожених за Джеси. Но както винаги, искаш да изчакаш подходящ момент, за да зададеш въпроса си. Ти си невероятно търпелива, Ърс. Никога и не си се оставяла мама да ти налага волята си и да те тормози. Искрено се надявам Джиф да те е оценил добре.

— Джиф е умен човек, Джеймс. Естествено, че ме цени. — Сестра му дяволито се усмихна. — Я ми кажи сега, ти защо се ожени за Джеси Уорфийлд, твоята съперничка в надбягванията?

— Ако трябва да бъда откровен, ожених са за нея, защото го исках. Съвсем проста и обикновена причина. Тя е прекрасно момиче. А и двамата споделяме много общи интереси, както сама отдавна си разбрала.

— Аз не се притеснявам даже и да не науча цялата истина, Джеймс. Но на майка от това направо й присяда, не може да си намери място. Искрено се надявам да не се нахвърли върху Джеси, разярена и от това, че красивата дукеса се е върнала от Англия заедно с не по-малко красивия си съпруг.

— Ако го направи, ще ми се наложи да те извикам на помощ, за да й затворим устата.

Ърсюла се разсмя с плътен, звучен смях, точно както се смееше и съпругът й.

— Ще трябва и двамата да си пожелаем голям късмет — отвърна тя и се надигна на пръсти, за целуне брат си но бузата.

— Хей, Комптън — каза Джеймс, след като върна сестра си на Джиф, — хайде ела да пийнем по едно бренди и да си поговорим за „Сид“. Прекрасна пиеса. Ти обаче си ученият тук, кажи ми доколко е достоверна.

По настояване на Джеймс двамата разговаряха на френски.

— Ако от време на време не упражнявам френския си, говорните ми мускули престават да функционират както трябва — каза той и се разсмя. Известно време те си поговориха за пиесите на френските драматурзи и това им достави безкрайно удоволствие. Накрая, след кратка пауза, Джеймс попита: — Комптън, случайно да знаеш дали нашият съдия, господин Дикенс, е открил нещо за смъртта на Алън Белмонд?

Комптън поклати отрицателно глава.

— Не, само се мотае насам-натам, след което бърза да се мушне в леглото при новата си съпруга. Никога преди не съм виждал по-влюбен човек. Е, може би и ти влизаш в същата сметка, Джеймс. Наблюдавах те как поглъщаше с очи Джеси тази вечер. Но пък жена ти наистина изглежда прекрасно.

— Влизам в сметката на безумно влюбените? — попита Джеймс с лека изненада. — Аз действително държа на Джеси и Бог ми е свидетел, че се наслаждавам на всички удоволствия, които може да получи един мъж от брака.

— От тебе би могло да стане добър дипломат — засмя се Комптън. — На Джеси хареса ли й последният дневник, който й дадох?

— Да. В действителност с тези дневници се получи едно много странно стечение на обстоятелствата. Няма да ми повярваш, ако ти кажа какво си спомни тя. — Джеймс замълча за момент, замисли се леко намръщен, после спокойно продължи: — Е, това няма значение. Ще ми разкажеш ли за твоя последен цигулков концерт, Комптън? Съжалявам, че го изпуснах.

Джеймс любезно се заслуша в обясненията му. Когато обаче мерна Джеси през стаята, той й се усмихна. Тя оживено спореше за нещо с Маркъс, но щом видя мъжа си, радостно му помаха с ръка.

Когато Комптън свърши с описанието на своя концерт, Джеймс пак го върна на темата за Алън Белмонд:

— И Гордън все още няма никакви предположения? Няма човек, когото да подозира?

— Така е, вече ти казах.

— Мортимър Хаки не е досаждал на Алис, нали, Комптън?

— Поне аз не съм чувал за такова нещо. Но разбрах, че Джиф го държал под око. Нали знаеш, че той се занимава с всичките банкови дела на Алън.

Джеймс се почуди какво ли беше намислил Мортимър. От собствен опит беше наясно с това, че хора като него не се отказваха лесно. Същото каза и на своя зет няколко минути по-късно, когато успя да го хване насаме:

— Много ти благодаря за тази закрила, Джиф. Аз самият чувствам някакво задължение да покровителствам Алис. — Той поклати глава замислено. — Значи Гордън и пред теб не е споменал абсолютно нищо?

— Нищо, което да е пряко свързано със смъртта на Алън. Но ми каза например, че един от неговите пристанищни плъхове, както той ги нарича, му подшушнал, че Белмонд стоял зад онази злополука с Джеси — когато един тип се опитал да я прегази. Очевидно Белмонд е наел някакъв престъпник да свърши тази работа. Не мога да разбера защо, но явно е било така.

Джеймс се опули изумено към Джиф. За първи път чуваше за тази злополука.

— Какво било станало с Джеси? Някой насмалко не я бил прегазил? Никога не ми е споменавала нито дума за това, да я вземат мътните! — Той се извърна, откри с поглед веднага къде беше съпругата му, но този път изобщо не й се усмихна. Джеси премигна към него изненадано.

— Мислех си, че знаеш. По някакъв начин Гордън разбрал, че Алън бил наел човек за тази работа. Той ме попита дали мога да се сетя някаква причина, поради която Алън да желае смъртта на Джеси — вие вече бяхте заминали за Англия. Аз му отвърнах, че не мога да се сетя за нищо друго, освен за факта, че тя винаги го биеше на състезанията. Беше спасила и Суийт Сузи от онези крадци. Доколкото си спомням, той изглеждаше доста доволен от нея тогава, докато тя не го заплаши, че ще го заколи, след като той пък те беше заплашвал теб.

— Това са глупости, а аз ще й дам да разбере! — Джеймс прокара пръсти през косата си и рязко се обърна. — След малко пак ще си поговоря с теб, Джиф.