До десет часа вечерта всички камериери и членове на семействата бяха нахранени и настанени в леглата си. Спалните помещения обаче се оказаха недостатъчно на брой. За първи път, откакто беше купил „Маратон“, Джеймс действително си даде сметка колко запуснат беше домът му. По тапетите грозно се открояваха плесенясали петна, в потъмнелите ъгли се виждаха миши дупки, стаите бяха зле обзаведени. При това положение му оставаше единствено само да се извинява, което и правеше при влизането във всяка стая. Накрая дукесата приятелски го беше срязала:

— Стига, Джеймс. „Кандълторп“ не можеше да ме амбицира много. Но, между нас, казано, двете с Джеси ще направим „Маратон“ най-забележителното място по тези земи.

Когато Джеймс се извърна към жена си, тя изглеждаше готова да се свлече на мястото си, вторачена в него с изцъклени очи:

— Джеймс, аз в твоята спалня заедно с теб ли ще спя? Леглото е достатъчно голямо, нали?

— Няма къде другаде да те сложа, скъпа. Хайде да те заведа в леглото. Да, ще има достатъчно място и за двамата.

Джеси никога преди не беше виждала спалнята на Джеймс, но веднага забеляза, че беше неприветлива както цялата къща. Олющените стари тапети се белеха още повече около прозорците, където беше проникнала влага и стената беше добила мръсен кафеникав цвят. В стаята имаше само едно голямо легло с изподраскани дървени табли и гардероб, също толкова древен, колкото и леглото, и с врати, не по-малко изподраскани. По средата се мъдреше невзрачно плетено килимче с различни нюанси на кафявото. Но Джеси беше прекалено уморена, за да се замисля за тези подробности. Когато Джеймс разкопча копчетата на роклята й и тя остана пред него само по долна риза и по чорапи, той й каза:

— Чакай да ти намеря една нощница. — После замълча за миг, а очите му се разшириха. — Не, по-добре ще е отново да се научиш да спиш гола до мен. Не може вечно да се чувстваш като нахапана зелена праскова. Според Спиърс това няма да продължи повече от две седмици, да се надяваме. — Той не добави, че Каролайн Найтингейл, прекрасна приятелка на английските Уиндам, беше болна вече почти пет месеца с второто си дете. Не, не беше нужно Джеси да знае това.

— Аз винаги нося нощница, Джеймс. Мислех, че ти харесва да я отмяташ над главата ми или да я захвърляш в средата на стаята.

— Добре тогава, но само тази нощ. Става ли? В Америка аз забравям всички норми на благоприличие.

Той прерови дрехите й в отворения куфар на пода, метна й една чиста нощница, съблече своите дрехи и бързо се пъхна в леглото.

— Джеси, студено ми е и искам да ме стоплиш.

Всъщност беше доста топло, тъй като бе едва началото на септември. Слава богу, че не беше валяло, докато пропътуваха разстоянието от доковете на Прат Стрийт до „Маратон“. Беше дълго и уморително пътуване, но поне не беше валяло.

— Децата спят заедно с Маркъс и дукесата. Проклятие, просто бях забравил колко овехтяло и мизерно е всичко тук.

— Няма нищо — каза Джеси и се пъхна до него в леглото. — Изчакай само да видят конюшните ти и къщите на твоите работници. Тогава ще разберат къде харчиш всичките си пари.

— Много ли си уморена, Джеси?

Тя се беше сгушила до него, положила длан върху сърцето му:

— Не, не чак толкова… — Всъщност беше смъртно изтощена и й се искаше да затвори очи и повече да не ги отваря поне до края на седмицата.

Още не беше изрекла тези думи, още и той самият не ги беше осмислил докрай, и вече се обръщаше към нея, защото се усещаше по-корав, отколкото изобщо някога си е въобразявал, че може да стане за толкова кратко време. А тя вече го целуваше по рамото.

— Не — прошепна Джеси, като ближеше топлата му плът, — изобщо не съм уморена.

— Първата ни любовна нощ в Америка — каза той след известно време, когато вече беше в състояние да говори. Започна да я обсипва с целувки, докато я усети, че вече заспива. — Беше наистина страхотно. Чудя се дали Маркъс те е чул, когато нададе такъв силен вик. Ако го е чул, утре със сигурност ще разбера. Лека нощ, Джеси.

Тя спа до три часа и точно тогава се събуди с писък, като мяташе ръце на всички страни. Този път обаче Джеси веднага дойде на себе си, плувнала в пот, със залепнали къдрици по челото, а гърдите й се надигаха така учестено, че се уплаши да не й се пръсне сърцето.

— Пак Стария Том, Джеймс! Но защо не престава да ме тормози? Нали вече си спомних всичко за него. Защо, по дяволите, просто не престане да идва в сънищата ми?

— О, Господи, мисля, че ще повърна.

В стаята беше тъмно като в рог, но Джеймс светкавично скочи от леглото и й донесе гърнето точно на мига. Задържа я в ръцете си, после й даде да пийне вода и избърса лицето й.

— Не знам защо все още го сънуваш, Джеси — каза той накрая и я прегърна. — Опитай се да се успокоиш. Дишай бавно, точно така. Хайде сега, опитай се пак да заспиш.

Всеки път, когато й доставяше удоволствие, този проклет сън отново се връщаше. Дори сега, след като си беше припомнила цялата истина, тя продължаваше да има неспокоен сън. Искаше му се още утре да тръгнат за Окракоук, но идеята му беше пълен абсурд. Всички бяха изтощени. Последното нещо, което някой от тях би поискал, беше отново да се качи на кораб. Той погали лицето й с пръсти и нави една висулка около палеца си, после приглади назад косата от челото й.

— Всичко ще се оправи, Джеси.

— Джеймс, мисля да отида в кухнята. Сигурно ще намеря нещо, което да ме отърве от това проклето гадене.

— Аз ще отида, ти все още не познаваш къщата.

Джеймс слезе долу и бързо прекоси тухления коридор до кухнята. Баджър сто на сто вече си беше подредил продуктите. Сигурно беше приготвил и нещо за хапване. Той никога нищо не забравяше.

Изненада се, когато видя, че изпод вратата се процеждаше светлина на свещ. Нима старата Бес имаше работа в този късен час? Той тихичко открехна вратата и се заслуша.

— Съгласни ли сте всички, че това е начинът, по който трябва да действаме?

Беше гласът на Спиърс. Но за какъв „начин“ ставаше дума?

— Старата вещица ще се нахвърли върху Джеси веднага щом разбере, че скъпият й Джеймс се е оженил за нея — каза Сампсън. — Естествено, тогава пък няма да има възможност да излее цялата си канонада върху горката дукеса.

— Да, сигурно така ще стане — каза Баджър. — Искате ли още чай, Маги?

— Благодаря ви, господин Баджър. Сложили сте някаква успокоителна билка в него, нали?

— Да, Маги, така е. Това ще ви помогне да заспите, ще помогне на всички ни да заспим. Милостивият Бог знае, че ще трябва добре да си починем, за да се справим с безчетните проблеми, които просто изобилстват тук. — Той дискретно се прозя зад дланта си.

— Все още не мога да повярвам — каза Маги и отпи от чая си, — че вече сме в Колониите.

— Да — отвърна Спиърс, — и е три часът сутринта, а ние седим в кухнята и се опитваме да решим от кой край да подхванем всички тези проклети проблеми.

— И какво решихте? — попита Джеймс, като влезе в голямата стая.

— Джеймс — Спиърс спокойно се надигна от стола си, — не трябваше ли да бъдеш при Джеси?

— Бях, но тя се чувства неразположена и дойдох тук, за да намеря нещо подходящо за стомаха й.

— Омесих още малко безквасен хляб — каза Баджър, като стана, отряза парче и го загъна в салфетка.

— Та какво решихте всички вие? — попита пак Джеймс и огледа всеки един поотделно.

Спиърс, елегантен както винаги, в халат от тъмносиньо кадифе, с широк жест му посочи един стол.

— Моля те, Джеймс, седни. Открихме, че никой от нас не може да заспи, с изключение на господин Сампсън, който има щастливата способност да задрямва и прав до стената, ако му се наложи. Затова решихме да дойдем тук, да пийнем малко чай и да си поговорим. Стигнахме до единодушно решение за, х-м, твоята майка.

— Да не би да сте намислили да я удушите и да я пуснете в река Патапско? А какво ще стане с горките риби?

— Това се казва досетливост — отбеляза Маги. — Твърде зле би било за рибите, наистина. — Тя изглеждаше превъзходно в тоалета си с нежния цвят на праскова. Червената й коса беше разпусната. Както винаги Маги изглеждаше доста съблазнителна и напълно го осъзнаваше. — Как е станало така, че ти си толкова мил и симпатичен човек, Джеймс, а тя е такова страшилище?

— Това е истинска загадка. — Джеймс се настани при тях и остави Баджър да му налее чаша чай.

— Сега аз ще взема думата, вместо господин Сампсън. Твоята майка, Джеймс, ще направи живота на Джеси истински ад — каза Маги. — Ние ще я пазим от нея. Когато тя идва тук, всеки един от нас ще се редува да бъде до Джеси, така че старата куч… х-м, възрастната госпожа да няма възможност да й прави мръсни номера.

Джеймс огледа тримата прислужника около масата, които всъщност не бяха прислуга в истинския смисъл на думата. Той знаеше, че те вече обичат Джеси така, както обичаха дукесата, Маркъс и него самия, и усети безкрайна признателност към тях.

— Къщата не е като тази, с която сте свикнали. Съжалявам, че ще трябва да живеете при такива мизерни условия, но аз почти свърших парите, когато построих жилищата за прислугата и възстанових конюшните и пасищата около тях.

— Но къде са живели прислужниците преди? — попита озадачен Баджър.

— Те бяха роби — отвърна Джеймс. — Всички са чернокожи и бяха роби. Не бяха нищо друго, освен нечия собственост. Просто ги малтретираха. Разделяха жените от мъжете им, децата от родителите им. Мразя робството. Още щом купих имението, аз освободих своите роби и започнах да им плащам надници. Те обаче живееха в колиби, от които бягаха дори най-мръсните гризачи. Трябваше да им построя и прилични жилища Просто бях длъжен.

— Разбира се — отвърна Спиърс. — Какво ще кажеш за това, Маги?

— Че Джеймс е човек със съвест. А само като си помисля, че той наполовина е американец, че не е изцяло англичанин, просто не мога да повярвам…

— Да, наистина не е за вярване — отвърна Баджър.