— Ау, всичко това е адски интересно, Джеси — обади се гласът на Антъни иззад пианото в ъгъла на гостната стая, — но кажи нещо и за Черната брада.

— Антъни — спря го майка му с ведрия си и спокоен глас, — иди при баща ти, за да сложи ръката си върху устата ти. Повече няма да прекъсваш Джеси, става ли?

— Ръката на татко е много голяма, мамо.

— Той ще внимава да не закрива носа ти, за да не се задушиш. Нали ще внимаваш, Маркъс?

— Щом не го удавих в езерото, макар че тогава имах доста по-сериозно предизвикателство…

Антъни отиде до баща си и чинно застана до него, след което се вторачи в Джеси с очакване.

— Антъни, оказа се, че Стария Том бил правнук на Черната брада. Черната брада бил зъл човек, непрекъснато ми го повтаряше с възхищение и страхопочитание Стария Том. Да, според думите на Стария Том той бил най-ужасният, най-грубият и най-безмилостният от всички пирати. Обирал, убивал и тиранизирал всичко живо в Карибско море, както и всички градове, които имали нещастието да бъдат основани край реки или край океана.

— Чудя се дали това наистина е вярно, Джеси — изкоментира Спиърс. — Нали му дадохме амнистия на този мерзавец?

— Да, явно е било точно така, още през 1718 Черната брада подписва документ, с който се отказва от пиратството и се заселва в Окракоук. В селото имаше развалини, за които говореха, че били от замъка на Черната брада. Дали обаче на това място наистина е имало замък? Не знам. В Окракоук има също и едно място, което се нарича Дупката на Тийч — канал, който минава съвсем близо до селото. Години наред Черната брада докарвал корабите си там, за да ги каринира.

— Джеси, какво означава „да ги каринира“?

Маги съвсем делово започна да обяснява на любопитния малчуган:

— Мастър Антъни, когато един кораб се каринира, той се изкарва на брега и се обръща на една страна, за да му се направи ремонт и да се почисти заедно с всичко останало, което има да се прави по него.

Сампсън погледна изненадано съпругата си:

— Ти пък откъде знаеш това, скъпа?

Тя премигна с очи и каза с невинен като на монахиня глас:

— Имаше един моряк, с когото се запознах точно преди да спася живота на господин Баджър в Плимут. Та той, хм, ми беше разказвал най-различни неща за корабите и други подобни.

— Така си и помислих — каза Сампсън. — В моята съпруга — заяви той на цялата компания — откривам неподозирани дълбини.

— Их! — възкликна Антъни, докато гледаше как Сампсън се наведе и целуна ръката на Маги. — Разкажи ни и други интересни неща, Джеси.

— След като подписал документа, той живял известно време в замъка. Изпил всичкия си ром, непрекъснато тормозел своите хора, но скоро и това му омръзнало. Той толкова се отегчил, че отново хванал по лошите пътища. По това време в Окракоук живеели съвсем малко хора, само няколко кормчии, и той тормозел и тях.

Най-накрая с него се заели британците. Лейтенант Мейнард настигнал кораба му и се опитал да го залови. Казват, че цели няколко часа пиратът отчаяно се сражавал. Бил получил двадесет пробождания с нож, гърлото му било почти прерязано. Имал и няколко огнестрелни рани, но въпреки това продължавал да се сражава, докато просто вече не му останала никаква кръв. Моля да ме извиниш, Антъни, но британците отрязали главата му и я провесели през носа на кораба.

Спиърс се прокашля.

— Господин Даниел Дефо писал, че тялото му било хвърлено през борда и че обезглавеният труп три пъти предизвикателно обиколил кораба, преди да потъне в морето.

— Той ядял ли е хора, Джеси?

— Мисля, че не, Антъни, но е прерязал доста гърла. Има една история, която на теб сигурно ще ти хареса. Говори се, че веднъж техният кораб, „Отмъщението на кралица Ана“, попаднал в безветрие. Всички страшно се отегчили — наоколо не се виждали други кораби, които да плячкосват и унищожават. Тогава Черната брада, пиян от изпития ром, извикал: „Слушайте, хайде сами да си направим наш собствен пъкъл и да видим колко ще издържим!“ Те занесли долу в трюма гърнета със сяра, затворили капаците и седнали върху камъните, които използвали за уравновесяване на кораба. Черната брада издържал повече от всички останали. Един от неговите хора му извикал, че имал вид на човек, който е слязъл направо от бесилото. Тогава Черната брада бил изръмжал, че следващия път ще си играят на бесилки, за да видят кой ще може да виси най-дълго на въжето, без да се задуши.

— Откъде знаеш тези истории?

Джеси примигна, втренчена в нещо, което единствено тя самата виждаше.

— Те бяха в дневника на Черната брада. Аз непрекъснато ги четях и препрочитах. Сега просто си ги спомних.

— Разкажи ни още истории, Джеси — каза Антъни, който се беше измъкнал от баща си, за да се сгуши до нейното рамо.

— По-късно ще ти разкажа и други истории, Антъни. Най-важната от тях е за съкровището на Черната брада. Стария Том вярваше, че има съкровище и че ключът към съкровището е някъде из дневниците на Черната брада. Може би затова Стария Том ми разрешаваше да чета само откъси от двата дневника на Черната бра да, които имаше — онези части с историите, нищо друго. Той ми показа също и два други дневника, които неговият баща, Самюъл Тийч, бил писал, но не ми се доверяваше чак толкова, че да ме остави да прочета някой от тях. Имаше и още един дневник, толкова стар, че хартията му беше така пожълтяла, та се боях да я докосвам. Според Том той бил писан от прабабата на Черната брада, а щом бил писан от жена, и то много преди да се роди Черната брада и да зарови своето съкровище, той не бил важен. Аз обаче бях успяла да прочета половината от този дневник преди деня, в който се случи всичко. Беше изключително интересен, но нямаше нищо общо със съкровището. За това ще ви разкажа по-късно. Да, и после се случи другото. — Тя вдигна брадичка и каза с ясен глас: — Той се опита да ме изнасили. Аз се отскубнах от него и хукнах да бягам. Когато ме догони и ме повали на земята, вече бях стиснала камък в ръката си. Той рязко ме вдигна и ме разтърси, и тогава аз го ударих с все сила по главата. Това го уби. Ужасена, събрах всичките дневници накуп, увих ги в една мушама и ги зарових. Сигурно все още са там. Спомням си, че го сънувах през първите няколко години, след като се случи това. После сънищата изведнъж престанаха, докато Джеймс и аз се оженихме и започнахме да…

Джеймс допълни с трудно скривана горчивина:

— Изглежда, че нашата брачна интимност е възвърнала сънищата й. Това е ужасно. Удоволствието да бъде последвано от такъв кошмарен спомен…

— Съкровище значи, а Джеси? — прошепна Антъни, с очи, потъмнели от вълнение. — Ама съвсем истинско съкровище?

— Да, съкровище. — Джеси усети, че всички в стаята са вторачили погледи в нея. Тя бавно поклати глава. — Има и още един дневник, написан от Черната брада, до който се е добрал някакъв човек на име Червеноокия. Стария Том се запознал с него в Монтего Бей в Ямайка. Червеноокия го бил търсил да се срещнат. Казал му, че притежава третия дневник на Черната брада и че ако ги съберат и трите заедно, ще научат къде си е заровил съкровището Черната брада.

Явно, че Стария Том не е носел никакви дневници със себе си, затова се споразумели Червеноокия да дойде в Окракоук, за да събере своя дневник с тези на Стария Том. Стария Том също беше убеден, че ако двамата съберат дневниците, ще намерят съкровището. Същата онази вечер Червеноокия дойде до къщата на баща ми и Окракоук и се опита да ме отвлече, защото очевидно ме е видял, че излизам от колибата на Стария Том до брега. Сигурно по някакъв начин е разбрал, че аз съм го убила. Навярно се е и сетил, че съм заровила дневниците. Трябвало е да ме отвлече, за да му ги дам. Моето куче, слава Богу, ме спаси, но тогава си ударих лошо главата и загубих съзнание. Когато дойдох на себе си след три дни, моите родители ми казаха, че съм имала ужасна треска с висока температура и че едва не съм умряла. Не си спомням нищо от това.

— Не мислиш ли, че Маги беше права? Че единият удар по главата те е накарал да забравиш, а другият ти е върнал спомените? — каза Баджър.

— Не, кошмарите й се върнаха, след като започнахме да се любим. Не искам това да продължава повече. Така Джеси ще загуби всякакво желание да ляга с мен — унило промълви Джеймс.

Антъни обаче си знаеше своето. Той подскачаше от крак и едва изчакваше възрастните да замълчат:

— Радвам се, че си убила онзи ужасен човек, Джеси, но това не е толкова важно. Важното е съкровището на Черната брада. Знаеш ли, че аз още не съм бил роден, когато мама и татко са намерили другото съкровище, наследството на Уиндам?

— Е, тогава това ще бъде твоето първо търсене на съкровище, Антъни. Мисля, че то съществува, може би някъде около Дупката на Тийч. Трябва само да се върнем там и да изровим дневниците на Черната брада, за да открием къде е заровена цялата плячка. Но дори и тогава може да не открием ключа към загадката, защото нямаме третия дневник. Моят баща ми каза, че мъжът, който се опита да ме отвлече, Червеноокия, щял да лежи в затвора, докато стане на деветдесет години. Затова си мисля, че ще трябва да се оправим само с двата дневника на Черната брада.

Спиърс се надигна:

— Аз попрочетох някои неща за този тип, Черната брада, и открих, че през 1811 един бостънски театър е представил спектакъла „Пиратът Черната брада“. Пълна измислица, естествено, не можах да открия почти никакви правдоподобни описания за него, с изключение на това, че англичаните са го смятали за шотландец, а пък всички останали — за англичанин. Ние всички обаче сме съгласни с Джеси, че този тип, Стария Том, е бил пропаднал и гаден мръсник. Но той явно е притежавал дневниците. Джеси ги е видяла.

— Сега вече знаем какво точно да правим — включи се Маркъс. — Тъй като и дукесата от доста време вече иска някъде да пътува, това е идеалната възможност. Ще направим пътешествие до това място Окракоук и ще открием съкровището на Черната брада.

Маги с въодушевление допълни: