Той придоби замислен вид. Размърда се малко над нея, за да се намести по-добре. Все още беше вътре в нея.

— Трудно е да се каже — призна й той накрая и се приведе, за да захапе възглавничката на ухото й. — Ти все още не знаеш толкова много неща, но въодушевлението ти е направо оглушително. Тъпанчетата ми все още бучат. Хареса ми, като изпищя.

— Не си спомням да съм пищяла.

— Не си добър лъжец, Джеси. Я по-добре се откажи. Харесва ми да те усещам. Всеки ден, всяка нощ, може би след следобедния чай, може би точно преди обяд, а освен това…

„Това е чудесно начало“, помисли си тя.

— Нарочно ме накара да пия повече, нали?

— Ти изтрезняваш прекалено бързо. Да, исках просто да омекнеш напълно в ръцете ми, Джеси, и ти го направи. Фактът, че и аз се размекнах заедно с теб, този факт означава, че ние сме създадени един за друг. Обичам да те слушам как се смееш тихичко или с цяло гърло. Любенето трябва да е забавление. Искам винаги да ти доставя удоволствие.

— Ти си сложил солта в супата, нали?

— Позна.

— Утре пак ли ще ми се иска да умра?

— Не, сега не си пила толкова много. Този път внимавах колко алкохол ще поемеш.

— Ти си все още в мен, Джеймс.

Той потрепери, втвърди се отново и влезе по-навътре. Тя помръдна и вдигна бедра към него, като го пое още по-дълбоко в себе си.

— Джеси, пак ли ме искаш?

— Мисля, че да. Знаеш ли, утре ще те накарам да съжаляваш, задето си ми направил номер.

— Ако ще ме наказваш утре, тогава сега си ми дай моето. — Той приведе глава и я целуна точно когато се изнесе назад, след което проникна в нея — силно и надълбоко.



Събуди се от писък. Скочи в леглото и разтърси глава. Нов писък. Джеси отново сънуваше кошмар.

Той леко разтърси раменете й. Беше на зазоряване и виждаше лицето й. Тя изпищя отново.

— Джеси, събуди се.

Очите й останаха затворени. Тя мяташе глава наляво-надясно върху възглавницата. После каза съвсем отчетливо:

— Не, махнете се от мен. Не, спрете, господин Том! Божичко, не, не правете това!

В името на всичко свято, това не беше гласът на Джеси. Всъщност гласът беше нейният, но нейният глас отпреди много време, когато беше просто момиченце, явно уплашено до смърт. Какво ставаше тук? Гласът й беше звучал така и първия път, когато Джеймс я бе чул че сънуваше този „господин Том“.

— Джеси!

Той я разтърси, докато тя отвори очи. Погледна го но не него виждаше, не и в този момент. Опита се да се отскубне от ръцете му.

— Джеси, недей, успокой се. Просто сънуваше кошмар. Вече всичко е наред. Аз съм тук. Аз съм Джеймс.

— Естествено, че си Джеймс. Ти да не мислиш, че съм откачила?

Това вече беше неговата Джеси, слава Богу.

— Пак сънуваше онзи сън. Трябва все пак да поговорим за това. Кой е този господин Том? Ти говореше с гласа на малко момиченце, така, сякаш той се опитваше да ти причини нещо лошо. Да те изнасили ли се опитваше, Джеси?

— О, Джеймс… — изстена тя и в следващия момент вече беше заспала.

Той се вторачи в нея, леко поглади веждите й с пръст и целуна отпуснатата й уста.

„Утре — обеща си той, — утре ще разбера всичко за тоя кучи син.“



Но на сутринта Бертрам ритна Есмералда, която пък го ухапа по врата и двамата заедно събориха преградите на отделенията си. Джеймс скочи от леглото и се втурна към конюшните, оставяйки Джеси сънливо да си навлича дрехите.


Джеси не можа да повярва на ушите си.

— Кой, казахте, е дошъл, госпожо Катсдор?

— Барон Хюс, госпожо Джеймс. Довел е със себе си и една млада дама — изрече тя с предупредителен тон, което подсказа на Джеси, че това нямаше да й хареса.

— Мисля, че просто нямаме избор. Моля, поканете ги, госпожо Катсдор. Джеймс някъде наоколо ли е?

— Ще пратя Харлоу да го доведе, а междувременно ще донеса чай и малко от лимонения кейк на господин Баджър, който той ми остави.

Барон Хюс застана на вратата на гостната и изгледа Джеси така, сякаш му се искаше да я застреля още същия миг. Направи един подигравателен поклон и каза:

— Добър ден, госпожо Уиндам. Бих искал да ви запозная с моята племенница, Лора Фротингил, дъщеря на по-малкия ми брат.

Лора Фротингил се беше втренчила в нея и зорко я преценяваше, поне на Джеси така й се стори.

— Вие сте от Колониите — направи тя извода си.

— Да, точно както и Джеймс.

— Джеймс е потомък на превъзходна английска кръв, и не е мелез с неустановен произход — отвърна баронът.

— Сигурен ли сте, че искате да бъдете в една стая с някакъв си мелез, сър?

— Не се опитвайте да ме вземате на подбив, госпожичке!

— Ще се опитам. Няма ли да влезете и да ми кажете защо сте отделили от ценното си време, за да дойдете в „Кандълторп“.

— Исках да покажа на Лора с какво нещо е заменена моята Алиша.

Баронът беше точно като чистокръвния кон на баща й, Гален, на когото му кръвясаха очите само като видеше друг състезателен кон на по-малко от метър до себе си.

Значи тя беше „нещо“, не някой. Добре, така да бъде. Усмихна се и подаде ръка на Лора Фротингил, която се втренчи в дланта й така, сякаш Джеси беше болна. Домакинята отдръпна ръката си и каза кротко:

— Вие сте просто очарователна, госпожице Фротингил.

— Само ако Джеймс се беше запознал с нея, сега тя щеше да му бъде съпруга — изкоментира злобно барон Хюс.

— Съмнявам се — отвърна Джеси със същия кротък глас, — не и ако види изражението на лицето й точно в момента.

— Какво искате да кажете с това? Та аз съм красива!

— Не, в момента не сте. В момента приличате на злата кобила, която видях веднъж. Тя ритна една ограда, счупи собствения си крак и после трябваше да я ликвидират.

— Замълчи, уличница такава!

— Просто се сетих — продължи Джеси със същия кротък, спокоен глас, — че това е моят дом. Вие и двамата сте невероятно груби. Бих искала да напуснете дома ми.

— Не и преди Джеймс да се запознае с Лора.

— Вие все още настоявате да го накарате да съжали, че се е оженил за мен?

— Той наистина ще съжали, дяволите да те вземат! После просто ще се погрижи за теб така, както заслужаваш!

— Е, добре, да речем, че се окажете прав, сър. И какво ще направи тогава той с мен? Ще се разведе? Или може би ще ме удуши?

Баронът буквално изскърца със зъби. Лора Фротингил обаче внезапно се почувства притеснена.

— Чичо Линдън — каза тя и го дръпна за ръкава, хайде да си тръгваме. Тя е права. Нищо не може да се направи.

— Той не може да бъде твой, жалка кучко такава! Аз няма да го оставя на теб, чуваш ли ме? Ще те убия със собствените си ръце!

Той скочи към нея с освирепял вид. Лора изпищя. Джеси се дръпна встрани, но не беше достатъчно бърза. „В собствената ми гостна, помисли си тя, когато ръцете му стиснаха гърлото й, ще ме удушат в собствената ми гостна.“ Лора продължаваше кански да пищи.

Джеси омаломощена се отпусна. Ужасният натиск върху гърлото й леко понамаля. Тогава тя вдигна ръце и ги стовари с все сила върху ушите му. Той диво изкрещя и я пусна, залитайки леко назад, но веднага след това сграбчи Джеси за косата и я захвърли към камината. Главата й глухо изкънтя в ръба на полицата.

Чул три ужасяващи писъка, всеки от който по-силен от предишния, Джеймс буквално се смрази от ужас. Миг след това госпожа Катсдор изкрещя откъм вратата на гостната:

— Млъкни, глупачка такава! Какво си направила с мъничката ми господарка?

Каква мъничка господарка? О, Боже, Джеси!

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Джеймс влетя в гостната и завари госпожа Катсдор да удря шамар на някаква млада жена, която не беше виждал никога преди. После тя се нахвърли и върху барона. Какво, по дяволите, правеше неговият тъст тук? И коя беше тази млада особа, която си съдираше гърлото от писъци?

— Вие, сър — изкрещя госпожа Катсдор, — вие сте виновен за това! Не трябваше изобщо да ви пускам в къщата. Вие сте зъл, много зъл човек. Моята господарка няма абсолютно никаква вина за смъртта на дъщеря ви, но въпреки това вие продължавате да я тормозите и дори се опитахте да я нараните. О, мили Боже, само я погледнете!

Гневният глас на барона направо проглуши ушите му.

— Тая проклета кучка! Тя ме удари по главата… Мръсен номер, който обаче трябваше да очаквам, като се има предвид, че не е дама. Ах, ако можех, бих я…

Джеймс видя Джеси да лежи просната до камината. Само след миг вече беше коленичил до нея и опипваше растящата подутина отзад на главата й. Сложи два пръста върху пулса на шията й. Беше силен и равномерен, слава на Бога. После бързо опипа ръцете и краката й. Май че нямаше нищо счупено.

Той затвори очи за миг, за да се успокои, за да запази самообладание срещу този нескрит изблик на омраза от страна на бившия му тъст и при положение, че съпругата му лежеше в безсъзнание до камината. После бавно се изправи. Катсдор, Бог да благослови преданото й сърце, стоеше плътно до барон Хюс — делеше ги единствено изящният сребърен поднос за чай, който баронът беше подарил на дъщеря си като сватбен подарък, един от многото му подаръци, между които включително и „Кандълторп“.

— Млъкни, която и да си ти! — заповяда Джеймс на младата жена, която току-що отново изпищя, притискайки длан към бузата, по която я беше ударила госпожа Катсдор. Гласът му, нисък и сърдит, моментално прикова вниманието й. Тя си затвори устата и се вторачи в него, пребледняла и уплашена.

— Но тя се опита да убие чичо Линдън…

— Нали не е успяла, тогава какво? Която и да си ти, сядай там и не мърдай!

Джеймс се приближи към барона.

— Госпожо Катсдор, благодаря ви, че така добре се справихте с тези двамата. Кажете, моля ви, на Харлоу веднага да тръгне към Йорк и да доведе доктор Рейвън. Госпожа Уиндам си е ударила главата. Пулсът й е равномерен, слава Богу, а изглежда, че няма и нищо счупено. Но има подутина на главата, която бързо се разраства.