— Но, господарю Джеймс, аз…

— Просто искам лично да обслужа съпругата си, госпожо Катсдор. Вие с Харлоу вече можете да вечеряте.

На път към трапезарията Джеймс добави дори още сол към супата.

— А, ето те и теб, Джеси. Приеми ме за твой слуга тази вечер. Супа, скъпа? Госпожа Катсдор я прави много вкусна. Ето една хубава голяма купа за теб. И чаша от най-хубавия ми портвайн. Силен е, знам, но върви идеално със супата от свински бут. Рецептата е на Баджър.

Той я наблюдаваше как сръбна една лъжица супа.

— Доста е солена — леко се намръщи тя, взе чашата и си пийна от силния портвайн. — Баджър също ли слага толкова много сол в нея?

— Разбира се. Той казва, че така бутът почти подскача из устата с целия си аромат. Още вино, Джеси?

Петнадесет минути по-късно тя вече беше забравила, че той не бе опитал дори и една лъжица от тази вкусна супа, защото, както й беше казал: „Свинският бут не ми понася. После ме боли коремът.“ Затова пък за Джеси това беше най-вкусната супа от свински бут, която някога беше опитвала.

Джеймс си седеше облегнат на стола, с ръце, скръстени на корема, и я наблюдаваше как ту си хапва супа, ту отпива от това опасно червено вино. Той пък си сръбваше само водица и бавно унищожаваше едно дебело парче топъл хляб.

— Казвал ли съм ти как веднъж си откраднах целувка от Маргарет Титълмор? В обора на баща й, точно когато едно теле мушеше глава в крака ми.

— Маргарет Титълмор? Джеймс, та тя сега е омъжена и има четири деца! Откраднал си си целувка?

— Ние и двамата бяхме на четиринадесет, а трябва да ти кажа, Джеси, че тя имаше най-сладката устица — една такава розова и вечно намусена. Както и да е, след като си откраднах целувката, тя ми зашлеви шамар — не много силен, защото и на нея й беше вкусна тази целувка, — но аз не го очаквах, така че това ми беше достатъчно, за да загубя равновесие. Паднах върху телето, което измуча толкова силно, че докара майка й. Тя така добре ме цапардоса, че ме прати право в купата сено зад мен. За нещастие някой от помощниците в обора беше забравил да махне греблото и аз се приземих право върху зъбците му. После цели два месеца си носих четири прекрасни дупки на задника.

Тя се разсмя и остави Джеймс да й налее допълнително във вече празната й чаша, след което го пресуши за миг.

— А какво правеше Маргарет, докато се случваше всичко това?

— Ами просто си стоеше там, държеше се за бузите и си умираше от смях. Аз доста харесвам Маргарет. Родила е хубави деца.

Джеси не спираше да се кикоти. Пийна още малко вино. Той я наблюдаваше със задоволство и броеше чашите й, които тя пресушаваше. Не му се искаше обаче на другия ден да повръща. Той мина покрай масата, измъкна стола й и сложи ръце на всяка от дръжките. Приведе се и допря устни до нейните:

— Как се чувстваш, Джеси?

— Великолепно. О, Джеймс, езикът ти погъделичка долната ми устна. Направи го пак. — Тя се изкиска и той усети как топлият й дъх премина през него като мощна вълна. Тя въздъхна тежко, когато пак я целуна, но този път езикът му се плъзна между устните й.

Когато я понесе нагоре по широкото стълбище, Джеймс беше убеден, че госпожа Катсдор ги наблюдава. Наведе глава и целуна жена си по ухото.

— Как се чувстваш, Джеси?

— Искам да те целуна! — Тя се повдигна към него и така го сграбчи за раменете, че насмалко не го събори по стълбите.

— Само след миг ще можеш да правиш с мен каквото си поискаш — отвърна той и се затича. Хитростта му започваше да се обръща срещу него самия.

Когато я съблече гола и я сложи да легне по гръб върху широкото легло, той смъкна също дрехите си и застана над нея, потръпвайки от нейната мекота и топлина, от допира на ръцете й, които нежно пълзяха нагоре-надолу по гърба му.

— Джеймс — прошепна тя и се изви нагоре. Той я целуна и заедно с това се триеше в тялото й, притискаше се към корема й.

— Не бързай толкова — отвърна той и я облиза по устната, след което захапа възглавничката на ухото й.

Хареса й, когато започна я да целува и да масажира гърдите й, да трие брадичка в меката й плът. Тя вдигна глава и го захапа за врата.

Той й се ухили, бутна главата й обратно с брадичка и започна да я облизва и хапе по шията. Тя се смееше, гърчеше и подръпваше ухото му.

— Искам да виждаш светлини. Искам да крещиш, че си жена, че си щастлива, че си видяла небесата…

— Всичко това?

— О, Джеси, направи го!

Тя го гледаше немигащо, после започна да го целува с отворена уста, намери езика му със своя и му прошепна в устата:

— Знам, че може би не трябва да ти казвам колко си прекрасен, но то е вярно. Ти си невероятен, Джеймс, просто невероятен. Боли ме, някъде дълбоко в корема, боли ме, но не искам тази болка да минава. Накарай я да продължи, Джеймс. Направи същото като преди. Това бялата светлина ли е, което виждам?

— Викай, Джеси!

Когато пръстите му заопипваха, за да я намерят, тя наистина изкрещя така, че щеше да му пръсне тъпанчетата. Задъхваше се от страст, подскачаше и се извиваше към него. Той знаеше, че трябва да се сдържи. Тя ту го сграбчваше така, че и двамата не можеха да си поемат въздух, ту започваше да го удря по хълбоците, като се смееше и целуваше раменете и гърдите му.

Портвайнът беше чудна отвара. Но беше станал излишен. Сега в главата му нямаше вече никакви хитрини, беше останало само желанието да дава, да взима и с цялата си душа да се наслаждава на това удоволствие.

Джеймс вече едва успяваше да се сдържи. Но нямаше да влезе в нея, докато не й достави удоволствие. Целуваше я по устните, по гърдите и през цялото време ги гладеше, милваше, натискаше. Когато тя, вече почти в несвяст, се вкопчи в косата му, цялата извита нагоре, той знаеше, че трябва да бъде най-щастливият мъж на земята. Тя беше подивяла от удоволствие, усукваше крака около неговите, тласкаше се нагоре и го притискаше към себе си така, сякаш без него не можеше да съществува. Той все повече натискаше, даваше й всичко, което може, и когато накрая проникна в нея, тя изстена леко и прошепна:

— Ти си направен за мен, Джеймс. Точно за мен.

Той беше съгласен. Но не му остана много време да помисли над думите й. Само след секунди вихърът на страстта го погълна с цялата си мощ — той се тласкаше дълбоко в нея и над нея, стенеше като убит и се потеше като звяр. Когато най-накрая свърши, просто се свлече върху нея.

— Джеймс?

Беше почти като мъртъв. Не искаше да говори. Не искаше да мисли. Искаше да изкара жив поне още няколко минути. Беше се любил като бесен и на нея това й хареса. И ето, сега гласът й беше толкова нежен, че го накара да потръпне отново, точно както тя потреперваше под неговите тласъци и издаваше онези кратки, задъхани възклицания някъде дълбоко в гърлото си. Джеси не преставаше да целува раменете му и да притиска силно хълбоците му с ръце, за да го вкара още по-навътре в себе си, от което той просто обезумяваше. Всъщност и двамата бяха като обезумели. Беше по-силно от виното, по-силно дори от най-смелите му мечти.

Това, което Джеси изпита, надминаваше всичките му досегашни преживявания. Той й беше доставил огромно удоволствие. Беше я накарал съвсем да загуби връзка с действителността. Беше просто един щастлив мъж.

— Джеймс?

Как изобщо тя беше в състояние да говори? Как изобщо намираше сили да произнесе дори една единствена дума? Той почти беше загубил разума си, а ето че тя изричаше името му така, сякаш това беше най-лесното нещо на света. Помисли си, че все пак е длъжен да й отговори по някакъв начин. Успя обаче само да изсумти.

Тя се изсмя.

— Аз се чувствам прекрасно. Но на теб какво ти става? Дадох ти прекалено много удоволствие, така ли? Кажи ми, Джеймс, ти видя ли белите светлини? Чувстваш ли се удовлетворен като мъж? Ще ме почиташ ли, докато си жив?

Той простена и се опита да се вдигне на ръце, за да я освободи от тежестта си, но пак се свлече върху нея.

— Мисля нещо. Остави ме само за малко.

Тя обви ръце около него и му призна:

— Чувствам се малко пийнала. Е, не чак толкова, колкото в сватбения ни ден, но достатъчно, за да разбера, че когато жребците покриват кобилите, те със сигурност не могат да изпитат такова удоволствие, каквото изживявам аз. Докато си вътре в тялото ми, х-м-м, е, да, всъщност ако бях пийнала още една чаша вино… или може би две… щях да мога да се изразя малко по-прилично.

— Та ти изобщо не си казала нищо благоприлично. Майка ти щеше добре да те подреди за подобно държание. Гленда би ти зашила плесница. Що се отнася до моята майка, само Бог знае какво щеше да направи пък тя…

— О, той говори — каза тя и се разсмя, докато целуваше ухото му. — Той говори, при това доста. Значи сърцето му вече се е успокоило.

— Ще оживея. Бях почти на ръба, но сега съм сигурен, че ще ми се размине.

Най-накрая успя да се повдигне на лакти. Видя под себе си едно лице, което познаваше от шест години и което някога беше лице на младо девойче. Но не и сега. Сега тя беше жена и негова съпруга, а той беше в нея.

— Изражението на лицето ти, когато стигна до върха… то ми достави страхотно удоволствие, Джеси. Ти все още изглеждаш малко объркана й изпълнена с безкрайно желание това, което ти се случва, непременно да продължава все така да ти се случва. То стана, наистина. И винаги ще продължава да става между нас. Приятно ли ти беше?

— И ти не лежеше като пребито куче, Джеймс. На теб сигурно ти е доставило точно толкова удоволствие, колкото и на мен. Ти се потеше повече, а и издаваше повече звуци.

Той я целуна.

— Да, може би малко повече. Прекрасен любовник ли съм?

— Най-прекрасният. Ами аз най-добрата твоя любовница ли съм?

Тя съжали за думите си още в мига, в който, без да иска, ги изрече. Глупачка! Тя не беше нищо друго, освен глупачка и сега той трябваше да я излъже или да й каже истината, което сигурно щеше да бъде още по-лошо. Помисли си за Кони Максуел, за безбройните други жени, които беше познавал, включително и за първата му съпруга, Алиша. Защо просто не си бе държала устата затворена?