Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

— Какво има?

— С това ли се свършва всичко? — попита тя, а после разтвори глезени. Краката й бяха изтръпнали, мускулите я боляха.

Той се усмихна и лекичко докосна с пръсти женската й плът — мека и набъбнала, и влажна от неговите семена.

— Не, но поне засега свърши. Преди да те оставя, Джеси, искам да разбера какво не ти била казала дукесата?

— Тя ми каза да я приемам като по-голяма сестра и да я питам всичко, което поискам, за секса. Аз й отвърнах, че знам всичко. Тоест всичко затова как става качването на мъжа. Тя само ми каза, че това съвсем не било всичко, но че все пак засега съм знаела достатъчно, а за останалите неща си щял да се погрижиш ти. Тя обаче скри от мене, че ще боли. Че ти ще се държиш така свободно с женските ми части.

— Нали вече не те боли толкова много?

Тя се замисли, преди да му отговори:

— Сега вече не толкова.

— Само си лежи спокойно и ме остави да те поизчистя малко.

Докато закопчаваше бричовете си, той изведнъж осъзна какво беше направил току-що. Беше отнел девствеността на жена си върху масата в трапезарията. За миг затвори очи. Без много ласки, без да й даде достатъчно време, за да се отпусне и наистина да стане готова да го приеме. Но тя насмалко не го събори от себе си, и то на два пъти. Значи сигурно е била готова. Той само поклати глава, намокри с вода една салфетка и я притисна към нея. Не беше и помислял дори, че салфетката може да бъде така мека и бяла като плътта й.

Докато я почистваше, той погледна към нея и видя, че очите й бяха плътно затворени, а лицето й — обърнато настрани.

— Горката Джеси — промърмори той. — Съжалявам, че бях такъв дръвник.

— Чудя се — отвърна тя, без да отваря очи — дали жребците изобщо някога се извиняват на кобилите.

— Да, правят го.

Тя бързо отвори очи.

— Лъжеш. Нищо не разбираш. О, Джеймс, би ли ми помогнал да стана, моля те. — Изглежда се беше усетила, че гърдите й са голи, и веднага започна да закопчава роклята си. Но тогава пък видя, че от кръста надолу също беше гола, и бързо заметна фустата и полата си.

— Дай да ти помогна. — Той се зае с непосилната задача да закопчава безкрайната редица копчета. — Не ми харесва тази рокля — каза той, след като беше закопчал едва две от тях. — Нека да закопчая само някои. Обещай ми, че ще се преоблечеш и после ще изхвърлиш тези ужасни дрехи на боклука.

Същия следобед Джеси се запозна с бащата на покойната съпруга на Джеймс, докато си плуваше гола в малкото езерце, което се намираше на около петдесетина метра от източната страна на къщата. Беше оградено с водни лилии, плачещи върби и избуяла трева.

— Коя пък, по дяволите, си ти?

Джеси се нагълта с вода при звука на този мъжки глас и рязко се потопи, с надеждата, че водата я скрива до шията, след което каза:

— Аз съм Джеси. А вие кой сте?

— Ти си новата съпруга на Джеймс?

Да. Ами вие, сър?

— Линдън Фротинджил, барон Хюс. Аз съм бащата на Алиша. Джеймс е мой зет.

— О — беше единственото, което успя да каже тя. Стъпалата й затъваха в калта и на нея й се искаше да излезе от езерцето. — Не бихте ли могъл да си тръгнете, сър? Бих искала да изляза и да се облека.

Той замълча, но само за миг.

— Ти си американка. Става ми ясно само като те слушам как говориш. Като някое неграмотно нищожество. И само се погледни. Никоя млада английска дама не би и помислила да се къпе в езеро, камо ли пък да е гола. Моята Алиша не можеше даже да плува. Ти приличаш на уличница с тая червена коса. Бременна си, нали? Затова ли Джеймс се ожени за тебе? Не е имал друг избор, разбира се, защото той е джентълмен.

Джеси се зачуди дали само от онзи единствен път в трапезарията можеше да е забременяла. Мъжът прие замисления й вид като доказателство за нейния грях. Направи още една крачка към брега на езерото и направо се разкрещя:

— Ти, малка проклета кучко, ти му сложи твоята примка преди още аз да мога да направя каквото и да е. Исках да му дам време да забрави Алиша, защото той я обичаше повече от своя живот! Страхувах се за него след смъртта й и му оставих повече от три години, за да се съвземе. Щях да му доведа братовчедката на Алиша, детето на собствения ми брат — Лора. Тя трябваше да бъде тази, която да се омъжи за него, а не ти, проклета колониална уличнице!

— Сър, моля ви, стана ми студено. Ако обичате, можете ли да се махнете веднага?

Барон Хюс стоеше на затревения бряг, сложил ръце върху мършавите си хълбоци, и я гледаше вторачено е настървен поглед.

— Защо просто не излезеш още сега? Тъкмо ще видя какво си е взел Джеймс с втората съпруга.

Джеси виждаше пред себе си един сърдит, озлобен човек, който, сигурно не беше по-стар от собствения й баща, но изглеждаше на повече години. Очите му бяха зли, а устните му — тънки и проклети. Тя се зачуди как ли бе изглеждал преди смъртта на Алиша.

— Съжалявам за вашата дъщеря, сър. Знам, че Джеймс наистина я е обичал много. Не съм му поставяла обаче никаква примка, или поне не такава, за каквато си мислите. Не съм уличница. Аз съм конна състезателка.

За миг настървението в очите му изчезна и на негово място се появи пълно слисване, но после предишният му израз бързо се върна.

— Не можеш даже да лъжеш добре, а?

— Моля ви, сър. Наистина искам да изляза. Бихте ли си тръгнали?

— Не. Щом си бременна, сигурно няма да изкараш още много на тоя свят, макар че проститутки като тебе обикновено оцеляват, а си отиват такива ангелчета като моята Алиша. Ще се моля само да умреш при раждане, както бедничкото ми момиченце.

— Ако умра, вие пак ли ще чакате още три години, преди да домъкнете племенницата си на оглед?

— Няма да ми се наложи. Тебе Джеймс ще те забрави само за няколко месеца. Не се съмнявам, че ще поиска да се ожени пак още преди да израсте трева на гроба ти…

— Това не е много любезно от ваша страна, сър. Моля ви, отидете си сега. Държа се учтиво само защото си давам сметка, че все още сте разстроен от трагичната смърт на дъщеря ви. Но аз не съм виновна за това. Сега Джеймс е мой съпруг и вие трябва да свикнете с тази мисъл. Ако не ме оставите на мира веднага, ще бъда принудена да направя нещо, което едва ли ще ви хареса.

— И какво ще ми сториш, ти, малко, проклето нищожество?

— Ами…

— Всъщност, сър, мисля, че съпругата ми би предпочела да е сама.

— Джеймс! — Баронът се извърна рязко и видя бившия си зет да стои под провисналите клони на една върба.

— Тя не ви лъже. Не е уличница. Елате с мен, сър. Имате нужда от едно бренди. Джеси — добави той, като й кимна окуражително, — гледай добре да се подсушиш. Не искам да хванеш някоя настинка.

Баронът я изгледа злобно, сви презрително рамене и тръгна след Джеймс.

Докато завързваше панделките на обувчиците си, Джеси беше убедена, че не би искала да види втори път бащата на мъртвата Алиша.

Тя прекара следващите няколко часа в конюшните — разресваше и почистваше Селина, една от арабските кобили, които Джеймс беше яздил в Йорк.

Оцапана и мръсна като всеки друг работник в конюшнята, беше застанала на колене и омасляваше копитата на Селина, когато видя нечия сянка. Погледна нагоре и видя Джеймс, изправен в целия му ръст. Беше обут в черни ботуши, със стегнати тъмнокафяви бричове и бяла риза, разкопчана около врата. Изглеждаше здрав, загорял и апетитен — като ягодовия пудинг на госпожа Катсдор. Усети се, че го е зяпнала с отворена уста, и бързо я затвори.

— Това последното ти копито ли е?

— Последното ми какво? А, да, последното е. — Тя потупа Селина по крака. — Красавица е тя, Джеймс. На колко години е?

— На седем. Баща й е Джейнъс. Тя се ожреби с две кончета, които се превърнаха в състезателни коне. Е, хайде, вече е късно и ти имаш страхотна нужда от баня. Изглеждаш като старата Джеси. Не искам повече да е така. Това ме кара да се чувствам като човек с извратен вкус. — Той замълча за момент, а после приклекна до нея и нави една от къдриците й около пръста си. — Даже по „палавничетата“ ти има пот.

— Старата Джеси нямаше никакви „палавничета“.

— Нямаше.

— Трябва да се постараеш добре да запомниш това, Джеймс. Старата Джеси нямаше също и сатенена долна риза с прасковен цвят.

— Съжалявам, че я разпорих.

— Госпожа Катсдор каза, че ще я оправи вместо мен. Тя реши, че не съм била много сръчна с иглата, като ме гледала, че съм от Колониите и че съм живяла само с коне през целия си живот. Аз й отвърнах, че и ти не се оправяш много с иглата пак по същите причини. Тя обаче само изцъка с език, потупа ме по ръката и ми каза, че съм имала нужда някой да ми покаже някои неща и че тя щяла да се погрижи за това.

— Права е, но пък ти си млада и ще можеш бързо да се научиш на доста неща.

— Той отиде ли си?

— Да. Баронът е сърдит и озлобен човек, Джеси. Съжалявам, че се държа точно така с теб. От друга страна обаче, какво, по дяволите, правеше ти гола в езерото!

Въпросът му беше толкова глупав, че тя не отговори. Само почисти докрай копитото на Селина. Когато се изправи, прокара ръце по краката, хълбоците и гърба на кобилката, после среса гривата й с пръсти.

— Сега си красива, момичето ми, по-красива и от мен, а пък аз не мога и да тичам така бързо като теб. Ето ти един морков. О, недей да хапеш пръстите ми. Само си гризни. Браво.

Джеси изтупа полата си — знаеше, че беше изпоцапана, но пък си имаше своите висулки, макар и плувнали в пот. Освен това не носеше никакви гащи. Тя погледна изкъсо Джеймс.

— Какво означава този поглед?

— Не съм си сложила никакво бельо — разсмя се тя, вдигна си полата и избяга, като му хвърли един поглед през рамо. Видя го да стои там, застинал като паметник, и да гледа втренчено след нея.