Внезапно той разкъса долната й риза и я разтвори широко настрани. Тя ахна, опита се да скрие гърдите си, но той я сграбчи за ръцете и ги вдигна над главата й. Наведе се и започна да я целува, после смъкна ръцете й и ги прилепи от двете страни на тялото й.

— Никога не съм предполагал, че можеш да изглеждаш толкова хубаво, Джеси, или може би това е нещо, което си добила след пристигането си в Англия?

„Не просто хубави гърди — мислеше той и не можеше да отклони поглед от тях. — Прекрасни гърди. По-бели дори от краве мляко, а зърната им — толкова меки, с такъв топъл розов цвят…“ Искаше му се да я гали, да я целува, но се въздържаше.

— Само втривах крема на Маги по цялото си тяло след къпане, нищо повече.

— Вълшебен крем. Невероятно. Ти, ти нямаш никакви лунички нито по раменете, нито по гърдите.

— Като се изключи само линията през носа ми.

— Кожата ти е толкова бяла…

В гласа му се усещаше болезнено желание, но Джеси беше упорита, беше на ръба на побесняването:

— Наистина ли не си ми правил нищо вчера?

— Абсолютно нищо.

— Не си ми свалял дрехите, когато дойдохме тук?

— Не, госпожа Катсдор се погрижи за това.

— Значи сега за първи път ме виждаш гола?

— Да.

Той отпусна едната й ръка, защото просто не можеше да не погали гърдата й. В мига, в който се почувства свободна, тя сви дланта си в юмрук и го фрасна в челюстта така силно, че главата му отскочи назад. Изливайки поток от ругатни, той сграбчи отново ръката й.

Тя се опита да се измъкне изпод него, но той беше тежък и я притискаше здраво. Отпусна се на покривката задъхано и се развика:

— Копеле такова! Излъгал си ме, значи! Накарал си ме да си помисля, че всичко е приключено, за да не се притеснявам повече за това. И ето ме сега тук, все още девица в пълния смисъл на думата, а ти стоиш заврян между краката ми, разкъсал красивата риза, която Маги ми подари, и зяпаш право в гърдите ми. И всичко това — за първи път, не за втори, за да не бъда чак толкова притеснена. Мразя те, Джеймс! Дяволите да те вземат, пусни ме!

— Не — каза той, наведе се и целуна лявата й гърда. — Не, ти не си малката ми проклета сестричка, не и с такива гърди като тези. — Той се нахвърли върху нея и тя взе да се съпротивлява, за да се измъкне. Отпусна глезените си и краката й се свлякоха надолу през ръба на масата. Тя се плъзгаше надолу, така плътно притисната към него, че той си помисли, че ще умре, ако не влезе в нея още този миг.

Беше прекалено неустоима гледка за един мъж. Той не можа да се сдържи и целуна и другата й гърда. После леко се отдръпна назад, вдигна роклята и фустата й и се втренчи в нейните дълги крака, които сега бяха покрити с тънки памучни чорапи, прихванати в средата на бедрото с жартиери от сатен с прасковен цвят. Жартиерите бяха в тон с долната й риза? Той потрепери, не можейки да откъсне очи от нея.

Чак след минута осъзна, че тя вече не се дърпаше. Лежеше и го наблюдаваше как я беше зяпнал точно между краката.

— Ти не носиш долни гащи? — изумено констатира той. Тя имаше върху себе си само сатенената си долна риза с прасковен цвят, която достигаше едва до началото на бедрата й. Той беше слисан. Дори Кони носеше тънки муселинени гащи, които се връзваха с красиви панделки точно под коленете. По тях имаше много дантелени украшения, но те все пак бяха гащи и покриваха всичко. Винаги му беше доставяло неизразимо удоволствие да целува краката й, да отвързва със зъби панделките, а после бавно да ги сваля от нея.

— Не — отвърна тя с толкова слаб гласец, като слабата пот, която беше избила по челото на Джеймс. — Маги ме посъветва да не нося никакви гащи тридесет дни след сватбата ни. Това щяло направо да те влудява, ако си знаел, че съм гола под полите за езда или под роклите ми.

— Защо само тридесет дни?

— О, тя каза, че след тези тридесет дни трябва да не нося гащи само от време на време, така че ти никога да не знаеш, когато ме гледаш, дали имам нещо под долната си риза, или не. Това също щяло да те влудява поне още шест месеца.

— Ами след тези шест месеца?

— Тогава трябвало да ги свалям само като награда. Според Маги мъжът започвал да си показва истинското лице след шест месеца и тогава трябвало да се държи изкъсо, с малко повече хитрост. Аз й обясних, че вече познавам истинското ти лице. Казах й че съм те виждала как цапардоса един от помощниците ти, който беше изпил бутилка джин и беше заспал до един от твоите коне, че съм те чувала да крещиш като побъркан и да, сипеш всякакви мърсотии, когато някой по-добър от теб те победи на състезание. Казах й даже, че съм те чувала да се оригваш, но че това беше само веднъж и ти не знаеше, че бях наблизо.

— Боже мили — въздъхна той, защото знаеше, че само едни панталони му пречат да влезе в нея, че гърдите й бяха съвсем голи, а тя не спираше да му надува главата с нейните приказки. Трябваше поне малко да овладее положението. Ако ли не, щеше да направи голяма глупост.

— Джеси, замълчи вече. По-късно ще говорим за стратегиите на Маги по отношение на дамското бельо. Точно сега, докато ти изобщо не приличаш на старата Джеси, аз просто веднага ще вляза в теб и ще приключим с това. Какво ще кажеш?

— Ти ме разглеждаш.

— А как бих могъл да не го правя? — Женските ти косми са толкова червени, колкото и косата на главата ти. Направо е невероятно, наистина, с цялата тази бяла кожа, истински балсам за мъжката страст. Не зная къде първо да гледам. Е, ще ме фраснеш ли пак, ако ти пусна ръцете, за да целувам гърдите ти?

— Не, но по-късно мога и да го направя, когато ми остане време да размисля малко повече за тези неща.

Той пусна ръцете й, наведе се към нея и пое зърното й с уста. Моментално усети прилив на топлина и страстно желание. Той духна върху зърното й, а после каза:

— Това харесва ли ти?

Тя не каза нищо, само сграбчи лицето му с длани и го притисна отново към себе си. Той дълго време не остави гърдите й. Дори когато плъзна пръсти нагоре по бедрото й, пак не престана да ги целува. Тя се тресеше цялата. Това определено беше добър знак. Когато пръстите му докоснаха меката плът между краката й, Джеси така силно подскочи нагоре, че едва не го събори от себе си.

— Божичко, трябва ли да правиш това, Джеймс? Никой никога не ме е докосвал там преди. Само аз, и то когато се къпя.

— Трябва да те докосвам тук всеки ден, може би дори по четири пъти на ден. На новата Джеси поне трябва да го правя. Обещай ми нещо. — Той лекичко я галеше с пръсти и я гледаше право в изцъклените й очи.

— Какво?

— Трябва да останеш новата Джеси поне когато се любим.

Тя затвори очи, изви гръб нагоре и изстена. Старата Джеси никога не беше правила това.

Той леко мушна пръст в нея и усети как глезените й отново се сключиха зад гърба му.

— Да — каза той, но вече пак само я галеше, усещаше нейната прекрасна топлина, отпускането на плътта й, извивките на гърба й. Когато докосна корема й, а после потопи пръст в червените й къдрици, за да стигне до нея, тя насмалко не го събори пак от себе си.

— Ето, това е — каза той и се надигна към нея, за да я целуне. Дъхът й беше горещ, тя дишаше тежко и той не изчака нито миг повече. Смъкна бричовете си и бавно влезе в нея.

— Джеймс! Това е онази твоя работа, като на жребците!

— Стой мирно, Джеси. Само стой мирно и аз ще вляза наистина съвсем бавно. Точно така, просто се отпусни. Нали не боли?

Тя го гледаше втренчено, наблюдаваше напрегнатото изражение на красивите му очи. Пристегна глезените си зад гърба му и го притисна още по-навътре в себе си. Внезапно тя извика задъхано:

— О, Боже, Джеймс, спри! Вече не е приятно.

— Това е твоята девственост, Джеси. — Той се задъхваше, а гласът му прозвуча като скърцаща врата, която трябваше да се смаже. Ръцете му трепереха и той беше в нея, но все още не достатъчно навътре. — Имай ми доверие, Джеси. Всяка жена го има. Искам да кажа не доверието, а че има девствена ципа.

Той втренчено се наблюдаваше сам как влиза на бавни тласъци в нея. Знаеше, че няма да спре, не можеше да спре, иначе щеше да умре. А ако спреше, без да умре, тогава така или иначе щеше да се самоубие.

Той я погледна и й се усмихна, без да мърда, докато я усети, че се отпусна и също му се усмихна. Тогава тласна силно.

Тя нададе пронизителен писък. Той взе да се моли госпожа Катсдор да не започне да блъска на вратата. Молеше се и Джеси да не крещи повече. Беше тясна, беше й причинил болка, но свърши. Да, накрая свърши и не се чувстваше така, сякаш беше насилил сестра си. Не, тя беше негова съпруга и той се докосваше до утробата й.

— Не мърдам вече. Недей да ме блъскаш и моля те, недей да мърдаш. Аз съм мъж, а за мъжете тези неща са малко по-различни. Става ли, Джеси?

Той се приведе и я зацелува по устните, но гърлото, после по гърдите. Потърка зърното й с брадичка, потри бузата си в тялото й.

— Така по-добре ли е? Намалява ли болката?

— Съвсем малко. Дукесата не ми каза за никое от тези неща. Това ли е нормалният начин?

Дукесата й беше говорила нещо за секс? Тя помръдна в този момент и той усети, че и за него идва краят. Надигна се над нея и се остави облекчението да премине през цялото му тяло, което го накара целия да се разтресе като човек с жестока треска.

— О, Джеси — каза той и се отпусна върху нея. Тя обви гърба му с ръце и го притисна плътно към себе си. Косата й беше върху бузата му. Той усети как нейната горещина нахлува към него и потрепери от удоволствие. Не се помръдна, докато накрая не започна отново да диша нормално. Тя го стисна, а после го заудря с юмруци по гърба:

— Това ли беше всичко, Джеймс? О, Господи, трябва да бъдеш по-внимателен. Дясната ти ръка почти е влязла в телешкия мозък.

Телешки мозък? Той беше вътре в Джеси Уорфийлд, тази малка глупачка, която подслушваше и падаше през тавана на бащиния си кабинет. Той успя да се измъкне от нея и се изправи. Погледна надолу към себе си — беше станал част от нея, от тази толкова бяла плът, от порочните й червени къдрици. Погледна нагоре към тялото й, спря очи върху гърдите и чак тогава стигна до лицето й. Тя се беше вторачила в него с объркано изражение.