— Всичко е наред, Джеймс — каза тя много тихичко. — Разбирам те. Ти си прекалено възпитан и мил, за да ми кажеш, че предпочиташ да стоя настрана от теб. — Тя внимателно сгъна своята салфетка и я притисна върху покривката до чинията си. После се изправи. — Отивам да прегледаме сметките за домакинството с госпожа Катсдор. Моля те, кажи на Зигмунд, че ще дойда да му помогна за конете малко по-късно.

Тя беше вече почти до вратата, когато чу гласа му точно зад гърба си:

— Не си тръгвай, Джеси.

Тя усети ръцете му върху раменете си, почувства топлината му, силата му. Отвори уста, за да каже нещо, но я затвори, защото усети, че той вече не просто държеше ръцете си върху раменете й. Пръстите му леко се впиваха в плътта й, нежно я масажираха и я караха да чувства нещо наистина много приятно.

— Обърни се.

Тя го послуша, като се чудеше какво ще направи той сега.

— Погледни ме.

Тя го погледна, а на лицето й открито беше изписано цялото любопитство, което усещаше в момента. Устните й леко се разтвориха. Той се приведе и я целуна — истинска, дълга целувка, защото сега пред него стоеше новата Джеси, а нея той изобщо не помнеше като сестра или хлапачка, или като постоянен дразнител в живота си.

„Всъщност, мислеше той, докато облизваше долната й устна, тя е моя съпруга. И това май е най-странното от всичко. А пък тя е убедена, че вече е приключила с консумацията на нашия брак. Докато е била в пиянско вцепенение.“ Насмалко не се разсмя на глас, но успя да се сдържи.

Тя вдигна ръце и ги допря до гърдите му. Усети как сърцето му биеше силно и бързо под дланите й, усети натиска на устните му. Просто беше прекрасно, тази негова уста… Усети и вкуса на компота от цариградско грозде, който бяха яли заедно. Никога не си беше представяла подобно нещо. Беше мечтала за това, беше се чудила какво ли ще изпита, ако Джеймс притисне устни към нейните, но да усеща езика му, да усеща как цялото му тяло се притиска към нея, това направо я побърка.

Тя се изправи на пръсти, сграбчи го и го притисна още по-силно към себе си. Той се засмя под устните й:

— Спокойно, спокойно, имаме предостатъчно време.

— Нямаме!

— Може би си права.

Той протегна ръка и затвори вратата на трапезарията зад себе си, а после превъртя ключа в ключалката. Обгърна Джеси с ръце през гърба и я завъртя, докато успя да види масата.

Прекрасна бяла ленена покривка. Можеше да бутне встрани всички съдове. Той я вдигна, без нито за миг да я отпуска, нито да спира да я целува, и я занесе до масата. Постави я внимателно по гръб, краката й увиснаха от едната страна, а стъпалата й се отпуснаха върху седалката на нейния стол. Той леко се притисна отгоре върху нея и бързо отмести встрани една чиния със сьомга.

Тя продължаваше да го зяпа ококорено — изглеждаше смаяна и заинтригувана, а онова любопитство все още светеше в очите й:

— Джеймс, какво ще правим?

— Ще бъдем хора, не коне.

Този път в очите й се промъкна тревога.

— Аз лежа на масата, Джеймс. До десния ми лакът има купичка със зеленчукова супа.

Той помръдна купичката и една чиния с хлебчета, която също беше прекалено близо.

— Така е по-добре. Хайде, сега ми позволи да преместя този стол. Просто остави краката ти засега да висят отпуснати. Точно така.

Той се пъхна между краката й, наведе се над нея и продължи да я целува. Тя веднага обви ръце около врата му и го притисна още по-силно към себе си.

— Нека да те смъкна още съвсем малко — каза той между две влажни, жадни целувки, сграбчи бедрата й в ръце и я измъкна почти наполовина извън масата.

— Господи, Джеймс, вече започва да става много странно. Чувствам се като…

Тя не успя да довърши. Той се притисна в нея и тя блъсна ръцете си в масата от двете страни на тялото си така, сякаш току-що я беше застрелял и убил.

— Това съм просто аз, Джеси. Не, не се опитвай да се изплъзнеш от мен. Опитай се да свикнеш с усещането за мен. Стой спокойно. — Той се притисна още по-навътре. Затвори очи и впи пръсти в бедрата й, като леко я повдигаше. Усещаше топлината й. Пръстите му помръдваха и потреперваха. Искаше му се да я докосва, да я гали.

— Това ли си правил вчера?

— Не, не съм правил това. Вчера ние обядвахме на скала, не на маса. Не си го спомням дори това вчера. — Той изстена, когато тя леко се приповдигна към него. — Обвий краката си около кръста ми, Джеси. Не, не ме гледай така, сякаш съм се побъркал. Просто ми се довери. Точно така, сключи глезените си зад гърба ми. Много добре. — Тогава той се наведе над нея и пак започна да я целува. Славеше Бога, че прекрасната й рокля се закопчаваше отпред. Продължи да я целува, докато разкопчаваше всяко едно от онези проклети малки копченца. По дяволите, сигурно бяха поне двеста на брой. Накрая загуби търпение и разкъса последните няколко наведнъж. Надвеси се малко по-нагоре над нея и разтвори деколтето й. „Маги и този път е улучила“, помисли си той, като усети необикновена възбуда от вида на долната й сатенена риза с прасковен цвят, по която се виждаха най-кокетните и най-мънички дантелени отрязъци на този свят. Не че дантелата покриваше нещо, тя просто очертаваше нейните гърди, гърдите на новата Джеси, не на старата.

Ръката му потрепна възбудено над нея. Гърдите й се надигаха и отпускаха. Изглеждаха така изящни и бели, както захарната глазура върху сватбената торта, която Баджър беше пекъл и украсявал почти до зазоряване в нощта преди сватбата им. Той лекичко докосна с пръсти лявата й гърда. Затвори очи и остави пръстите му да се плъзгат по плътта й, топлата й плът, топлата плът на Джеси. Не беше изглеждала винаги така — толкова бяла и сочна, и нежна, както се повдигаше към него и го гледаше вторачено, сякаш беше Бог от някой древен и увлекателен мит, който е дошъл на земята, за да я вземе. Внезапно в съзнанието му изникна нейният образ такъв, какъвто беше през една нощ преди много време, когато той беше отишъл с бутилка портвайн в таванската стая на баща й, за да го поздрави за победата в същия ден. Тогава тя седеше с кръстосани крака на един разнебитен стол до бюрото на баща си, облечена в най-опърпаната стара риза, която беше виждал, без обувки, само по дебели черни чорапи. Косата й беше издърпана небрежно назад в груба плитка. Тогава тя му беше заявила с подигравателен, злонамерен хлапашки тон:

— Татко каза, че мога да остана малко, за да поздравя победения. Днес наистина здравата те тупах, Джеймс. Ти загуби цялата си концентрация при втората обиколка, а и насмалко не падна от гърба на горкия си кон, когато оня жокей се опита да те изрита. Аз се смях, толкова се смях и накрая, естествено, победих. — После тя се изправи, като не преставаше да му се хили. — Ще продължавам да те бия, Джеймс. Такава е съдбата ти.

И тя бавно излезе от стаята, като безочлив хулиган. Баща й пък щеше да се пръсне от смях заради това, което беше казала, а Джеймс само стоеше и вътрешно изгаряше от желание да я завърже с едно здраво въже и да я хвърли в река Патапско.

Пръстите му престанаха да галят нейната толкова бяла плът.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

— Джеймс? Какво има? Да не би да те притискам прекалено силно с краката си?

— О, не.

Тя пристегна още повече глезените си.

— Не, не чак толкова, Джеси. Така е малко прекалено, всъщност, но иначе не ги отпускай.

Той усети как петите й притиснаха гърба му и го бутнаха още по-навътре към нея. Докосна леко с върха на пръстите си тази невероятна сатенена дантела. Тя беше мека и нежна почти като кожата й.

— Никога не си ме докосвал там. Приятно е. Харесва ли ти долната ми риза?

— Не е много в твой стил — отвърна той. Гледаше вторачено кафявите си, мазолести пръсти, които отново галеха нежно гърдите й.

— Може би сега, когато съм по-различна, вече е в мой стил.

— Или навярно това просто е Маги, която се опитва да те оформи по свой образ.

— Нейният образ е толкова хубав, че човек не би имал нищо против да стане като нея. Долната ми риза е сватбеният ми подарък от нея.

— Добре се е справила. Хайде, Джеси, стига си дрънкала. Не знаеш ли какво правя? Как можеш да говориш празни приказки, когато те галя по гърдите?

Тя обърна лице настрани и погледът й се изравни с една малка чиния, пълна с телешки мозък. Докато гледаше този мозък, толкова мек и потънал в масло, тя спонтанно изрече:

— Страх ме е.

— Значи тебе те е страх, а аз пък си мисля, че ще извърша кръвосмешение, като се любя с теб. Ама че сме комбинация. Проклятие!

— „Кръвосмешение“. Какво искаш да кажеш с това?

— Шест години, Джеси, шест години ти си ми била като по-малка сестра. Дразнила си ме безкрайно. Безброй пъти съм се настройвал срещу тебе. Помниш ли как ти чорлех косата или ти дърпах плитката? В такива моменти, разбира се, ми се е искало да те напердаша, но това не ми беше позволено, за съжаление. Дори когато се просна върху мен в градината на Бланчард, не те възприех като жена. Ти си беше просто Джеси, хлапачката в бричове, която беше винаги на пътя ми.

— Аз не съм твоя проклета сестра, Джеймс! Вчера дори не се сещаше за тази работа с кръвосмешението, нали?

— Не, не се сещах, но днес е различно. — Той отново я целуна силно и каза в устните й: — Вчера ти беше пийнала, кикотеше се и тези твои сладки висулки направо ме влудяваха.

— Значи за теб трябва да съм мъртво пияна, за да ме приемеш като твоя съпруга, не като сестра?

— Не е така. По дяволите, Джеси, ако искаш да знаеш, вчера не съм правил абсолютно нищо с тебе! Да не си мислиш, че един мъж може да има желание за интимни отношения с жена, която е в безсъзнание? Ти дори изхърка на два пъти, докато те влачех към конете. Да не мислиш, че това е много стимулиращо за някакви любовни чувства?

— Значи не си правил абсолютно нищо? Не си? — Тя го блъсна в гърдите и той залитна назад, застанал между краката й — глезените й все още бяха сключени около кръста му и гърдите й все още бяха покрити.