— Можеш да имаш доверие на Джеймс да подбере тоалетите, на които ще ти отиват най-добре.

Изражението върху лицето на Спиърс беше сурово и Джеси забеляза, че той гледаше към Джеймс. Целият беше облечен в черно.

— Благодаря ти, Спиърс — каза тя.

— Да се грижиш добре за Джеймс — каза той, а тя едва не се разсмя при тази мисъл.

— Ще се постарая.

— Да не му позволяваш да се отклонява от пътя си.

— От кой път, Спиърс? — попита Джеймс и премести кошницата с храната от лявата си ръка в дясната. — Тези проклети котлети тежат колкото новото седло, което купих за Джеси.

— Какво ново седло?

— Това е тайна. Обещаваш ли, че ще се направиш на изненадана, когато ти го подаря?

— Обещавам. От кой път, Спиърс?

Този път той се усмихна:

— Ще разбереш от кой път, когато му дойде времето, Джеси. Ако ти потрябваме за нещо, само ни изпрати съобщение. Ще дойдем при теб по възможно най-бързия начин. Обещаваш ли?

— Обещавам — каза тя, надигна се на пръсти и сърдечно го целуна по бузата. — Миришеш хубаво, Спиърс. Да не използваш някой от кремовете на Маги?

Баджър избухна в смях. Маги се изкиска. Сампсън се изкикоти. Спиърс не реагира. Булката и младоженецът се разсмяха и им помахаха с ръце, докато редом един до друг се отдалечаваха надолу по красивата алея на „Чейс парк“, оградена с дървета — Джеймс, яхнал Бертрам, сив жребец с бял нос от расовите коне на Крофт, а Джеси, възседнала Есмералда, червеникавокафява кобила от расовите коне на Родърмир.

Следобедът беше топъл, слънцето грееше ярко над главите им, а небето беше осеяно с бели облаци. След около петнадесет минути Джеси каза:

— Джеймс, може ли да отворим шампанското сега?

Той я погледна. Тя не беше казала и дума, откакто бяха напуснали „Чейс парк“. Яздеше Есмералда с някаква целенасочена напрегнатост — той знаеше това, защото я беше виждал такава по време на състезание, но защо тази напрегнатост сега? Бузите й бяха зачервени от язденето, косата й се вееше на дълги свободни кичури изпод тази толкова провокираща шапка за езда на главата й, с това перо, което се завиваше около лицето и галеше брадичката й.

Той посочи вляво от пътя, към една кленова горичка:

— Точно зад тези дървета има малка полянка.

Джеси го последва през кленовата горичка по тясна пътечка, която внезапно ги изведе на малка, кръгла полянка, пълна с буйно разцъфнали ружи, с диви теменужки и перуники. Джеймс обиколи наоколо, докато намери една покрита с мъх скала, достатъчно плоска и достатъчно широка и за двамата, после се поклони на Джеси с превзет жест и каза:

— Не бих искал да мачкам цветята. Но мъхът е нещо съвсем друго.

Те разстлаха една покривка помежду си и извадиха подаръка на Баджър. Джеймс гръмна шампанското, измъкна две чаши от кошницата на Баджър и започна да налива. Той се засмя, когато сипа прекалено много в чашата на младоженката и веднага побърза да отпие, за да не се разсипе нито капка.

— Ето, Джеси.

После наля една чаша на себе си и я чукна в нейната.

— Защо изведнъж ти се допи шампанско?

— Помислих си, че ако изпия цялата бутилка, тогава за тебе ще е лесно набързо да приключиш с всичко.

— С какво да приключа набързо?

— Не се прави, че не знаеш. — Тя гаврътна цялата чаша и протегна ръка за още.

— О, значи искаш да се докараш до пълно вцепенение. И докато си в това състояние, аз ще правя неприлични неща с тебе, след което работата ще бъде свършена и ти няма да има за какво да се притесняваш повече.

— Точно така, макар че аз бих се изразила малко по-деликатно.

— Аз съм мъж. Рядко съм деликатен. Я ми кажи сега, защо се притесняваш от това, че ще правиш секс с мен? Ти ме познаваш от цяла вечност. Наясно си с всичките ми навици — е, поне с повечето от тях. Все още не знаеш дали хъркам или не.

Тя изобщо не вдигна очи към него. Разглеждаше купчината напръстничета точно до левия си ботуш. Изпи на един дъх още една чаша шампанско. Той учтиво й наля още половин чаша, когато тя му я бутна под носа, без да сваля очи от цветята.

— Що се отнася до напръстничетата, не са никак лоши — каза Джеймс, докато я наблюдаваше как изпразни и тази половин чаша, след което пак му бутна чашата под носа.

— Не са — каза Джеси и си помисли, че напръстничетата изглеждаха чудесни така, като ту изчезваха, ту се появяваха пред погледа й.

Той си даваше сметка, че дори за него беше достатъчно трудно. Беше осъзнал проблемите още преди да й направи предложение за женитба. Винаги беше гледал на нея като на хлапачка, като на по-малка сестра, която го дразнеше и предизвикваше до такава стенен, че му е идвало да й насини задника от бой. А ето че сега беше негова съпруга и за него беше съвсем очевидно, че тя е наплашена като Соубър Джон по време на балтиморска буря. Дали и тя гледаше на него като на по-голям брат? Като на човек, срещу когото се състезава?

В момента той просто не можеше да си представи как щеше да подходи към нея, за да правят любов. Да прави любов с Джеси хлапачката? Това направо го сащисваше.

Той си пое дълбоко въздух и се обърна към нея с умолителен глас:

— Джеси, познавам те от толкова отдавна. И все още познавам старата Джеси повече, отколкото новата. Но никога не съм мислил, че можеш да бъдеш страхливка. Какъв е проблемът?

— Никога не си ме познавал и като омъжена, нали. Ето, това е проблемът. Ти и аз, ние двамата сме женени само защото… — Тя замълча за миг и сви рамене. — Няма смисъл пак да си повтаряме ужасната поредица от събития. Те са еднакво болезнени и за теб, и за мен. Наистина ли искаш да ми се качиш, Джеймс?

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Да искам да ти се кача ли? — Очите му се кръстосаха, като си я представи как се е привела гола напред и го гледа през рамото си, докато той се приближава зад нея, докосва я и я намества така, че да може да влезе в нея. Джеймс беше изкарал прекалено дълго време без сексуална партньорка. Ако някоя жена му кажеше, че трябва да й се качи, сигурно пак щеше да си представи същата последователност от конкретни действия.

— Може би — каза той накрая, след като отпи още малко от своето питие, — но засега още не. — Джеси беше права. Шампанското беше добра идея. Дори може би беше единственият начин да свършат с тази работа.

— Аз не съм Алиша. Съжалявам, че не попитах по-рано дукесата за нея. Тя каза, че е била красива — мъничка, русокоса и синеока. Ти си я обичал. Аз не съм нито едно от тези неща, а и ти не ме обичаш. Не мога да си представя какво ще излезе от нас?

— Ще се оправим някак — увери я той, като гледаше чашата й, докато тя я пресуши, след което й наля още шампанско. Бутилката вече беше празна, а Джеймс изобщо не се чувстваше дори леко замаян. Молеше се обаче тя да си е пийнала добре. Той каза: — Баджър трябваше да се сети, че двама младоженци имат нужда от повечко алкохол, отколкото обикновените хора. Трябваше да ни сложи още една бутилка.

Джеси се разрови в кошницата.

— Сложил е — каза тя и извади още една бутилка, загъната в кърпа.

Джеймс отправи истинска благодарствена молитва към огромната кухня на „Чейс парк“.

— Чудесен е този Баджър. Хайде тогава да се нафиркаме на тази прекрасна полянка. Времето е топло. Когато си прекалено пияна, за да разбираш какво правя, ще ти вдигна полата, ще си разкопчая бричовете и ще ти отнема девствеността. После всичко ще приключи и ние можем да продължим до „Кандълторп“, за да си поспим добре през нощта. Утре всичко ще бъде забравено и ние двамата заедно ще чистим торта от оборите. Сигурно ще се чувстваме толкова спокойно един до друг, че дори ще си подсвиркваме, а може даже да запеем и някоя от песничките на дукесата. Какво ще кажеш за това, Джеси?

Тя мълчеше. Той се беше надявал поне да му се усмихне — една малка усмивчица щеше да го успокои, но тя не си направи труда да го направи. Джеси безуспешно се опитваше да махне корковата тапа на другата бутилка шампанско. Накрая се опита с устата си.

Джеймс се облегна на лакти и щастливо се разсмя — слънцето огря лицето му, а ароматът на цветята изпълни ноздрите му. Тя си беше старата Джеси: хлапачката, която дъвчеше сламки, облизваше остатъците от захаросани бадеми по пръстите си, отваряше бутилки с уста… Просто нямаше разлика между тези неща. Когато чу как тапата гръмна, той само вдигна чашата си и я бутна към нея.

След четвъртата чаша шампанско Джеси започна да се кикоти, слава на милостивия Бог. Тя махна с ръка да пропъди една пчела.

— Внимателно, Джеси, за малко щеше да събориш остатъка от ценната ни бутилка.

Тя със замах пъхна бутилката между краката си:

— Ето, сега е на сигурно място.

Той започваше да осъзнава, че трябваше да действа преди да стане толкова пиян, че да може само да се оригва.

— Дали според тебе вече си достатъчно оглупяла, за да легнеш и аз да те целуна?

Тя се втренчи в него. Изглеждаше притеснена, напрегната и по-уплашена дори от грешник в пълна стая със свещеници.

— Да — отвърна тя, — нека се целунем.

— Остави бутилката ей там. Точно така. А сега просто се отпусни.

— Само още една малка чашка, Джеймс — каза тя, наля си и я обърна наведнъж, а после му се усмихна с глупавата усмивка на момиче, което, ако беше трезво, сигурно щеше да си загуби ума от страх. Легна по гръб, изпъна се и постави ръце на гърдите си така, сякаш беше умряла. Прииска му се да откъсне едно нежно цветенце и да го постави между пръстите й.

Той се приведе над нея, целуна я по затворените устни и се усмихна, молейки я:

— Отвори я, само мъничко. Представи си, че аз съм малко, но сочно парче от нещо вкусно за ядене, да речем парченце от гарнирания език на Баджър.

Джеси разтвори устата си под неговата и нещо сякаш прободе Джеймс до дъното на душата му. Тя имаше вкус на шампанско — това го беше очаквал, — но имаше вкус и на нещо сладко, странно и екзотично, от което му се прииска да усеща още, и още… Тя определено нямаше вкус на хлапачка. Той се опита да си държи ръцете само върху нейните, опита се да не пъха повече език в устата й, опита се да се сдържи. Страхуваше се, че ако я целуне още веднъж, тогава вече наистина всичко ще започне. Точно тогава ти отново се превърна в четиринадесетгодишната хлапачка.