Тя го целуна. Но не пламенно, както би искала, защото там имаше много хора и щеше да бъде доста смущаващо. Тя го целуна и още веднъж, като прибавка от нея. Той й се усмихна и лекичко я потупа по бузата:

— Много добре. Хайде сега да кажем нещо на гостите си.

Господин Бейгли и съпругата му също бяха тук. Джеси го смяташе за много симпатичен мъж, след като се запозна с него и съпругата му на първото тържество, което дукесата беше дала в нейна чест. Горкичкият човек не трябваше да тормози тези свои оскъдни кичури от дълга руса коса, като ги сресва от едната страна на главата си чак до другата и ги залепва с брилянтин върху скалпа си. Джеси така или иначе го харесваше, но това явно не помагаше на косата му. Лекарят на Маркъс и дукесата, Джордж Рейвън, също беше тук заедно със своята млада съпруга от Йорк. Тъй като Джордж Рейвън, както обяви Маркъс, бил спасявал живота и на двамата толкова пъти, че вече не можело да ги преброи, той нямал нищо против те да са наблизо. Човек никога не знаел какво може да се случи дори на една сватба. Освен това Маркъс отдавна вече нямаше нищо против доктор Рейвън да идва да се грижи за дукесата, тъй като добрият доктор вече беше женен и нямаше да се заглежда похотливо по дукесата — така, както беше правил преди.

Епископът на Йорк със сигурност щеше да бъде безкрайно разочарован, ако разбереше, че никой друг на сватбата не се чудеше как така бавачката на младия господар Чарлз и учителката по езда на Антъни се омъжва за американеца Уиндам. Но тъй като все пак беше дискретен епископ, той беше споменал този печален факт само веднъж пред графа, който пък беше започнал внимателно да оправя шалчето си в продължение на цели десет минути, само и само да се въздържи и да не просне човека на френския си килим.

Франсис Хоксбъри, графиня Родърмир, поздрави Джеймс, след което се обърна към Джеси, дарявайки я с безценен съвет:

— След като вече си му сложила хамута, мила моя — каза тя, — трябва от време на време да му отпускаш юздите, когато рита и се бунтува, а после веднага му стягай поводите нежно, но решително.

— Джеймс — обади се Маркъс, който с нехайна походка се приближаваше към тях, — чух да те сравняват с кон.

— Струва ми се, че му пасва чудесно — каза Джеси и се усмихна на графиня Родърмир.

— Аз пък ще я пощипвам по врата да стои мирно — не остана длъжен Джеймс, — а може и да я смушвам в хълбоците, за да върви в посоката, която аз избирам.

Дукесата се изсмя с цяло гърло:

— И двамата сте отвратителни. Е, накрая всичко свърши, епископът вече е при бутилката с шампанско, а Баджър е приготвил такава сватбена почерпка, че ще накара всички просяци да се пренесат у нас.

— Или ще се пренесат у нас, или всички заедно ще се опитат да ни отвлекат Баджър.

— Аз просто се чудя как успявате да се запазите толкова слаби — каза Джеси.

— Това е от тези проклети юзди — отвърна Маркъс. — Аз ритам ли ритам да се добера до нея, но тя само ми се усмихва и ми казва да продължавам да вървя, защото периодичното въздържание било полезно за мъжките ми атрибути.

След пет-шест тоста с много сухото шампанско от избите на графа, Джеймс погледна своята булка и подсвирна:

— Джеси, та ти вече си на градус! Ами да, досега никога не си пила алкохол, нали?

Тя хлъцна и поиска още една чаша.

— О, Господи! — възкликна дукесата. — Все още ли мислиш да ходиш да нощуваш в „Кандълторп“, Джеймс?

— Да. Искам да се прибера у дома.

— Хайде тогава, Джеси — каза дукесата с онзи неин ведър и спокоен глас, на който никой не можеше да устои, и я поведе нагоре по стълбите. Тъй като двамата щяха да яздят до „Кандълторп“, дукесата и Маги й помогнаха да се преоблече във великолепен костюм за езда, който дукесата беше направила специално за нея. Беше ушит от нежно златисто с по-тъмно златисто, вплетено по раменете. Имаше плътно пристегната талия, но чийто ръб обикаляше сложен трипластов колан. Този костюм правеше кожата й лъскава, а косата й изглеждаше като наситеночервен залез.

Когато Джеси беше напълно облечена и Маги нежно нагласи и последната висулка около лицето й, дукесата постави шапката за езда на главата й и се отдръпна назад. Щраусовото перо елегантно се зави под брадичката й.

— Прекрасна си…

— Дали Джеймс пак ще каже, че приличам на уличница? — Въздействието на нейните две чаши шампанско отдавна беше изчезнало.

— Ако го направи, значи е идиот. А ако е идиот — продължи Маги, — тогава просто го ухапи. Мъжете обичат малките любовни ухапвания, или малките „коригиращи ухапвания“, както аз ги наричам. Милият Сампсън мърка като проклетата котка на Негова светлост, когато го хапвам по рамото, а после той…

Дукесата се прокашля:

— Маги, би ли проверила, ако обичаш, дали Джеймс е готов да тръгва?

Маги, която не беше глупачка, само смигна на Джеси и се измъкна от стаята, подхвърляйки през рамо:

— Изглеждаш като истински бонбон, Джеси. Искам да погледнеш към всеки мъж, като слезеш долу. Ще видиш, че всичките ще откачат от страст, само като минеш покрай тях.

— Вярно е — каза дукесата веднага щом Маги излезе от спалнята и затвори вратата. — Е, Джеси, искаш ли да ме питаш нещо?

— Да ви питам нещо? О, искате да кажете нещо за секса?

— Ами, всъщност да. Просто ме приеми като твоя по-голяма сестра.

— Мисля, че знам всичко, дукесо. В края на краищата съм израснала сред конете. Джеймс ще ми се качи на гърба и ще си го намушка в мен. Това е цялата работа.

Дукесата мило й се усмихна:

— Е, не е изключено да ти предстои малка изненада. Но можеш да се довериш на Джеймс, че ще направи всичко, както трябва.

— Да. — Джеси се обърна и отиде до широката остъклена тераса, вторачвайки се към западната ливада. Къде ли бяха Фред и Клоринда днес, на сватбения й ден? После тихо каза: — Той е бил женен. Знае всичко за една съпруга.

— Джеси? Това притеснява ли те?

Тя махна с ръка, сякаш за да пропъди неприятните мисли, и отново се обърна с лице към дукесата.

— Не, би било глупаво. Просто сега се замислих. Джеймс е имал жена и затова знае всичко за всички неща. Тя красива ли е била, дукесо?

— Алиша ли? Красива беше, наистина. Много мъничка, с толкова руса коса, като на ангелите, дето си ги виждала по картините, и с най-сините очи, които можеш да си представиш. Но стига толкова за Алиша. Горкото момиче отдавна умря. Истинска трагедия наистина, но тя няма нищо общо с теб, Джеси.

— Тя помагала ли му е с „Кандълторп“?

— Ако имаш предвид дали му е помагала да обучава конете или дали е чистила тор от оборите, не. Тя изобщо не би се захванала с подобно нещо.

— Седяла си е в гостната и е сервирала чай? Не е яздила, нито е участвала в надбягвания?

Дукесата се усмихна на жлъчната нотка в гласа на Джеси.

— Забрави за нея. Хайде, ела сега да видим дали съпругът ти е готов да тръгва.

В своя пищен златист костюм за езда Джеси бе изгледана от епископа на Йорк така, сякаш беше екзотична птица от друг свят. Тя се почуди дали след цялото количество шампанско, което беше погълнал, все още можеше да разпознае в нейно лице булката.

— Предполагам — каза той с надебелял глас, — че един такъв златист тоалет за езда е типично американски. Но нима Нейно височество е одобрила това неочаквано зрелище?

— Да, одобрих го — отвърна сухо дукесата, след което бързо хвана Джеси за ръка и я отведе нататък.

Тя се сбогува с всичките гости, после се обърна към дукесата и я погледна в очите:

— Аз не го заслужавам, но въпреки това вие бяхте така добра с мен. Мога ли от време на време да идвам да виждам Чарлз и Антъни?

— Добре дошла си винаги, когато пожелаеш — отвърна графът и се приближи, за да притисне Джеси в обятията си. — Онези ужасни педанти стоят строени всички заедно, за да ви пожелаят, на теб и на Джеймс, всичко най-добро.

— Ела, Джеси. — Джеймс хвана ръката й, обвита в ръкавица, и я преведе през големите, масивни врати на „Чейс парк“ надолу по изтърканите стълби, където четиримата педанти стояха с широки усмивки върху лицата си.

Баджър подаде на Джеймс една огромна покрита кошница:

— Сложил съм ви малко агнешки котлети и краставици, парченце ябълков пудинг и едно от любимите неща на Джеймс — варен телешки джолан. Сигурно ще ожаднеете, докато яздите натам, затова съм сложил и малко от шампанското на графа. Много е студено, за това побързайте да го изпиете.

— Ето и едно бурканче крем за тебе, Джеси — каза Маги. — Не забравяй обаче, че вече не можеш да си го слагаш на лицето преди лягане. Това само ще разсмива или разплаква съпруга ти, в зависимост от настроението му в момента.

— Аз пък бих искал да ти подаря чифт обици, Джеси — приближи се към нея Сампсън. — Моята Маги ме уверява, че те ще изглеждат превъзходно на малките ти ушички.

— Боже мой, Сампсън, та това са сапфири!

— Да, моята Маги ги пробва, за да се увери, че ще ти отиват. Я ги вдигни до ушите си, за да преценим още сега. Какво ще кажете, господин Баджър?

— Мисля — бавно каза Баджър, като внимателно ги оглеждаше, — че не се връзват със златистия цвят. Имат прекалено подчертан цвят, който не върви точно на този оттенък. Да, както аз никога не бих сервирал сладки картофи с боровинки, така и ти никога не би трябвало да носиш тези обици с това златисто.

— Аз пък мисля, че цветовете се допълват много добре — изкоментира Спиърс и лекичко отмести Баджър встрани, за да погледне сам. — Но съм съгласен, че сладките картофи никак няма да подчертаят вкуса си, ако бъдат сервирани заедно с боровинки.

— Е, аз така или иначе няма да ги нося, щом като скъпият ми Сампсън вече ти ги даде — успокои атмосферата Маги. — Какво ще кажеш за тях, Джеси?

— Аз пък харесвам ушите й голи — изтърси Джеймс.

Баджър доби вид на готвач, чийто кейк току-що, беше хлътнал точно в средата. Спиърс заприлича на недоволен съдия. Сампсън погледна към ушите на жена си и се ухили безсрамно. А Маги само потупа Джеси по ръката и й каза да прави с тях, каквото пожелае: