Дъхът му направо секна, сякаш му забиха юмрук в корема.

— Млъкни! Не мога повече да слушам брътвежите ти. И двамата сме вир-вода. Не бих искал някой от нас да получи белодробно възпаление. Хайде сега да се връщаме при другите.

Тя мълчаливо тръгна до него. Дъждът все още валеше, но вече се бе превърнал в леко ръмене. Разстла се мъгла. Сякаш избликваща от недрата на земята, тя забули всичко с нежен, сив воал. Те чуха крякането на Фред, което той сигурно смяташе за прекрасен любовен зов. Приличаше на предсмъртните крясъци на мишелов.

Джеси се разсмя.

Джеймс я погледна, но тя не му даде никакво обяснение. Тогава той взе ръката й в своята и двамата продължиха да вървят към къщата, хванати ръка за ръка.

Когато влязоха в кухнята, съдебните заседатели вече ги очакваха, подготвени за всякакви изпитания.

— Ето ви и вас — каза Баджър. — Решихме, че първо ще дойдете в кухнята. Приготвили сме ви сухи халати. Джеси, иди ти първа в кухненската пристройка и си свали мокрите дрехи. После и ти, Джеймс. Накрая ще получите топъл чай и порция вкусни ябълки по португалски — рецепта, която съвсем наскоро получих по пощата от мой колега, главен готвач на жабарите в един хотел в Руен.

— После ще обсъдим вашата сватба — добави Спиърс. — Негова светлост ще говори с господин Бейгли, помощника на нашия енорийски свещеник. О, Боже, ами нали трябва да се обявят имената на младоженците поне три седмици предварително в църквата. Никой от нас не би искал да чакаме толкова дълго.

— Джеймс, с помощта на Негова светлост може да бъде осигурено разрешение за брак, без да се обявяват имената ви в църквата — категорично изрече Баджър.

— Аз вече говорих с дукесата за сватбената ти рокля, Джеси — обади се и Маги.

Сампсън подаде глава през вратата на кухнята:

— Току-що предупредих Негова светлост и дукесата, че и двамата сте тук.

Графът надникна над рамото на Сампсън:

— Е? Ще трябва ли да търсим господин Бейгли?

— Да — отвърна Джеймс.

— Да — повтори след него Джеси.

— Може би — обърна са Маркъс към Джеймс — ще ми кажеш как успя да спечелиш? Нещо елегантно и романтично ли направи? Или може би си я налегнал в мократа трева и си я учил как да си поема дъх? А може би си я пазил от дъжда и през цялото време си я галил, докато тя се е задъхала от желание по тебе?

— Скъпи мой съпруже — каза дукесата и се промъкна покрай него и Сампсън, — мисля, че от тези приказки Джеси сигурно е пламнала цялата. Ти никога не успяваш да сдържаш мислите си, а понякога те са доста похотливи.

— На нея й харесва — отвърна графът. — Само я погледни. Виж как е кръстосала очите, зяпайки право в Джеймс. Давай да ги оженим колкото се може по-бързо, преди да го е съборила на пода в кухнята, за да си прави с него, каквото поиска.

— Нужно ни е специалното разрешение за брак, за да не обявяваме имената си в църквата — припомни Джеймс. — Кажи ми само какво трябва да направя, Маркъс, и аз ще се погрижа за всичко.

— Докато ти и Джеси си облечете сухите халати, ние ще обсъдим какво точно трябва да се направи — му отговори Спиърс. След това ще ви кажем.

Джеймс метна една кърпа по Спиърс, който се направи на страшно обиден. Графът се разсмя:

— Аз съм гладен, Баджър. Не са ли ти останали от обяд малко от онези кнедли със стафиди?

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

И чистокръвният кон, и съпругът трябва да притежават необикновена издръжливост, безкрайно самообладание и смелост.

НАРОДНА МЪДРОСТ

— Съгласен съм — каза Джеймс и погледна с очакване Джеси, която изглеждаше невероятно бледа дори в разкошната, смарагдовозелена сватбена рокля, която правеше раменете й да изглеждат толкова кадифени, че той не можеше да откъсне очите си от тях. Смарагдовозелено. Великолепен цвят за нея. Той правеше косата й още по-ярка.

Беше й купил чифт бели обувки, за да смени онези, които тя съсипа, бягайки от него в дъжда. Спомни си нейната реакция, когато й ги беше подал, увити в станиол. Тя погледна красивите бели обувчици и безмълвно застина на мястото си. „Ще са ти точно но мярка, Джеси, беше казала дукесата. Маги и аз очертахме подметките на твоите обувки, за да ги дадем на господин Добс, обущаря.“ Въпреки това Джеси беше продължила да стои, безмълвно вторачена в белите обувки. Накрая вдигна поглед към него и той можеше да се закълне, че беше видял някакъв страх в очите й, което изобщо не беше типично за Джеси. Страх от какво? „Благодаря ти, Джеймс“, беше му казала тя, след което се обърна и излезе.

Дукесата беше отбелязала с въздишка: „Тя пак отиде при Чарлз. Разбираш ли, той просто не я кара да се чувства несигурна или уплашена“. При тези думи Джеймс само се бе обърнал и излязъл.

Сега той гледаше към нея, докато епископът на Йорк, тази високопоставена персона, която се беше съгласила да води церемонията в услуга на могъщия граф Чейс, я поучаваше да се подчинява на съпруга си. Джеймс предпочиташе господин Бейгли, но Маркъс беше решил, че церемонията трябва да се води от някой от най-висшестоящите църковни сановници. Две капризни „палавничета“ се виеха надолу покрай ушите на Джеси. Изящни, бели уши. Никога дори не беше помислял, че Джеси можеше да има изящни, бели уши.

Толкова много и същевременно толкова малко се беше променило от онзи ден. Тя се беше превърнала в една особена Джеси, която не приличаше дори на новата Джеси. Просто беше станала сдържана. Не обелваше и дума, ако някой не я заговореше директно, а това определено нямаше нищо общо нито със старата, нито с новата Джеси. Може би се опитваше да бъде като дукесата? Нямаше успех, ако това й беше целта. Тя непрекъснато избягваше Джеймс, откакто той й беше дал обувчиците, и прекарваше по-голямата част от времето си с Чарлз и Антъни. Джеймс обаче не се притесняваше от това. Беше толкова зает с конете си в „Кандълторп“, че изпитваше истинско облекчение, задето Джеси не му хвърляше обидени или укорителни погледи, когато накрая все пак се появяваше в Чейс парк през дните, в които получаваше специална покана за вечеря от дукесата. Не можеше да се вживее в ролята на влюбения жених, не и спрямо една отракана хлапачка, на която му се е приисквало да размаже фасона при всяко състезание, когато са били съперници. Смяташе, че и Джеси не би могла да си го представи в подобна роля. Тя просто не можеше да очаква от него, че той ще язди всеки ден чак до „Чейс парк“, за да й гука стихове на ухото. Джеймс се беше почувствал като романтичния герой само веднъж в живота си — когато ухажваше Алиша. Господ му е свидетел, че той вече нямаше никакво намерение отново да влиза в тази роля. По онова време беше друг човек — толкова безумно влюбен, че едва успяваше да върже смислено изречение в нейно присъствие. Освен това безумно я желаеше. Желаеше я до болка. Това беше единственото, за което можеше да мисли, когато не беше близо до нея. Толкова пъти се беше чувствал неловко, защото мъжките му атрибути се втвърдяваха като камък дори ако само я докоснеше по ръката. Единственото, за което можеше да мисли тогава, беше да я види гола под себе си и да я чуе как простенва за него, защото тя също го беше желала не по-малко, отколкото той нея.

Джеймс си наложи поне за момент да се заслуша в мелодичния глас на епископа, който звучно се лееше и славословеше този съюз, осъществен чрез „Негова знатна светлост, граф Чейс“. Дали Джеси си даваше сметка, че всъщност епископът с безкрайните си словоизлияния просто казваше, че те са двама диваци, които са били сложени в ред благодарение на великодушието на един висшестоящ благородник? Маркъс сигурно тихичко сипеше ругатни за тези безсмислици или пък просто изчакваше всичко да приключи, за да се пръсне от смях. Джеймс престана да слуша, за да не се изкуши да забие един юмрук в дългия нос на епископа.

Всъщност, сега като се замисли за това, младоженецът си даде сметка, че както не можеше да си представи себе си да рецитира любовни стихчета, така не можеше да си представи и Джеси да се прави на копнееща девица, която седи в розовата беседка на дукесата и жадно очаква да чуе влюбените му рецитации. Стресна се, когато Джеси внезапно каза „съгласна съм“ с плах гласец, изтънял като прекрасните й чорапи. За миг той ги беше зърнал, когато тя беше вдигнала полата си, за да му позволи да завърже по-здраво панделката около левия й глезен.

Никога преди в живота си не се беше замислял какво можеше да причини на един мъж гледката на дамски чорапи. При този спомен Джеймс усети как една негова част моментално се втвърди — повече дори от токовете на ботушите у.

Епископът на Йорк благослови младата двойка, след което се обърна към граф Чейс:

— Готово, милорд. Те може би имат желанието да се прегърнат, както много други новобрачни двойки правят след края на церемонията. В Божиите очи един скромен израз на чувства след посвещението в Негово име е добър знак за бъдещия съюз. А и удоволствието на тези, които наблюдават ритуала, става още по-голямо.

Джеймс внимателно постави показалеца си под брадичката на Джеси и я повдигна нагоре. Приведе се и лекичко допря устните си о нейните. Те бяха студени като супата от моркови на Баджър, която той беше забравил да подгрее за вечеря предната вечер. Тогава обаче никой не му направи забележка за студената супа. Баджър се беше съсредоточил изключително върху сватбените блюда и затова бе доста разсеян през последните четири дни.

— Всичко ще бъде наред, Джеси — прошепна той и отново леко допря устни до нейните. — Имай ми доверие. Хайде, целуни ме. Нека да направим удоволствието на всички още по-голямо.

Тя не каза нищо, само го гледаше втренчено и се питаше как изобщо се стигна до всичко това. Беше омъжена за Джеймс — нещо, за което бе мечтала още от деня, когато го срещна преди шест години. Тогава, на надбягванията в Уеймът, тя го беше видяла да крачи уверено край своя кон, обяснявайки и на него, и на Ослоу, че е изключено някой да ги бие. Спомни си, че той я победи на второто надбягване точно както беше казал на Ослоу и на коня си. Небето беше ясно в онзи ден, но тя бе като поразена от мълния. Тогава си беше помислила, че тази мълния ще я остави поразена за цял живот. Така и стана.