— Измъкнахме се на косъм от пороя — каза Джеси и приглади една къдрица, която се беше завила около бузата й. — Струва ми се, че „палавничетата“ ми оцеляха.

Той нави една от къдриците около пръста си. Беше по-мека и леко влажна. Когато я пусна, тя провисна надолу покрай ухото й чак до врата.

— Но трябва все пак да внимаваш. Едва ли би рискувала да предизвикаш негодуванието на Маги, макар че тя често си се ядосва и без причина.

— Наистина ли смяташ, че изглеждам като уличница, облечена в дрехи, които са ми по мярка?

Джеймс изтри челото си с ръка. „Дъжд и пот“, помисли си той. Джеси винаги беше във форма да тича бързо.

— Джеси, ти виждала ли си някога уличница?

Тя сериозно се замисли над въпроса му. Той я заведе до камината, където весело гореше огън.

— Стопли се — каза й Джеймс, като потриваше длани.

Тя изтръска полите си с ръце и отговори:

— Не мисля, че някога съм виждала уличница. Те действително ли приличат на мен, когато изглеждам добре?

— Не, те са безвкусно натруфени, носят прекалено крещящи дрехи и просташки дрънкулки. Видът им е натрапчив, а облеклото им служи за реклама, която трябва да привлича мъжете.

Тя преглътна, без да го поглежда, и нервно продължи да си тръска полите, макар че вече нямаха нужда от това.

— Ти не изглеждаш като уличница — каза той с дълбока въздишка. — Джеси, ти ще ми направиш ли предложение, ако ти кажа, че моето беше чиста преструвка?

— Никога не бих сторила подобно нещо.

— Защо не?

Тя седна на пода и протегна ръцете си към огъня.

— Не е чак толкова трудно за отгатване, Джеймс. Ти не ме обичаш. Аз искам да се омъжа за човек, който ще ме обича такава, каквато съм, който ще обича и новата, и старата Джеси. Баща ми ме обича, но неговата обич е по-различна, нали така? Аз съм му прекрасна работничка, при това не е нужно да ми плаща, само трябва да ме храни и да ми осигурява място за преспиване. — Тя се отдръпна малко от огъня и разстла полите около краката си.

— Не си ли прекалено жестока?

— Може и така да е. Но това не променя нищо. Просто искам да съм наясно какво мога и какво не мога да имам.

— Искаш ли да имаш деца?

— Да, но може би няма да имам. За това е нужен първо съпруг.

Той се обърна към нея и тя усети, че беше вбесен. Това я изненада.

— По дяволите! Защо имаш такова лошо мнение за себе си? Погледни се, та ти си прекрасна, и то по един толкова особен, сдържан начин. — Той се опитваше да извърти нещата.

— Знам — отвърна тя.

— Престани с този тон на пребито куче. Престани да се правиш на толкова благоразумна, на толкова свита. Защо не искаш да ме пожертваш, за да очистя твоето озлочестяване? Ето ме тук, до теб. Сам те моля да ме пожертваш.

Той клекна до Джеси, хвана я за ръцете, бутна я назад и легна върху нея.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Джеси добре умееше да се бори. Тя вдигна крака и ги стовари силно върху гърба му, после заби юмруци в раменете и гърдите му. Той обаче се изопна и се притисна още по-плътно върху нея, после я сграбчи за плитката, за да не мърда, наведе се и я целуна.

Тя рязко отмести главата си встрани и той не успя първия път. Но после я хвана за брадичката, за върха на носа и накрая се добра до устните й.

— Престани, Джеймс! Скубеш ме.

Той успя да си пъхне езика между устните й, но само за миг. Едва отърва езика си невредим. „Тя е наистина луда, помисли си той, ако сериозно има намерението да ми отхапе езика.“ Той се повдигна назад на лакти, без да се опитва да я насилва повече. Наведе се съвсем леко и се вторачи в нея.

— Косата ти мирише на лавандула и дъжд.

— Върви по дяволите, Джеймс! Не дрънкай глупости. Не знам какво си мислиш, но това е…

Той бързо се наведе и пак я целуна. Успя да разтвори краката й встрани и се разположи между тях. Затвори очи, когато я почувства под себе си. Усещаше нейната топлина дори през роклята и фустите й. Притисна се по-силно към нея и тя ахна.

— Да не би да си решил да ме изнасилиш в тая проклета библиотека, идиот такъв?

Джеймс поклати глава. Изглеждаше смаян.

— Озлочестявам те, но този път както трябва: мъжът е отгоре, опитва се да напъха езика си в устата на жената и се притиска към корема й. Да, точно такъв е правилният начин да озлочестиш една жена. Много хубаво ми е да те усещам, Джеси. На теб не ти ли е приятно да съм върху теб? Усещаш ли ме? — Беше станал по-корав дори от крака на оня лъскав стол точно на две педи от него.

— Да, и е толкова странно. Ти си точно като жребец, нали?

— В известен смисъл да, но не съвсем, за което трябва да си безкрайно благодарна. Е, Джеси, ще се омъжиш ли за мен?

— Не, нищо не се е променило. Единственото, което ти чувстваш сега, е похот. Моята майка ни е казвала, че похотта на един мъж обикновено е единственото нещо, от което може да извлича полза жената, за да получава онова, което иска. Дори след като се оженят, казва тя, тяхната похот не остава само вкъщи, където всъщност, трябва да бъде.

— Твоята майка трябва да бъде разстреляна.

— Нима не е вярно?

— Е, може би, но само донякъде. Защо според тебе Гленда винаги си оставя гърдите почти голи? Не, стига вече си се борила. Старая се да не се отпускам с цялата си тежест върху тебе. Ако се опиташ да ме нараниш, направо ще те сплескам. Искаш ли да знаеш какво още прави Гленда? Тя зяпа право в чатала на мъжете. А аз самия съм бил обект на нейното зяпане повече от който и да било друг в Балтимор. Затова стига само си нареждала как мъжете били хищниците, които постоянно дебнели за нови жени.

— Мама не е ли права?

— Често пъти не е. — Той се притисна още по-силно към нея. Вече не можеше да се сдържа. — Къде е тоя проклет звънец за слугите?

Тя го удари с юмрук в челюстта — не много силно, но все пак достатъчно, за да привлече отново вниманието му. Той се отдръпна назад, успя да сграбчи ръцете й и ги закова плътно до тялото й.

— Няма смисъл да те озлочестявам по такъв явен начин, ако няма кой да ни залови в това положение. По дяволите, къде е тоя звънец!

— Струва ми се, че вече нямаш нужда от него, Джеймс. Аз съм тук. Господин Баджър е тук. Господин Сампсън и Маги също са тук. Доволни сме.

Джеси погледна нагоре и ги видя как всичките я наобиколиха в кръг, като се усмихваха и кимаха доволно с глави.

— Можеш вече да се повдигнеш от нея, Джеймс — каза Баджър. — Работата е свършена.

— Мисля, че все още не е достатъчно добре свършена — отвърна Джеймс. — Може ли някой от вас да доведе дукесата или Негова светлост?

— Аз ще ги доведа и двамата — обади се Сампсън.

— Останете така, както сте, Джеймс. Ей сега се връщам и ще оправим работата.

— Просто не мога да повярвам, че всички вие просто си стоите така и оставяте Джеймс стоварен с цялата си тежест върху мен. Той ме целуна и дори се опита да си напъха езика в устата ми. Защо не направите нещо, за Бога?

— Ние вече правим нещо — отвърна Баджър с мазна усмивка. — Аз например приготвих и малко пържена риба-треска със сос от стриди, за да отбележим случая с празнична вечеря.

— О, успях да ги опитам — обади се Маги, като потупваше по френския килим с виолетовата си пантофка.

— Господин Баджър, вие отново сте надминал себе си.

— Джеймс, остави ме да стана, проклетнико!

— Джеси, такъв език от твоята уста едва ли ще се хареса на бъдещия ти съпруг — отбеляза Маги, като отдръпна красивата си сатенена рокля встрани от ботуша на Джеймс. — Моят Гленроял — това е първото име на господин Сампсън, твърди, че някоя и друга пояснителна дума би могла да се приеме от време на време, в моменти на крайно раздразнение, но сега случаят не е такъв.

— Да, Маги, права си — каза Спиърс. — Струва ми се, че чувам стъпките и на двамата. Джеймс, може би ще е добре да подсилиш драматизма на гледката.

Джеймс се ухили на Джеси, а после целуна плътно затворената й уста. Той все още я целуваше с нарастващ ентусиазъм, когато дукесата и Маркъс прекрачиха прага на библиотеката.

— Хей, Джеймс! — Дукесата затвори кръга, който заобикаляше двойката на килима. — Скъпи, струва ми се, че не си оставил възможност на Джеси дори да диша.

— Повдигни си малко устата, Джеймс — обади се напътствено Маркъс, като приклекна до тях. — Спомням си как и аз трябваше да уча дукесата правилно да се целува. Доста време ми отне, но сега е супер в това отношение. Преди обаче тя посиняваше в лицето, точно както е посиняла сега Джеси.

Джеймс се надигна на лакти, като продължаваше да я гледа:

— Е, Джеси, достатъчно добре ли си озлочестена сега?

— Ще те убия, Джеймс! Да ми докараш такъв ужасен срам!

— О, тя още диша, Маркъс — каза Джеймс и отново се приведе към главата й. Тя се опита да се дръпне, но той накрая успя да стигне до устата й и жадно я зацелува отново.

— Изглежда, че диша през носа — изкоментира Баджър. — Ние всички уверявахме Джеймс, че Джеси си я бива — добави той, като се обърна към дукесата, — че тя ще бъде чудесна съпруга за него.

Джеси сега направо стана тъмносиня, но не от липса на въздух, а от гняв. Тя отново започна да се съпротивлява и трябва да признаем, че този път го свари неподготвен. Той беше толкова увлечен да се наслаждава на нейния вкус, че за момент забрави да я държи здраво. Тя успя да освободи едната си ръка и го удари силно по лявото ухо. Джеймс нададе болезнен вой и се изтърколи от нея.

Тя моментално скочи на крака и се втренчи в него, като беше вдигнала крак да го изрита, но в последния момент се размисли и само изкрещя:

— Жалък лъжец! Нали ми каза, че не били говорили с теб да се ожениш за мен. Те обаче са те притиснали и са те принудили, нали? Възползвали са се от чувството ти за вина и са ме изкарали някаква жалка, покъртена женица, която сигурно ще си загуби ума и ще вземе да се хвърли от някоя скала. Да те вземат дяволите, Джеймс! Защо ме преметна, че това било само твое решение!