— Е, добре, говорете направо. — Джеймс вече беше леко изнервен. — Защо сте тук? Този път какво съм направил?

Спиърс остави чашата си на масата и се прокашля:

— Джеймс, днес ние дойдохме в „Кандълторп“, защото най-подробно обсъждахме положението и стигнахме до конкретно решение.

— Разкрихте ли това ваше решение първо на Маркъс и дукесата?

— Не, казваме ти го първо на теб — отвърна Баджър.

— И за какво става дума?

Маги приглади великолепната си смарагдовозелена сатенена пола и започна:

— Ти се превърна в прекрасен мъж, Джеймс. Тъкмо това казах на Джеси и действително си го мисля. Ние всички се гордеем с теб. Време е обаче да се стегнеш и да направиш правилния избор.

— Правилния избор?

— Да, Джеймс — обади се Сампсън, главният съдия. — Ние също така бяхме единодушни, че ти пръв трябва да чуеш нашето решение. То засяга лично теб, не Негово височество или дукесата. Всъщност то засяга и тях, но не така пряко, както теб.

— И какъв е този „правилен избор“, ако мога да попитам? — Джеймс се изправи и закрачи към камината. Възможността да се разхожда из собствената си гостна стая му даваше поне илюзията за някаква свобода. Решетката на камината беше идеално почистена. Той небрежно се облегна върху полицата над камината и кръстоса ръце на гърдите си, което не беше лесно, защото все още държеше чашата си с чай. — Хайде, Спиърс, изплюй камъчето.

— Е добре, Джеймс. — Спиърс се изправи със съвсем строго изражение, като съдия, който е готов да произнесе присъдата. Той отмери три крачки и застана така, че да е с лице към всички. После прочисти гърлото си. Дори един професионален актьор нямаше да го направи така добре. Накрая каза: — Ние смятаме, че трябва да се ожениш за Джеси.

Джеймс го зяпна. През цялото време бе подозирал какво имат предвид с този „правилен избор“, но просто не му се искаше да го приеме. Сега обаче всичко беше казано ясно и недвусмислено. Той не искаше току-така да се изправи лице в лице с тази истина, е, може би вече го беше правил някъде дълбоко в съзнанието си, но не беше обръщал внимание. Никога не му се бе искало да се замисля за подобно нещо, или поне не напълно съзнателно. Той продължи да гледа втренчено още известно време, нервно чоплейки пръсти. Накрая проговори:

— Това изобщо не е ваша колективна грижа. Джеси няма нищо общо с когото и да било от вас, няма нищо общо и с мен. Хленчила ви е тук, че съм я озлочестил, нали? Не съм го правил. Нямах нищо общо с цялата работа. Въпреки че не е моя вината и въпреки че казах и на баща й, че не аз съм я озлочестил, той все още не ме оставя на мира. Самата Джеси беше тази, която поиска просто да се приключи с целия този абсурд. Но ето че вече е подхванала друга песен, така ли? Сега вече иска не само кожата ми, но и името ми?

Маги взе да разглежда нокътя на палеца си, след което бавно, невероятно бавно завъртя сватбения си пръстен около пръста си.

— Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувала от теб, Джеймс. Джеси е невинна. Тя е изключително беззащитна — в чужда страна е. Все още не знае кое е добро за нея и кое — не, макар че през последните дни ние започнахме да й правим доста конкретни намеци. Тя ще те защищава до гроб или поне ще се постарае да го направи. Не е подхващала никаква друга песен. Не мисля дори, че тя изобщо иска да се омъжва за теб.

— Ето, виждате ли? Значи съм бил прав. Тя изобщо не проявява интерес към мен.

Баджър се прокашля:

— Госпожа Маги тъкмо щеше да отбележи, че има една единствена причина, поради която Джеси не иска и да чуе за брак с теб. Тя смята, че ти дори не я харесваш. Госпожа Маги, струва ми се, че вие споменахте този многозначителен аргумент миналата вечер, когато ви поднесох моя десерт от желирани круши.

— Мътните да ви вземат всички вас, дето все се бъркате там, където не ви е работа! Искате ли да чуете истината? Е добре, много рядко ми се случва да харесам нещо у Джеси. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, когато съм могъл да харесам нещо у нея.

Спиърс се прокашля. Той изчака, докато недоволният шепот утихна напълно. После изчака всички да погледнат към него и накрая каза:

— Ние разпитвахме Джеси много подробно. Тя е толкова затворена и необщителна — като мида в черупката си. Единственото, което успяхме да разберем, е, че намира „Кандълторп“ за прекрасно имение. Ние всички решихме, че подобно мнение е доста показателно.

— Какво, по дяволите, означава това? Показателно? На мен това ми показва единствено, че тя има очи на главата си и поне минимално количество разум. „Кандълторп“ е великолепно имение. Защо и тя да не го признае?

Сампсън и Маги размениха погледи. Баджър разглеждаше фините резенчета лимонов кейк. Той хапна едно, дълго време продължи да го дъвче с полупритворени очи и накрая само кимна на себе си. Спиърс изглеждаше по-сериозен от всякога.

— Явно от това няма никаква полза — отбеляза Баджър, вече забравил за лимоновия кейк. Джеймс никога не беше чувал гласа му толкова студен. — Господин Спиърс, предлагам просто да сложим картите на масата. Джеймс, ти трябва да се ожениш за Джеси Уорфийлд. И ще направиш това незабавно. Нямаш друг избор. Тя никога не би могла да се върне в Колониите с достойно вдигната глава, ако ти не й помогнеш. Независимо от твоята невинност, тя е онази, върху която е стоварена цялата вина. Ако си джентълмен, ще уредиш нещата справедливо, и то по най-бързия начин.

— Джеймс — Маги опипваше изящните си смарагдовозелени обици — Джеси те е обичала още от малко момиче. Тя ще ти бъде чудесна съпруга.

— Тя ме е харесвала толкова, колкото и аз нея, Маги. Изобщо не си права.

Сампсън се прокашля:

— Заблуждаваме ли се, като смятаме, че ти вече не скърбиш за покойната си съпруга?

— Да — обади се и Баджър, — ако ти все още скърбиш по нея, тогава проблемът е сериозен.

— Вече не скърбя по Алиша. Тя е мъртва повече от три години. Научих се да живея без нея. Всички вие знаете, че много дълго ми беше трудно, но го преодолях вече. Животът ми е пълноценен и богат. Не искам друга съпруга. Не искам американска жена, която е мъжкарана, която десетки пъти ме е побеждавала в надбягвания и която сега напълно си е сменила фасона и се облича като проклета уличница.

— Тя е красива — каза Маги, така възмутена, както Клоринда, когато паунът Фред успяваше да я издебне и да я клъвне неочаквано вместо целувчица. — Беше нужно само малко да я нагласим, нищо друго. И разбира се, съвсем не изглежда като уличница. Това е жестоко и несправедливо от твоя страна, Джеймс.

— Тя не прилича на себе си. По-рано поне знаех какво мога да очаквам от нея, но сега вече не. Не трябваше да я пооправяте, не й беше нужно. На мен също не ми трябваше това. Още на другия ден забелязах, че дори когато косата й е на една плитка, тя не е така плътно пригладена и изпъната, както беше някога. Научили сте я да си пуска онези глупави женски къдрички да й висят от двете страни на лицето. Тя не може да се облича в бричове и да се надбягва с тия глупави къдрички.

— Аз ги наричам „палавничета“ — отбеляза Маги.

Спиърс каза:

— Тук вече много се отклонихме от въпроса. Ти ще се ожениш за нея, Джеймс. Приеми го като заповед. Нима искаш тя да остане на работа при Негово височество и дукесата за цял живот? Това завинаги ще опетни доброто ти име. Не е справедливо Негово височество и дукесата да поемат отговорността за нея чак докато остарее и си отиде самотна от този свят. Тя заслужава много повече. Джеси е умна, интересна и съобразителна. Ожени се за нея.

— Просто го направи.

— Чуваш ли, послушай ни!

— Какво ще кажеш за следващата седмица? Дукесата и аз ще успеем да го уредим. О, знам дори коя е най-подходящата сватбена рокля за нея. Намислила съм отдавна каква точно ще бъде. Ще останеш страшно доволен, Джеймс.

— Убеден съм, че е истинска наслада, за любовта става дума — каза Сампсън и целуна меката бяла длан на жена си.

Баджър отхапа от изящните сандвичи с краставица. Този път той съвсем лекичко се смръщи. Джеймс запокити чашата си в стената.



С Чарлз на ръце Джеси влезе в детската стая. Тя забавляваше детето и му обясняваше, че му трябвало да порасне само с още някоя и друга година, за да започне да съсипва женските сърца. Говореше му още как малките женички много бързо щели да открият, че навикът му да гризе всичко, което не се движи, всъщност е доста очарователен. Тя почти връхлетя върху Джеймс, който стоеше точно до вратата от вътрешната й страна и я наблюдаваше с особена неприязън.

— Джеймс! Какво правиш тук?

— Къде беше досега?

— Чарлз искаше да види розите на майка си. Те са красиви, особено червените, точно като кадифени…

— Млъкни, Джеси! Много добре знаеш защо съм тук, да те вземат дяволите!

Чарлз погледна Джеймс, после пак се обърна към Джеси. Брадичката му затрепери.

— Недей да повишаваш тон — каза тя и подхвърли Чарлз няколко пъти нагоре-надолу. — Ето, ето, миличко мое, всичко е наред. Твоят братовчед Джеймс просто е малко избухлив, като вулкан. Той често изригва, но после бързо се укротява. Това, че се укротява, е добре, но другото…

— Млъкни, Джеси — повтори той, но този път почти шепнешком. После протегна ръце към Чарлз. Безразлично в своите предпочитания, малкото същество загука доволно в мъжката прегръдка.

— Не е честно. Помагал ли си му някога да се оригне? Напикавал ли те е някога?

— Веднъж го направи — отвърна Джеймс, като люлееше Чарлз. — Опика се върху мен, точно така. Моят малък кръщелник усеща, че аз съм мъж. Той знае, че мъжете трябва сами да подреждат живота си, трябва сами да взимат своите решения. Той знае също, че аз не мога, затова ме съжалява и се опитва да ме утеши по единствения начин, който той знае. Като ми дърпа косата и се лигави във врата ми.

— Какво означава това, че не можеш сам да подреждаш живота си? Ти притежаваш „Кандълторп“ и „Маратон“. Какво още искаш, какво друго ти трябва? Ти сигурно си имаш и някоя Кони Максуел тук, в Англия. Така е, нали, Джеймс? Как й е името? Престани да клатиш глава… Никога няма да ти повярвам. Майка ми винаги е казвала, че мъжете непрекъснато изпитват необходимост да си търсят какви ли не жени, просто защото по природа са неуравновесени. Та, значи, какво искаше да кажеш, Джеймс?