Огледа я за няколко секунди, после каза:

— Я седни за момент, Джеси. Мисля, че си схванала как се прави, но само наполовина.

Джеси седна.

— Е, милото ми, нали не е нужно да изглеждаш ужасно красива през цялото време, като мен? Аз съм длъжна заради къщата и заради съпруга си да бъда като истинска перла през деня, а вечер и нощем — като диамант. Ама то на тебе още не ти трябва да ги знаеш тия неща. Не е нужно да сплиташ и разплиташ плитки през цялото време. Трябва просто да ти е удобно. Нека да оставим за вечерта сплитането на всички ония плитчини. Какво ще кажеш да направим само една единствена за сутринта? Ето, виж сега как се сплита, за да стои изправена. Готово. Значи после я извиваме нагоре, ето така, и я прихващаме. Нищо сложно. Накрая трябва само да поразпуснеш малко цялата си коса. — Маги огледа пристегнатата назад коса, взе дръжката на гребена и малко я поотпусна отгоре и отстрани. После издърпа надолу няколко „палавничета“, които се накъдриха безразборно около лицето й. Онова, което падаше над ухото й, я гъделичкаше, но Джеси реши, че ще може да свикне с него. Тя само се гледаше втренчено в огледалото. Ефектът беше просто поразителен.

— Ето, виждаш ли, това е всичко. Утре аз ще гледам, а ти ще се опиташ сама да го направиш.

— Благодаря ти, Маги. Просто не мога да повярвам колко по-различна може да ме направи една прическа. О, ти пак ще мажеш с крем лицето ми.

— Да, и този път ще ти оставя крема на теб. Използвай го сутрин и вечер преди лягане. Е, ако си омъжена, ще трябва да го използваш и когато мъжът ти те спохожда в леглото. Моят Сампсън казва, че ако Баджър прибави само малко ванилия към крема, тогава ще му се прииска да оближе… е, всъщност това няма значение. Чакай само да ти облечем и този костюм за езда. Цветът му ще трябва да подчертае още повече зелените ти очи.

— Не мога постоянно да приемам дрехи от дукесата.

— Този не е на дукесата. Мой е. Тя искаше да ти даде един, с който щеше да изглеждаш гадно — безкрайно и еднообразно кайсиево жълто, без никакъв блясък и свежест. Но ето този тук ще ти пасне идеално. Аз не яздя, но милият ми Сампсън обича да ме вижда приготвена за всякакви случаи. От време на време, за да му доставя удоволствие, се мятам върху някой от конете на графа и се правя на ездачка. Това доставя просто безкрайна радост на моя Сампсън, нали аз съм неговата Далила.

Когато след около двадесет минути Джеси излезе от своята спалня, облечена в костюма за езда на Маги и обута в чифт ботуши на дукесата, пред вратата отново я чакаше онзи висок и красив господин. Той й се усмихна:

— Много сте привлекателна — направи й комплимент той и й подаде ръката си.

— Наистина ли така мислите, сър?

— Още само седмица да ви повтарят тази истина, и ще станете почти толкова самоуверена, колкото и Негова светлост. Не, това може би няма да е чак толкова здравословно. Ще си помисля по този въпрос. Хайде сега да ви заведа на закуска.

Джеси тръгна щастлива до него. Тя беше убедена, че той сигурно бе някоя известна персона, която просто беше решила, че ще й е забавно да й помага малко за известно време. Той я остави пред вратата на стаята за закуска.

— Вие няма ли да ядете с нас, сър?

— Не тази сутрин. Пък и аз вече си изядох моите сутрешни провизии. Пожелавам ви приятна езда, Джеси. Не позволявайте на господаря Антъни да язди по-надалеч от скалата Монмът Клиф, която се намира в южния край на Фенлоу Мур.

— Няма.

Той й се усмихна, обърна се с достолепие и се отдалечи. Един слуга, облечен в разкошна тъмносиня дреха с ярки златисти фигури, се шмугна пред нея безшумно, като змия, и й отвори вратата.

Ето значи какво наричат да се храниш в „тесен семеен кръг“, помисли си тя, като полагаше усилия да не мърда, докато същият слуга й държеше стола да седне.

Антъни беше в добро настроение и размахваше парче бекон на вилицата си, докато говореше нещо за своето пони.

— Боже мой…

Джеси бързо изправи глава, когато чу смаяния глас на графа.

— Боже мой — повтори той. — Не е ли тя просто възхитителна, дукесо?

— Това е заради червената ти коса, Джеси. Моят съпруг изпитва истинска страст по червените коси.

— Какво значи „страст“, мамо?

— Това е една нова храна за конете — каза графът и се разсмя. — Твоята майка смята, че това е може би най-хубавата храна, която някога сме имали. Мисля, че тя самата искаше да опита от нея.

Дукесата хвърли една препечена филийка по съпруга си. Още не я беше намазала с масло.

— Джеси все още не е омъжена, милорд. Мерете си приказките, иначе ще стане лошо за вас.

С натъжен и замислен глас графът каза на Джеси:

— Знаеш ли, че миналия месец тя ме замери с чиния? В нея имаше яйца. Добре обаче, че не е станала кой знае колко добър стрелец, откакто сме женени, затова пострада само горкото ми сако. Спиърс дори не се смути. Той само се усмихна и каза, че тя се прицелва все по-добре.

— А вие, милорд, с какво заслужихте да метнат по вас чиния с яйца?

— Наричай ме Маркъс. С какво го заслужих ли? Толкова незначително трябва да е било, че не мога дори да си го спомня.

— Аз ще ти го припомня малко по-късно, скъпи мой — каза дукесата, като погледна към малкия си син, който зяпаше право в баща си.

Джеси се почуди дали чинията се беше счупила. Надяваше се да не е станало така, защото този съд сигурно струваше повече, отколкото цялата конюшня на баща й. Тя погледна първо към дукесата, после към Маркъс. Дукесата мъмреше Антъни, че се тъпче с овесената си каша като малко диваче. Що се отнася до баща му, Маркъс ровеше из своята овесена каша като голям дивак.

Този път Джеси бе извадила голям късмет. Дори повече от това — не че вече не беше време и нейният късмет да заработи. Щеше да се постарае да бъде добра учителка по езда на Антъни и добра бавачка на Чарлз.

Джеймс обаче адски й липсваше, дяволите да го вземат!

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

В онази петъчна вечер, когато Джеси вече седмица и половина беше живяла при тях, графът и графинята организираха вечерен прием. Тя също беше сред поканените. И то като техен гост, не като бавачка на Чарлз, нито като учителка по езда на Антъни.

Въпреки притеснението й, Джеси се съгласи да приеме поканата заради въодушевлението в красивите очи на дукесата. Когато графът й даде рокля от най-фина жълта коприна, с дълбоко изрязано деколте и с дълги ръкави, които плътно прилепваха около китките й, на нея й се доплака. Никога преди в живота си не беше виждала такава красива рокля. Съмняваше се дали изобщо някой в Балтимор можеше да си представи, че е възможно да се ушие такава дреха. Маги направи само три преплетени плитки на върха на главата й. Останалата коса промуши през венеца от плитки и подреди къдриците й свободно да се спускат надолу, почти до средата на гърба й. „Палавничета“ провисваха покрай шията и лицето й. Джеси само седеше на стола си и се гледаше втренчено в огледалото.

— А сега малко гланц за устните.

— Боже мили, майка ми направо бе получила удар, ако ме види сега.

— Да, но не е ли прекрасно, че ти си тук, а нея я няма?

— Маги, възможно ли е наистина? Всичките ми лунички ли изчезнаха?

— Не, има още една прелестна тънка линийка — на малки войничета ми приличат, които маршируват точно над горната част на носа ти. Те са просто очарователни. Мога да си представя как всички млади дами довечера на приема ще ги видят и ще се върнат вкъщи, за да си нарисуват по малко и върху собствените си носове. Я сега да видим роклята. Бюстът ти изглежда направо чудесно. Бях донесла малко носни кърпички, ако се наложи да направим подплънки, но ти нямаш нужда от тях. Господин Спиърс каза, че не е нужно да излагаме на показ цепката на гърдите ти, но че все пак трябва да се вижда поне мъничко. Да, мисля, че ще остане доволен. Никакви лунички по тези красиви рамене И са бели почти като моите, само дето на мен кожата ми е по-мека, защото така съм се родила, но и твоята не е никак лоша, Джеси. Готова си.

— Аз не мога да танцувам, Маги.

— Какво не можеш?

— Не мога да танцувам.

— О, Боже! Колко време имаме?

— Не е много.

Маги изглеждаше замислена.

— Имам една идея — каза тя. — Ти слизай долу, Джеси, и не се притеснявай. Просто да се забавляваш и да ти е приятно.

Той я чакаше пред стаята й, както беше правил толкова много пъти от нейното пристигане в „Чейс парк“. Изглеждаше великолепно във вечерното си облекло, а шалчето му беше бяло като зъбите му. Внимателно я огледа. Тя усети, че стаи дъх, преди да чуе мнението му. Накрая той поглади брадата си със своите дълги пръсти и даде оценката си:

— Маги си е свършила работата перфектно. Ти вече си готова да се запознаеш с всичките ни знатни съседи. Искам още повече да разточиш очарователния си провлечен говор. Трябва да им покажеш, че си различна и че е съвсем вероятно да ги превъзхождаш. Можеш ли да го направиш, Джеси?

Тя погледна този изискан господин, който сигурно беше поне дук, и плахо го попита:

— Вие наистина ли вярвате, че ще мога, сър?

— Да, наистина го вярвам. Хайде сега ми дай ръката си, за да те отведа долу.

Този път тя не го попита дали ще вечеря с тях. Само му се усмихна в края на огромното стълбище и каза:

— Благодаря ви, сър.



— Ето сега — каза графът и я придърпа в ръцете си, — двамата ще изтанцуваме един валс. Имаме време за кратък урок преди да пристигнат гостите. Маги ми каза, че си схватлива и бързо ще се научиш.

Сампсън свиреше на пианото. Джеси беше ужасена и очарована. Графът буквално я повдигаше от земята почти през цялото време, но преди края на валса тя вече му беше хванала цаката.

— Трябва да се отпуснеш и да се довериш на партньора си — каза той. После се поправи. — Е, „да се довериш“ е може би твърде силно казано. Много мъже са дръвници и ще стъпват направо върху краката ти. Други пък са женкари и после ще се опитат да спят с тебе. Аз ще ти казвам с кого да танцуваш, съгласна ли си?