Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

Не валеше, слава Богу, но пистата беше покрита с кални локви. Поради тази причина на днешните състезания почти не присъстваха жени. Там бяха само най-издръжливите мъже — те залагаха с по-малко страст от обикновено, но въпреки това в атмосферата се усещаше възбуда. Всички обичаха надбягванията на четвърт миля, защото бяха бързи и трудни.

Джеймс щеше да язди Консоул в третия старт. Конят му беше нетърпелив, пръхтеше и отмяташе глава натам-насам. Ослоу го потупа по сивия му мускулест врат и успокоително му заговори:

— Потърпи само още минутка, доброто ми момче, и господин Джеймс ще дойде да те поязди като истински майстор.

— Точно така — обади се Джеймс, набързо провери коланите на седлото и ги затегна, докато Консоул издишаше поетия въздух. — Хайде сега двамата да си направим една хубава разходка и да си поговорим за някои неща.

Джеймс изведе Консоул встрани от тълпите, като непрекъснато му говореше:

— Днес няма да се опитваме да блъснем Джеси в някоя канавка. Следващата седмица може би, но не днес. Жокеят на Мортимър Хаки обаче е съвсем друга работа. Виждаш ли оня мизерник, който ще участва за нашия стар приятел Мортимър?

Консоул тръсна глава и изпръхтя.

— Точно така — каза Джеймс. — Искам да го накараме много да съжалява.

Консоул изпръхтя отново.

Отсечката беше гладка, но опасна заради цялата тая отвратителна кал, изпопадалите клони и острите оголени камъни. Джеймс се притисна плътно до врата на Консоул и му прошепна нещо. После се заслуша. Конят беше готов. Беше отегчен и изгаряше от нетърпение да полети напред.

Само след секунди Консоул задмина Джеси, която яздеше тригодишния черен кон Джиг. Той изобщо не й обърна внимание. На пистата имаше дванадесет коня. Тъй като това беше вече трети старт, разораният терен застрашително се влошаваше. Хвърчаха тежки буци кал, които се удряха в конете и в техните ездачи.

Консоул би танцувал от радост, ако Джеймс му беше позволил. Той тичаше с все сила, без изобщо да забелязва, че минаваше само на сантиметри от оголени камъни по средата на пистата — беше готов да убие всеки кон или жокей, който се опита да го изтласка.

Джеймс видя коня на Мортимър Хаки от лявата си страна и прошепна на Консоул:

— Ето го. Хайде да се оправим с него.

Консоул се понесе наляво, блъсна голямата си глава във врата на другия кон, който преплете крака и политна встрани, а жокеят му изхвърча право в едно плитко кално мочурище. Малко след това Джеймс пръв прекоси финиша, изпитвайки безкрайното задоволство на пастор, който току-що е покръстил всички грешници в паството си.

Консоул спечели двеста долара. Той тръскаше глава, без дори да диша запъхтяно, и беше готов да потегли отново. Джеймс обаче подаде юздата му на Ослоу.

— Дай му една допълнителна кофа с овес. Той блъсна коня на Мортимър Хаки и го разкара от състезанието.

— Видях го. Много добре се справи, юначаго. — Ослоу го потупа по врата и Консоул изцвили високо и радостно.

Същия ден се проведоха още шест старта на четвърт миля, които продължиха до около три часа, когато отново заваля като из ведро и всички зрители се разбягаха.

Джеймс спечели първо място и в петия старт, както и второ място — в шестия. Победител в шестия старт беше Бони Блак, язден от Джеси. Тинпин, кисел и равнодушен, успя да финишира трети. Джеймс се изненада, че изобщо можа да се справи толкова добре.

Ослоу и трима от помощниците му в конюшните покриха конете с одеяла и ги поведоха по дългия и уморителен път към „Маратон“, когато внезапно пред погледите им изникна Мортимър Хаки. Джеймс му се ухили:

— Как е стъпалото ти, Хаки?

— Ти, гадно копеле, ти си накарал коня си да се блъсне в моя! Жокеят ми направо си е разбил главата благодарение на тебе. Хулахан каза, че ще му трябват поне три седмици, преди да е в състояние отново да язди.

Джеймс се прозина.

— Ти пък се опита да ме застреляш, Хаки. Да не би да си си въобразил, че ще си обърна и другата страна? Освен това този твой жокей винаги е бил прекалено склонен да използва камшика си. Той си заслужаваше един добър урок, не мислиш ли?

— Само още една крачка напред и пак ще стрелям по теб, господин Хаки.

Джеймс тъкмо си затваряше устата след втора прозявка:

— Джеси, за Бога, Мортимър не крои нищо лошо поне днес. Той просто малко не е на кеф, защото жокеят му се прекатури на третия старт.

Мортимър изсумтя безпомощно и си тръгна с разярена физиономия.

— Видях как стана. Много добре беше.

— Благодаря. На Консоул му направи голямо удоволствие. Той може да бъде и страхотен мръсник, когато поиска. Как се чувстваш, Джеси?

— О, добре съм. Ами ти?

— Жив съм. Ние от фамилията Уиндам сме прекалено проклети и от нас човек трудно може да се отърве.

Джеси само кимна и си тръгна, а дъждът се стичаше на потоци върху нея. Беше гологлава. Прииска му се да я попита как се отнасяха с нея у дома й, в семейството й, но се отказа. Тя изглеждаше повече от чудесно. И беше съвсем права, когато каза на баща си, че всичко беше пълен абсурд.

Дъждът спря така внезапно, както беше започнал. Слънцето грейна като ярка огнена топка на небето. Но надбягванията вече бяха прекратени, защото повечето състезатели си бяха тръгнали към домовете.

Джеймс си подсвиркваше, крачейки по пътя към прочутия фургон на Лутер Суон, покрит с бяло платнище на сини райета. Той заобиколи единия ъгъл на фургона и се закова на място като гръмнат. Джеси беше притисната право върху стената на фургона. Лутер, който беше хитър като змия, когато се хващаше за шишето с уиски, а това се случваше доста често, сега я беше налегнал с цялото си тяло, целуваше я, мачкаше гърдите й и търкаше слабините си в нейните.

Джеймс пристъпи напред и изрева:

— Веднага се махни от нея, жалко, мръсно нищожество!

Но защо, по дяволите, Джеси не оказваше никаква съпротива на този тип? Защо просто си стоеше там и го беше оставила да си прави с нея каквото поиска?

— А? О, Джеймс, просто си правех кефа тук с една малка женичка. Да бе, винаги съм се чудел дали си я бива тая Джеси Уорфийлд. Божке, тя си имала гърдички, па и доста хубавки при тва.

— Махни се от нея, Лутър! Веднага!

— Ти ли я искаш, а? Такава, значи, била работата. Ти си я отмъкнал оная вечер в градината на Бланчард и всички са те видели да се работиш с нея, обаче на тебе не ти пука, просто си я зарязал. Да, точно така, а и нейното татенце те е оставил ей така. Че защо тогава да не се пробвам и аз?

Джеймс сграбчи Лутер за врата и буквално го вдигна във въздуха, а после го захвърли върху калната земя, при което се чу тъп удар и пронизителен вой.

Той рязко се извърна към Джеси и видя, че тя все още стоеше прилепена към фургона, бледа и безмълвна.

— За Бога, Джеси, защо го беше оставила да те опипва така?

Едва тогава забеляза тънката струйка кръв, която се стичаше по гърлото й. Потресен, той докосна малкия прорез.

— Заставил те е да не мърдаш с нож?

Тя пребледня дори още повече, ако това изобщо беше възможно — нито мърдаше, нито дори показваше признаци, че го вижда или чува. Просто си стоеше там, втренчена в Лутер, който в момента бавно се надигаше и изтръскваше дрехите си. Тя го видя как прибира ножа в джоба на мокрото си сако.

Джеймс се завъртя на пети, сграбчи Лутер Суон за реверите на сакото му и заби юмрук в лицето му. Не спря да го удря, докато онзи се свлече, после само го изтегли отново към себе си и продължи в изстъпление да го млати, докато усети някакви ръце да го дърпат. След миг чу, но сякаш отдалече, мъжки гласове, които му викаха да престане и да се овладее.

Накрая си даде сметка, че Лутер лежеше в несвяст и ред краката му. Той само поклати глава.

— Какво става тук, Джеймс? — Оливър Уорфийлд отново го разтърси. — Ти почти уби Лутер.

— Мътните да го вземат, ти пък какво искаш да ми кажеш с това? Та нали точно ти си проклетият й баща, за Бога! Той я натискаше тук насила, Оливър. Принудил я е да не мърда с нож в гърлото й. Попитай я сам.

— Не мога да я попитам. Тя си отиде.

Лутер вече се беше надигнал, седеше на земята и клатеше глава:

— Аз просто си взимах онова, което тя предлагаше — каза той и изскимтя уплашено, когато Джеймс пак тръгна към него.

— Спри се вече, Джеймс! Погледни си ръцете. Пръстите ти са в кръв.

— Истина е, господин Уорфийлд — обърна се Лутер към него, виждайки евентуална възможност за помощ от страна на баща й. — Тя, вашта дъщеря, се държи кат мъж, пък и носи едни такива стегнати панталони. Всичките тука знаете, че тя направо си го търси. Ами да, онази нощ се е пуснала на Уиндам. Сега просто беше мой ред, тва е всичко. Ти, Сам, нали и ти ми каза, че също си й мераклия. Не помниш ли? Даже хвърляхме ези-тура, за да видим кой ще я пипне пръв.

— Божичко! — възкликна Оливър Уорфийлд. После скочи върху Лутер и стовари юмрука си в корема му. Джеймс успя да го отдръпне.

Оливър поклати ужасено глава и си тръгна.

Джеймс се забърза след него:

— Оливър, почакай. По дяволите! Трябва да направим нещо.