Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

Джеси усърдно се молеше да не вали, но не смяташе, че Бог ще я чуе. Това все пак беше Балтимор и повечето хора тук вярваха, че в някои от по-капризните си настроения Бог оставяше небесата да се разтворят над главите им точно когато десетина минути преди това слънцето е прогаряло синевата.

Беше хладно, въздухът тежеше, а нощта бе по-черна и от най-тайните мисли на грешник. Джеси се загърна в своето мъжко сако и се приведе над розовите храсти, за да може да надникне в голямата бална зала на Бланчард. Почти веднага забеляза Джеймс, защото беше по-висок от повечето мъже там. Когато се разсмя, той отметна глава назад и откри загорелия си врат. Джеси се почуди какво ли го развеселяваше толкова. Тя самата никога не се беше смяла така, или поне не чак толкова спонтанно и невъздържано.

Бяха я поканили на този бал, но тя отказа — както винаги правеше. Този път обаче отказа чак след като майка й я беше изгледала на няколко пъти от главата до петите. Накрая й се беше ухилила с онази нейна усмивчица с присвити устни, която нямаше нищо общо с веселото настроение. Не че майка й не искаше и тя да изкара една развлекателна вечер. Но чисто и просто знаеше, че ако се появи облечена като Гленда и се опита да се прави на дама, Джеси ще се направи за смях, ще направи за смях цялото си семейство и най-вече майка си.

Не, нямаше да се получи. Майка й беше права. И все пак… Момичето въздъхна и се прилепи по-близо до прозореца. Тя знаеше, че това ще бъде решителната вечер. Беше дочула как Гленда планираше вечерта заедно с майка им.

Не, не би могла да ги остави да предадат Джеймс Той заслужаваше много други неща, не и това да има до себе си Гленда през останалата част от съзнателните си дни на тази земя. Щеше да бъде съвсем различно, ако сам искаше Гленда, но той категорично беше заявил, че никога няма да се ожени за нея. Не, нямаше да позволи майка й и Гленда да му сервират такъв номер.

А, ето че и Гленда се появи. Беше се запътила право към Джеймс. Ама че странна работа — тя го фиксираше в кръста, не в лицето.

Джеси видя как Джеймс накрая погледна към Гленда, усмихнато й кимна, а след това отново се обърна към Даниел Реймънд, адвоката, който помагаше на клетата Алис Белмонд да сложи ред в живота си.

Но сестра й нямаше да се остави да я отпратят току-така. Джеси добре познаваше всички признаци за това. Тя вирна брадичка, изпъчи гърди напред и ето че пак се появи, втренчила поглед право в кръста на Джеймс. После протегна меката си бяла ръка и я постави върху черния ръкав на Джеймс. Той се намръщи и се обърна да я погледне.

Само след миг Джеймс каза нещо на Даниел Реймънд и придружи Гленда до дансинга. Свиреха валс. Ето, това беше моментът.

Джеси се отдръпна от розовите храсти и бързо изтича към красивия стар бряст в средата на градината на имението. Изкатери се по него, после се вкопчи в един дебел дълъг клон и го възседна. Не биваше обаче да оставя краката си провиснали — можеха да я видят. Тя се изпъна по корем по дължината на клона.

Почака известно време.

После почака още малко.

Валсът трябваше отдавна да е свършил. Гленда беше имала достатъчно време, за да почувства, че й прималява поне десетина пъти. Но Джеси се боеше да помръдне. Ами ако вече бяха в градината, но не достатъчно близо, за да може да ги чуе? Ами ако дойдат под дървото и погледнат нагоре? Ще я спипат. Щеше да припадне само при тази мисъл.

Лявото й стъпало изтръпна. Тя вдигна крака си и го разклати. Нямаше голяма полза. Усети как се свлича и се вкопчи в клона, като при това одраска бузата си.

Чу гласове, сграбчи здраво клона и се затаи. О, Боже, те май бяха почти под самото дърво. Но Гленда не беше там. Бяха двама души, а в единия от тях позна Джеймс.

Спореха за нещо.

— Слушай, Уиндам, аз ще я купя нея цялата и ти нямаш думата в случая.

Джеси разпозна гласа на Мортимър Хаки — дебел, дрезгав глас. Познаваше го като човек със зъл прав, който беше успял да се сдобие с пари по доста мистериозен начин. Той имаше един жокей, който винаги използваше камшика си към всеки друг състезател, ако го доближи дори и малко на надбягванията.

— Защо изобщо излязох с тебе тук, не знам — каза Джеймс. — Нямам какво повече да ти кажа, Хаки. Тя ще се научи сама да си управлява фермата, затова забрави тая работа.

— Ти, копеле мръсно, ти няма да се бъркаш! Ами че аз мога дори да се оженя за тази мъничката! Алън ми каза, че не струвала в леглото, но това не ме интересува. Ще притежавам конеразвъдната ферма.

— Казвам ти го за последен път, Хаки. Остави Алис на мира! Ако още веднъж чуя, че й досаждаш, ще те направя на кайма.

— Заплашваш ме, а, префърцунен хлапако, с тоя твой гаден, надут английски фасон!

Гласът му беше толкова разярен, че Джеси направо си изкара акъла. Само веднъж го беше чувала да говори така — с един жокей, който току-що беше загубил надбягване. Тогава само с един замах на камшика бе разцепил лицето му. Тя успя да измъкне пистолета от джоба на мъжкото си сако. После се изтегли назад върху клона, опря се о ствола на дървото, и спусна крака от двете му страни, за да може по-ясно да наблюдава мъжете под себе си. Онова, което видя, почти я накара да обезумее от страх.

Мортимър Хаки беше извадил пистолет на Джеймс и го размахваше под носа му.

— Никой не знае, че си дошъл тук, Уиндам. Аз добре се огледах. Исках да бъда сигурен, че никой не ни е забелязал. Сега му чуй. Знам всичко за теб и Алис Белмонд. Ти си бил в леглото й и затова горкият ми приятел Алън спеше с всяка балтиморска курва. Но ще те накарам да се откажеш от нея. Ти не си човекът, когото ще оставя да ми пречи. Няма да те бия, Уиндам, само ще пръсна жалкия ти мозък.

— Аз съм спал с Алис? Тъпо копеле!

Хаки рязко насочи пистолета си право към сърцето на противника си. В този миг Джеймс скочи върху него, сграбчи ръката му и я изви нагоре. Изтрещя остър изстрел. Цял водопад от листа се посипаха по земята. Двамата мъже се бяха вкопчили един в друг, въргаляха се разярено и размахваха безполезно юмруци — всеки се опитваше да вземе надмощие над другия. Джеси напрегнато наблюдаваше Джеймс. По-едър и по-млад от двамата, той успя да забие юмрук в корема на Хаки. Хаки изрева пронизително, отскочи назад и се освободи за миг. После вдигна пистолета и хруптейки от омрача, каза:

— Ти, малък отвратителен мърльо, ти ли…

— Джеймс! Къде си? — Това беше гласът на Гленда. Джеймс не помръдна, но Хаки трепна и отклони вниманието си само за миг. Джеймс изкрещя:

— Не се приближавай, Гленда!

Хаки отново насочи пистолета си към него и се изсмя:

— Ти, малко копеленце, тебе аз ще те…

Джеси се прицели и стреля. Чу се изненадано скимтене, последвано от стенание. Пистолетът я ритна и тя се преметна назад. Отчаяно се опита да се вкопчи в клона, но само ожули до кръв пръстите си. Джеси изпищя и се строполи на земята.

Джеймс едва успя да вдигне глава по посока на неочаквания изстрел, когато Джеси падна с трясък право върху него, поваляйки го по гръб на земята.

Мортимър Хаки се надвеси над тях, с пистолет, увиснал в ръката му:

— Боже мили, Джеси Уорфийлд! Ти се опита да ме очистиш, отвратително, гадно момиченце! Уцели ме в проклетото ми стъпало. Заслужаваш направо да те…

Джеймс почти беше загубил съзнание, но някак си се държеше. Той се уплаши, че Хаки ще застреля Джеси и се приготви да се преметне върху нея.

В същия миг отново се чу гласът на Гленда:

— Джеймс!

Тогава се обади и госпожа Уорфийлд, която взе да мъмри дъщеря си на висок глас:

— Слушай, миличката ми, не трябва да излизаш тук с Джеймс. Знаеш ли какво говорят вече всички? Разбираш какво ще означава това, нали? Я почакай за момент, Гленда. Нещо не е съвсем наред тук. Къде е скъпият Джеймс?

Те бяха само на няколко метра разстояние. Джеси тръскаше главата си, за да я проясни. Джеймс се опитваше да си поеме дъх под нея, но лежеше, без изобщо да помръдва. Тя се уплаши, че може да е в безсъзнание. Успя да си отвори устата и тихо изсъска:

— Господин Хаки, най-добре е да се махате оттук. Не можете да убиете и двама ни. А пък идват и други хора. Не исках да ви прострелям в стъпалото. Всъщност се бях прицелила в ръката ви.

Мортимър Хаки бясно изруга, срита Джеймс по крака, а Джеси в ребрата и се изнесе през задната част на градината.

Джеси се отдръпна леко назад и взе да потупва Джеймс по лицето:

— Джеймс, събуди се. Съжалявам, че паднах върху теб. Моля те, събуди се. Не ми се сърди, моля те…

Джеймс примигна и отвори очи. Джеси лежеше върху него, гърдите й се притискаха върху неговите, а лицето й беше толкова близо, че той усети топлия й дъх върху устата си. Ако не беше толкова тъмно, щеше да може да преброи луничките по носа й.

— Ти направо ме уби — каза той. — Добре ли си?

— Просто съм малко като разглобена, струва ми се. Само минутка, и се махам от теб.

— Няма защо да бързаш. — Той вдигна ръце и нежно я отмести малко по-назад. Болеше го десният крак, а голяма част от тежестта й беше точно върху него. — Чувствам те за първи път като жена, Джеси.

— Ами че аз съм си жена. О, разбирам какво имаш предвид, искаш да кажеш, Божичко…

— О, не, само не ми разигравай тия сцени на девическа свенливост. Поеми си дъх и просто се измъкни от мен.

— Чух Гленда и майка ми.

Джеймс така и не успя да я отмести и на сантиметър повече, още по-малко пък да я махне изцяло от себе си и от градината изобщо.