И всичко това — само за да спаси живота на Суийт Сузи. Искаше му се той самият да я убие заради това, че беше поела такъв необмислен риск.

Когато Данси приключи с превръзките около главата на Джеси, тя придоби толкова трогателен вид, че Джеймс не можа да не се засмее. Той слушаше как лекарят й говори, как я пита колко пръста й показва, кога е рожденият й ден, как се наричат всички коне, с които е препускала през последната седмица. Джеймс се чудеше как, по дяволите, той можеше да знае дали отговорите й бяха верни. Докторът само кимаше с глава.

— Много добре — каза накрая Хулахан. — Нека сега да й дадем малко лауданум, за да може да поспи.

Точно преди да се унесе в сън, Джеси каза:

— Джеймс, мъжете бяха двама. Единият се казваше Били. Конете им бяха червеникавокафяви и поне десетгодишни. Единият кон беше със звезда на челото, а другият имаше отвесна светла ивица над муцуната.

Той не я помоли да му опише мъжете. Съмняваше се, че ще може. Тя говореше повече за двата коня, докато накрая думите й съвсем започнаха да се сливат.

— Достатъчно, Джеси. Хайде сега да поспиш. Ще говорим утре сутринта.

Но той не я остави, докато не видя, че диша равномерно и дълбоко. Придърпа одеялата до брадичката й, угаси свещите и тихичко затвори вратата на спалнята.

Алън Белмонд, доктор Хулахан, Томас, Ослоу и Бес го очакваха в гостната. Старата Бес изглеждаше така, сякаш й се искаше да фрасне по главата Алън Белмонд със своя железен тиган.

— Каза ли ти какво се е случило? — попита Алън. — Призна ли си, че е откраднала Суийт Сузи?

— Напротив, най-безразсъдно е спасила кобилата ти от двама крадци. Не можа да ми опише мъжете, но описа конете, които са яздили. Обикновени коне, и двата кафяви, единият с хлътнал навътре гръбнак, а другият с къс гръб и мускулест. Иначе казано, бил е с кръвта на товарен кон.

— Тя ще си спомни и други неща — обади се Ослоу, — само нека да оздравее горката й глава.

— Дяволско момиче! — вдигна вежди Белмонд. — Не мога да повярвам, че е възможно да се опълчи срещу двама мъже. Просто няма логика.

— Утре ще можеш да й благодариш както трябва — подсказа му Джеймс, — но след като аз хубаво я напердаша.

Томас се прокашля:

— Аз пратих да известят във фермата на Уорфийлд. О, струва ми се, че чувам господин Оливър. Страшно е вбесен, той е…

Оливър Уорфийлд нахълта тежко в гостната на Уиндам, която на слабата светлина на свещите не изглеждаше чак толкова занемарена. Той беше разбрал достатъчно за случилото се, за да остане ужасен.

— Къде е моето малко момиче? Да те вземат мътните, Джеймс, къде е тя? Заведи ме по най-бързия начин при нея да й смъкна кожата, задето е могла да откачи чак толкова. Не мога да повярвам, че е могла да спаси проклетата ти кобила, Алън! Но на кой, по дяволите, му пука за всичко това?

— Дъщеря ти ще се оправи, Оливър — каза Джеймс. — Ако не вярваш на мен, питай доктора.

Данси Хулахан се прокашля, направи една от своите ситни крачки към Оливър Уорфийлд и каза с плътния си, успокояващ тембър:

— Тя спи в момента, Оливър. Стига си се тормозил. Един куршум е закачил главата й, но за щастие е разкъсал само скалпа. Няма никакво сериозно увреждане.

— Е, добре, ако Белмонд няма вина, тогава ти си виновен, Джеймс. Защо не си пазил Суийт Сузи по-старателно? Моето малко момиче можеше да бъде убито, и то само защото си некадърен.

Алън Белмонд не пропусна да вметне:

— Оливър е прав. Всичко е само по твоя вина, Уиндам. Аз поверих моята Суийт Сузи на теб, и виж само какво стана. Да пукна, ако не отидеш в затвора. А може и ти да си наел ония двамата, за да я откраднеш сам.

— Идиот такъв! Да не си посмял да отправяш заплахи и абсурдни обвинения, Алън Белмонд! Джеймс не би откраднал никога нищо. Е, да, разбира се, освен една хубава победа в надбягване, но всеки добър жокей би опитал да направи същото.

Всички рязко се извърнаха, за да видят как Джеси Уорфийлд се вмъкваше с олюляване през вратата на гостната. Беше загърната с черно вълнено одеяло. Чернената й коса се беше сплъстила по гърба и около лицето, щръкнала над дебелата бяла превръзка около главата й. Пижамата на Джеймс от тънък бял лен, ушита от майка му, покриваше коленете й, но само едва-едва.

ШЕСТА ГЛАВА

— Какво, по дяволите, правиш извън леглото? — й изкрещя Джеймс, като в същото време се втурна да я хване, мислейки, че сигурно ще припадне. Но тя не припадна. Стоеше подпряна на вратата.

— Ами наложи ми се да… да стана по една лична нужда — отвърна тя. — После отворих вратата на спалнята и ви чух как всички се надвиквате. — Тя погледна към Алън Белмонд, който стоеше като закован за пода точно до хлътналото бледорозово канапе. Джеймс насмалко не се разсмя на глас при нейното изражение. Изглеждаше по-страшна дори от него, когато се събуждате след тежко препиване предната вечер. Тя пристъпи към Алън, решително вдигна юмрук и го размаха. — Да не си посмял да заплашваш Джеймс, Алън! „Маратон“ е най-добрата ферма за расови коне в Мериланд… с изключение на татковата и моята. Даже и да не бях минала оттам, Джеймс щеше да я намери. Нямаше да се успокои, докато не го направи. Ако си мислиш нещо друго, значи си пълен глупак. Аз й казвах на Алис да не се омъжва за тебе, но тя не ме послуша и виж само колко нещастна я направи. А сега пък обвиняваш Джеймс, че е откраднал проклетата ти кобила.

— Благодаря ти, Джеси — обади се Джеймс, който се чувстваше едновременно смутен и развеселен. Хайде, нали вече каза, каквото имаше да казваш, сега — обратно в леглото.

— Джеймс — намеси се Оливър Уорфийлд, като застана между него и дъщеря си, — Джеси е неомъжена. И затова не може да стои в дома ти без придружител. Проклятие, ще трябва и аз да остана тук! Имаш ли още една спалня?

— Обзалагам се, че ще трябва да ти я пооправят, татко — обади се Джеси и се облегна върху касата на вратата. — И моята спалня има нужда от ремонт, а е най хубавата в къщата. От тапетите, които някога са били зелени, сега цели ивици висят издути и всеки момент ще се обелят.

— Благодаря ти, Джеси — повтори Джеймс, макар че този път единственото му желание беше да й зашие шамар.

— Тия приказки за тапетите са пълна безсмислица. Не желая повече да слушам глупости. Още сега си взимам оттук Суийт Сузи — оповести Алън Белмонд. — Повече няма да рискувам нейната безопасност.

Джеймс спокойно изрече:

— Разбира се, Алън. Ослоу, накарай да почистят добре кобилката и да я приготвят за тръгване.

— Мисля, че ще сгрешим — каза Ослоу и се обърна към Алън Белмонд: — Сър, Суийт Сузи е все още разгонена — чухте какво каза Джеси. Най-лошото нещо, което можем да направим, е да я местим, преди да е престанала да се мята върху всеки срещнат жребец. Тя може да се нарани така. А тук ние ще я пазим.

— Както го направихте тази нощ ли?

— Ще разбера какво точно се е случило — отвърна Ослоу. — Аз лично ще я пазя.

— Прави каквото искаш, Алън — каза Джеймс. — На мен действително не ми пука. — Той хвана Джеси за ръката и я издърпа в коридора.

— Навсякъде ще се разчуе за това, Уиндам!

— Остави ме да го цапна, Джеймс — разпали се отново Джеси, като се опита да се отскубне от него.

Джеймс й се ухили и я стисна още по-силно.

— Можеш да го уплашиш до смърт и като му се изправиш пред очите.

— Толкова зле ли изглеждам?

„По дяволите!“, каза си той, като погледна бледото й лице и видя болка в зелените й очи — болка, за която беше сигурен, че само миг преди това я нямаше там. Дано не беше наранил достойнството й? Не, достойнство и на Джеси Уорфийлд не би могло да бъде наранено. Тя просто нямаше женско честолюбие, у нея женското не беше повече от…

— Не, просто изглеждаш много разпасано, сега си нещо като жена-пиратка. Направо си страхотна! Имам предвид оня изпепеляващ поглед, с който го изгледа. Той щеше моментално да му затвори устата. Жалко, че не можа да го задържиш по-дълго.

— Никога не съм харесвала Алън Белмонд. Той не се отнася добре с Алис. Не се отнася добре и с конете си. Не му позволявай да вземе Суийт Сузи. Купи я ти.

— Джеси, тя е негова кобила. Виж, ти обаче ще се свлечеш на земята, ако веднага не те взема на ръце. Стана ли?

— Нали беше казал, че съм прекалено тежка.

— Ти си, но пък аз съм много силен и издръжлив. Мълчи сега.

— И аз се качвам при вас след минутка — извика доктор Хулахан след тях. — Ще ти дам още малко лауданум, Джеси. Оливър, твоята дъщеря напълно ще се оправи. Това е ергенски дом, но Джеймс знае какво прави. Не трябва да се притесняваш за нищо.

Главата на Джеси лежеше отпусната върху рамото на Джеймс. Гъста и сплъстена червена коса се вреше в лицето му и го гъделичкаше по носа. Дотогава не беше забелязал, че тя има толкова много коса.

— Будна ли си още?

Тя поклати глава до врата му.

Когато я пъхна в леглото, той разстла косата й по възглавницата, както беше направила старата Бес, за да и изсуши.

— Как се чувстваш?

— Като конюшня, в която не са почиствали торта цял месец.

— Значи доста зле. Наистина ти благодаря, че ме защити, Джеси.

— Ненавиждам Алън. Алис направи чудовищна грешка, като се омъжи за него, но сега вече е твърде късно. Ще го науча аз този тип, само да каже нещо лошо за теб, Джеймс! Обещавам ти.

— Признателен съм ти — каза той пак, а нейните очи се затвориха. Лицето й беше много бледо с изключение на луничките по горната част на носа й. Доктор Хулахан се появи на прага на вратата.

— Тя заспа, Данси. Нека просто да я оставим да си почине. — Той се изправи и духна свещта до леглото й. — Кажи ми какво трябва да направя за нея.



На следващата сутрин Джеймс стоеше край леглото на Джеси с ръце на хълбоците. С тих и сдържан глас той я попита:

— Хайде сега ми разкажи какво точно се случи. После ще ми кажеш и защо пое такъв риск заради един глупав кон. Не беше права, Джеси, и насмалко не се остави да те убият, за да го докажеш.