Е, поне един от тях бе научил нещо за себе си днес.

За жалост не беше той.

* * *

Върнаха се по пътеката за водопада Тинпени. Минаваше пладне и слънчевите лъчи се спускаха косо през дървесните корони, когато стигнаха до паркинга. Влязоха в колата и Уила спусна прозореца, за да усеща топлия летен вятър.

— Гладна ли си? — попита той.

Проговаряше за пръв път, откакто напуснаха скалата.

— Умирам от глад — призна тя.

— Да хапнем нещо. Не бива да приключваме деня толкова неловко — каза той и тя оцени жеста му.

— Бил ли си в ресторант „Железница“ на Нешънъл Стрийт? — попита Уила. — В него се събират планинари като нас.

Слязоха в града и спряха на кръстовище. Вдясно чакаше синьо ауди.

— Колата на Себастиан! — възкликна Колин, натисна клаксона и им помаха. — С Пакстън явно се прибират след обедния концерт. Не мога да повярвам, че е продължил досега.

— Искаш ли да им предложим да дойдат с нас? — попита Уила, стараейки се да не издава нетърпението си да ги поканят, за да разсеят възцарилото се неудобство.

— Добра идея — съгласи се припряно той.

Очевидно и той споделяше чувствата й.

Излезе и притича до колата на Себастиан. Каза им нещо и се върна бежешком.

— Добро хрумване. Едно питие явно няма да им се отрази зле.

Уила не се изненада, съдейки по признанието на Пакстън за връзката й със Себастиан.

— На нас също — констатира тя.

Тринайсета глава

Жокера, Бастуна, Принцесата и Особняка

Стигнаха Нешънъл Стрийт и паркираха до старата железопътна гара — сърцето на Уолс ъв Уотър преди повече от век, когато дърводобивът изхранвал града. Когато правителството купило околните гори обаче и ги превърнало в национален парк, влакът спрял да пристига и всичко се променило. Гарата се превърнала в ресторант и туристическо бюро. Складовете били преустроени в магазини. По Нешънъл Стрийт поставили десетки скулптури и плакати, изобразяващи водопадите в парка. През десет крачки се редяха табели, че оттук се стига до водопадите. Че това е правилният път.

Ресторантът — бившата гара, днес гъмжеше от планинари, подпрели раниците си върху столовете. Уила, Колин, Пакстън и Себастиан влязоха — интересна четворка, несъмнено. Уила и Колин с омачкани дрехи и разчорлени коси, а Пакстън и Себастиан — красива двойка в официално облекло.

Казаха им, че за маса се чака, но ако искат, могат да похапнат на бара. Идеята им допадна, особено след като Пакстън и Себастиан вече бяха яли и щяха само да пият.

Пакстън и брат й седнаха един до друг, а Уила и Себастиан — от двете им страни. На Уила й беше интересно да наблюдава как общуват братът и сестрата. Тя знаеше, че са близнаци, но бяха толкова различни, че долови приликата едва когато ги видя заедно — тъмни очи, нежни усмивки, съвършено изправени гърбове, привични закачки.

След като поръчаха, Колин, Себастиан и Пакстън единодушно похвалиха ресторанта. За пръв път идваха тук.

Уила се разсмя.

— Ама че гражданчета.

— Ами ти? — усмихна й се Пакстън.

— Аз съм разширила границите си.

Когато сервираха питиетата им, Колин се обърна към Себастиан и попита:

— Откога си в Уолс ъв Уотър?

— От една година — отговори Себастиан. — А ти? Възнамеряваш ли да се върнеш?

Колин отбягна предпазливо погледите на Уила и Пакстън и отвърна:

— Не.

— Не разбирам — намеси се Пакстън, вдигна чашата с коктейла си „Маргарита“ и отпи. — Какво му има на Уолс ъв Уотър? Тук е домът ни. Тук сме родени и сме отрасли. Историята ни е тук. Защо да сме другаде? Това място е изградило характерите ни.

— Тук улучи право в целта, Пакстън — каза Колин.

Пакстън и Уила се обърнаха едновременно към него с раздразнени изражения.

— Не ти харесва, че това място те е изградило? — попита Пакстън.

Колин сви рамене.

— Вече не съм Бастуна.

— И въпреки това предпочиташ да вярваш, че аз съм Жокера.

— Жокера символизираше излизането от черупката. Ти доказа на мнозина, че надхвърляш представите им. Това беше смела постъпка.

Той вдигна чашата си като за тост.

— Въплътих се в Жокера не само за да докажа на другите, че надхвърлям представите им. Жокера беше израз на много неразрешени семейни проблеми.

Себастиан изсумтя и всички го погледнаха.

— Вие двамата не знаете нищо. Опитайте само да бъдете Особняка!

— Струва ми се, че само ти не си се променила, Пакс — каза Колин. — Сигурно защото намери себе си дълго преди нас.

Пакстън изглежда се обиди и на Уила й се прииска да перне Колин по ръката.

— Значи съм Принцесата на групата, така ли?

— Казах го като комплимент.

— Не, нищо подобно — каза Пакстън. — Знаеш ли по какво се различавам от вас всъщност? Обичам ви, въпреки че не сте точно такива, каквито искам да бъдете.

— Да, ти критикуваш само себе си — тихо се обади Себастиан.

Тишина.

— Лъжа ли се, или разговорът изведнъж стана прекалено сериозен? — попита Уила.

Опитаха да го обърнат на смях и сандвичите на Уила и Колин пристигнаха. Докато се хранеха, Пакстън им описа вълшебните ястия на обяда, а Себастиан им разказа забавни анекдоти за дамите от висшето общество. Колин — очевидно с ненаситен апетит и завиден метаболизъм — изяде бързо сандвича си.

Пакстън въртеше разсеяно чашата си по плота, но забеляза празната му чиния и попита:

— Може ли да се върна с теб в Хикъри Котидж?

Той си избърса устата със салфетката.

— Първо трябва да закарам Уила до джипа й.

— Той е на няколко пресечки оттук, пред магазина ми — обади се Уила и остави сандвича в чинията. — Мога да отида и пеш.

— Аз ще те закарам до вкъщи, Пакстън — предложи Себастиан. — Уила още не се е нахранила.

— Не. Мисля, че приключих — каза Уила.

Зачуди се защо. Ненадейно всички се разбързаха да си тръгват и настроението им я зарази. Все едно да видиш разбягала се тълпа. Не оставаш да провериш какво е стреснало хората. Хукваш и ти.

Пакстън стана и Колин я последва.

— Ще те видя ли утре? — попита я Себастиан.

— Не. Не успях да ти кажа. Тази неделя ще си отдъхнеш. Уила ще ме придружи при баба Осгуд.

— Нима? — учуди се Колин. — Защо?

Пакстън въздъхна.

— Ще ти обясня някой ден, когато най-сетне проявиш интерес към семейството — отвърна тя и се запъти към вратата.

— Е, чака ме забавно пътуване до вкъщи — заключи Колин и остави пари на бара, за да покрие сметката.

— Благодаря за излета — каза Уила.

— Съжалявам, че настоявах да дойдеш.

— Аз не съжалявам.

Той задържа погледа й секунда повече от необходимото и се отдалечи.

Себастиан се премести до нея.

— След този разговор ни остава само да си представим какво премълчаваме.

Кимна към сандвича й.

— Дояж си сандвича. Ще те откарам до джипа.

— Няма нужда. Близо е.

— Тогава ще те заведа.

Уила изгледа сандвича. Вече не беше гладна.

— Да вървим тогава — плъзна се тя от стола. — Готова съм.

В ранната привечер небето бе с цвят на розов сладолед. Баба й казваше, че порозовее ли небето, значи някой някъде се е влюбил — рядък полет на въображението за жена, толкова уплашена от всичко. Нешънъл Стрийт все още беше оживена, а магазините — отворени. Себастиан излъчваше спокойствие. Мълчанието не го притесняваше.

— Откога сте… близки с Пакстън? — попита го след малко Уила.

— Откакто се върнах в града. Веднага се сприятелихме.

Не изглеждаше като човек, който би накърнил съзнателно нечии чувства. Знаеше ли, че Пакстън е влюбена в него? И дали беше редно Уила да му каже? Недоумяваше защо изобщо обмисля дали да се намеси? Навярно защото не й допадаше мисълта Пакстън да страда заради човек, който още не е наясно със себе си. Нещо като Колин. Не че Колин я бе наранил. Съвсем не. Сама си беше виновна. Той не криеше, че смята да замине.

— Вие с Пакстън явно сте се поопознали напоследък — констатира Себастиан след поредното протяжно мълчание.

— Не знам. „Разбираме се“ е по-точният израз. Започваме да се разбираме. Преди време бабите ни са били близки. Разучаваме подробностите.

— Заради празненството? — попита той.

— Не съвсем.

Най-после стигнаха до магазина на Уила. Вътре не светеше. Рейчъл вече си беше тръгнала.

— Благодаря за разходката. Ето го джипа ми — посочи тя.

Разкопча един от многото джобове на панталонките си и извади ключовете.

— Знаеш ли? Колин беше прав за едно — каза Себастиан. — В ролята на Жокера ти наистина надскочи представите на мнозина за теб. Няма как да отречеш, че не си го искала, защото доказа черно на бяло пред всички, че ти си Жокера.