Почти всички жени бяха обичали мъж, комуто не можеха да принадлежат. А войната символизираше тъкмо това гигантско разтрогване и дълбока мъка, загнездена като зееща празнота в човешкия живот, който отвън изглеждаше спокоен и без сътресения.

Но творбата на Джоузеф Найт бе нещо повече от обикновен връх в киното, филмът бе огледало, в което се оглеждаха една бурна епоха от световната история и скритите рани, останали в сърцата на милионите хора, които я бяха преживели, филмът щеше да остане завинаги като паметник на тази епоха, като свидетелство за човешкия кураж, при безвъзвратната загуба.

Днес, след триседмичните прожекции, никой не се съмняваше, че филмът ще спечели много „Оскари“. На Джо като на продуцент почти сигурно щеше да донесе трета поред награда за най-добър филм плюс награди за задълбочената му режисура и за прекрасния сценарий. Той щеше да влезе в историята на киното като един от големите филмови творци.

За Ив Синклер „Сбогом на любовта“ бе възкресение. Отзивите за нейното изпълнение бяха тъй въодушевени, че похвалите се обръщаха назад и обхващаха цялата й кариера, изтриваха тъмните петна и я рисуваха с багрите на голяма актриса.

„Лос Анджелис Таймс“ писа за нея:

„След двайсетгодишен неуморен труд като редови член на най-тежката професия в света Ив Синклер най-сетне изгря като голяма звезда. Иронията на съдбата поиска тя да го направи с първата помощна роля в кариерата си. И все пак тя намери себе си тъкмо в тази роля, наситена с мрак и светлина, обагрена с грях и доброта, със святост и изкушение. Спокойно можем да кажем, че пред нея се разкрива нова кариера, може би не като бляскавата героиня, каквато бе някога, но като нещо по-голямо — като една от най-големите аристократки на холивудския екран.“

Останалите отзиви бяха също тъй възторжени. На Ив се гледаше като на сигурен залог за награда за най-добра второстепенна женска роля. Тя бе поела външно неблагодарната роля на момиче, опитващо се да отнеме любимия на най-близката си приятелка, и я превръщаше в класическа роля — младата жена, която няма достатъчно късмет, за да бъде добра, но която намира у себе си някакво благородство дори в трагичната слабост, родена от любовта.

Жените намираха нещо от себе си в Ив. Повечето жени трябва да се борят, дори да грешат, за да спечелят мъжа, когото искат. Любовта не познава правилно и грешно, а се подчинява на свои собствени закони. Ив бе пресъздала тази жестока истина с превъзходно съчетание от достойнство и патос.

Но дори на върха на славата Ив бе засенчена от Кейт Найт.

Критиците наричаха изпълнението на Кейт „безсмъртна роля“. Уникалното съчетание на земна чувственост и женствена дълбочина, което Кейт тъй отрано бе показала в „Кадифената паяжина“, достигаше още по-големи висоти в „Сбогом на любовта“.

Когато героинята й се сбогуваше на гарата с главния герой, зрителите плачеха. А когато в края на филма камерата се връщаше към лицето на Кейт на железопътния перон и бавно се приближаваше все по-близо до нея, лицето й се превръщаше в жив символ на любовта и загубата.

„Това е един от класическите кадри в историята на киното — писа влиятелен европейски кинокритик. — Джоузеф Найт си служи с камерата както Рембранд си служи с четката. Това не е обикновена камера, която изучава лицето на една актриса, а инструмент на любовта, който през плътта поглежда в духа и същността на жените като цяло.“

Разбира се, кариерата на Кейт бе осигурена от изпълнението й в „Сбогом на любовта“. Но това изпълнение отиваше по-далеч от касовия успех. Много наблюдатели усещаха, че дори ако Кейт повече не се появи пред камерата, тя бе направила върховното си послание като актриса.

Кейт обаче единствена знаеше, че Джоузеф Найт бе направил това за нея. Само неговата камера и неговата личност й бяха позволили да изпълни ролята си със сила, на каквато не бе и сънувала, че е способна. Тя бе задължена също на ярката подкрепа на Ив. Но не беше ли пак Джоузеф Найт, който повери ролята на Ив, не беше ли Джоузеф Найт, който предвиди всичко, който създаде целия филм от дълбините на собственото си вдъхновение?

Да, зад всичко това бе Джо с творческия си талант, с любовта си и с несравнимата си сила. „Сбогом на любовта“ бе негов филм.



Деня преди премиерата Джо, Кейт и Ив прекараха в дървената къща в Сиерата. И за тримата това бе време за почивка. Ив бе дошла с малкото си МГ да им прави компания в очакване на церемонията в „Громънс Чайниз“, която щеше да бъде широко отразена от журналисти от цял свят.

Тримата се чувстваха малко странно заедно. Не бяха се срещали от няколко месеца, откакто бе приключила последната им работа по монтажа и озвучаването на филма.

Нещо ги бе отчуждило. Въпреки че Кейт постоянно канеше Ив на обяд или вечеря в къщата в Бенедикт Каньон, Ив винаги намираше причина да не отиде. Сякаш негласно казваше, че не иска да смущава личния живот на Кейт и мъжа й. Даваше си сметка, че от самото започване на „Сбогом на любовта“ Джо и Кейт не бяха имали време за себе си. Напрежението от снимките, кризата от вестникарската атака срещу Кейт и най-сетне убийствената работа на Джо по монтажа и довършителните работи ги бяха държали настрана един от друг. И за двамата време да си починат и да се отпуснат.

Накрая Кейт реши да уважи волята на приятелката си и спря да я кани. Но й се обаждаше през няколко дни просто да побъбрят за филма или да убият времето. Телефонът стана единствената им връзка и чрез него поддържаха отношенията си, като същевременно оставаха на разстояние, както искаше Ив.

Кейт не питаше Ив дали очаква някаква друга работа като актриса. Нито пък Ив питаше Кейт дали има подобни планове за бъдещето. И двете мълчаха по този въпрос. Отчасти защото това бе болезнен въпрос, особено за Ив, чиято кариера след „Кадифената паяжина“ бе западнала, отчасти защото никоя от тях нямаше сили да говори за бъдещето. И двете още се намираха под властта на „Сбогом на любовта“. И личният, и професионалният им живот бе неразривно свързан с филма.

Но този уикенд бе различно. Ив дойде, за да празнува заедно с Джо и Кейт. Тримата прекараха кротка вечер — пиха шампанско и слушаха шума на гората и далечния ромон на езерото.

Джо си легна пръв. Работата в студиото го бе изтощила повече, отколкото си даваше сметка, пък и искаше да остави жените сами, тъй като двете не се бяха виждали от няколко седмици.

Измъченият израз на лицето му говореше и за физическата болка от раните от войната. От случайни изпускания на Кейт през последните месеци Ив знаеше, че Джо отказва да взема лекарства за болките си по време на работа, но че му трябва нещо силно, за да може да спи през нощта.

И така, Ив и Кейт останаха насаме.

Седнаха на дивана.

— Радвам се, че дойде — каза Кейт. — Не знам как щях да се чувствам, ако не бе дошла. Липсваше ми, Ив.

— И ти на мен — отвърна Ив малко по-вяло. — Отдавна не сме се виждали. Как я караш, Кейт?

Вместо отговор Кейт лъчезарно се усмихна.

— Ще ти кажа една тайна.

Очите на Ив светнаха.

— Божичко, как обичам тайни!

— Ами… — Кейт блажено се усмихна — ще си имам бебе.

В ирисите на Ив блесна странна светлина, като малък сподавен взрив, после изчезна. Устните й се извиха, после бързо се разляха в усмивка и тя понечи да прегърне приятелката си. Притисна Кейт до себе си и проговори:

— Толкова се радвам! Каза ли вече на Джо?

— След премиерата — отвърна Кейт. — Още не искам да отвличам вниманието му от филма. Освен това ще е по-весело да празнуваме по два повода.

Усмивката на Ив придоби съчувствено изражение.

— Май отдавна се надявате.

Кейт кимна.

— Опитваме, откакто се оженихме — отвърна. — Но не знам защо все не ставаше. Ходихме по лекари… След войната Джо се притесняваше за раната, а аз… какво да ти говоря, аз се притеснявах от всичко. Сега си отдъхнах.

— Джо толкова ще се зарадва! — обади се Ив. — Знам как се вълнува от филма, но за него сигурно няма нищо по-важно от това. Сигурна ли си, че искаш да изчакаш с новината?

Кейт кимна.

— Така е най-добре. И двамата сме тъй погълнати от филма. Мисля, че ще му дойде много, ако му кажа сега.

Ив се усмихна и стисна ръката на Кейт.

— Добре, ще пазя тайната ти. Честито, Кейт. Винаги… винаги съм искала това да ти се случи.

Двете замълчаха. После Ив се прозина.

— Извинявай. Явно съм много изморена. Май карането дотук съвсем ме е довършило.

— Всички имаме нужда от почивка — каза Кейт. — Хайде, ела.

Заведе Ив в стаята за гости и отиде при Джо. Дишането му бе тихо и равномерно, успокоено от лекарството. Тя легна плътно до него, както винаги. Чу как някъде далеч Ив взема душ. После се унесе и щастливо заспа до мъжа, когото обичаше.



Оказа се, че сънят им не е много спокоен.

Кейт непрестанно се будеше. Вълнуваше се от премиерата и не можеше да се отдаде на сънищата си. Когато се събуди, видя, че Джо се върти и неспокойно се обръща в леглото до нея. Лекарството явно не бе достатъчно силно, за да го държи заспал през тази важна нощ.

Но и на двамата не им минаваше през ум, че Ив в своята стая изобщо не е мигнала. През цялата нощ лежа неподвижно, с вперени в тавана очи.

Малко преди четири сутринта и тримата се сблъскаха на път за банята. Разсмяха се на общото си безсъние и седнаха в дневната да пийнат по нещо. Кейт приготви топло мляко с уиски. Седяха и си приказваха, като се чудеха дали да се откажат от мисълта отново да си легнат. После, понеже не искаха да бъдат изтощени на премиерата, решиха още веднъж да опитат да поспят. Разотидоха се по стаите си. Кейт потъна в дълбок и сладък сън в прегръдките на съпруга си.