— Може и да свикнеш… — повтаряше като обезумял. — Ти ми принадлежиш. Винаги ще бъдеш моя. Никакъв Джоузеф Найт не може да го промени…

Смееше се, опиянен от ярост и ликуване.

— Само моя…

Думите секнаха в гърлото му, когато ръцете на Кейт изневиделица го удариха по лицето. Палците й, водени от непознат инстинкт, се впиха право в очните му кухини. Той изкрещя пронизително и рязко се дръпна назад.

После се свлече на леглото до нея, свит на топка, като псуваше и държеше очите си с ръце. Кейт скочи на крака, застана до него и го загледа.

Бясната ярост го караше да забрави за болката, която му бе причинила.

— Свършено е с теб — зъбеше се той. — Ти ми принадлежиш. Ах, как ще те наредя, кучка такава! Само чакай мъжът ти да научи за мен…

Докато думите му проникваха в съзнанието й, Кейт видя пистолета на скрина, където той го бе оставил.

— Всичко ще му кажа — продължаваше Куентин, като опипом я търсеше на леглото до себе си. — Само чакай да научи за тебе…

Кейт сграбчи пистолета и го насочи към главата на Куентин. Ръката й трепереше. Отиде по-близо до него. Пистолетът беше почти до слепоочието му. Цялото й тяло се тресеше, но пръстът й напипа спусъка.

— Мислеше си, че си се отървала от мене — говореше Куентин. — Никога няма да се отървеш от мен, малката. Не и докато…

Пистолетът гръмна, преди да се е доизказал. Главата му се килна назад. Тялото му конвулсивно трепна и застина. Лежеше гол пред очите й, почти като дете. Под главата му се заразпростира кърваво петно.

Кейт разбра, че е мъртъв. Безжизнено изцъклените му очи и положението на отпуснатото тяло недвусмислено го доказваха.

Тя се дръпна от него с вече ненужно насочения пистолет в ръка, сякаш искаше да го държи на разстояние. Пръстът й бе замръзнал на спусъка, без да го пуска.

Чувствата, които таеше в себе си от момента, когато видя Куентин на булевард Уилшър, бурно се разразиха в нея. Но тя отново ги потисна. Още не бе свършила работата си. Трябваше да спасява един живот — живота си с Джоузеф Найт. Щеше да изпълни задачата си докрай.

Само ако можеше да заглуши бученето в мозъка си и да подчини тялото си на волята…

Остана така няколко минути, като автомат, твърде погълната от случилото се, за да може да се контролира. После забеляза кръвта, шуртяща по леглото от зеещата рана в черепа на Куентин. Бързо пъхна възглавница под главата му, после се отдръпна и го загледа. В гърдите й бе заседнала буца, от която чувстваше, че ще припадне.

Остави пистолета и сграбчи с две ръце покривката на леглото. С мъка свали тялото на Куентин на пода и го уви в покривката.

Нареждайки си шепнешком какво да прави, отиде да потърси нещо, с което да го овърже. В килера за инструменти намери парче въже и с него пристегна покривката около Куентин.

Чак сега осъзна, че е гола. Извади от скрина чифт стари джинси и бързо ги обу. Облече една тениска, а в килера намери чифт платненки.

Продължавайки нервно да си шепне, повлече тялото на Куентин през дневната към входната врата. Огледа внимателно двора, за да се убеди, че наоколо няма никой, изтегли тялото по пътя до малкия пристан и го натовари в гребната лодка.

После заоглежда брега, като гризеше нокът и размишляваше какво да прави по-нататък.

На лунната светлина забеляза няколко големи камъка до водата. Хукна към тях и един по един ги пренесе в лодката. Джинсите й се измокриха в ледената вода.

Върна се в къщата за въжето и прикрепи два от най-големите камъни към тялото на Куентин — единия на гърдите, а другия зад коленете му. Качи се в лодката и загреба към най-дълбоката част на езерото. С треперещи ръце бутна Куентин през борда. Тялото му изчезна в тъмната вода, повлечено надолу от тежестта на големите камъни. Появиха се няколко мехурчета, после всичко затихна.

Сега Кейт си спомни за пистолета.

Загреба обратно към брега, втурна се в къщата, върна се с него и загреба в друга посока. Спря на около сто метра от мястото, където бе изхвърлила Куентин, и метна и пистолета в езерото.

Седна за миг, загледана в огряната от лунна светлина вода. Само тя и езерото бяха посветени в нейната тайна. Куентин вече никога нямаше да може да й вреди.

После се върна в къщата. Чакаше я работа.

Цялото й тяло се тресеше, земетръсни вибрации бушуваха под кожата й, но не й пречеха да върши това, което трябваше. Свали чаршафите и ги смени с нови. После пребърка дрехите на Куентин. Намери портмонето му, малко дребни пари, джобно фенерче и връзка ключове — от кола и още някакъв ключ, сякаш от сейф. Имаше и ключ от стая номер 412 в хотел „Брукмонт“.

Кейт натъпка чаршафите и дрехите на Куентин в две калъфки за възглавници. Извади ги навън и ги остави до вратата.

После затърси колата на Куентин. Познаваше добре местността около хижата и само след няколко минути я откри. Отвори вратата с ключа, който бе взела от панталоните на Куентин. В багажника намери кафявия плик със снимките и негативите. За миг се унесе в мисли, питаше се кога ли бе имал намерение да й ги даде.

Пъхна плика в калъфката с дрехите на Куентин. Хвърли и двете калъфки в багажника на колата. После се върна в хижата, намери туба с пет литра бензин, сложи и нея в колата.

Изчисти хижата основно и изтри всички следи от Куентин и себе си. За щастие в спалнята нямаше кръв. Не бе проникнала през покривката на леглото. Избърса всичко, за да изтрие отпечатъците, стараейки се да се сети къде Куентин може да е пипал.

После взе душ, за да измие кръвта от себе си. Когато излезе от банята, добре огледа всичко за последен път. Искаше да е сигурна, че къщата изглежда както обикновено. Облече дрехите, с които бе дошла от Холивуд, и сложи джинсите и тениската в багажника на колата на Куентин при другите дрехи.

Беше време да тръгва.

След като заключи хижата, отиде до пристана и се загледа в черната повърхност на езерото. Дъхът й секна за миг — стори й се, че вижда нещо над водата. Тялото на Куентин, престъплението й, което излизаше на повърхността, за да я издаде… После осъзна, че греши. Беше просто лунната светлина по водата. Обърна се обратно и се запъти към гората.

Измина с колата на Куентин няколко мили по безлюдни странични пътища, докато стигна до едно пусто сметище. Там заля дрехите и калъфките с бензин, напъха ги в метален бидон и ги запали. Търпеливо зачака, загледана в горящите дрехи, като разръчкваше с пръчка димящия куп. Пред очите й горяха снимките, на които бе гола в ръцете на Крис Хетинджър. Остана там и старателно поддържаше огъня, докато не изчезна всичко и не остана само неузнаваема пепел.

Погледна часовника си. Беше дванайсет и петнайсет.

Влезе отново в колата на Куентин и я закара в Холивуд.

Знаеше много добре, че не може да я остави до къщата или другаде наблизо. Това бе най-важното. Трябваше да я върне някъде до хотела на Куентин в Холивуд.

Двата часа кормуване сякаш изминаха за миг. През цялото време Кейт не мислеше за нищо друго, освен за живота си с Джоузеф Найт и за това, което правеше, за да го спаси. Равномерното треперене на крайниците й не спря през целия път.

Иначе продължителното влизане в Лос Анджелис откъм планините се оказа лесно, защото в този час по шосетата почти нямаше движение. Кейт спря до една телефонна будка и намери в белите страници адреса на хотел „Брукмонт“. Откара колата дотам, пообиколи набързо района и паркира на улицата, на две преки от хотела. Изтри отпечатъците от пръстите си по кормилото, лоста за скоростите и ключовете, после ги остави на таблото. Другите ключове запази.

Погледна ръчния си часовник. Беше само два и половина. Имаше пред себе си цялата нощ.

Щеше да има нужда от нея.

Оставаше въпросът с нейната кола. Тя бе паркирана до къщата при езерото. Трябваше да я прибере.

Бе мислила за този момент, докато караше надолу. Това бе най-опасното от всичко, защото бе необходимо да рискува и да се довери на друг човек.

Отиде до близкия телефонен автомат и набра един номер.

Обади се плътен мъжки глас — напълно бодър. Тя се усмихна. Беше предположила, че ще е буден по това време.

— Здравей, Норман. Аз съм.

— Кейти! — извика Норман. — Защо не си в леглото? За бога, момиче, утре си на снимки. Да нямаш неприятности?

— Норман, имам нужда от помощта ти. Веднага. Можеш ли да дойдеш на ъгъла на Ла Бреа и Сънсет?

— Да, разбира се. Но…

— Ела с колата. Ще пътуваме.

— Идвам, миличка. Ти само чакай там. Норман ще ти помогне.

Кейт затвори. Знаеше, че след няколко минути Норман ще е до нея, готов да направи всичко на света, за да й помогне и да държи устата си затворена. Той бе единственият й приятел.

Припомни си изминалите двайсет и четири часа. Беше се сблъскала с най-голямата трудност в краткия си живот. Но я бе преодоляла.

Когато махнеше колата си от района на хижата, нямаше да съществува никаква следа от пътуването й, освен в паметта на Норман, който щеше да я откара дотам. Всичко в къщата бе както обикновено, освен чифт сменени чаршафи на леглото и две липсващи калъфки за възглавници, за които знаеше само тя. Бе премахнала всички следи от Куентин. Колата му беше в Лос Анджелис. Доказателствата, които бе взел със себе си в колибата, бяха унищожени.